TGV

Тази страница се отнася за френския високоскоростен влак. За други високоскоростни влакове вижте Високоскоростен железопътен транспорт.
TGV train in Rennes station DSC08944
Високоскоростен влак на гарата в Рен.

TGV (от френски: Train à grande vitesse – „високоскоростен влак“) е френска мрежа от високоскоростни електрически влакове (влакове-стрела), способни да развиват средна скорост над 320 km/h. Разработена е и пусната в движение от компанията Alstom и националния френски железопътен оператор SNCF. Използва се главно за превоз на пътници. TGV е конкурент на въздушния транспорт на къси разстояния и свързва по-големите градове на Франция помежду им, както и с големи градове в съседните страни. Първата линия е открита през 1981 г. между Париж и Лион.

Към 2007 г. TGV държи рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на 3 април 2007 г.[1]на специален участък от линията Париж-Страсбург.

История

Идеята за влак, който се движи с висока скорост, датира от 60-те години, малко след като в Япония вече се работи по подобен проект. Все по-малко хора пътуват с влак, предпочитайки други средства за придвижване, и френските железници търсят начини за привличане на пътници.

През 1966 г. в научноизследователските лаборатории на SNCF се заражда амбициозен проект за подобряване начина на превоз на пътниците, както по отношение на скоростта, така и по отношение на самата услуга и начина на обслужване. Няколко години по-късно проектът е одобрен от правителството.

Първоначалната идея е влакът да бъде задвижван посредством газотурбинен двигател. През 1971 г. е произведен първият и единствен такъв прототип. Изпитанията, проведени с него, показват на конструкторите как трябва подобрят спирачния механизъм, най-вече що се отнася до управлението на кинетичната енергия, аеродинамиката, както и необходимостта от автоматична локомотивна сигнализация. Този първи прототип достига скорост от 318 km/h, което остава ненадминат и до днес рекорд за влак с подобно задвижване.

Дизайнът на френския свръхскоростен влак е дело на френския дизайнер Жак Купѐр (Jacques Cooper), а последвалите многобройни модификации са стилово сродни.

Поява на съвременния свръхскоростен влак във Франция

Вследствие на петролната криза от 1973 г., изборът на двигател се насочва към електрическото захранване, тъй като по това време цената на електроенергията е много по-изгодна. Този нов избор налага преосмисляне на инженерните проекти и повторно основно тестване. През 1974 г. изследователите изготвят нов прототип, наречен „Зебюлон“ (Zébulon) и въвеждат някои подобрения, които имат за цел да подобрят спирачния механизъм и лирите и да намалят усилието върху релсите. В хода на пробните маршрути „Зебюлон“ изминава повече от 1 милион километра.

През същата година се взима решение за изграждане на железопътна линия за новия свръхскоростен влак по трасето ПарижЛион, така наречената „югоизточна линия“. Железниците получават готова влакова композиция през 1980 г. и след многобройни тестове югоизточната линия превозва първите си пътници на 27 септември 1981 г.

Свръхскоростният влак изминава разстоянието между Париж и Лион значително по-бързо както поради по-високата скорост, така и защото новата железопътна линия е директна и не се отклонява по пътя си.

За SNCF това е огромен успех и смело нововъведение, както в инженерно отношение, така и по отношение на търговската им политика. Въвеждат се гъвкави и модерни ценови стратегии, а всички пътници пътуват с билет „запазено място“. Свръхскоростният влак е вече пряк конкурент на авиотранспорта, поне що се отнася до късите полети. Всичко това спомага за максималното запълване на влаковете с цел изплащане на скъпо струващите инвестиции.

Скоростни рекорди

В първите години на изпитания скоростта не надвишава 210 km/h, което е незначително повече в сравнение със скоростта на някои бързи влакове във Франция и Германия още през 60-те години.

В заключителните етапи на тестовете скоростта достига 380 km/h, което привлича вниманието на медиите. През 1988 г. немска влакова композиция достига рекорда от 406,9 km/h, а по-късно през същата година френският свръхскоростен влак – 408,4 km/h по време на тестове на нова линия, този път в посока запад, така наречената „атлантическа линия“. През 1990 г. по същата линия е постигнат нов рекорд – 515,3 km/h.

