14 век

14 век започва на 1 януари 1301 г. и свършва на 31 декември 1400 г.

<< 14 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

  • 1301 г. – с договора от Брюге Френският крал Филип IV получава земи в Нидерландия.
  • 1302 г. – Филип IV се опитва да присъедини и Фландрия, но армията му е разбита в битката при Куртре.
  • 1302 г. – първо заседание на френските Генерални щати.
  • 1303 – 1305 г. – отряд каталани начело с Рохер де Флор са поканени от византийския император срещу османците, но след няколко победи се обръщат срещу Византия.
  • 1309 г. – под натиска на могъщия френски крал Филип IV папа Климент V премества своето седалище в Авиньон, което накърнява престижа му. Започва т. нар. Авиньонски плен на папите.
  • 1311 г. – каталаните покоряват Беотия и Атика (средна Гърция) и създават там свое херцогство.
  • 1312 г. – Филип IV Хубави разгромява ордена на тамплиерите.
  • 1312 – 1337 г. – апогей на африканската империя Мали при владетеля Конго Муса.
  • 1314 г. – шотландският крал Робърт Брус печели голямата победа при Банъкбърн срещу англичаните, с което осигурява независимостта на Шотландия.
Battle of Morgarten
Гравюра посветена на битката приятели Моргартен
  • 1315 г. – армията на трите „горски“ швейцарски кантона Ури, Швиц и Унтервалден побеждава армията на Хабсбургите в битката при Моргартен и така осигурява независимостта им, обявена през 1291.
  • 1321 – 1328 г. – гражданска война между византийския император Андроник II и неговия внук Андроник III; вторият побеждава.
  • 1325 г. – основанане на Теночтитлан, столица на империята на ацтеките.
  • 1326 г. – османците превземат Бурса и я правят своя столица.
  • 1328 г. – московският княз Иван I Калита побеждава Тверското княжество и си присвоява титлата „Велик княз“.
  • 1328 г. – умира последният представител на пряката линия на френските Капети. Бароните избират за следващ крал Филип дьо Валоа, който е пръв наследник по мъжка линия (съгласно Салическия закон), но английският крал Едуард III, който е по-напред по женска линия, протестира и се готви за война.
  • 1330 г. – битката при Велбъжд между българи и сърби: сърбите побеждават, което коства и смъртта на българския цар Михаил Шишман.
  • 1331 и 1337 г. – османците завладяват малоазийските градове Никея и Никомидия.
  • 1332 г. – към трите първи швейцарски кантона се присъединява Люцерн, с което съюзът за пръв път придобива значение в международните дела.
  • 1333 г. – голямо въстание в Япония в подкрепа на централната власт (император Го Дайго); следва дълга гражданска война (до 1392 г.) между легитимистите и враждебно настроените феодали – шогуните.
  • 1334 г. – под ръководството на Джото започва строежът на катедралата във Флоренция.
  • 1337 г. – Начало на Стогодишната война – английският крал Едуард III напада Франция.
  • 1340 г. – битката при Саладо (в хода на Реконкистата), в която кастилският крал Алфонсо XI разгромява опита на Алмохадите да си върнат владенията в Испания.
  • 1341 – 1347 г. – нова гражданска война във Византия: срещу малолетния император Йоан V и неговия настойник Алексий Апокавк се изправя Йоан Кантакузин, който с помощта на турски наемни отряди се налага и е обявен за съимператор.
  • 1344 – 1345 г. – съществува държавицата на Момчил в Родопите, създадена да спре грабителските походи на смирненския емир Умурбег.
  • 1346 г. – първата голяма битка от Стогодишната война при Креси – английските стрелци с лък помитат френската рицарска конница.
Car Dušan, Manastir Lesnovo, XIV vek
Стефан Душан
  • 1346 г. – сръбският крал Стефан Душан се обявява за цар и три години по-късно издава прословутия си Законник.
  • 1347 г. – англичаните превземат важния пристанищен град Кале.
  • 1347 г. – папата се опитва да се върне в Рим, но там избухва въстание начело с Кола ди Риенцо, което осуетява намеренията. За кратко Риенцо установява своя диктатура.
  • 1347 – 1349 г. – Черната смърт – най-жестоката вълна от болестта чума минава през Европа, отнемайки живота на 1/3 от населението.
  • 1348 г. – в Прага е основан университетът – първият в рамките на Свещената Римска империя.
