18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г. и свършва на 31 декември 1800 г.

<< 18 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Личности

Изобретения, открития

  • Машина за чистене на памук (на английски: cotton gin) от Илай Уитни
  • Подобрени парни машини от Томас Нюкомън и Джеймс Уат
  • Първият автомобил, задвижван с пара – от Никола-Жозеф Кюно
1705

1705 (хиляда седемстотин и пета) година (MDCCV) е:

обикновена година, започваща в понеделник по юлианския календар;

обикновена година, започваща в четвъртък по григорианския календар (с 11 дни напред за 18 век).Тя е 1705-ата година от новата ера и след Христа, 705-ата от 2-ро хилядолетие и 5-ата от 18 век.

1710

1710 (хиляда седемстотин и десета) година (MDCCX) е:

обикновена година, започваща в неделя по юлианския календар;

обикновена година, започваща в сряда по григорианския календар (с 11 дни напред за 18 век).Тя е 1710-ата година от новата ера и след Христа, 710-ата от 2-ро хилядолетие и 10-ата от 18 век.

1726

1726 (хиляда седемстотин двадесет и шеста) година (MDCCXXVI) е:

обикновена година, започваща в събота по юлианския календар;

обикновена година, започваща във вторник по григорианския календар (с 11 дни напред за 18 век).Тя е 1726-ата година от новата ера и след Христа, 726-ата от 2-ро хилядолетие и 26-ата от 18 век.

1748

1748 (хиляда седемстотин четиридесет и осма) година (MDCCXLVIII) е:

високосна година, започваща в петък по юлианския календар;

високосна година, започваща в понеделник по григорианския календар (с 11 дни напред за 18 век).Тя е 1748-ата година от новата ера и след Христа, 748-ата от 2-ро хилядолетие и 8-ата от 18 век.

Барок

Барокът е стил в изкуството, доминирал в Европа почти два века: зародил се след Ренесанса в края на 16 век в Рим, той е изместен от Класицизма в края на 18 век. Стилът се разпростира в голяма част от Европа, но твърде слабо в Холандия, където художници като Рембранд и Халс се придържат към вкуса на местните меценати, предпочитащи по-реалистичен стил и по-семпли архитектурни форми. Популярността и успехът на Барока са насърчавани от Римокатолическата църква, която решава на Трентския събор, в отговор на протестантската Реформация, че в изкуството трябва директно да бъдат третирани религиозни теми.

Характерни за Барока са преувеличените действия и лесната интерпретация на детайла, която създава драматичен ефект, напрежение и великолепие. Наблюдава се и особена величественост в скулптурата, картините, архитектурата, литературата, танците и музиката. Този стил е призван да прославя и пропагандира могъществото на властта, на аристокрацията, на църквата, но заедно с това и да изразява прогресивните за своето време идеи: за сложността на мирозданието, за безграничността и многообразието на света, за неговата изменчивост. Човекът в стила барок влиза като част от света, сложна личност, преживяваща драматични конфликти.

Барокът не се стреми да съблюдава ренесансовата хармония – той търси по-емоционален контакт с публиката. Архитектурата по това време се отличава с пространствен размах, обтекаемост на криволинейните форми, сливане на обемите в динамична маса, богата скулптурна декорация, неразривно свързана с околното пространство.

Бенедикт XIV

Бенедикт XIV (на латински: Benedictus XIV), роден Просперо Лоренцо Ламбертини, е папа на Римокатолическата църква от 17 август 1740 до 3 май 1758 г.

Бенедикт XIV е роден през 1675 г. в благородническо семейство в Болоня. Избран е за папа през 1740 г. след конклав, продължил 6 месеца. Началото на понтификата му е свързано с големи трудности, предизвикани от претенциите на различни държави за назначаване на епископите от местните правителства. Успява да преодолее част от тези спорове, като сключва споразумения с Неапол, Сардиния, Испания, Венецианската република и Австрия.

Бенедикт XIV извършва и множество реформи, свързани с образованието на свещениците, църковния календар и някои институции на Светия престол. След най-важните са забраната на някои практики, толерирани от мисионерите в Индия и Китай сред новопокръстените християни там, като поклонението пред предците и китайските преводи на името на Бог. В резултат на това много от тези нови християни напускат Църквата.