През 2007 г. TGV подобрява рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на 29 април 2007 г., на специален участък от линията Париж-Страсбург, така наречената „източна линия“. Пускането на новата линия и рекордът се радват на голям медиен интерес, поканени са официални лица.

Френският високоскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътнически влак без спиране. През 2006 г. влакът Eurostar, свързващ Франция с Лондон, изминава разстоянието от 1421 km от Лондон до Кан за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма „Шифърът на Леонардо“.

През 2007 г. френският високоскоростен влак продължава да е най-бързият пътнически влак, който използва релси, докато японските влакове са най-бързите влакове на магнитна възглавница. Средната скорост между две гари на френските високоскоростни влакове е 263,3 km/h.

Дестинации

След пускането в експлоатация на първата линия, свързваща столицата Париж и сравнително отдалечената южна част на страната, мрежата на свръхскоростните влакове не престава да се развива благодарение на съвместимостта си с класическите железопътни линии. Главните разклонения на тази мрежа са:

  • през 1984 г. се пуска в експлоатация линията Лил-Марсилия, свързваща двата най-отдалечени града на страната.
  • през 1989 – 1990 тръгва и линията в посока запад, наречена "атлантическа линия”
  • през 1993 г. в посока север тръгват линии към Лондон (влак с търговско име Eurostar) и към Белгия, Холандия и Люксембург (влак с търговско име Thalys).
  • през 2001 г. са пуснати влакове в посока юг по така наречената „средиземноморска линия“. Тя свързва градовете по Френската Ривиера и продължава към Италия (влак с търговско име Artesia) и Швейцария (влак с търговско име Lyria).
  • най-новата линия е в посока изток, така наречената „източна линия“ и е пусната през юни 2007 г. Тя се простира на изток и в по-късен етап ще достига до Германия и Швейцария.
  • съществуват още много други проекти с цел подобряване на комуникацията и скъсяване на времето за пътуване.

Специалните железопътни линии, изградени за свръхскоростния влак, към 2006 г. са с обща дължина 1550 km и възлизат на 5 % от общата дължина на железопътните линии във Франция. Железниците разполагат с общо над 400 влакови композиции.

Обем на превозите

В края на 2003 г. свръхскоростните влакове са превозили един милиард пътници. Очаква се този брой да достигне два милиарда през 2010 г.

През 2004 г. например 85 милиона пътници са използвали услугите на френските свръхскоростни влакове, генерирайки приходи в размер на 3 милиарда евро.

Новата източна линия, която бе пусната в експлоатация през юни 2007 г., е превозила над 1 милион пътника само за един месец.

Критики

Имайки предвид размаха на начинанието, инвестициите са огромни. Това от своя страна оскъпява цената на билетите и те стават все по-недостъпни за широката публика. Достъпен за пътниците в командировка, свръхскоростният влак се превръща в алтернатива на въздушния превоз на малки разстояния, например Париж-Лондон или Марсилия-Брюксел. Ако сравним цените с тези на самолетните билети, то влакът е напълно конкурентоспособен. С развитието на мрежата обаче, много от класическите влакове биват изцяло заменени със свръхскоростни и по този начин кратките маршрути (100 – 200 km) наистина се оскъпяват.

Други критики се състоят във факта, че подобен тип транспорт рядко обслужва малките населени места и така се превръща в решаващ фактор за изолацията им. От друга страна, железопътната мрежа позволява на много хора да се придвижват бързо до работните си места и така създава благоприятни условия за хората, които не желаят да живеят в столицата (нито в предградията).

Източници

  1. Новият световен рекорд
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „TGV“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Eurostar

Eurostar е железопътната връзка между Лондон и Париж, преминаваща през тунела под Ла Манш.

Влаковете са с междурелсие 1435 mm и се обслужват от високоскоростни мотриси с мощност 3000 hp и работещи по ЕВ стандарт 25 kV 50 Hz променлив ток, но въпреки това имат допълнителен пантограф, който да им осгурява електричество при други честоти. Те са мощни и достигат скорост 320 km/h, но позволената в тунела е 160 km/h. Мотрисите разполагат с реостатна спирачка с мощност 2000 kW, a часовата мощност на всички двигатели е 4500 kW.

