22 февруари

22 февруари е 53-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 312 дни до края на годината (313 през високосна).

1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28

Събития

Родени

Gilbert Stuart Williamstown Portrait of George Washington
Вашингтон‎
Eugène Ferdinand Victor Delacroix 043
Шопен
Schopenhauer
Шопенхауер

Починали

Amerigo Vespucci
Америго Веспучи

Празници

Владислав Посмъртни

Владислав Посмъртни (на немски: Ladislaus Postumus; на чешки: Ladislav Pohrobek; на унгарски: Utószülött László; на хърватски: Ladislav Posmrtni, 1440 – 1457 г.) от династията Хабсбурги е крал на Унгария (под името Ласло VI), крал на Бохемия, Хърватия и ерцхерцог на Австрия. Наследява тези титли от преждевременно починалия си баща Алберт, като псевдонима Посмъртни получава, тъй като е роден четири месеца след смъртта на баща си. При очевидното му непълнолетие, като регенти управляват Янош Хуняди в Унгария и Иржи Подебради в Чехия (Бохемия).

Владислав също умира преждевременно – през 1457 г., малко преди да се ожени за дъщерята на френския крал Шарл VII. Владислав Постум умира от левкемия.

Иван Дуриданов

Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.

Инокентий III

Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г. Светското му име е Джовани Лотарио, граф ди Сени, роден през 1160 или 1161 г., умира през 1216 г. Понтификатът на Инокентий III е връхната и същевременно най-чистата проява на средновековното папство. Той издига службата си до полубожествена и определя мястото на папата между Бог и човек – над човека, но под Бог, с което въвежда и титула „Христов заместник“. Неговото поведение на европейската политическа сцена става наръчник за бъдещите папи.

Македонска литературна норма

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език, е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група. Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма). В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на Република България не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившото Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж, както и учени от международната общност. В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Ники Лауда

Андреас Николаус „Ники“ Лауда (на немски: Andreas Nikolaus „Niki“ Lauda) e австрийски състезател от Формула 1, професионален пилот и предприемач. Роден е на 22 февруари 1949 година, във Виена, Австрия.

Участва в състезания от 1971 до 1979 и от 1982 до 1985. Има 172 старта, от които 54 са били с подиум, а 25 са завършили с победа. На 1 август 1976 Лауда катастрофира на пистата Нюрбургринг и бива блокиран в горящия си автомобил. Той е спасен от трима други пилоти и въпреки че веднага след катастрофата е в съзнание и може да стои прав, впоследствие изпада в кома. Ники Лауда получава тежки изгаряния на кожата и белите дробове, но въпреки това се завръща на пистата шест седмици след катастрофата си. Той е собственик на авиокомпаниите Lauda Air и NIKI.

Панайот Хитов

Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода).

Ричард Тейлър (физик)

Ричард Тейлър (на английски: Richard Taylor) е канадски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1990 г.

Сен Бартелми

Сен Бартелмѝ (на френски: Saint Barthélemy) е отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море. В резултат на референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на Сен Бартелми гласуват за откъсване от Гваделупа, на 22 февруари 2007 г. Сен Бартелми получава отделен статус: отвъдморска общност на Франция.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.