1739

<< 18 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

1805

1805 (MDCCCV) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

1810

1810 (MDCCCX) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.

1813

1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Австро-турска война (1737 – 1739)

Австро-турската война от 1737/39 г., е обявена на 12 юли 1739 г. от Свещената римска империя (Австрия) в съюз с Русия, която вече воювала в Руско-турска война от 1735 г. В сраженията срещу турците се бият много българи, сърби и дори гърци – доброволци в австрийската и руската армии.

Главнокомандващ армията е германският император Франц I Стефан, съпруг на австрийската императрица Мария Терезия. Австрийската войска включвала 80,000 пехота, 36,000 кавалерия и 50,000 милиция (включително български и сръбски доброволци).

Главните австрийски сили под командването на фелдмаршал Фридрих Хайнрих фон Зекендорф атакуват стремително, като до начлото на август превземат Ниш, окупират Сърбия, голяма част от западните български земи в Поморавието стигайки до Македония. Фелдмаршал Георг Оливие фон Валис (ирландеца на австрийска служба Джордж Оливър граф на Валис) окупира част от Влашко, а корпусът на принц Йозеф Фридрих фон Зашен-Хилдбургхаусен обсажда Баня Лука, но на 4 август губи битката при Баня Лука с турците поради поздравляващото численото превъзходство на противника и се оттегля зад река Сава. Част от главните сили под командването на Лудвиг Андреас Кайфенхюлер обсаждат Видин, но от усилените турски войски биват отблъснати от Тимок и след битката при Радоевац на 28 септември 1737 г. преминават зад Дунав и се оттеглят в направление Оршова. Основните сили завладяват планинския район и Ужице и обсаждат Зворник, но този поход към Дрина отслабва отбраната на Ниш, който бил превзет от турците. Оттеглилият се от Тимок корпус на Кайфенхюлер прекъсва стика на войските при река Морава, застрашена е и връзката с Австрия и в крайна сметка армиите се оттеглят на зимни квартири в Сърбия.

На следващата 1738 г. началник на военния съвет става граф Доминик фон Кьонигсег Ротенфелс. Австрийските войски действат предимно в отбрана. Турската армия от своя страна е модернизирана под ръководството на потурчилия се френски ренегат генерал и граф Клод Александър дьо Боневал наречен Ахмед паша и със силната си артилерия започва да атакува крепост след крепост, през май тя навлиза в Банат и атакува Мехадия (неголям град в Банат окръг Караш-Северин). Борбата се концентрира върху по-малките крепости около рк. Дунав. Кьонигсег печели при Рача (село в община Баина Баща в Златиборски окръг) и при Панчево, а турците при Мехадия, Оршова, Адакале (остров-крепост при Железни врата недалеч от Оршова), Смедерево и Ужице. Във военната офанзива са включени с пълна сила и полкове от Бавария, дошли в помощ на австрийските войски.

На следващата 1739 г. отново има промяна в австрийското командване. Граф Валис (фелдмаршал Оливие Георг фон Валис) с по-голямата част от наличните сили, към 60,000 щика форсира Дунав при Панчево и настъпва на юг. На 22 юли той е отблъснат от два пъти превъзхождащите го турски войски в битката при Гроцка недалеч от Белград. На 30 юли след битката при Панчево австрийските войски са напълно изтласкани отвъд Дунава и турците сключват обсадата на Белград. Това е тежък урок за небрежността на австрийците да поддържат боеспособна и достатъчна като численост армия. Австрия е повалена от турският ятаган и принудена на сепаративен мир с Османската Империя. Подписан е Белградския мирен договор от 21 август 1739 г., с него турците навлизат в австрийскте области във Влашко и Сърбия, включително и в издържалата 51 дневна обсада Белград, прекратено е Първото хабсбургско управление на Смедеревската област. На 29 септември в Ниш Русия, победоносна, но изоставена от съюзника си и заплашвана от Швеция, също подписва с Турция мирен договор. Така е сложен край на водените военни действия до следващата Руско-турска война (1768-1774), която e безспорен успех за християнското оръжие.

Анна Ивановна

Анна Ивановна (на руски: Анна Ивановна) е херцогиня на Курландия (1711 – 1730) и императрица на Русия (1730 – 1740). Най-влиятелна фигура в нейния двор е херцог Ернст Йохан Бирон. При управлението на императрица Анна Русия участва във Войната за полското наследство и Руско-турската война от 1735 – 1739.