Вакуумен влак

Вакуумен влак (английски: vactrain, от vacuum tube train) e предложен преди ок. 100 г. (но все още неосъществен) проект за високоскоростен железопътен транспорт.

Включва изграждането на влакови линии маглев чрез вакуумирани (безвъздушни) или частично вакуумирани тръби или тунели. Макар че технологията в момента се изследва от регионални железопътни мрежи, нейните поддръжници са предложили създаването на вакуумни влакове за трансконтинентални пътища и формирането на глобална мрежа. Липсата на въздух и въздушно съпротивление в тунелите би позволило на влаковете да използват много малко енергия и да се движат с невероятни скорости – до 6400 – 8000 km/h, или 5 – 6 пъти скоростта на звука – на височината на морското равнище и в стандартни условия, според Discovery Channel, „Екстремно инженерство“, „Трансатлантически тунел“.

Високоскоростен железопътен транспорт

Високоскоростният железопътен транспорт осигурява движението на влакове със скорост над 200 km/h . Движението на такива влакове като правило се извършва по специален релсов път без или с магнитна възглавница (Маглев).

Съвременните високоскоростни влакове в редовна експлоатация развиват скорости до 350 – 400 km/h, а при изпитания могат да се ускоряват до 560 – 580 km/h. Благодарение на тази висока скорост те са сериозна конкуренция за другите видове транспорт, запазвайки характерните предимства на влаковете – ниска себестойност на превозите при голям обем на превозените пътници.

За първи път редовното движение на високоскоростни влакове започва през 1964 г. в Япония по проекта Шинкансен. През 1981 такива влакове влизат в експлоатация и във Франция, а скоро след това голяма част от Западна Европа, включително Великобритания, е обхваната от единна високоскоростна железопътна мрежа. В началото на XXI век световен лидер при високоскоростните влакове става Китай, като шанхайският Маглев превозва хората от центъра до летището (на 30 km) само за 7 минути и 20 секунди, постигайки максимална скорост от 431 km/h и средна 250 km/h.

Някои високоскоростни влакове:

TGV, високоскоростен влак на френските железници

Талис, международен скоростен влак, базиран на TGV

ICE, високоскоростен влак на германските железници Дойче бан

Eurostar, международен високоскоростен влак, свързващ Великобритания и континентална Европа през Евротунела

Шинкансен, японски високоскоростен влак. Първият влак, въведен в редовна експлоатация, развиващ скорости над 200 km/h

Маглев, високоскоростен влак на магнитна възглавница. За разлика от останалите изисква специално трасе, по което не могат да се движат обикновени влакове, което силно ограничава приложението му.

Влак

Влак, или остарялата дума трен, е вид превозно средство, движещо се по железопътни релси и състоящо се от поредица скачени вагони и един или няколко локомотива, които го привеждат в движение, както и съответната сигнализация. За правилното му функциониране влакът трябва да е снабден с документация, сигнали – звукови и светлинни, спирачки и обслужващ персонал. Човекът зад командния пулт на локомотива се нарича машинист, а проверяващият билетите (в пътнически влак) – кондуктор или контрольор.

Железопътен транспорт

Железопътният транспорт (съкратено ЖП транспорт) е вид наземен, надземен или отчасти подземен (метро) транспорт на пътници и товари изпълняван по релсов път (железопътни линии).

Повечето от превозните жп средста се движат върху две успоредни стоманени релси, монтирани върху дървени, стоманобетонови или стоманени траверси, които поддържат релсите на постоянно разстояние (междурелсие) една от друга.

Транспортните средства почти винаги са подредени във влакове – поредици от отделни задвижващи или задвижвани транспортни средства, свързани заедно.

