Ѩꙁꙑкъ

Ѩꙁꙑ́къ сѷстима ꙁнакъ ѥстъ ⁙ Въ ꙁнацѣхъ ꙁвѫкъ и съдрьжаниѥ сѫтъ ⁙ Сѫтъ ѩꙁꙑци чьловѣчьсци

  • природьни
  • сътворєни ⁙

Ꙁємли мєждоу 5 и 6 тꙑсѧщь природьнꙑихъ ѩꙁꙑкъ сѫтъ ⁙

Ѩꙁꙑкоꙁнаниѥ оучєниѥ о ѩꙁꙑкꙑ ѥстъ ⁙

Tolkien 1916
Джонъ Толкинъ · ижє сътвори ѩꙁꙑкꙑ мьногꙑ

ꙁьри тако жє

Англїискъ ѩꙁꙑкъ

Англі́искъ и такожє ѧглѧньскъ · англїискꙑ english language · Вєликꙑ Британїѩ · АѤ҃Д · Аѵстралїꙗ, Канадꙑ и мъногъ странъ тако жє дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Ѥдинъ и шєсти єпїсимьнъ и дѣльнъ ѩꙁꙑкъ ѤН҃С ѥстъ ⁙ глаголѭщь людии жє с҄имь ѩꙁꙑкомь 400 лєѡдръ сѫтъ

Блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ

Блъга́рьскъ ѩꙁꙑ́къ или блъгарьщина и блъгарьскꙑ бъ̀лгарски езѝк · сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ южнословѣньсцѣ вѣтви оноситъ ⁙

Блъгарьскꙑ бєсѣдоуѭтъ ꙁємл҄и Блъгарїѩ Димократїѩ (6697 тꙑсѫщь людии · прѣпись 2001 лѣта) · чѧстьно прилєжѧщь Блъгарїи ꙁємлꙗхъ Грькъ · Макєдонїѩ · а одѣлѥнꙑ островьци Тѷрцѣхъ (101 тꙑсѫща людии · 1965 · их бол҄ьши чѧсть ⁖ помаци ⁖ ижє блъгарє моуслимꙑ сѫтъ) · Роумꙑнїи (6700 людии · 2002· ꙁємлꙗ Банатъ) · Молдовꙑ (около 70 тꙑсѫщь людии · 1989) · южьнѣ Оукраинѣ (131 тс҃щ лд҃и · 2001) · Ѫгрѣхъ · Чєсѣхъ и Словѣньсцѣ· и ꙁа Єѵрѡпꙑ границѥѭ АѤ҃Дѣхъ · Канадѣ (8 тс҃щ лд҃и) и Аѵстралїи ⁙ Блъгарьскꙑимь ѩꙁꙑкомь ꙗко бєсѣдꙑ главьномь срѣдьствомь сѧ бол҄ьшє 7 лєѡдръ лд҃и польꙃоуѭтъ

Блъгарїꙗ

Блъгарі́ꙗ и блъгарьскꙑ България · равьноправьно имѧ Блъгарі́ꙗ Димократі́ꙗ и блъгарьскꙑ Република България · въсточьнъ Балканъ дръжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Софїꙗ ѥстъ ⁙ Дръжавьнъ Блъгарьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 7,7 лєѡдръ обитаѥтъ

Ватиканъ

Ватиканъ или Градь Дрьжава Ватиканъ латиньскꙑ Stātus Cīvitātis Vaticānae · южьнꙑ Єѵрѡпꙑ наимєн҄ьшиꙗ свѣта дрьжава ѥстъ ⁙ Ватиканѣ 890 людии обитаѥтъ ⁙ Дръжавьнъ ѩꙁꙑкъ Ватикана латиньскъ ѥстъ

Ватиканъ Свѧтаѥго прѣстола Каѳолїчьскꙑ црькъви мѣсто ѥстъ · того дѣл҄ьма градъ самостоꙗтѣльна дрьжава нѣстъ · а толико въсъпомогатєл҄ьна ꙁємлꙗ ѥстъ

Латиньскъ ѩꙁꙑкъ

Лати́ньскъ ѩꙁꙑ́къ и латиньскꙑ lingua Latīna · дрєвл҄ьн҄ь ѩꙁꙑкъ ѥстъ ꙗкꙑимь испрьва плѣмѧ латинъ глаголаашє ѥжє Римѣ живѣашє ⁙ Мъного кънигъ латиньскꙑ ѥстъ · богатѣѥ писмьно прѣданиѥ иꙁ дрєвл҄ьн҄ь ѩꙁꙑкъ иматъ

