1565

<< 16 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

Ахароним

Ахароним (на иврит: אחרונים, „последни“) са водещите равини и законоучители в еврейското право след епохата на рашоним, приключила с написването на „Шулхан арух“ през 1565 година.

Виджаянагара (империя)

Империята Виджаянагара (на каннада: ವಿಜಯನಗರ ಸಾಮ್ರಾಜ್ಯ, Vijayanagara Sāmrājya IAST; на телугу: విజయనగర సామ్రాజ్యము Vijayanagara Sāmrājyamu IAST), наричана кралство Биснага от португалците, е империя в Южна Индия, в региона на платото Декан. Тя е основана през 1336 г. от Харихара I и неговият брат Бука Рая I. Империята се издига като кулминация от опити на южните сили да отблъснат ислямските нашествия до края на 13 век. Империята съществува до 1646 г., въпреки че запада след голямото военно поражение през 1565 г. от деканските султанати. Империята е наречена на името на своята столица Виджаянагара, чиито руини обкръжават днешен Хампи, сега обект на световното наследство в Карнатака, Индия. Писанията на европейските пътешественици като Доминго Паеш, Фернао Нунеш и Николо Конти и литературата на местни езици осигуряват жизненоважна информация за нейната история. Арехологическите разкопки при Виджаянагара разкриват мощта и богатството на империята.

Наследството на империята включва множество монументи, разпръснати из Южна Индия, най-известната от които е групата Хампи. Предишните строителни традиции в Южна Индия се съчетават в архитектурния стил Виджаянагара. Смесването на всички религии и местни езици вдъхновява архитектурната иновация за строежа на индийски храмове – първо в Декан, а по-късно и в дравидските региони, използвайки местния гранит. Светски кралски сгради показват влиянието на архитектурата на Севернодеканския султанат. Ефикасна администрация и оживена презморска търговия донасят нови технологии като системи за напояване. Покровителството на империята дава възможност на изящните изкуства и литературата да достигнат нови висини на езиците каннада, телугу, тамил и санскрит, а карнатската музика добива настоящата си форма. Империята Виджаянагара създава епоха в южноиндийската история, която надминава регионализма, поддържайки индуизма като обединяващ фактор.

Георг (Насау-Диленбург)

Георг фон Насау-Диленбург (на немски: Georg von Nassau-Dillenburg, * 1 септември 1562 в Диленбург, † 9 август 1623 в Диленбург) е граф на Насау-Байлщайн (1607 – 1620) и Насау-Диленбург (1620 – 1623).

Той е третият син на граф Йохан VI фон Насау Стари (1536 – 1606) и първата му съпруга графиня Елизабет фон Лойхтенберг (1537 – 1579), дъщеря на ландграф Георг III фон Лойхтенберг и съпругата му Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.

Георг следва през 1576 г. в Хайделберг. През 1578 г. отива в Нидерландия, за да стане там войник. От 1580 г. е в двора на маркграф Георг Фридрих I фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.

След смъртта на баща му през 1606 г. Георг получава господството Байлщайн. През 1620 г. той наследява графството Насау-Диленбург от брат си Вилхелм Лудвиг († 1620).

Георг се жени в Нойвайлнау на 22 септември 1548 г. за графиня Анна Амалия фон Насау-Саарбрюкен (* декември 1565, † 7 март 1605), дъщеря на граф Филип IV фон Насау-Саарбрюкен, и Ерика фон Мандершайд-Шлайден. С нея той има 15 деца.

На 5 октомври 1605 г. в Диленбург той се жени втори път за графиня Амалия фон Сайн-Витгенщайн (* 13 октомври 1585, † 28 март 1633), дъщеря на граф Лудвиг I фон Сайн-Витгенщайн (1532 – 1605) и Анна фон Золмс-Браунфелс (1538 – 1565). С нея той има една дъщеря.

Георг II фон Зайн-Витгенщайн

Георг II фон Сайн-Витгенщайн (на немски: Georg II von Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 30 април 1565; † 16 декември 1631) от рода Зайн-Витгенщайн е граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург (1607 – 1631).

