2 век

2 век започва на 1 януари 101 г. и свършва на 31 декември 200 г.

<< 2 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Личности

Изобретения, открития

Александър I (римски папа)

Александър I (на латински: Alexander I) (? – 115 (116)) e римски папа от 105 (107) г. до 115 (116) г.

Счита се, че тленните му останки са пренесени във Фрайзинг, Бавария през 834 г.

Аникет

Аникет (на латински: Anicetus) е римски папа от около 154 до около 167. Името му идва от гръцки и означава „непобедим“.

Според Хронологията на Римските Първосвещеници (Liber Pontificalis) той е сириец от Емеса.

Аникет е първият епископ на Рим, който осъжда еретичното учение – монтанизъм. Той също така се обявява срещу гностицизма и маркионизма. Аникет издава декрет, който забранява на християнските свещеници да носят дълги коси, така както са правели гностиците.

Според Ириней Лионски по време на неговия понтификат св. Поликарп от Смирна вече на преклонна възраст се явил при него в Рим за дебат по повод времето за празнуване на Великден. Поликарп, както и всички представители на Източната църква празнували Пасха на 19 април, в деня на тайната вечеря на Христос, без да вземат предвид дали е неделя. В Рим (в съответствие с обичая, въведен от св. Петър и св. Павел) празникът се отбелявал в неделята, след 19 април, а денят на Христовата смърт (pasca staurosimon, pascha crucificationis) — в петък; тази римска традиция се съхранила. Дискусията се състояла, но страните не стигнали до съгласие. Според Евсевий: „Нито Поликарп успя да убеди папата, нито папата Поликарп. Спорът не бил завършен, но отношенията не били нарушени“. Папата позволил на Поликарп да продължи да празнува Пасха в църквата в Смирна в деня, в който е свикнал.

Има сведения, че папа Аникет умира като мъченик (липват точни детайли как) по времето на съимператора Луций Вер. За дата на смъртта са посочвани 16, 17 и 20 април, като денят, в който се почита паметта му, е 17 април. Погребан е във Ватикана.

Аполодор

Аполодор (на гръцки: Ἀπολλόδωρος ὁ Ἀθηναῖος) е древногръцки писател, филолог и архитект, работил в средата на 2 век пр.н.е., известен преди всичко с трудовете си „Хроника“ (Chronika) и „За боговете“ (Peri theon). Син е на Асклепиад от Атина. Учи при родоския философ Панетий Родоски, както и при Аристарх Самотракийски. Работи в Александрийската библиотека, а след 146 г. пр.н.е. – в Пергамон. Живота си завършва в Атина след 120 г. пр. Хр.Макар да се води автор на „Митологическа библиотека“ (позната и само като „Библиотека“) – единственият пълен древен труд по древногръцка митология, той се датира едва след 61 г. пр.н.е.

Виктор I

Виктор I (на латински: Victor); е римски папа от 189 г. до 199 г.

Роден е в Северна Африка. Служил като архидякон. След избирането си активно участвал в спора за времето за празнуване на Великден. Папа св. Виктор I Мъченик е известен със сремежа му да обедини църквите, което се изразявало в това, че те всички трябва да празнуват Великден в неделя. По негово време по-голяма част от Църквата чествала Христовата Пасха в деня от седмицата, в който Христос възкръснал - неделя, но църквите в Мала Азия празнували Великден на 14-ия ден на месец Нисан от еврейския календар, който можел да се пада в раличен от неделята ден. Те изхождали от практиката на св. Йоан Благослов, който спазвал еврейската традиция. Папа Виктор заплашва с отлъчване онези, които не празнуват Възкресение в Господния ден. След писмо на св. Ириней Лионски до него с молба да "охлади страстите", за да избегне опасността от сериозен разкол в Църквата, папа Виктор приема съвета на Ириней и търпеливо отстъпва. При неговия приемник - папа св. Зеферин - църквите се обединяват и официално приемат честването на Господнята Пасха да се извършва само в неделен ден. В последствие папа Виктор е канонизиран.

Еварист

Папа свети Еварист е петият папа, заемал длъжността от около 98 до 105 (99 г. до 108 г. във Ватиканския Annuario Pontificio от 2003) г. Известен е още като Арист.

Малко се знае за Еварист. Според Хронологията на Римските Първосвещеници (Liber Pontificalis) той е от семейство с елински произход. Избран е по време на управлението на римския император Домициан, времето на второто голямо гонение.

Евсевий в Черковна история IV, I, заявява, че Еварист починал по време на 12-ата година от управлението на римския император Траян, след като бил епископ на римляните в продължение на 8 години.

Еварист поставил основата на колегията на кардиналите, която по-късно ще стане отговорна за избирането на папите. Въпреки че няма историческо доказателство, което да опровергае или потвърди това, той по традиция винаги е считан за мъченик. Неговото възпоменание или празник е 26 октомври.

Елевтерий

Елевтерий (на латински: Eleutherius) е римски папа от 174/175 г. до 189 г.

Денят, в който се почита паметта му е 26 май. Погребан е във Ватикана, близо до тялото на св.Петър. По-късно, през 1591 г., тленните му останки са преместени в църквата "Света Сузана" по желание на Камила Перети, сестра на папа Сикст V.

Зефирин

Зефирин (на латински: Zephyrinus) е римски папа от 198 г. до 20 декември 217 г.

Луций Нераций Марцел

Луций Нераций Марцел (на латински: Lucius Neratius Marcellus) e политик и сенатор на Римската империя през 1 век и 2 век.

