1536

<< 16 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

19 май

19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-ти през високосна). Остават 226 дни до края на годината.

Арич

Арич (на арменски: Հառիճ) е село и община в Армения, област Ширак. Според Националната статистическа служба на Република Армения през 2012 г. общината има 1536 жители.

Барбадос

Барбадос (също Барбейдос; на английски: Barbados, /bɑrˈbeɪdɒs, bɑrˈbeɪdoʊs/) е островна държава, част от островната група Малки Антили. Той е с дължина 34 km и ширина до 23 km, като покрива площ от 432 km². Разположен е в западната част на северната част на Атлантическия океан, на 100 km източно от Подветрените острови и Карибско море. Барбадос е част от Малките Антили, приблизително на 13° с.ш. от екватора. Намира се на около 168 km източно от двете страни на Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини и на 400 km североизточно от Тринидад и Тобаго. Барбадос е извън атлантическата „Алея на ураганите“. Негова столица и най-голям град е Бриджтаун.

Обитаван от индиаци-кариби от 13-ти век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански навигатори в края на 15-ти век и обявен за владение на испанската корона. Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но остават непотърсени, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той става английска и по-късно британска колония. Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г.

На 30 ноември 1966 г. Барбадос става независима държава и член на Британската общност с британския монарх (понастоящем кралица Елизабет II) като наследствен държавен глава. Има население от 284 996 души, предимно от африкански произход. Въпреки че е класифициран като атлантически остров, Барбадос се счита за част от Карибите, където е класиран като водеща туристическа дестинация. Четиридесет процента от туристите идват от Великобритания, като следващите големи групи посетители на острова са от САЩ и Канада.

Братислава

Бра̀тислава (на словашки: Bratislava, [ˈbratislava]; на унгарски: Pozsony; на немски: Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край. Населението му е около 463 000 души (2012). Разположен е в югозападната част на Словакия, на двата бряга на река Дунав и на левия бряг на Морава. Градът е единствената национална столица, граничеща с две независими държави – Австрия и Унгария.Братислава е политическият, културен и стопански център на Словакия. Градът е седалище на президента, парламента и правителството на страната, както и на няколко университета, музеи, театри, галерии и други важни културни и образователни институции. Много от големите словашки стопански и финансови институции също са разположени в града.

Историята на Братислава е повлияна от различни народи – австрийци, евреи, немци, словаци, сърби, унгарци, чехи. От 1536 до 1783 година градът е столица на Кралство Унгария, част от Хабсбургската монархия, и е родно място на много известни словашки, унгарски и немски исторически личности.

Гонзага

Гонзага (на италиански: Gonzaga) са италианска княжеска фамилия, наречена на замъка Гонзага при Мантуа. Те управлявали градската комуна, по-късно Маркграфство Мантуа и Херцогство Мантуа.

Гонзагите са доказани с Коради ди Гонзага от 12 век. Те управляват в Мантуа от 1328 до 1708 г. като наследници на фамилията Бонаколси (Bonacolsi), която управлявала Мантуа от 1276 г.

През 1536 г. Гонзага получават Маркграфство Монферат чрез женитба от Палеолозите.

През 1539 г. те купуват Херцогство Гвастала. Главната линия изчезва през 1627 г., което предизвиква Мантуанската наследствена война.

Херцогът на Мантуа и Монферат (Невер и Ретел са били продадени през 1659 г. на кардинал Джулио Мазарини) е на страната на французите и императорът навлиза в страната им.

През 1703 г. император Леополд I им взема владението и прехвърля тяхната собственост в Монферат на Савойските херцози.

Страничните линии на Гонзага измират през 18 век: князете на Боцоло 1703 г., князете на Новелара 1728 г., херцозите на Гуастала 1746 г., маркграфовете на Лугара 1794 g.

Само една странична линия на князете на Весковадо, наследници на Джовани Гонзага (1474–1525), съществува и днес.

Гранити (Италия)

Гранѝти (на италиански и на сицилиански: Graniti) е село и община в Южна Италия, провинция Месина, автономен регион и остров Сицилия. Разположено е на 300 m надморска височина. Населението на общината е 1536 души (към 2011 г.).

Графство Липе

Графството Липе (на немски: Grafschaft Lippe, Grafschaft Lippe-Detmold) е територия на Свещената Римска империя от 1413 г.

