1991

<< 20 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Baltic states flag map
Карта на трите балтийски държави и техните национални цветове

Родени

Починали

Bardeen
Джон Бардийн
Януари
Февруари
Март
Април
Manley Carter
Менли Картър
Май
Rajiv Gandhi (1987)
Раджив Ганди
Юни
Jean Arthur Argentinean Magazine AD corp
Джийн Артър
Юли
Август
Jim Irwin Apollo 15 LMP
Джеймс Ъруин
Септември
Capra-signed 1930s
Франк Капра
Ted Geisel NYWTS 2 crop
Доктор Сюс
Октомври
Ноември
Yves Montand Cannes
Ив Монтан
Декември
Artur Lundkvist
Артур Лундквист

Нобелови награди

Вижте също

Източници

  1. Хиляди хървати почетоха жертвите на клането във Вуковар 20 години по-късно. // dnevnik.bg, 18 ноември 2011. Посетен на 2 октомври 2013.
2000

2000 година в Григорианския календар е последната година на второто хилядолетие (1–2000), последната година на 20 век (1901–2000) и последната година от неговото последно десетилетие (1991–2000).Съответства на:

1449 година по Арменския календар

6750 година по Асирийския календар

2950 година по Берберския календар

1362 година по Бирманския календар

2544 година по Будисткия календар

5760 – 5763 година по Еврейския календар

1992 – 1993 година по Етиопския календар

1378 – 1379 година по Иранския календар

1421 – 1422 година по Ислямския календар

4696 – 4697 година по Китайския календар

1716 – 1717 година по Коптския календар

4333 година по Корейския календар

2753 години от основаването на Рим

2543 година по Тайландския слънчев календар

89 година по Чучхе календара

Allmusic

Allmusic (бивша All Music Guide, AMG) е музикална информационна услуга собственост на All Media Guide. Основана през 1991 г. В Интернет е достъпна още преди появата на World Wide Web първоначално като Gopher услуга.

Армения

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Граничи с Турция на запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 км², от които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.

Беларус

Република Беларус, наричана също и Белорусия (на беларуски: Беларусь; на руски: Беларусь или Белоруссия) е държава в Източна Европа, която няма излаз на море. Столицата ѝ е град Минск. Граничи с Русия на изток, Полша на запад, Украйна на юг, Литва на северозапад и Латвия на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. Белоруска народна република. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. Руската империя, Великото литовско княжество и Жечпосполита. Беларус, заедно с Украйна, е една от най-тежко пострадалите от Втората световна война държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от СССР през август 1991 г. и повежда самостоятелна политика.

Три години по-късно Александър Лукашенко става неин президент . Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на НАТО и на икономическото сътрудничество с ЕС, а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система.

Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2 830 km² водна площ.

Българска социалистическа партия

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в България. БСП е прекият наследник на БКП – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на Втората световна война, когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад Желязната завеса.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.

Комунистическа партия на Съветския съюз

Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) (на руски: Коммунисти́ческая па́ртия Сове́тского Сою́за) е управляващата и единствена политическа партия в СССР.

Нейни ръководни органи са Централният комитет (ЦК), Политбюро на ЦК на КПСС, Секретариатът на ЦК. Партийната организация на територията на всяка съюзна република (освен в най-голямата РСФСР) на СССР също се казвала комунистическа партия.

След неуспешния Августовски пуч в Русия (1991), на 29 август 1991 г. правомощията на КПСС на територията на РСФСР са отнети с указ на президента на Русия Борис Елцин, а нейното имущество конфискувано. С указ от 6 ноември 1991 г. дейността на КПСС е прекратена, а организационната и структура – разпусната.КПСС съществува под различни наименования:

от 1898 – Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП)

от пролетта на 1917 – Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики) (РСДРП (б))

от 1918 – Руска комунистическа партия (болшевики) (РКП (б))

от 1925 – Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) (ВКП (б)) – това е името на КПСС до ХІХ конгрес през 1952 г.

от 1952 – Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС)

Междусъюзническа война

Междусъюзническата, или Втората балканска война, е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.

Народно събрание

Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено народно събрание и Велико народно събрание, а след отмяната ѝ, думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа. От 28 май 1885 Народното събрание заседава в едноименната сграда в София, близо до която се намира и площад със същото име.