Белградски мирен договор (1739)

Договорът от Белград слага край на войната от 1735 – 1739 г. между Руската и Османската империи. Той е подписан на 18 (29) септември 1739 г. в Белград. Договорът е сключен след близо двегодишни безрезултатни преговори в Немиров между Руската империя и Свещената Римска империя от една страна и Османската империя – от друга.

В резултат на кампанията през август и септември 1739 г. на руските войски под командването на фелдмаршал Мюних, и последвалото поражение от османската армия, са окупирани Хотин и Яш, което прави османската дипломация по-отстъпчива. Междувременно Свещената Римска империя е тотално разбита от еничарите в западните български земи, което я принуждава на сепаративен мир, по силата на който отстъпва всичките си придобивки от Високата порта, получени въз основа на клаузите от предходния Пожаревацки договор, т.е. Османската империя си възвръща Мала Влахия, Смедеревския санджак с Белград и Северна Босна. Русия притисната от отпочналата междувременно реваншистка шведска военна кампания срещу нея, се съгласява на мирните условия от Белград, и до последвалия договор от Кючук Кайнарджа няма сигурен de jure излаз на Черно море. За сметка на това, Османската империя гарантира хаджилъка на православните поклонници в Светите земи.

Мирните преговори и договор между воюващите страни са сключени при посредничеството на посланика на френския крал при Портата – Луи Вилньов, в контекста на двувековния френско-османски алианс.

Белградският мирен договор е последния крупен международен и дипломатически успех на османската дипломация с еничарския корпус. Високата порта успява да си възвърне целокупното владение на Балканите за последно преди събитията от известното кърджалийско време, и да закрепи съществуващото положение във времето на европейското просвещение.

Мястото на сключване на договора е символно в контекста на превзетия от Сюлейман Велики – Белград, което датира в края на август 1521 г.

Григорий Потьомкин

Княз Григорий Александрович Потьомкин (на руски: Григо́рий Алекса́ндрович Потёмкин) е руски държавник, граф, княз (Потьомкин-Таврийски), генерал-фелдмаршал (от 1784 г.), любимец на императрица Екатерина II. Основател на руския Черноморски флот и негов първи началник. Ръководи присъединяването на Таврия и Крим към Руската империя и притежава там много земи. Основател на редица градове: Екатеринослав (1776), Херсон (1778), Севастопол (1783), Николаев (1789). Високото си положени постига благодарение на връзката си (дори по слухове е морганатичен съпруг) с Екатерина II. Първи стопанин на Таврическия дворец в Петербург. Фактически управник на Молдовското княжество през 1790 – 1791 г.

Йохан Кристиан фон Шребер

Йохан Кристиан Даниел фон Шребер (на немски: Johann Christian Daniel von Schreber) е германски зоолог. Той е роден през 1739 година във Вайсензе, Тюрингия. През 1774 година започва да пише многотомна поредица за бозайниците, озаглавена „Die Säugethiere in Abbildungen nach der Natur mit Beschreibungen“. Автор е и на ентомологични трудове, най-значим сред които е „Schreberi Novae Species Insectorvm“. Умира през 1810 година в Ерланген.

Кралска шведска академия на науките

Кралска шведска академия на науките (на шведски: Kungliga Vetenskapsakademien, KVA) e една от кралските академии на Швеция. Академията е независима, недържавна научна организация, която работи за подпомагането на науките, основно в естествените науки и математиката.

Академията е основана на 2 юни 1739 от естественика Карл Линей, меркантилиста Йонас Алстрьомер, машинния инженер Мартен Тривалд, държавния служител Стен Карл Билке и Карл Вилхем Седерхайлм и политика Андерс Йохан фон Хопкен.Кралската шведска академия присъжда Нобеловите награди.

Курфюрство Саксония

Курфюрство Саксония (на немски: Kurfürstentum Sachsen, Kursachsen, Chursachsen) е територия на Свещената Римска империя, основана през 1356 г. чрез въздигането на херцогство Саксония-Витенберг в курфюрство от император Карл IV със Златната Була. Курфюрство Саксония влиза 1806 г. в новосъздаденото Кралство Саксония.

След измирането на мъжката линия на Асканите, през 1423 г. курфюрството преминава към Майсенските Ветини.