Фамилията му произлиза от фамилията Нерации от Сепинум в Самниум. Той е вероятно син на Марк Хирий Фронто Нераций Панза (суфектконсул 74 г., управител на Кападокия-Галатия през 78 – 79) и на Ветия, вероятно дъщеря на Марк Ветий Марцел, имрераторски прокуратор. Bрат му е юристът Луций Нераций Приск (суфектконсул 87 г.).

През 73/74 г. е приет в сената (praetorios adlectus), служи като военен трибун.. През 95 г. става суфектконсул на мястото на император Домициан, заедно с консула Тит Флавий Клеменс. Приятел е на Плиний Млади.,

От 101 до 103 г. е управител, легат Augusti pro praetore на Британия. През 129 г. става редовен консул. Член е на колегията квиндецимвири (XVvir sacris faciundis) и през 111/112 г. е проконсул на Африка.

Вероятно е женен за Корелия Хиспула, дъщеря на Квинт Корелий Руф (вероятно консул 78 г.) и вероятно е баща на Луций Корелий Нераций Панза (консул 122 г.).

Пий I

Папа свети Пий I е папа вероятно от 140 до 154 г., въпреки че Ватиканския Annuario Pontificio от 2003 посочва 142 или 146 г. до 157 или 161 г.

Предполага се, че е роден в Аквилея, в Северна Италия. Баща му е човек на име „Руфин“, за когото се смята че също е от Аквилея, според Хронологията на Римските Първосвещеници (Liber Pontificalis.) Смята се, че той построява една от най-старите църкви в Рим, Санта Пуденциана. Има предположения, че той е бил мъченик в Рим и е почетен като такъв в Бревиар. Въпреки всичко, има малко други доказателства, които да подкрепят такова заключение.

В Канона на Муратори от 2 век и в Catalogus Liberianus се казва, че той е брат на Хермас, автор на текста Овчарите на Хермас.

Авторът на по-късния текст го идентифицира като бивш роб. Това води до спекулацията, че и Хермас, и Пий са освободени роби.

Неговият празник е 11 юли.

Пупиен

Марк Клодий Пупиен Максим (Marcus Clodius Pupienus Maximus) е римски император заедно с Балбин от 22 април до 29 юли 238 г. през т.нар. Година на шестимата императори. Пупиен и Балбин управляват съвместно империята около три месеца.

Сикст I

Сикст I (на латински: Xistus I) (42 – 125) – римски папа от 115 (116) г. до 125 г.

Сотер

Папа свети Сотер, понякога наричан Папата на милосърдието, е папа от 166 до 174 г. (Ватикана посочва 162 или 168 до 170 или 177).

Той заявява, че бракът е валиден само като тайнство, благословено от свещеник.

Той е роден във Фонди, Италия и починал, според традицията, като мъченик. Погребан е в гробището на Каликст в Рим. Неговият празник е 22 април.

Сотер очевидно открива Великден като ежегоден фестивал в Рим. Неговото име произлиза от гръцката дума soter (sō tēr) същ. [< Gr. sōtēria, избавление < sōtēr, избавител].

Телесфор (папа)

Папа свети Телесфор (на латински: Telesphorus) е папа от около 126 г. до около 137 г.

Неговият понтификат започва по време на управлението на римския император Адриан, по време на което той става свидетел на преследването на християни, и завършва по време на управлението на император Антонин Пий. Ватиканският Annuario Pontificio казва, че той е грък по рождение и управлява от 127 или 128 до 137 или 138. Традицията на коледните среднощни меси, празнуването на Великден в неделя и спазването на седемседмичен пост преди Великден обикновено са отнасяни към неговия понтификат, но много историци изразяват съмнения, че тези отнасяния са правилни.

Писателят Ириней казва, че Телесфор е изстрадал мъченичество. Въпреки че всеки от първите четиринадесет наследници на свети Петър е описван от един или друг извор като мъченик, Телесфор е единственият, за когото съществува историческо доказателство. Според един извор, „Той е единственият папа от 2 век, чието мъченичество е надеждно потвърдено.“ В римската мартирология за негов празник е посочен 5 януари; Гръцката църква го празнува на 22 февруари. Кармелитите почитат Телесфор като патронен светец на ордена, тъй като се твърди, че той е живял на планината Кармел като отшелник.

Град Свети Телесфор, в югозападната част на канадската провинция Квебек, е наречен на негово име.

Хигин (папа)

Папа свети Хигин е папа от около 138 до около 140 г.

Той е роден в Атина, Гърция. По време на своя понтификат той определя различните прерогативи на духовенството и дефинира степените в църковната йерархия. Хигин определя кръстниците от кръщението да бъдат помощници на новороденото по време на своя християнски живот. Той също така постановява всички църкви да бъдат освещавани. Смята се, че е загинал като мъченик при гонението на римския император Марк Аврелий, въпреки че никакви данни не потвърждават това.

Неговата памет се почита на 11 януари.

Цюрих

Цюрих (на немски: Zürich; на френски: Zurich) е най-големият град в Швейцария с градско население 404 783 души (31.12.2014 г.), градска агломерация 1,3 милиона и метрополисен регион 1 830 000 души, административен център на кантон Цюрих. Градът е най-голямото търговско средище в Швейцария и притежава най-голямото летище в страната. Там е и Кабаре Волтер, където през 1916 се заражда дадаизмът.

Името на града произлиза най-вероятно от келтската дума турус, свидетелство за която има на надпис в гробница от времето на римско владичество (2 век). Римляните наричали града Turicum, а на местния диалект градът е известен като Цюри (Züri).

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.