Управлява се от династията Дом Липе. Столица е град Детмолд.

През 1528 г. граф Симон V (* 1471; † 1536) въвежда реформацията и получава титлата имперски граф. Така Господството Липе е издигнато на едно от ок. 140 имперски графства. През 1789 г. то е издигнато на Княжество Липе.

Еразъм Ротердамски

Еразъм Ротердамски (на латински: Desiderius Erasmus Roterodamus) е виден мислител, философ, хуманист, теолог и филолог от епохата на религиозните борби между римокатолицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския.

История на Норвегия

Тази статия проследява историята на Норвегия от праисторическата епоха (11 хил. г. пр.н.е.) до днес.

Йоахим Ернст (Анхалт)

Йоахим Ернст (на немски: Joachim Ernst von Anhalt, * 20 октомври 1536 в Десау, † 6 декември 1586 в Десау) от династията Аскани е княз на Анхалт-Десау (1561 – 1570), княз на Анхалт-Цербст (1561 – 1570), княз на Анхалт-Кьотен (1562 – 1570), княз на Анхалт (1570 – 1586), княз на Анхалт-Пльотцкау (1553 – 1586).

Йоахим Ернст е син на княз Йохан II фон Анхалт (1504 – 1551) и съпругата му Маргарета фон Бранденбург (1511 – 1577), дъщеря на курфюрст Йоахим I фон Бранденбург.

През 1549 г. той следва в университет Витенберг. След това той живее в двора на маркграф Йохан von Бранденбург-Кюстрин. Той започва служба в Испания и участва в похода на Гюнтер фон Шварцбург във Франция и в битката при Saint-Quentin (1557).

След смъртта на баща му той поема управлението заедно с братята си Карл († 1561) и Бернхард VII († 1570) под опекунството на техния чичо Георг III († 1553) и Йоахим I († 1561).

През 1553 г. братята наследяват Анхалт-Пльотцкау от чичо им Георг III. По-късно Йоахим Ернст управлява в Рослау. След смъртта на чичо му и отказа на братовчед му Волфганг фон Анхалт-Кьотен братята Йоахим Ернст и Бернхард получават през 1562 г. цялата земя Анхалт. През 1563 г. братята си разделят земята. През 1570 г. той получава териториите и на Бернхард и обединява цял Анхалт.

Йохан VI (Насау-Диленбург)

Йохан VI фон Насау-Диленбург Стари (на немски: Johann VI von Nassau-Dillenburg, der Ältere; * 22 ноември 1536 в Диленбург; † 8 октомври 1606 също там) е щатхалтер на Гелдерландия от 1578 до 1581 г. и граф на Насау-Диленбург (1559 – 1606).

Той е вторият син на граф Вилхелм „Богатия“ фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и втората му съпруга графиня Юлиана фон Щолберг (1506 – 1580), вдовица на граф Филип II фон Ханау-Мюнценберг (1501 – 1529), дъщеря на Бото фон Щолберг (1467 – 1538) и графиня Анна фон Епщайн-Кьонигщайн (1482 – 1538). Той управлява от 1559 г. Насау-Диленбург и е определен за „най-добрият регент, който някога е имал Насау“.

Йохан VI следва в Страсбург. По-големият му брат Вилхелм Орански наследява княжество Орания и Йохан последва баща си през 1559 г. в немските му собствености. През 1561 г. Йохан наследява и [Димитров е педал].

Калвинизъм

Калвинизмът е богословска система развита въз основа на възгледите на Реформацията от 16 век и наименувана на името на един от бащите на Реформаторското мислене Жан Калвин (1509 – 1564). Учението е познато още като „реформирана традиция“ или „реформирана вяра“. Системата на Калвин набляга и разглежда господството на Бог над всичко тленно и земно. Заслуги за развитието на това учение имат теолози като Мартин Лутер, Блажени Августин, Атанасий, Мартин Бусер, Хайнрих Булингер, Улрих Цвингли, Томас Кранмър, Джон Джуъл, Джон Уиклиф, но то носи името на френския реформатор Калвин поради неговата широка известност при еклесистичните дебати през XVI век. Богословската система на Калвин е най-добре позната с доктриналните си схващания по отношение на съдбата (предопределеността), свободната воля, всеобщата греховност и сигурността на спасението.