Той е най-възрастният син на граф Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн (1532 – 1605) и първата му съпруга Анна фон Золмс-Браунфелс (1538 – 1565), дъщеря на граф Филип фон Золмс-Браунфелс и Анна фон Текленбург. Сестра му Йоханета (1561 – 1622) се омъжва през 1586 г. в Берлебург за граф Йохан VI фон Насау-Диленбург (1536 – 1606). Полусестра му Амалия (1585 – 1633) се омъжва през 1605 г. за граф Георг фон Насау-Диленбург (1562 – 1623), а полусестра му Катарина (1588 – 1651) се омъжва през 1615 г. за княз Лудвиг Хайнрих фон Насау-Диленбург (1594 – 1662).

Георг наследява северната част на графство Витгенщайн с резиденция в Берлебург и имперското господство Хомбург. Той основава линията на графовете на Зайн-Витгенщайн-Берлебург, чиито представители са издигнати през 1792 г. в ранг имперски графове.През 1605 г. Зайн-Витгенщайн се разделя на линиите Зайн-Витгенщайн-Берлебург и Зайн-Витгенщайн-Витгенщайн. Полубрат е на Вилхелм II (1569 – 1623), граф на Сайн-Витгенщайн-Хахенбург, и Лудвиг II (1571 – 1634), граф на Сайн-Витгенщайн-Витгенщайн.

Дурлах

Дурлах (на немски: Durlach) е голяма част от град Карлсруе в Германия с площ от 22,94 km² и 29 660 жители (на 31 декември 2012). Дурлах е самостоятелен град от 1565 до 1718 г., резиденция на Маркграфство Баден-Дурлах („Ернестинската линия“).

Графовете на Хоенберг построяват на Турмберг през 11 век замък Дурлах и други замъци и ги разширяват през 12 век. През края на 12 век главни владетели са Щауфените. Дурлах е споменат като град за първи път в документ през 1196 г. Основател на града вероятно е император Хайнрих VI (упр. 1191–1197). През 1219 г. Дурлах чрез смяна отива на Маркграфство Баден. През 1279 г. Конрад III фон Лихтенберг, епископ на Страсбург, разрушава замък Хоенберг, който повече не е възстановен.

През 1565 г. маркграф Карл II мести резиденцията си от Пфорцхайм в Дурлах. Оттогава владетелите се наричат „маркграфове на Баден-Дурлах“. Те построяват замък Карлсбург. Дурлах е подпален през Тридесетгодишната война и през 1689 г. френската войска на крал Луи XIV през Пфалцската наследствена война разрушава града напълно. От огъня се спасяват само пет или шест къщи. Маркграф Фридрих VII Магнус започва с възстановяването на града и се нанася там през 1699 г. Неговият син Карл III Вилхелм основава 1715 г. и се мести през 1718 г. в новата си резиденция-дворец в Карлсруе. Така се създава град Карлсруе.

От 1810 до 1832 г. Дурлах е окръжен град на Велико херцогство Баден, образувано по настояване на Наполеон. От 1938 г. Дурлах е към Карлсруе.

Елизабет фон Лойхтенберг

Елизабет фон Лойхтенберг (на немски: Elisabeth von Leuchtenberg; * март 1537 или януари 1538; † 6 юли 1579 в Диленбург) е ландграфиня от Лойхтенберг и чрез женитба графиня на Насау-Диленбург.

