1809

1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.

<< 19 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

Вижте също:

12 февруари

12 февруари е 43-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 322 дни до края на годината (323 през високосна).

1 април

1 април е 91-ият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна). Остават 274 дни до края на годината.

31 май

31 май е 151-ият ден в годината според григорианския календар (152-ри през високосна). Остават 214 дни до края на годината.

3 февруари

3 февруари е 34-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 331 дни до края на годината (332 през високосна).

Александър I (Русия)

Александър I Павлович Благословения (12 декември 1777 г., Санкт-Петербург – 1 декември 1825 г., Таганрог) е Всеруски Император и самодържец (от 24 март 1801 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. По-късно приема и титлите велик княз на Финландия и цар на Полша.

Александър Павлович е най-възрастният син на император Павел I и Мария Фьодоровна . Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на Наполеоновите войни, като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на Виенския конгрес през 1815 г.

В началото на управлението си провежда умерено либерални реформи, разработени от Неофициалния комитет и М. М. Сперански. Във външната си политика лавира между Великобритания и Франция. През периода 1805 – 1807 г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – 1812 г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с Турция (1806 – 1812 г.), Персия (1804 – 1813 г.) и Швеция (1808 – 1809 г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), бившето Варшавско херцогство (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813 – 1814 г., оглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес през периода 1814 – 1815 г. и сред организаторите на Свещения съюз.

В последните години от живота си често говори за намеренията си да се откаже от престола и да се „отдалечи от света“. Неочакваната му смърт от коремен тиф в Таганрог поражда легендата за „старейшината Фьодор Кузмич“. Според тази легенда, в Таганрог е умрял и погребан не Александър, а негов двойник, докато през това време царят живял дълго като старейшина-отшелник в Сибир и умрял в Томск през 1864 г. .

Венероидни миди

Венероидните миди (Veneroida) са разред двучерупчести мекотели. Те са едни от най-широко разпространените миди. Първите вкаменелости от тази група датират от времето на периода ордовик.

Георги Тунов

Георги Тунов е български католически духовник, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.

Мариано Хосе де Лара

Мариано Хосе де Лара (на испански: Mariano José de Larra, 24 март 1809 – 13 февруари 1837) е испански писател, представител на Романтизма, известен най-вече с многото си есета, както и с опозореното си самоубийство. Творбите на Лара често са сатирични и показват неговата критика към испанското общество през XIX в., фокусирайки се и върху политиката, и върху обичаите на това време.

Николай Гогол

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Обикновена гринда

Обикновената гринда още черна гринда (Globicephala melas) е вид бозайник от семейство Делфинови (Delphinidae). Възникнал е преди около 0,0117 млн. години по времето на периода кватернер.

Пий VII

Пий VII (на латински: Pius VII) е католически папа от 14 март 1800 до 20 август 1823. Светското име, с което е роден, е граф Грегорио Барнаба Николо Мариа Луиджи Киарамонти. Принадлежал към стар обеднял благороднически род. Майка му, Джована Киарамонти, била изключително набожна и в края на живота си, вече овдовяла, постъпила в Ордена на кармелитките. Двама от братята му стават йезуити, други двама - капуцини. Самият той постъпва в Бенедиктинския орден. Учил в Падуа, Парма и Рим. През 1782 г. става епископ на Тиволи, три години по-късно е избран за кардинал, а през 1800 г. вече е папа.

Известно е породилото се напрежение по време на неговото управление между папската власт и Наполеон Бонапарт. Така напр. когато през 1804 г. Наполеон се обявява за император на Франция, коронацията в Париж е извършена противно на традицията не от папата, а лично от самия Наполеон, който провъзгласява себе си и съпругата си Жозефина за новите императори. Бонапарт се разпореждал с Папската държава и имуществото ѝ по своя преценка и ги смятал за свой придатък. Впрочем през 1809 г. той ги провъзгласява за част от Франция. Пий VII бил подложен на натиск да се откаже от папската власт и напълно да се подчини на императорската. Едва на Виенския конгрес (1814-1815) папата си възвръща Папската област, пак тогава той възстановява и Ордена на йезуитите.

Президент на Съединените американски щати

Президентът на Съединените американски щати е държавен глава на страната. Съгласно Конституцията той е глава на Федералното правителство и Главнокомандващ на Въоръжените сили на САЩ.

САЩ са първата държава в света, която поставя начело на изпълнителната власт в държава от републикански тип президент. В наши дни този тип на държавно устройство е широко разпространен.

Саксония-Айзенах

Саксония-Айзенах (на немски: Herzogtum Sachsen-Eisenach) e ернестинско херцогство, наричано и княжество в Свещената Римска империя, през 1596–1638, 1640–1644, 1662–1809 г. в днешна Тюрингия със столица град Айзенах. Управлява се от Ернестинската линия на род Ветини.