Нов български университет

Нов български университет (известен още като НБУ) е български частен университет. Основната му база е разположена в София в две сгради (наричани 1-ви и 2-ри корпус), като притежава и други академични бази из страната, а също и собствена университетска библиотека в София – Библиотека на НБУ. Университетът разполага със собствено издателство . В Нов български университет се обучават годишно около 10 000 студенти в над 50 бакалавърски, около 100 магистърски и 35 докторски програми, обновявани всяка година според изискванията на пазара на труда и академичните търсения на общността на НБУ.

Образователната философия на НБУ се основава на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие и етични стойности.

Мисията на Нов български университет е:

да бъде ориентирана към своите студенти автономна академична институция за изграждане на предприемчиви личности, отговорни за собственото си развитие.

да бъде среда за развитие на социално ангажирани личности, подготвени за живот в условията на демокрация, гражданско общество, пазарни отношения, европейско и световно интегриране.

да бъде либерална академична институция, основана на връзката между образование, изследване и предприемчивост.

да осигурява интердисциплинно общо и тясно специализирано образование, основано на изследвания и на връзка с практиката.Девизът на университета е „Ne varietatem timeamus“ – „Да не се боим от разнообразието“.

Руска съветска федеративна социалистическа република

Руската съветска федеративна социалистическа република (първоначално — Руската социалистическа федеративна съветска република, съкратено Руска СФСР или РСФСР) е образувана на 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г.

През януари 1918 г. е приета „Декларация за правата на трудещите се и експлоатирания народ“, която провъзгласява:

„1. Русия се обявява за Република на Съветите на работниците, войниците и селяните депутати. Цялата власт – местна и централна, принадлежи на тези Съвети.

2. Руската съветска република се учреждява на основата на свободния съюз на свободните нации като федерация на Съветските национални републики“.През 1922 г. РСФСР става част от СССР, което формално е отбелязано в Конституцията на СССР от 1924 година.РСФСР е най-голямата по площ и население република на Съветския съюз. Столицата на РСФСР е Москва, която също така е и столица на СССР.На 12 юни 1990 г. Сесията на народните депутати на РСФСР приема „Декларация за държавния суверенитет на РСФСР“, което слага началото на „войната на законите“ (конфликт между руското и съветско законодателство).На 12 декември 1991 г. Върховния съвет на РСФСР денонсира Договора за образуване на СССР от 1922 година и отзовава руските депутати от Върховния съвет на СССР.На 25 декември 1991 г. РСФСР получава ново название – Руска федерация.

Северна Македония

Северна Македония (на македонска литературна норма: Северна Македонија; на албански: Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (на македонска литературна норма: Република Северна Македонија; на албански: Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз и НАТО.

Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2 000 m.

Словения

Република Словения (на словенски: Slovenija) е държава в Централна Европа.

Граничи с Италия на запад, Адриатическо море на югозапад, Хърватия на юг и изток, Унгария на североизток и Австрия на север. Територията на страната е 20 273 km2 и има население от около 2,1 млн. души. Словения е парламентарна република и е член на ЕС и НАТО.До 1991 г. Словения е една от съставните републики на СФР Югославия.

Социалистическа република Македония

Социалистическа република Македония (на македонска литературна норма: Социјалистичка Република Македонија) е република в състава на бившата Социалистическа федеративна република Югославия.След промяната на политическата система на парламентарна демокрация през 1990 г., Републиката сменя името си на Република Македония през 1991 г. и с началото на разпадането на Югославия декларира своята пълна независимост на 8 септември 1991 г.

Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991 – 1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Съюз на съветските социалистически републики

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.

Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.

В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.

Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник „Спутник-1“ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.

Украйна

Украйна (на украински: Україна) е държава в Източна Европа. Тя граничи с Черно море и Азовско море на юг, с Русия на изток, с Беларус на север и с Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова на запад. Площта ѝ е 603 628 km², 7% от които са водни площи.

Територията на днешна Украйна е важен център на източнославянската култура през Средновековието, преди да бъде поделена между различни държави. Краткият, но твърде бурен период на независимост (1917 – 1921) след Октомврийската революция приключва с присъединяването на Украйна към СССР. Украйна отново става независима след разпадането на СССР през 1991 г.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.