16 ноември

16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна). Остават 45 дни до края на годината.

1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30

Събития

SuezCanalKantara
Първите кораби, преминали през Суецки канал през 1869 г.

Родени

Tiberius bust
Тиберий

Починали

Празници

.укр

Домейнът .укр (съкращение на украински: Україна) е предложен за домейн за Украйна, но все още се използва само домейнът на латиница .ua.

Главният проблем при заявките за домейни от първо ниво е в това, че нелатинските имена на домейни трябва да се състоят от специфични символи, отсъстващи в латинската азбука. Например Ф в домейн зоната .РФ.

Заявката за домейна .укр в ICANN е подадена на 16 ноември 2009 г. от Украинския мрежов информационен център.

Васил Делов

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор. Военен деец.

Васил Спасов (футболист)

Васил Спасов-Валяка е бивш български футболист, нападател, а впоследствие и треньор по футбол. Легендарен играч на Левски (София).

Георги Тодоров

Георги Стоянов Тодоров е опълченец, български офицер, генерал от пехотата, брат на академик Александър Теодоров-Балан, на софийския кмет Мартин Тодоров, на съдебния лекар Атанас Тодоров и на инж. Михаил Балански.

Даниел Нейтънс

Даниел Нейтънс (30 октомври 1928 – 16 ноември 1999) е американски микробиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1978 г.

Ноември

Ноември е името на единадесетия месец от годината според Григорианския календар и има 30 дни.

Петър Джинович

Петър Джинович (на сръбски: Петар Ђиновић или Petar Đinović) е черногорски офицер и сръбски революционер, деец на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към 2011 г. в списъка са общо 936 обекта: 725 културни, 183 природни и 28 със смесено значение, в 153 страни-членки на Конвенцията. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер. Често обаче нововписан обект включва в себе си по-рано вписан обект, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Тиберий

Тиберий Юлий Цезар Август (на латински: Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 18 септември 14 до 16 март 37.

Тиберий е син на Тиберий Нерон от знатното семейство на Клавдиите и Ливия Друзила, родена в богатия тогава квартал Палатин. Майка му има добри връзки с известни републикански семейства като Сервилиите, Емилиите и Ливиите, което прави Тиберий предопределен за политическа кариера.

През 39 пр.н.е. Ливия се развежда с мъжа си по настояване на Октавиан, който се оженва за нея и става осиновител на Тиберий. За пръв път се споменава името му в гражданската война между Марк Антоний и Октавиан през 32 пр.н.е.. След битката при Акциум участва в триумфалната процесия на Август.

Като член на семейството на Октавиан е напълно зависим от желанията му. През 20 пр.н.е. се жени за Випсания Агрипина, дъщеря на Випсаний Агрипа, дясната ръка на Октавиан Август. Когато Тиберий става консул, се ражда синът му Юлий Цезар Друз.

Агрипа умира през 12 пр.н.е. и Тиберий е принуден от Август да се разведе с любимата си жена за да се ожени за вдовицата на Агрипа – Юлия, дъщерята на император Август. Бракът не е щастлив и остава без деца. Повече от времето си Тиберий прекарва с военни походи в Германия и Панония, но през 6 пр.н.е. решава да се оттегли от обществения живот и да заживее на остров Родос, въпреки несъгласието на Август.

През 2 г. пр.н.е. Юлия е обвинена в изневяра и бракът с Тиберий е разтрогнат. През това време внукът на Август, Гай Цезар, е обявен за наследник и вижда в лицето на Тиберий заплаха. На Тиберий е разрешено да се завърне в Рим при условие, че не се меси в обществения живот. Скоро обаче за кратко време умират и двамата внука на императора, Гай и Луций Цезар, с което плановете му за престолонаследник се провалят. Така Тиберий отново изниква на преден план, макар че Август съвсем не бил привързан към него.

Октавиан Август осиновява Тиберий през 4 г. През 6 г. е изпратен да потуши голямото Панонско въстание. След поражението на Вар при Тевтобург в 9 г., Тиберий ръководи овладяването на размириците и предотвратява нашествието на германските племена.

ЮНЕСКО

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; на френски: Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.

Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. Членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.