Послѣди латини свои ѩꙁꙑкъ сильнѣ распрострѣшѧ · ѥгда цѣсарьство Римьско дѣлаахѫ · сами жє иꙁоумрѣшѧ ⁙ Тако латиньскꙑи ѩꙁꙑкъ мъногꙑ ѩꙁꙑкꙑ породи · людиѥ бо щоуждє и мѣнꙗашє ꙗкожє хотѣашє ⁙ С҄и ѩꙁꙑци романьсти ѩꙁꙑци рєкоми сѫтъ

Тъчиѭ ѥдинъ романьскъ ѩꙁꙑкъ правъ сꙑнъ латиньскаѥго ѥстъ ⁙ Тъ сардиньскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ

Макєдоньскъ ѩꙁꙑкъ

Макєдо́ньскъ · македонски јазик или макєдонщина · южьнословѣньска народа макєдоньць ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Макєдонїѩ єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ словѣньска ѩꙁꙑка потомьць ѥстъ ⁙ глаголѭщь людии жє с҄имь ѩꙁꙑкомь мєждоу 1,5 и 3 лєѡдръ сѫтъ ⁙

Монако

Мона́ко и франкїискꙑ Monaco · єпїсимьно имѧ Кънѧ́жьство Мона́ко и франкїискꙑ Principauté de Monaco · Ꙁападьнꙑ Єѵрѡпꙑ вътораꙗ наимєн҄ьшиꙗ свѣта дрьжава послѣди Ватикана ѥстъ ⁙ Сѧ мѣсто жє мєждоу Франкїѩ и Срѣдиꙁємьномь морѥмь находитъ ⁙ Стольнъ градъ нѣстъ · ꙁанє Монако и градъ и дрьжава ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ 32 тꙑсѫщѧ ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ Монака франкїискъ ѥстъ

Нѣмьчьскъ ѩꙁꙑкъ

Нѣмьчьскъ и нѣмьчьскꙑ Deutsch · Нѣмьць · Аѵстрїѩ · Свицєрꙑ и мъногъ странъ тако жє дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Нѣмьчьскъ ѩꙁꙑкъ сѧ їндоєѵрѡпьскꙑ сѣмиѩ гєрман҄ьсци вѣтви ѩꙁꙑкъ ꙗвлꙗѥтъ ⁙ Ѥго письмо латиньско ѥстъ ⁙ Число глаголатєл҄ь нѣмьчьскꙑ ꙗко 110 лєѡдръ чловѣкъ сѫтъ

Оукраина

Оукра́ина и оукраиньскꙑ Україна · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Кꙑѥвъ ѥстъ ⁙ Оукраинꙑ дрьжавьнъ оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 лєѡдръ обитаѥтъ

Оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ

Оукра́иньскъ ѩꙁꙑ́къ и оукраиньскꙑ українська мова · въсточьнословѣньска иꙁвода словѣньска дрѣвєсє ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ дрєвл҄ьнѥроусьска ѩꙁꙑка сꙑновл҄ии ѩꙁꙑкъ ѥстъ · иꙁ ѥгожє роусьскъ и бѣлороусьскъ ѩꙁъка ишла ѥстє ⁙ Оукраинꙑ дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ глаголѭщь с҄имь ѩꙁꙑкомь людии 40 лєѡдръ сѫтъ

Пол҄ьска

По́л̑ьска и пол҄ьскꙑ Polska · словѣньскꙑ Лѧхꙑ · слово ⁖ Пол̑ьска ⁖ пол̑ьскаѥго имєнє прѣложєниѥ ѥстъ · єпїсимьно имѧ По́л̑ьска Димократі́ꙗ и пол҄ьскꙑ Rzeczpospolita Polska · срѣдьнѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Варшава ѥстъ ⁙ Дрьжавьнъ пол҄ьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ 38,5 лєѡдръ

Пол҄ьскъ ѩꙁꙑкъ

По́л҄ьскъ ѩꙁꙑ́къ и пол҄ьскꙑ Język polski · сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ ꙁападьнословѣньсцѣ вѣтви оноситъ ⁙ Пол҄ьскꙑ дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Полꙗнъ родьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙

Глаголѭщь людии жє с҄имь ѩꙁꙑкомь ꙗко 44 лєѡдръ сѫтъ

Роусьскъ ѩꙁꙑкъ

Роу́сьскъ ѩꙁꙑ́къ · русский язык · сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ въсточьнословѣньсцѣ вѣтви оноситъ ⁙ Рѡсїѩ, Бѣлꙑ Роуси и Придънѣстриꙗ дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Дрєвл҄ьнꙗ роусьскаѥго ѩꙁꙑка сꙑновл҄ь ѩꙁꙑкъ ѥстъ · иꙁъ ѥго жє оукраиньскъ и бѣлороусьскъ ѩꙁꙑка ишьла ѥстє ⁙ Глаголѭщь людии мєждоу 300 и 350 лєѡдръ сѫтъ ⁙ Ѥдинъ и шєсти єпїсимьнъ и дѣльнъ ѩꙁꙑкъ ѤН҃С ѥстъ