Железопътният транспорт е сред най-енергийно ефективните средства за механизиран наземен транспорт. Релсите образуват много гладка и твърда повърхност, по която колелата на влака се движат с минимално триене. Например, един типичен вагон може да носи 125 тона товар плюс собственото си тегло на две четириколесни талиги. При пълно натоварване контактната площ между всяко колело и релсата е с размера на монета от 10 стотинки. Влаковете имат и малка челна повърхност спрямо превозвания товар, което намалява въздушното съпротивление. Като цяло, при оптимални условия железопътният транспорт изразходва 50 – 70% по-малко енергия за превозване на даден товар, отколкото пътния транспорт.(автомобилния)

Други предимства на железопътния транспорт са относително високата безопасност и комфорта при пътуването. Той се характеризира и с ефективно използване на пространството – двойна железопътна линия може да превози повече пътници или товари за дадено време, отколкото четирилентов път.

В резултат на тези предимства железопътният транспорт е основна форма на обществен транспорт в много страни. Например в Индия, Южна Корея, Япония, Китай милиони хора използват редовно влаковете за придвижване.

Стопанската ефективност на релсовия транспорт е спорна. Повечето железопътни системи, включително градското метро, са силно нерентабилни и разчитат за съществуването си на субсидии. Пример за изключение от това правило е East Japan Railway в Япония и, до известна степен, системата на товарните железници в Съединените щати. През 20 век дължината на железопътните линии в индустриализираните страни намалява.

Интерсити Експрес

Интерсити експрес (ICE, на английски: Intercity Express – междуградски експрес) е система от свръхскоростни влакове на немските железници (Дойче Бан). В употреба са 259 влакови композиции в пет различни версии на ICE на име

ICE 1 (пуснати през 1991 г.),

ICE 2 (1996),

Ice T (1999),

ICE 3 (1999) и

ICE TD (2001 – 2003 г., обратно в експлоатация 2007 г.).ICE 3, включително и неговите варианти, е произведен след консорциум, ръководен от Bombardier и Siemens.

Освен в Германия, влаковете може да се видят и в съседни страни. Има например линия на ICE до Базел и Цюрих. ICE 3 влакове се движат до Лиеж и Брюксел, и с по-ниска скорост до Амстердам в Холандия. На 10 юни 2007 г. е открита нова линия между Париж и Франкфурт, съвместна с експресите ICE и TGV.

Испания

Кралство Испания (на испански: Reino de España, или Испания (España)) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

С площ от 504 645 km², Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони.

Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.

Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 13-та в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението е над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.

Летища в България

Това е списък на летищата в България.

Летищата, означени с получерен шрифт обслужват редовни граждански полети.

Летище Търговище

Летище „Търговище“ е регионално летище в България, закрито за полети от началото на 1998 година, а от 10 ноември 1999 година е изцяло закрито със заповед на министъра на транспорта. То е разположено в землището на село Буховци, на около 13 километра североизточно от град Търговище.

До 1989 година от летище Търговище са осъществявани редовни полети за София със самолети Ан-24, Ил-18, Ту-134, Ту-154 и Як-40.

Пистата е дълга 2600 метра. Едновременно на стоянката могат да бъдат приети 4-6 самолета.

Обществен транспорт

Общественият транспорт е пътнически транспорт, достъпен за широката публика, за разлика от частните превозни средства, като лични автомобили или автомобили под наем.

При масовия обществен транспорт превозните средства (влакове, автобуси, тролейбуси, трамваи, метро и други) са предназначени за превоз на голямо количество пътници едновременно и обикновено се движат по определени маршрути (в съответствие с разписание или според търсенето). Немасовият обществен транспорт включва и превозни средства като такси, рикши и други подобни, както и някои специализирани транспортни системи.

С редки изключения услугите на масовия обществения транспорт се предоставят срещу заплащане. Общ признак за всички видове масов обществен транспорт е фактът, че потребителите ползват превозни средства, които не им принадлежат. Обратното обаче не винаги е вярно. В категорията масов обществен транспорт не попадат ученическите и служебните автобуси, вътрешният транспорт на предприятия и организации, военните транспорти и др., тъй като те са недостъпни за масовия потребител. Асансьорите и ескалаторите в сградите и домовете обикновено не се определят като обществен транспорт заради тясното им предназначение (превоз на хора в рамките на зданието).

