1799

<< 18 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

4 май

4 май е 124-ият ден в годината според григорианския календар (125-ти през високосна). Остават 241 дни до края на годината.

9 януари

9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 356 дни до края на годината (357 през високосна).

Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет, а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.

Вителсбахи

Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.

Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.

Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Фамилията дава два императора на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).

Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа.

Георгиос Хрисиидис

Георгиос Хрисиидис или Хрисидис (на гръцки: Γεώργιος Χρυσηίδης, Χρυσίδης) е гръцки учен, революционер и политик от XIX век.

Графство Зайн

Графството Зайн (на немски: Grafschaft Sayn; Seyne [gra:fʃaft zaɪn]) е територия на Свещената Римска империя в историческия регион Вестервалд в днещен Рейнланд-Пфалц, Германия.

За пръв път графският род е споменат в документ през 1139 г. чрез Еберхард I фон Зайн (1139–1176), женен за Хедвиг или Кунигунда фон Изенбург. Фамилията се нарича на построения от нея през 10 или 11 век замък Зайн при Бендорф, близо до Кобленц.

Със смъртта на граф Хайнрих III през 1246 г. изчезва родът на старите графове на Зайн. Той е наследен от сестра му Аделхайд фон Зайн (1202-1263), омъжена за граф Готфрид III (1175–1218), граф на Спонхайм и втори път за Еберхард Стари от графство Еберщайн.

През 1246/1247 г. части от графство Зайн са поделени между втория син на Готфрид III Хайнрих I от Господство Хайнсберг и първия му син Йохан I от Спонхайм-Щаркенбург (1206–1266).

Внук на Аделхайд и Готфрид III с името Готфрид I (1266–1284) основава младата линия на графовете на Зайн. Неговите синове разделят наследството през 1294 г.:

Йохан II наследява графство Зайн и основава линията на графовете на Зайн-Зайн;

Енгелберт I наследява Фалендар и майчиното наследство Хомбург и основава линията на графовете на Зайн-Хомбург. Чрез наследяване на графство Витгенщайн от 1361 г. фамилията се нарича Зайн-Витгенщайн.От 1500 г. графство Зайн принадлежи към Долнорейнския-Вествалски имперски окръг. Граф Адолф въвежда през 1560 г. реформацията.

Граф Вилхелм III (упр. 1605–1623) основава линията Зайн-Витгенщайн-Зайн, която изчезва с неговия седемгодишен внук Лудвиг през 1636 г. През 1652 г. графството става част от Зайн-Алтенкирхен, през 1645 г. – от Графство Зайн-Хахенбург.

През 1791 г. Зайн-Алтенкирхен става владение на Прусия; през 1799 г. Зайн-Хахенбург попада под властта на князете от Насау-Вайлбург. От 1806 г. двете графства стават част от Херцогство Насау, а след Виенския конгрес от 1815 г. отново разделени.

През 1890 г. граф Адолф I, херцог на Насау, става велик херцог на Люксембург (1890–1905).

Грумело Кремонезе ед Унити

Грумѐло Кремонѐзе ед Унѝти (на италиански: Grumello Cremonese ed Uniti, на местен диалект: Grümel, Грюмел) е община в Северна Италия, провинция Кремона, регион Ломбардия. Административен център на общината е село Грумело Кремонезе (Grumello Cremonese), което е разположено на 50 m надморска височина. Населението на общината е 1799 души (към 2016 г.).

Джордж Вашингтон

Джордж или Георг Вашингтон (на английски: George Washington, произнася се Джордж Уошингтън) е американски генерал и политик, известен като първия президент на САЩ (1789 – 1797).

Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775 – 1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията“.

Драз махала

Драз махала е квартал на българската столица София, разположен в северната част на центъра на града. Махалата е заключена от улиците „Сливница“, „Мария Луиза“, „Константин Стоилов“ и „Козлодуй“.

До 1890 година районът е бостан, напояван от минаващата край него Владайска река. По-масовото застрояване започва около 1900 година. Тук се намира и оцелялата и до днес ковачница „Крали Марко“, зад която се намира къщата, построена от бащата на писателя Павел Вежинов. Тя е основана през 1799 година, когато се е намирала извън София, на пътя, водещ към Искърското дефиле и Северна България. С развитието на София и създаването на Сточна гара махалата става известна и като „Каруцарската махала“, заради десетките каруци, които прекарват товарите от Сточна гара по цяла София.

