1941

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за годината. За филма вижте 1941 (филм).
<< 20 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

Нобелови награди

Вижте също

14 август

14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-ми през високосна). Остават 139 дни до края на годината.

2005

2005 (MMV) е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

Съответства на:

1454 година по Арменския календар

6755 година по Асирийския календар

2955 година по Берберския календар

1367 година по Бирманския календар

2549 година по Будисткия календар

5765 – 5768 година по Еврейския календар

1997 – 1998 година по Етиопския календар

1383 – 1384 година по Иранския календар

1426 – 1427 година по Ислямския календар

4701 – 4702 година по Китайския календар

1721 – 1722 година по Коптския календар

4338 година по Корейския календар

2758 години от основаването на Рим

2548 година по Тайландския слънчев календар

94 година по Чучхе календара

9 септември

9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година). Остават 113 дни до края на годината.

9 януари

9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 356 дни до края на годината (357 през високосна).

България във Втората световна война

Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г. и период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната. В българската историография до 90-те години най-често участието на България на страната на Оста се пренебрегва, а това на страната на Съюзниците е наричано по съветски образец Отечествена война. В годините на Втората световна война, в зависимост от променящата се военнополитическа обстановка, българската армия провежда няколко частични мобилизации. Още през юли – август 1939 година се попълват няколко съединения, които се развръщат на югоизточната граница, за нейното прикриване в случай на война с Турция. С присъединяването на България към Тристранния пакт в началото на 1941 година българските части действат с мирновременния си състав, като част от тях се комплектуват до щатовете за военно време с частична мобилизация. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г. съставът под знамената от 100 000 нараства близо три пъти, като във войската са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250. След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното развръщане нараства отново. Увеличава се численият състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница. Нарастване на армията има и през 1944 година. Попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от 447 000 души.

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)

Българското управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) се отнася за управлението на новоприсъединените области към Царство България по време на участието на страната във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини – 2968 km2, Македония – 23807 km2, Беломорска Тракия – 12363 km2, остров Тасос – 443 km2 и остров Самотраки – 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.

Вардарска Македония

Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г. и останала в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война. Обхваща поречието на река Вардар и притоците ѝ.

Цялата територия на Вардарска Македония и част от същинска югоизточна Сърбия попадат в териториалния обхват на Вардарската бановина. На територията и за периода 1851 – 1940 г. (за времето на Османската империя и Кралство Югославия) са изградени едва 5,8% обществени обекти като училища, болници, правителствени сгради. Между 1941 – 1950 г. (в Царство България и след 1944 г. в Социалистическа република Македония) са изградени общо 9,1% от обществените сгради, а до разпада на СФР Югославия – 82,9%. След демократичните промени и създаването на Република Македония са построени останалите 2,2% от общия брой обществени сгради.

След Втората световна война на по-голямата част от територията на Вардарска Македония се обособява отделна съюзна република в рамките на Югославия. След получаване на независимост през 1991 г. на нейна територия възниква независимата Република Македония.

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Егейска Македония

Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция.

Гръцка Македония има площ от 34 231 km² или над 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия.

Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области.

До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година.

Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974, ожесточено потиска не само гърците, но населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Западна Тракия

Западна Тракия или Беломорска Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, на турски: Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakyası, Юнанистан Тракясъ) е историко-географска област понастоящем в Гърция, разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната. Западна Тракия е част от гръцката административната област Източна Македония и Тракия.

Източен фронт (Втора световна война)

Източният фронт през Втората световна война е събирателно понятие за бойните действия между Третия Райх и Съветския съюз в Източна и Централна Европа в периода от началото на операция „Барбароса“ на 22 юни 1941 до разгрома на последната германска съпротива в Чехословакия на 11 май 1945 г. Немското понятие за този конфликт е Russlandfeldzug 1941 – 1945 (Руска кампания) или по-общо Руски фронт. Нацистката пропаганда кръщава конфликта Походът срещу болшевизма. Във всички съветски и повечето руски източници се използва терминът Велика Отечествена война, докато Източен фронт може да се отнася и за операциите срещу Япония през 1945 г. Някои изследователи на конфликта използват термини като Руско-германска война, Съветско-германска война, Нацистко-съветска война и др.