Заслугите на Калвин към протестантството са изразени първо в неговия основополагащ труд Institutio Christianae Religionis („Наставление за християнската вяра“), събран от евангелиста през 1534 г. (издаден през 1536 г.) едва на 25-годишна възраст. Нетърпимостта към протестантите ескалира с отлъчването на Лутер от църквата. Жан Калвин е също нежелан в католическа Франция и се отправя в изгнание в Женева. Това му дава непосредствената възможност да следва проправения от Лутер и Цвингли път и да стане основна фигура на Църковната реформация в Швейцария.

Климент VIII

Климент VIII с рождено име Иполит Алдобрандини, е римски папа от 30 януари 1592 г. до 3 март 1605 г.

Крал на Норвегия

Това е списък на кралете на Норвегия от следните периоди:

ок. 890 – 1397 – независимо кралство, включително кратки периоди, в които кралете на Норвегия са крале и на Швеция (1319 – 1343) и Дания (1380 – 1387)

1397 – 1536 – Калмарска уния с Швеция и Дания

1536 – 1814 – Част от Дания

1814 – 1905 – в лична уния с Швеция

1905 – ... – независимо кралствоМежду 1536 г. и 1814 г. Норвегия е част от Кралство Дания.

Павел IV

Павел IV е римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г.

Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия "Индекс на забранените книги".

След завършване на теологическото си образование, той постъпва на служба в папския двор. Юлий II го назначава за епископ на Киети, а Лъв Х го изпратил в Англия в качеството на свой легат. През 1515 г. той станала апостолически нунций при испанския двор. Връща се в Рим заедно с Адриан VI. През 1524 се отказва от епископството и заедно с Каетан из Тиен основава ордена на театините, целта на който била обновление на религиозния дух в средите на духовенството. През 1536 г. Карафа е назначен за кардинал и председател на Свещената канцелария.

На папския трон се качил на 79 години, но бил пълен с енергия. Четирите години на неговия понтификат влизат в историята като пример за краен абсолютизъм. Негови съветници са театините и йезуитите.

В международната политика Павел IV се опълчил срещу император Карл V и не признал мира, сключен с протестантите в Аугсбург. Той бил и срещу приемник на Карл на испанския трон — Филип II, призовавайки на помощ не само Франция, но и протестантите. Когато испанската войска приближила Рим, папата се уплашил и помолил за мир, отказвайки се от съюза с Франция.

Фридрих II (Бранденбург-Ансбах-Кулмбах)

Фридрих II Стария (на немски: Friedrich II (V) von Brandenburg, „der Ältere“, * 8 май 1460 в Ансбах, † 4 април 1536 в Ансбах) е маркграф на Бранденбург-Ансбах от 1486 до 1515 г. и маркграф на Бранденбург-Кулмбах от 1495 до 1515 г. Той принадлежи към бранденбургската линия на Хоенцолерните.

Фридрих е първият син на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес (1414–1486) и втората му съпруга Анна Саксонска (1436–1512), дъщеря на курфюрст Фридрих II от Саксония.

След смъртта на баща му той става през 1486 г. маркграф на Бранденбург-Ансбах и управлява заедно с брат си Зигмунд (1468–1495). След смъртта на брат му Зигмунд, Фридрих става през 1495 г. също маркграф на Бранденбург-Кулмбах.

Заради луксозния му стил на жовот, финансовите задължения на страната и избухливия му темпарамент, Фридрих II е свален през 1515 г. от синовете му Казимир и Георг и е държан затворен 13 години до 1527 г. в замък Пласенбург над Кулмбах и по собствено желание е заведен от Георг в Ансбах, където умира през 1536 г.

Хенри VIII

Хенри VIII (на английски: Henry VIII) е крал на Англия от 22 април 1509 г. до 28 януари 1547 г., син и наследник на крал Хенри VII. Той е вторият крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.

Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър.

Известен е предимно с многото си бракове. Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн, Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд и Катрин Пар. Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.

Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.

Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.

Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г. на 55-годишна възраст.

Черина

Черѝна (на италиански: Cerrina; на пиемонтски: La Srin-a, Ла Сърин-а) е село и община в Северна Италия, провинция Алесандрия, регион Пиемонт. Разположено е на 225 m надморска височина. Населението на общината е 1536 души (към 2010 г. ).

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.