Лариска и Тирнавска епархия

Лариската и Тирнавска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολις Λαρίσης και Τυρνάβου) е епархия на Църквата на Гърция със седалище в Лариса. По всяка вероятност това е най-старият църковен диоцез на територията на Гърция. В този смисъл има и сакрална стойност за и в православната история на страната.

Епископът на Лариса е отбелязан в списъците на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а първите сведения са че титула съществува от 4 ноември 324 г.

На третия вселенски събор в Ефес през 431 г. епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на Тесалия с местни наместници и епископи във Фарсала, Ламия, тесалийска Тива, Ехинос, Ипати, Цезария и Деметриас. В периода между 730 и 751 г. църквата в Тесалия е част от Илирик и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на Вселенската патриаршия. В периода от средата на 8 век до началото на 10 век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриас, Фарсала, Домокос, Зейтуни, Езерос (Ксиниада), Лидорики (западно от Амфиса), Трики, Ехинос, Колидрос и Стаги. От началото на 10 век долината на Сперхей с Фтиотида са отделени в самостоятелна митрополия, като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна архиепископия. Точно от това време на Симеон Велики със златния български век датират историческите сведения за българи по долината река Енипей. От 1020 г. Стаги е епархия на Охридската архиепископия.

През 1175 г. при управлението на император Мануил I Комнин тесалийските епархии броят 28. По време на Солунското кралство Тесалия има вече католически митрополит.

От 1391 г. до 1739 г. Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на Османска Тесалия - Трикала. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.

През 1881 г., Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 г. епархиите на Фарсала и Платамон се обединени с тази на Лариса под името митрополия Лариса и Платамон. От 1970 г. епархията носи сегашното си име, още повече, че Тирнаво е османско селище със себична култура и обичаи.

Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ Ахил Лариски, чийто мощи са били пренесени от цар Самуил на остров Свети Ахил.

Насау-Диленбург

Насау-Диленбург (на немски: Nassau-Dillenburg) е територия на Свещената Римска империя и линия на фамилията Дом Насау. Територията е имперско графство и графовете от 1654 г. са в съсловието на имперските князе. Столици са градовете Зиген и Диленбург.

След 1255 г. графство Насау се разделя на така наречените „Валрамска“ и „Отонска“ линии между синовете на граф Хайнрих II от Насау. Основател на Отонската линия е Ото I († 1289/1290), който получава северните части на Насау с градовете Зиген, Диленбург, Херборн и Хайгер. Неговият син Йохан († 1328) получава при братската подялба през 1303 г. Насау-Диленбург.

През 1559 г. става разделянето между „Насау-Диленбург“ и „Насау-Орания“. През 1561 г. Насау-Байлщайн влиза в Насау-Диленбург. През 1601 или 1607 г. графството се разделя на пет графства: Насау-Диленбург, Насау-Хадамар, Насау-Байлщайн, Насау-Зиген и Насау-Диц.

Насау-Диленбург има площ от 240 км² (18 век) и ок. 50 000 жители (началото на 17 век). През 1739 г. Насау-Диленбург отива към Насау-Диц.

Руско-турска война (1735 – 1739)

Руско-турската война (1735-1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.

Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на австро-турската война, и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите - Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната Прутска война.

Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната персийско-османска война (1730-1736). Русия цели и да присъедини Кабарда. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на Махмуд I. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за casus belli.

Савоня д'Изонцо

Саво̀ня д'Изо̀нцо (на италиански: Savogna d'Isonzo; на фриулиански: Savogne di Gurize, Савоние ди Гурице, на словенски: Sovodnje ob Soči, Соводние об Сочи) е село и община в Северна Италия, провинция Гориция, автономен регион Фриули-Венеция Джулия. Разположено е на 49 m надморска височина. Населението на общината е 1739 души (към 2010 г.).

Софроний Врачански

Софроний Врачански е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година.

Торинска военна академия

Торинската военна академия (на италиански: Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito) e военно училище в град Торино, Италия.

Военното училище е основано в 1739 година и дълги години е сред най-престижните в Европа. В академията са учили много български офицери.

Хабсбургска монархия

Хабсбургската монархия (на немски: Habsburgermonarchie, също Habsburger, Habsburgisches Reich, Habsburgerreich) е неофициалното название на владетелски територии в Европа на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.

Хесен-Дармщат

Ландграфство Хесен-Дармщат (на немски: Landgrafschaft Hessen-Darmstadt) е ландграфство (след 1806 година - Велико херцогство Хесен‎), съществувало от 1567 до 1918 година в Западна Германия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.