Тя е дъщеря на ландграф Георг фон Лойхтенбергг (1502 – 1555) и Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах (1495 – 1552) от фамилията Хоенцолерн, дъщеря на маркграф Фридрих II фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.Елизабет се омъжва на 6 юни 1559 г. в дворец Диленбург за граф Йохан VI фон Насау-Диленбург (1536 – 1606). Тя е първата му съпруга. Двамата имат единадесет деца:

Вилхелм Лудвиг (1560 – 1620), щатхалтер на Фризия (Гронинген)∞ 1587 Анна фон Ораниен-Насау (1563 – 1588)

Йохан (1561 – 1623), Средния∞ 1. 1581 графиня Магдалена фон Валдек (1558 – 1599)∞ 2. 1603 принцеса Марагрета фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (1583 – 1658)

Георг (1562 – 1623)∞ 1. 1548 Анна Амалия фон Насау-Саарбрюкен (1565 – 1605)∞ 2. 1605 графиня Амалия фон Сайн-Витгенщайн (1585 – 1633)

Елизабет (1564 – 1611)∞ 1. 1583 Филип фон Насау-Саарбрюкен (1542 – 1602)∞ 2. 1603 граф Волфганг Ернст I фон Изенбург-Бюдинген (1560 – 1633)

Юлиана (1565 – 1630)∞ 1. 1588 Вилд-и Рейнграф Адолф Хайнрих фон Салм-Даун (1557 – 1606)∞ 2. 1619 граф Йохан Албрехт I фон Золмс-Браунфелс (1563 – 1623)

Филип (1566 – 1595)

Мария (1568 – 1625)∞ 1588 граф Йохан Лудвиг I фон Насау-Висбаден (1567 – 1596)

Анна Сибила (1569 – 1576)

Матилда (1570 – 1625)∞ 1592 граф Вилхелм V фон Мансфелд-Арнщайн (1555 – 1615)

Ернст Казимир (1573 – 1632), щатхалтер на Фризия и Гронинген∞ 1607 херцогиня София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел (1592 – 1642)

Лудвиг Гюнтер (1575 – 1604, убит пред Слойс)∞ 1601 графиня Маргарета фон Мандершайд-Бланкенхайм (1575 – 1606)Елизабет умира на 6 юли 1579 г. в Диленбург на 41 години. След нейната смърт Йохан VI се жени два пъти.

Мариовска буна

Мариовската буна или Бунт в Прилепско от 1564 г. е селско въстание на населението в областта Мариово срещу Османската империя през 1564-1565 година.

В лятото на 1564 г. набраният гняв у българите срещу поробителя е детониран от закономерно пристрастна присъда на прилепския кадийски съд при решаването на спор на селяни с османския управител. Бунтът на българите започва в Мариово, пренася се и обхваща Прилепско и самия крепостен град Прилеп като въстаналия народ е подкрепен от свещениците Димитър от Градешница и Яков от Старавина. Скопският бей и прилепският кадия са определени със султански ферман от 3 октомври 1564 година да се справят с бунта. На 4 декември 1565 година е издадена нова султанска заповед за справянето с въстаниците, като до края на годината с много труд от властите въстанието е потушено. Показателно е че същата 1564 г. ce вдига и Размирицата на българите от с. Меке срещу кръвния данък в която успешно са освободени отнетите от еничарите български деца.

Въстанието нанася удар срещу на процеса по превръщането на селата на областта в османски чифлици и срещу ислямизацията в Мариово. .

Маркграфство Баден-Дурлах

Маркграфство Баден-Дурлах (на немски: Markgrafschaft Baden-Durlach) е историческа територия в Свещената Римска империя от 1535 до 1771 г. То се създава през през 1535 г. след наследственото разделяне на Маркграфство Баден на две на Маркграфство Баден-Дурлах и Маркграфство Баден-Баден.

Столици са Пфорцхайм (1535-1565), Дурлах (1565-1718), Карлсруе (1718-1771). Господарите на маркграфството са били от фамилията Дом Баден, които произлизат от род Церинги.

Маркграфството обхваща териториите Долно маркграфство Баден-Дурлах (Untere Markgrafschaft Baden-Durlach) и Горно маркграфство (Obere Markgrafschaft).

През 1771 г. територията е отново обединена, а през 1803 г. е в Курфюрство Баден и 1806 г. във Велико херцогство Баден (1806–1918).