Едуард Смит-Стенли

Едуард Джордж Джефри Смит-Стенли, 14-и граф Дарби (на английски: Edward George Geoffrey Smith-Stanley, 14th Earl of Derby, 29 март 1799 — 23 октомври 1869), известен още като Лорд Дарби, е британски политик и държавен деец, три пъти министър-председател на Обединеното кралство през 1852 г., от 1858 до 1859 г. и от 1866 до 1868 г. До момента остава човекът, оглавявал най-дълго Консервативната партия на Великобритания (от 1848 до 1868). Въпреки трите си министър-председателски мандата (само още трима души са оглавявали кабинета три и повече пъти), общата им продължителност е под 4 години, тоест дори по-малка от мандата на много министър-председатели с един мандат.

Карл Брюлов

Карл Брюлов (на руски: Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академии, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

Консул (Древен Рим)

Консул (на френски: consul; на латински: consules) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.

Длъжността на консула била колегиална, т.е. консулите били винаги двама, като се избирали всяка година. Колегията на двама консули била учредена съгласно античната традиция след изгнанието на последния от седмината царе на Рим Тарквиний Горди.

В началото, консули се избирали само от средите на патрициите, но в резултат на борбата на плебеите с патрициите през 367 г. пр. Хр., един от консулите започнал да се избира от плебеите. Според законите на републиката, минималната възраст, за да бъде избран един патриций за консул, била 40 години, а за плебей – 42. Двамата консули служели заедно и всеки имал право на вето върху решенията на другия, което била обичаен принцип сред магистратите. На латински, consules означава „тези, които вървят заедно“. Ако единият консул умре по време на мандата си (нерядко консули са били в предните редици на битките), друг ще бъде избран на негово място.

Консулите притежавали най-висшата гражданска и военна власт. Набирали легиони и ги оглавявали, свиквали Сената и комициите, председателствали ги, назначавали диктатори и т.н. При извънредни ситуации сената давал на консулите неограничени пълномощия.

Правото да водят съдебни процеси по граждански дела след 367 г. пр. Хр. преминало към преторите.

Помощници на консулите били квесторите.

Отличителните знаци на консулите били тога с широка пурпурна лента, курулно кресло (Sella curulis), инкрустирано със слонова кост и ги съпровождали 12 ликтора с фасции.

В римската система за летоброене годините се обозначавали с имената на консула за дадената година (наричали се consules ordinarii). Преди 153 г. пр. Хр. новоизбраните консули встъпвали в длъжност на 15 март, но тази година въстанието на келтиберите в Испания ги принудило да поемат службата си по-рано от традиционната дата. Така 1 януари станал началото на годината в Рим и това променило календара.

След изкаран мандат като консули, те получавали правото да управляват някоя провинция и званието проконсул.

В епохата на Римската империя на консулите е отнета реалната власт и длъжността се превърнала в почетна, а от изборна, станала назначаема.

В Средновековието означава титла на висше длъжностно лице в градовете на Северна и Средна Италия.

Във Франция означава също титла на едно от трите лица, които имат неограничена изпълнителна власт в периода 1799 – 1804 г.

В съвременността консул се нарича длъжностното лице от дипломатическо тяло на една страна, но с по-нисък ранг от посланика, назначено за постоянен представител в някой град на друга държава, което защитава юридическите и икономически интереси на своята (упълномощилата го) държава и нейните поданици (граждани).

Максимилиан I Йозеф (Бавария)

Максимилиан I Йозеф Баварски (на немски: Maximilian I Joseph von Bayern) е първият крал на Бавария (от 1 януари 1806 г.). Преди да получи кралска титла, Максимилиан I е херцог на Бавария и Цвайбрюкен (1795-1799), херцог на Юлих и Берг и курфюрст на Пфалц и Бавария (като Максимилиан IV Йозеф, 1799-1805).