Определени видове транспорт, например самолет, формално удовлетворяващи всички изисквания, на практика не винаги се причисляват към обществения транспорт заради високата цена на превоза. По същата причина към масовия обществен транспорт не се отнасят разкошните лимузини по поръчка – като при такситата.

Оскари 2017

Осемдесет и деветата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ се проведе на 26 февруари 2017 г. в Долби Тиътър в американския град Лос Анджелис. Церемонията беше излъчена за пореден път по Ей Би Си. Водещ на церемонията е прочутият американски шоумен Джими Кимъл.

По време на обявяване на победителя в категорията „Най-добър филм“ бе направен огромен гаф. Връчващите наградата Уорън Бийти и Фей Дънауей първоначално обявяват за победител „La La Land“, след като им е даден грешен плик (той съдържа победителката за най-добра актриса). Екипът на „La La Land“ излиза на сцената и произнася реч, но в последствие се оказва, че наградата е за „Moonlight“.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Пендолино

Пендолино (на италиански: pendolo ˈpɛndolo "махало", и -ino, умалителен суфикс) e италианско семейство от накланящи се влакове, използвани в Италия, Испания, Португалия, Словения, Финландия, Руската федерация, Чехия, Великобритания, Швейцария, Китай, Полша и за кратко в Румъния. Базиран на дизайна на италианското ETR 401 и британския модерен пътнически влак, този влак е разработен допълнително и произвеждан от Фиат Феровиария, компания, която впоследствие е закупена от Алстом през 2002.

Идеята за накланящите се при движение влакове става популярна на Запад през 60-те и 70-те, когато различни оператори на железници са впечатлени от високоскоростните влакове, реализирани във Франция и Япония, чудейки се как по подобен начин да увеличат скоростта на пътуването, без да е необходимо да се построява специална паралелна железопътна мрежа (каквато е била всъщност практиката в тези две страни). С накланянето, влакът може да преминава през кривини, предназначени за по-бавни влакове, при по-високи скорости, без да причинява дискомфорт на пътниците.

Страсбург

Страсбург (на френски: Strasbourg; на немски: Straßburg) е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест.

Страсбург е седалище на няколко европейски институции, между които са: Съветът на Европа, Еврокорпусът, както и Европейският парламент и Европейският омбудсман на Европейския съюз.

Сред най-големите забележителности е Елзаският музей в Страсбург.

Талис

„Талис“ (Thalys) е международен високоскоростен влак, базиран на технологията на TGV.

Свръхскоростният влак свързва Брюксел, Париж, Амстердам, Кьолн и други големи градове. Неговата система се управлява от компанията Thalys International, чийто капитал е разделен между SNCF (френски железници), SNCB (белгийски железници) и „Дойче бан“ (германски железници).

Тига

Tiga е сценичното име на канадския DJ и продуцент Тига Джеймс Зонтаг, роден 1974. Албумът му „Sexor“ печели през 2007 наградата Juno за най-добър денс албум на годината.

Трансрапид Шанхай

Трансрапид Шанхай e МАГЛЕВ влак, който на 31.12.2002 г. е пуснат в опитно функциониране по тридесет километровото трасе от станцията на улица Лонгянг, намираща се в предградие на Шанхай, до летището в Пудонг.

Турски високоскоростен влак

Турският високоскоростен влак (на турски: Yüksek Hızlı Tren (YHT)) е услуга предлагана от турските държавни железници по две линии:

Анкара – Истанбул и

Анкара – Коня (през Ескишехир).Турските високоскоростни железници използват два вида електромотриси – HT65000 на испанския производител Construcciones y Auxiliar de Ferrocarriles (CAF) и HT80000 на Siemens.

Турската високоскоростна железница развива скорост до 250 km/h.

Шинкансен

Шинкансен (на японски: 新幹線, "Нова главна линия") е японската система от високоскоростни влакове, или "влак-стрела".

Първата отсечка между Токио и Осака е отворена през 1964 и до момента има 2,388 км линии.

Видове влакове 
Технологии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.