Ꙁападьна Єѵрѡпа

Ꙁа́падьна Єѵрѡ́па сѥѩ чѧсти свѣта їсторїчьна и коултоурьна чѧстъ ѥстъ ⁙ Въ Хладьнꙑѩ воинꙑ врѣмѧ вьсѥ єѵрѡпьскꙑ дрьжавꙑ ижє НА҃ТО съставѣ бѣ обꙑчаѥмь Ꙁападьноѭ Єѵрѡпоѭ ꙁъванꙑ бѣашє · послѣди жє тъкъмо дрьжавꙑ гєѡграфїчьна ꙁапада Єѵрѡпꙑ ѥѩжє чѧстиѭ ꙁъванꙑ сѫтъ

дрьжавꙑ

Ꙁападьнꙑ Єѵрѡпꙑ раꙁьнꙑ обраꙁꙑ могѫтъ бꙑти ⁙ Ꙗко тъ Ѥ҃НС оуставлѥно ѥстъ · Ꙁападьнѣ Єѵрѡпѣ 9 дрьжавъ сѫтъ[1] :

ꙁьри такождє

  1. http://unstats.un.org/unsd/methods/m49/m49regin.htm#europe
Єѵрѡпа

Єѵрѡ́па свѣта чѧсть ѥстъ ⁙ Людии 720 лєѡдръ обитаѥтъ ⁙ Бол҄ьши дрьжава Рѡсїꙗ ѥстъ ⁙ Єѵрѡпꙑ пространиѥ 10 лєѡдръ х҃м² ѥстъ ⁙ Бол҄ьши рѣка Вльга ѥстъ ⁙ Болѥ ѥꙁєро Ладожьско ѥстъ

Антарктїка

Антарктїка и грьчьскꙑ Ανταρκτική · словѣньскꙑ ⁖ противъ Арктїкꙑ ⁖ · свѣта чѧсть ѥстъ · юꙃѣ Ꙁємлѩ лєжитъ ⁙ Антарктїкꙑ пространиѥ 14,4 лєѡдръ х҃м² ѥстъ ⁙ Нꙑнѣ Антарктїцѣ дрьжавъ нѣстъ

Асїꙗ

Асі́ꙗ бол҄ьша свѣта чѧсть ѥстъ и въкоупьно съ Єѵрѡпоѭ ипїръ Єѵрасїѭ съставлꙗѥтъ ⁙ Людии 4,2 лєѡдръ обитаѥтъ ⁙ Асїѩ пространиѥ 43,4 лєѡдръ х҃м² ⁙ Бол҄ьши дрьжава Рѡсїꙗ ѥстъ

Афрїка

Афрїка свѣта чѧсть и въторꙑи наибол҄ии ипїръ по Єѵрасїѩ ѥстъ ⁙ Афрїкꙑ пространиѥ 29,2 лєѡдръ х҃м² ѥстъ

Аѵстралїꙗ и Ѡкєанїꙗ

Аѵстралїꙗ и Ѡкєанїꙗ свѣта чѧсть ѥстъ ⁙ Бол҄ьши дрьжава Аѵстралі́ꙗ ѥстъ · онажє вьсѩ Аѵстралїиска ипїра ꙁємлѩ имѣтъ ⁙ Инꙑ дрьжавꙑ островьнꙑ сѫтъ

Сѣвєрьна Амєрїка

Сѣвєрьна Амєрїка свѣта чѧсть ѥстъ ⁙ Ѥѩжє пространиѥ 20,36 лєѡдръ х҃м² бєꙁ островъ и 24,25 лєѡдръ х҃м² съ островꙑ ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ болѥ 500 лєѡдръ ⁙ Бол҄ьши дрьжава Канада ѥстъ

Южьна Амєрїка

Ю́жьна Амє́рїка ипїръ ѥ́стъ ⁙ Ѥѩжє простра́ниѥ 17 824 513 х҃м² ⁙ Наибол҄ьши дрьжа́ва Браꙁїлі́ꙗ ѥ́стъ ⁙ Бол҄ьши рѣка Амаꙁонъ ѥ́стъ ⁙ Наибол҄ьши ниꙁина Амаꙁоньска ѥ́стъ ⁙ Наибол҄ьши гора Аконгагоуа вꙑсиѭ 6 962 мєтръ ѥ́стъ

дроугꙑ ѩꙁꙑкꙑ

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.