Наполеонови войни

С Наполеоновите войни обикновено се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1799 – 1815 г.) в периода, когато той е първи консул и император на Френската империя (1800 – 1815). В по-широк смисъл, Наполеоновите войни включват италианската (1796 – 97) и египетската кампания (1798 – 99), въпреки че те (и особено италианската) обикновено се считат за част от революционните войни.

Превратът на 18 брюмер (18 брюмер, VIII година, по новото революционно летоброене, съответства на 9 ноември 1799 г. по Григорианския календар) в Първата френска република довежда на власт Наполеон Бонапарт. Към този момент, в т.нар. от френските революционери Стара Европа цари дезорганизация и липса на консенсус по отношение на провъзгласената през 1792 г. френска република, и в частност липсва обща политика към новата власт след преврата.

Възползвайки се от това, Наполеон решава да наложи отначало на континента, а след това и в света, своята идея за една „световна монархия“ начело с Франция, оглавявана от него като „световен император“. Наполеон демонстрира бъдещите си намерения още преди преврата – в хода на египетската си кампания търси съюз с Русия, за да изтласка Англия от Ориента и Индия.

Наполеоновите войни започват с опит за установяване на морско господство на Франция над Англия, притежаваща най-силния флот по това време в света. Опитът е осуетен от адмирал Хорацио Нелсън, който печели битката при Трафалгар (1805).

След морското си фиаско Наполеон решава да осъществи сухопътно господство над Евразия. За целта стартира западния си и източния си поход, насочени срещу най-силните сухоземни държави в света по това време – Испанската (в Полуостровната война) и Руската империя, властващи съответно над западното и източното полукълбо. Армиите на Наполеон разбиват Рейнския съюз в битката при Аустерлиц (2 декември 1805). Руската кампания на Наполеон през 1812 г. обаче завършва с фиаско, а след Битката на народите край Лайпциг (16–19 октомври 1813) той е заточен на остров Елба.

През 1815 г., по време на Виенския конгрес, Наполеон бяга от острова и се завръща във Франция, повеждайки нова френска армия срещу Стара Европа, но на 18 юни 1815 г. при Ватерло Наполеон, с армия от 72 000 французи, губи и последната си битка в живота, срещу обединената пруско-британска армия, състояща се от 118 000 души, след която Наполеон е заточен до края на живота си на отдалечения остров Света Елена в Атлантическия океан.

Петър Берон (просветител)

Петър Хаджи Берович е български лекар, стопански и просветен деец и дарител. Учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик. Автор на Рибния буквар (1824) – първия български буквар.

Пий VI

Пий VI (25 декември 1717 – 29 август 1799) е римски папа от 1775 до 1799 г.

Революционни войни

Революционни войни, също и Революционни войни на Франция, е името на поредица от големи военни сблъсъци, състояли се от 1792 до 1802 г., между френското революционно правителство и няколко европейски държави.Периодът обикновено се разделя на Война на Първата коалиция (1792–1797 г.) и Война на Втората коалиция (1798–1801 г.), въпреки че Франция е във война с Великобритания без прекъсване от 1793 до 1802 г. Военните действия спират за кратко с Амиенския договор, но скоро са подновени с Наполеоновите войни.

Френска революция

Френската революция, наричана също Великата френска революция, протича във Франция между 1789 и 1799 г. и има като резултат мащабни политически и социални промени, сред които е премахването на абсолютната монархия, промяна на ролята на църквата в държавата и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите идеи за традиция и йерархия – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти – са заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.

В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция, с която Франция става конституционна монархия. Според конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Този етап завършва с въстанието от 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена Първата френска република (септември 1792 г.), а управлението е поверено на Конвент, в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват якобинска диктатура, известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на царството на терора. Периодът приключва с т.нар. Термидориански преврат (27 юли 1794).

Етапът на управление на Директорията (1795 – 1799) е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция на съюзните сили на Прусия и Австрия, към които се присъединяват емигрирали офицери-аристократи, срещу която се изправя революционната армия. Към края на периода обаче се забелязва отново прибягване към репресивни мерки и превратът от 18 фруктидор уврежда моралния авторитет на Директорията и подготвя почвата за края на републиканското управление. С преврата от 18 брюмер 1799 г. Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.

Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.