Курфюрст

Курфюрстите (на немски: Kurfürst) са членове на избирателната колегия на Свещената Римска империя, имаща функцията да избира германски император. От 15 век нататък изборът често е формално потвърждение на фактически династичното наследяване на поста.

Формално курфюрстите избират крал на римляните, който става император на Свещената Римска империя едва след коронация от папата. Карл V е последният коронясан император. Всички негови наследници са само „избрани императори“. Курфюрстите са принцове (имперски князе) на Империята, но имат и допълнителни привилегии извън избирателното право, които не са позволени на останалите им събратя.

През по-голямата част от историята на Свещената Римска империя (от 13-14 век) курфюрстите са седем, включително трима духовни (архиепископът на Майнц, архиепископът на Трир и архиепископът на Кьолн) и четирима светски (кралят на Бохемия, пфалц-графът на Рейн, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург). Други курфюрсти, добавени през 17 век, са херцозите на Бавария и херцозите на Брауншвайг-Люнебург. В началото на 19 век са добавени няколко нови курфюрсти, но те никога не участват в избори, тъй като Свещената Римска империя е премахната от Наполеон Бонапарт на 6 август 1806.

Опера

Операта е вид изкуство, при което певци и инструменталисти представят драматично произведение, съчетавайки текст (наричан либрето) и музика. Операта е част от традицията на западната класическа музика. Тя включва много елементи на драматичния театър, като актьорска игра, декори и костюми, а понякога и танци. Представленията обикновено се провеждат в предназначени специално за тази цел оперни театри в акомпанимента на оркестър или по-малък музикален ансамбъл.

Операта възниква в Италия в самия край на 16 век и скоро се разпространява в останалата част от Западна Европа. През 17 век Хайнрих Шюц в Германия, Жан-Батист Люли във Франция и Хенри Пърсел в Англия играят важна роля в установяването на местните национални традиции в операта. През 18 век италианската опера продължава да доминира в цяла Европа, с изключение на Франция, привличайки много чужди композитори. Опера серия е най-престижната форма на италианската опера до средата на века, когато Кристоф Глук оглавява движението за нейното реформиране. Днес най-авторитетната фигура в операта от края на 18 век е Волфганг Амадеус Моцарт, който започва кариерата си с опера серия, но е най-известен със своите италиански комични опери - опера-буфа.

Началото на 19 век е свързано с възхода на стила белканто с работите на популярни и днес композитори като Джоакино Росини, Гаетано Доницети и Винченцо Белини. По това време се появява и голямата опера с характерните опери на Джакомо Майербер. Средата и втората половина на 19 век е златният век на операта, доминиран от Рихард Вагнер в Германия и Джузепе Верди в Италия. През този период възникват и самостоятелни оперни традиции в Централна и Източна Европа, най-вече в Русия и Чехия. Операта запазва популярността си и през периода на веризма в Италия и съвременната френска опера до Джакомо Пучини и Рихард Щраус в началото на 20 век.

Развитието на операта през 20 век е свързано с множество експерименти с модерни стилове, като атоналност и сериализъм, неокласицизъм и минимализъм. С появата на звукозаписната техника оперната музика става достъпна до по-широка публика от посетителите на оперните театри. По-късно операта започва да се изпълнява по радиото и телевизията и дори да се пише специално за тези медии.

Подполковник

По̀дполковник (във флота: капитан II ранг) в съвременните военни структури е военно звание на старши офицер, между майор и полковник. Съответства на званието lieutenant colonel в останалите армии по света.

Званието се появява в Русия като ранг за длъжността заместник-командир на полка в стрелковите войски в края на 15 – началото на 16 век. В стрелковите полкове като правило подполковниците изпълнявали всички административни функции вместо полковника. През 17 век и началото на 18 век званието и длъжността в Русия се наричали полуполковник, защото подполковникът обикновено освен своите задължения командвал и втората половина на полка – задните редове в строя и резерва (до въвеждането на батальонния строй).

Приемане на григорианския календар

Преминаването от юлианския към григорианския календар

не става едновременно във всички страни.

Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г.

(4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт,

Испания, Португалия и Полша го приемат веднага.

Други (Франция...), съвсем скоро след тях.

Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през 18 век,

а източноправославните – чак в началото на 20 век.

Прусия

Прусия (на латински: Borussia, Prussia или Prutenia; на немски: Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.

През средновековието Прусия се споменава като територия, обитавана от западнобалтийското племе пруси, загубило езика си през 18 век. Включва прибалтийски области, завладени и управлявани от Тевтонския орден. На 8 април 1525 г. великият магистър на Тевтонския орден Алберт фон Бранденбург получава титлата херцог на Прусия, а на 18 януари 1701 г. в Кьонигсберг император Леополд I Хабсбург коронясва Фридрих I за крал на Прусия.

Като самостоятелна държава Кралство Прусия съществува от 1701 г. до включването му в Германската империя през 1871 г., в която кралят на Прусия е и германски император; във Ваймарската република е „свободна държава“ (Freistaat) – административна единица. В Нацистка Германия (Третия райх) самостоятелността и значението ̀и намаляват, а с капитулацията на Германия и окупацията от съюзнически войски е окончателно ликвидирана като административно и географско понятие.

По-известни пруски владетели са Фридрих Вилхелм I (1713 – 1740) и неговият син Фридрих II (1740 – 1786). По време на управлението на двамата монарси Прусия за кратко време се издига от незначителна държавица, през една от значимите централноевропейски монархии до велика сила в средата на 18 век, около която с края на Френско-пруската война в Огледалната зала във Версай се осъществява обединението на Германия. Благодарение на смятаната за най-модерна за времето си армия през втората половина на 19 век, Прусия взема надмощие над останалите германски държави и до голяма степен стои в основата на Германския съюз, а по-късно и на Германската империя.

В този контекст, историята и значимостта на пруската държава, и най-вече нейната роля в общогерманската и общоевропейската история, е огромно. Държавните символи на Прусия са три: Кьонигсебргският замък, около който възниква държавността, Кьонигсбергската катедрала, която е главният християнски храм на лютеранската конфесия и в чийто двор е погребан Имануел Кант, и Бранденбургската врата, известна като „Портата на света“.

Историческа столица на Прусия е Кьонигсберг, а държавна след образуването на кралство Прусия – Берлин.

Роман

Романът е вид литературен жанр на прозата, в който се разказва и предлага разгърнато историята на главния герой, който участва в специфични, значими, вълнуващи или пък обичайни за него събития.

Романът като вид художествено литературно произведение в проза, се отличава най-общо от разказа, новелата и повестта по по-големия си обем, отговарящ на по-широкото разгръщане на сюжетността, по полифоничността си, в него се развиват по-пълно характерите на действащите лица (самият им брой често е по-голям), контекстът на описваните събития се задълбочава.

Турци в България

Българските турци (на турски: Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната.

Според различни теории, нейните представители са в по-голямата си част потомци на тюркски заселници, които са преселени по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14-ти и началото на 15 век, както и донякъде на местно население, ислямизирано и постепенно приело турския език по време на османското владичество. Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).

Цигулка

Цигулката е музикален инструмент от групата на струнните лъкови инструменти, обикновено с четири струни, настроени на квинта. Тя е най-малкият инструмент от групата на цигулковите инструменти, в която влизат още виолата и виолончелото (понякога към нея е причисляван и контрабаса).

Цигулката, макар че има по-древен произход, придобива в общи линии днешния си вид в Италия през 16 век, като някои допълнителни промени са направени през 18 век. Цигуларите и колекционерите особено ценят инструментите, създадени от 16 до 18 век от Гаспаро да Сало, Джовани Паоло Маджини и фамилиите Страдивари, Гуарнери и Амати в Бреша и Кремона, както и тези на австриеца Якоб Щайнер.

Звукът се извлича от цигулката чрез прокарване на лък по една или повече струни (които могат да бъдат притискани с пръстите на другата ръка, за да се получи пълен набор от тонове), чрез дърпане на струните или чрез различни други техники. Цигулката се използва в различни музикални жанрове, като барокова и класическа музика, джаз, фолк и рокендрол.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.