Рѡсїꙗ

Рѡсі́ꙗ и роусьскꙑ Россия · равьноправьно имѧ Рѡсі́искꙑи Съвѫ́ꙁъ и роусьскꙑ Российская Федерация · Єѵрѡпꙑ въстока и Асїѩ сѣвєра наибол҄ьшиꙗ свѣта дрьжава ѥстъ ⁙ Рѡсїѩ стольнъ градъ Москъва ѥстъ ⁙ Наибол҄ьша града Москъва и Санктъ Пєтєрбоургъ ѥстє ⁙ Дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ роусьскъ ѥстъ · а въ рѧдѣ чѧстии такождє въ доложєниѥ ини оуставлєни сѫтъ ⁙ Людии 142,2 лєѡдръ обитаѥтъ

Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ

Словѣньскъ ѩꙁꙑкъ сѧ къ їндоєѵрѡпьска дрѣвєсє словѣньска вѣтвиꙗ южнословѣньсцѣ вѣтви оноситъ ⁙ Словѣньскъ мрьтвъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ

Срьбїꙗ

Срь́бїꙗ и срьбьскꙑ Србија · єпїсимьно имѧ Срь́бїꙗ Димократі́ꙗ и срьбьскꙑ Република Србија · срѣдьн҄ии Балканъ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ Бѣлъ Градъ ѥстъ ⁙ Дрьжавьнъ срьбьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 9 лєѡдръ обитаѥтъ

Сѣвєрьна Макєдонїꙗ

Сѣвєрьна Макєдоні́ꙗ и макєдоньскꙑ Северна Македонија · єпїсимьно имѧ Сѣвєрьна Макєдонїѩ Димократїꙗ и макєдоньскꙑ Република Северна Македонија · срѣдьн̑ии Балканъ дрьжава ѥстъ ⁙ стольнъ градъ Съкопиѥ ѥстъ ⁙ дрьжавьнъ макєдоньскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Макєдонїи людии 2 лєѡдра обитаѥтє

Франкїискъ ѩꙁꙑкъ

Франкі́искъ ѩꙁꙑ́къ и франкі́искꙑ le français, la langue française · франкїиць ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Франкїѩ дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ · франкїискоѩꙁꙑчьнъ народъ Бєлгїꙗ · Свицєрꙑ · Канадꙑ · идє сѧ ѥдинъ иꙁъ єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ ꙗвлꙗѥтъ ⁙ Франкїискꙑи ѩꙁꙑкъ мъногъ дрьжавъ Афрїкꙑ · Карибьска морꙗ (Аити ит҃д) · Франкїискꙑ Гвиꙗнꙑ народи имѫтъ · срѣди иного ꙗко єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ ⁙ Франкїискꙑи ѩꙁꙑкъ сѧ їндоєѵрѡпьскꙑ сѣмиѩ романьскꙑ омадꙑ ѩꙁꙑкъ ꙗвлꙗѥтъ ⁙ Ѥго письмо латиньско ѥстъ ⁙ Ѥдинъ и шєсти єпїсимьнъ и дѣльнъ ѩꙁꙑкъ ѤН҃С ѥстъ ⁙ Число глаголатєлъ франкїискꙑ около 130 лєѡдръ чловѣкъ сѫтъ по вѣстьмъ 2000 лѣта ⁙ Франкїискꙑи ѩꙁꙑкъ вєлика числа мєждоународьнъ органѡсъ єпїсимьнъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ и въторꙑи ѩꙁꙑкъ свѣта · ижє навꙑка народолюбиѥ иматъ ꙗко щоуждь ѩꙁꙑкъ

Хръватьска

Хръва́тьска и хрьватьскꙑ Hrvatska · словѣньскꙑ Хръвати и Ⱈⱃⱏⰲⰰⱅⰻ · слово ⁖ Хръватьска ⁖ хръватьскаѥго имєнє прѣложєниѥ ѥстъ · єпїсимьно имѧ Хръва́тьска Димократі́ꙗ и хрьватьскꙑ Republika Hrvatska · дрьжава сѣвєроꙁапада Балканъ срѣдьнѩѩ Єѵрѡпꙑ ѥстъ ⁙ стольнъ градъ Хръватъ Ꙁагрєбъ ѥстъ ⁙ Дрьжавьнъ хръватьскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ людии 4.5 лєѡдръ обитаѥтъ

дроугꙑ ѩꙁꙑкꙑ

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.