През 1596 г. за Йохан Ернст († 23 октомври 1638) от херцогство Саксония-Кобург е отцепено и създадено Княжеството Саксония-Айзенах. През 1638 г. то минава към Саксония-Алтенбург и Саксония-Ваймар. През 1640 г. е към Саксония-Ваймар, през 1644 г. е разделено между херцогствата Саксония-Гота и Саксония-Ваймар, през 1662 г. e управлявано от Саксония-Ваймар, през 1741 г. е в лична уния с херцогство Саксония-Ваймар.

През 1809 г. по времето на херцог Карл Август († 14 юни 1828), княжеството Саксония-Айзенах е съединено със Саксония-Ваймар и се образува херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах, което през 1815 г. се издига на Виенския конгрес на Велико херцогство.

Софийско-пловдивски епископ

Софийско-пловдивски епископи, архиепископи и викарии:

Епископи на Софийската епархия със седалище в Чипровци

1. Петър Солинат (Петър Злойутрич (Буди),1601-1623)

Sede vacante (1623-1624)2. Илия Маринов Маринич(1624-1641)

Архиепископи на Софийската архиепархия със седалище в Чипровци

3. Петър Богдан Бакшев (1647-1674)

Sede vacante (1674-1677)4. Стефан Княжевич (1677-1691)

Sede vacante (1691-1699)

Архиепископи на Софийско-Пловдивската архиепархия със седалище в Пловдив

5. Павел Йошич (1699-1719)

Sede vacante (1719-1723) - отец Михаил Добромиров – апостолически викарий6. Марко Андрияши (1723-1728)

Sede vacante (1728-1729)7. Михаил Добромиров (1729-1738)

Sede vacante (1738-1742)8. Никола Радовани (1742-1754)

9. Бенедикт Цуцари (1754-1756)

Sede vacante (1756-1759)

Викарии на Софийско-Пловдивския апостолически викариат със седалище в Пловдив

10. Йосиф Родовани (1759 -1763)

Sede vacante (1763-1767)11. Георги Радовани (1767-1773)

12. Павел Гайдаджийски (1773-1776)

13. Петър Ковачев (1776-1795)

Sede vacante (1795-1809)14. Георги Тунов (1799-1809)

Sede vacante (1809-1811)15. Андрея Тунов (1811-1835)

16. Иван Фортнер (1835-1836)

17. Иван Птачек (1836-1840)

18. Петър Касев (1840-1841)

19. Андреа Канова (1841-1866)

Sede vacante (1866-1868)20. Франческо Доменико Рейнауди (1868-1885)

21. Роберто Менини (1885-1916)

22. Винкенти Пеев (1916-1941)

Sede vacante (1941-1942)23. Иван Романов (1942-1953)

Sede vacante (1953-1959) – отец Франц Пъчев – апостолически администратор24. Симеон Коков (1960-1974) – провикарий

Sede vacante (1974-1975)25. Богдан Добранов (1975-1979)

Епископи на Софийско-Пловдивската епархия със седалище в Пловдив

25. Богдан Добранов (1979-1983)

Sede vacante (1983-1988) - отец Петър Изамски – апостолически администратор26. Георги Йовчев (1988-)

Турку

Ту̀рку (на фински Turku, на шведски: Åbo, О̀бу) е град в Югозападна Финландия, център на провинция Западна Финландия.Разположен е при вливането на река Аура в Балтийско море и има население 176 401 души по данни от преброяването на 31 март 2010 г. Понастоящем е 5-ят по население град във Финландия.

Турку е финландският град с най-дълга история, тъй като е създаден през 13 век. Дълго време след създаването си градът е бил най-голям по население в страната. Между 1809 и 1812 г. е бил столица на Финландия. Когато обаче руснаците завладяват Финландия, те решават, че Турку е твърде близо до шведската граница и преместват административните функции на столичния град в Хелзинки.

В Турку е създаден първият кралски университет в страната. В наши дни градът е официално седалище на финландската лутеранска църква. През 1827 г. в Турку се разразява огромен по мащабите си пожар, който унищожава по-голямата част от града.

Феликс Менделсон Бартолди

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди (на немски: Jakob Ludwig Felix Mendelssohn Bartholdy) е германски композитор от еврейски произход, диригент и пианист, роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург.

Фюрт

Фюрт (на немски: Fürth) е град във федерална провинция Бавария, в Югоизточна Германия.

Площта на Фюрт е 63,35 км², населението към 31 декември 2010 г. – 114 628 жители, а гъстотата на населението – 1809 д/км². Разположен е на 295 метра надморска височина във Франконската койпер-лиасова равнина. Телефонният му код е 0911, а пощенските 90701 – 90768. Намира се в близост до град Нюрнберг, а вече се слива с по-големия град в обща агломерация.

Швеция

Кра̀лство Швеция или просто Швѐция (шв. Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. По големина е пета в Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд – най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г. и на Шенгенското пространство от 1996 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната. Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англосаксонските общества. Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, Йостерланд, и източната част на Норланд се обособяват в полуавтономна област – Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.