Източният фронт е най-големият военен театър в историята. На него воюват и загиват повече хора, отколкото на всички други фронтове на Втората световна война, взети заедно. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия Райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа.

Комунистическа съпротива във Вардарска Македония

Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (на македонска литературна норма: Народноослободителна Борба на Македонија) включва политическата и военна кампания на ръководените от комунистите сили на територията на Вардарска Македония. В периода 1941 – 1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Датата, приета за начало на така наречената война - 11 октомври, е официален празник в Северна Македония. В пропагандната и историческа литература в страните от бивша Югославия тази съпротива се обозначава като Народоосвободителна война на Македония.

Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония (НОВМ), наричана също Македонска народоосвободителна армия и Народоосвободителна армия на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната. Датата на основаването на най-голямата бойна единица - Партизански батальон Мирче Ацев, 18 август 1943 година се чества като Празник на армията в Северна Македония.

Долуописаните партизански действия в периода 1941 – 1944 година представят официалната гледна точка в бивша Югославия и съвременна Северна Македония. В този период в борба с български полицейски и военни органи загиват точно 445 души, членове на Комунистическата партия на Македония.

Кралство Югославия

Кралство Югославия (на сръбски: Краљевина Југославија; на хърватски: Kraljevina Jugoslavija) е име на държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров, съществувала в периода от 1918 до 1945 г. Тази статия обхваща историята на Югославия от 1918 до 1941 г.

Мармара

Регионът Мармара (на турски: Marmara Bolgesi), с площ от 67 000 km², е най-малкият, но най-гъсто населеният от седемте географски района на Турция. Той заема приблизително 8,6% от територията на Турция и около 30% от населението му. Включва 11 вилаета (провинции), граничи с три морета (Мраморно, Черно и Егейско) и включва два пролива (Босфора и Дарданелите). Център на региона е град Истанбул.

Този район води официалното си съществуване от географския конгрес през 1941 г. в Анкара и е географски разделен на четири регионални части.

Името му произлиза от името на Мраморно море (на турски: Marmara Denizi).

Операция „Барбароса“

Операция Барбароса (на немски: Unternehmen Barbarossa) е кодово име, избрано от германското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 г., с което започва Германо-съветската война.

През ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Адолф Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от Архангелск до Астрахан на Волга.

Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Немските войски образуват три основни групировки – Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва; Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие. Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.

Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековният германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни до декември 1941. Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена. Тактически германците постигат големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, през декември германците са отблъснати при Москва и не съумяват отново да организират едновременна офанзива по целия стратегически германо-съветски фронт.Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.

Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.

Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.

Страни от Оста

Страните от оста (по наименованието на Оста Рим – Берлин – Токио) или страните от Тристранния пакт е военен съюз между Хитлеристка Германия, Кралство Италия, Японска империя и други държави, участвали във Втората световна война и противостоящи на Антифашистката коалиция.

Съюзници във Втората световна война

Съюзниците във Втората световна война се нарича военно-политическият съюз, обединил противниците на Страните от Оста през Втората световна война. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция. Съюзът популярно е наричан още Антихитлеристка коалиция или Антифашистка коалиция.

Фелдмаршал

Фелдмаршал (от на немски: Feldmarschall, или генерал-фелдмаршал (на немски: Generalfeldmarschall), е висше воинско звание, съществувало в армиите на Германия, Австрия, Русия и др. Днес е запазено само в няколко държави - Великобритания (използвано от 1736 г.), Уганда и пр. Съответства по ранг в други армии на маршал, армейски генерал или по-ниски звания (исторически в Португалия, Бразилия, Мексико, Франция).

За първи път титлата фелдмаршал за главния военачалник се появява в държавата на Тевтонския орден през 14 век; по-късно се среща в Прусия. В германските държави (16 век), Австрия и Русия (17 век) е въведено званието генерал-фелдмаршал, което се присвоявало на главнокомандващи на армиите за особени заслуги във военно време.

До 1941 г. фелдмаршал е най-висшето воинско звание в сухопътните сили и ВВС на Третия райх (във флота съответстващо е званието гроссадмирал). През Втората световна война в Германия звание фелдмаршал са имали 26 генерала; от 1941 г. е въведено допълнителното звание райхсмаршал с единствен притежател Херман Гьоринг. След падането на Третия райх званието фелдмаршал е отменено.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.