Монтичано

Монтича̀но (на италиански: Monticiano) е село и община в централна Италия, провинция Сиена, регион Тоскана. Разположено е на 375 m надморска височина. Населението на общината е 1565 души (към 2010 г.).

Петър Солинат

Петър Солинат е францискански разпространител на католическото християнство и първи католически епископ на България.. Той е сред първите разпространители на католическата вяра по българските земи.

Пий IV

Папа Пий IV (31 март 1499 – 9 декември 1565), роден Джовани Анджело Медичи, е папа от 1559 до 1565. Известен е с председателството на кулминацията на Трентския събор.

Питер Брьогел Стари

Питер Брьогел Стари или Питер Бьогел Селски (на нидерландски: Pieter Bruegel de Oude) е фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майсори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс. Творбите му са проникнати от хуманизъм и философия, надхвърлящи рамките на битовата и пейзажна живопис. Сред първите, оценили неговия гений, са Петер Паул Рубенс и художникът и историк на изкуството Карел ван Мандер. На последния дължим малкото сигурни сведения за живота на Брьогел Стари.

Републикански път II-35

Републикански път II-35 е второкласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Плевен, Ловеч и Пловдив. Дължината му е 126,3 km.

Пътят се отклонява наляво при 80,1 km на Републикански път I-3 северно от село Гривица и се насочва на югозапад към град Плевен. Минава през центъра на града, където завива на юг. Пресича Плевенските височини и село Брестовец, навлиза в Ловешка област и през източните части на Ловчанските височини достига до град Ловеч и долината на река Осъм. Минава през западната част на града и продължава на юг, нагоре по левия бряг на реката. Пресича Републикански път I-4 при неговия 50,0 km, а след това и Микренските височини и достига до град Троян. От там продължава по левия бряг на река Бели Осъм, преминава през село Балканец и започва изкачване по северния склон на Троянска планина (част от Средна Стара планина). Преодолява планината през Троянския проход (Беклемето, 1565 м н.в.), навлиза в Пловдивска област и след множество завои и серпентини слиза в Карловската котловина, като в центъра на село Кърнаре се свързва с Републикански път I-6 при неговия 252,0 km.

От Републикански път II-35 наляво и надясно се отклоняват 6 третокласни пътя от Републиканската пътна мрежа, в т.ч. 2 пътя с трицифрени номера и 4 – с четирицифрени.

Пътища с трицифрени номера:

при 78,6 km, в град Троян – наляво Републикански път III-357 (18,3 km) до 25,8 km на Републикански път III-3505;

при 83,9 km, в село Бели Осъм – надясно Републикански път III-358 (89,4 km) до село Орешене.Пътища с четирицифрени номера:

при 2,4 km, западно от село Гривица – наляво Републикански път III-3501 (33,9 km) през селата Гривица и Згалево, град Пордим и селата Одърне и Каменец до град Летница;

при 14 km, в село Брестовец – надясно Републикански път III-3502 (37,2 km) през селата Тодорово, Горталово, Беглеж и Бежаново до село Ъглен;

при 41,5 km, в западната част на град Ловеч – надясно Републикански път III-3504 (30,8 km) през селата Радювене и Орляне до град Угърчин;

при 51,1 km, при село Казачево – наляво Републикански път III-3505 (31,6 km) през селата Казачево, Стефаново и Дебнево до село Велчево.

Юлиана фон Насау-Диленбург (1565–1630)

Юлиана фон Насау-Диленбург (на немски: Juliana von Nassau-Dillenburg; * 6 октомври 1565 в Диленбург, Хесен; † 4 октомври 1630 в Хунген, Хесен) е графиня от Насау-Диленбург и чрез женитби вилд- и райнграфиня Салм-Даун и графиня на Золмс-Браунфелс.

Тя е втората дъщеря на граф Йохан VI „Стари“ фон Насау-Диленбург (1536 – 1606) и първата му съпруга Елизабет фон Лойхтенберг (1537 – 1579), дъщеря на ландграф Георг фон Лойхтенбергг и Барбара фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.