  • 1352 г. – османците стъпват на Балканския полуостров, завладявайки градчето Цимпе на Галиполския полуостров.
  • 1354 г. – след като голямо земетресение срутва стените на град Галиполи, османците го превземат. Оттук нататък започват походите им на Балканите.
  • 1356 г. – английският престолонаследник Едуард, известен като Черният принц, побеждава французите при Поатие и пленява краля Жан I; в резултат Генералните щати дават правомощия на сина му Шарл да извърши реформи, но той отказва.
Meister der Wenzel-Werkstatt 002
Златната була
Du Guesclin Dinan
Паметник на Бертран Дюгеклен в Динан
  • 1356 г. – Императорът на Свещената Римска империя (Германия) Карл IV, който е и чешки крал, издава документа „Златна була“, в който определя, че изборът на император завбъзеще ще се извършва от седем избиратели, наречени курфюрсти.
  • 1356 г. – започналото в южен Китай въстание срещу монголската династия (наследниците на Хубилай) набира сили след като е оглавено от Чжоу Юанчан и води до превземането на Нанкин, а през 1367 г. – и на Кантон (Гуанджоу).
  • 1358 – в Париж – въстание на Етиен Марсел, а в същото време в провинцията – въстанието Жакерия.
  • 1358 г. – договор за създаване на търговски съюз на германските градове Любек, Хамбург, Висмар, Рощок и др. – т. нар. Ханза.
  • 1360 г. – в резултат от разгорялата се съпротива на френския народ Англия сключва с Франция мирен договор в Бретини и Кале: край на първия етап на Стогодишната война.
  • 1360 г. – един самообявил се наследник на Чингиз хан на име Тамерлан създава втора монголска империя в средна Азия.
  • 1362 г. – английският език е въведен като официален в английски двор и сред администрацията на мястото на френския.
  • 1363 – 1364 г. – османците завладяват Тракия с Пловдив.
  • 1368 г. – Чжоу Юнчан превзема Пекин и създава династията Мин в Китай. Съпротивата на монголската династия приключва десет години по-късно.
  • 1369 г. – османците завладяват Одрин.
  • 1370 г. – договорът от Щралзунд слага победен край на войната на Ханзата срещу Дания.
  • 1370 г. – френският крал Шарл V поставя начело на френските войски Бертран Дюгеклен – опитен военачалник, чиито изкусни действия прогонват англичаните от Северна Франция.
  • 1371 г. – срещу настъплението на османците на Балканите се създава първата коалиция от двама братя – дребни владетели от Македония: Вълкашин и Углеша. Армията им е напълно разгромена в битката при Черномен.
  • 1378 г. – начало на голямата схизма (разкол) на католическата църква, когато папи и антипапи от различни партии си оспорват властта.
  • 1378 г. – Тамерлан покорява голямата средноазиатска държава Хорезъм.
  • 1380 г. – битката на Куликовското поле: Дмитрий Донски побеждава татарите.
  • 1381 г. – въстание на Уот Тейлър и Джон Бол в Англия
  • 1385 г. – османците превземат София.
  • 1386 г. – литовският княз Ягело приема католицизма и става крал на Полша – с това се поставя началото на литовско-полската лична уния под властта на Ягелонската династия.
  • 1389 г. – голямо сражение на Косово поле между сръбската армия начело с княз Лазар и османската, командвана от току-що възцарилия се султан Баязид I. Османците побеждават.
  • 1393 г. – османските войски превземат Търново; българският цар Иван Шишман се оттегля в Никопол, след чието превземане през 1395 се слага край на Търновското българско царство.
  • 1394 г. – Баязид I предприема втори османски опит за превземане на Константинопол (първият е още през 1359)
  • 1396 г. – Поход на унгарския крал Сигизмунд срещу османците, разгромен в битката при Никопол.
  • 1396 г. – Османската империя превзема Видинско царство. България пада напълно под османска власт.
  • 1397 г. – Калмарската уния – Дания, Швеция и Норвегия се обединяват под егидата на датската корона в една държава начело с кралицата Маргарете I
  • 1398 – 1399 г. – Тамерлан нахлува в Делхийския султанат, превзема Делхи и нанася на тази държава непоправим удар.

Владетели и династии

Византия Династия Палеолог: Андроник II (1282 – 1328), Андроник III (1328 – 1341), Йоан V Палеолог (1341 – 1376), Йоан VI Кантакузин (1347 – 1354 – съимператор), Андроник IV (1376 – 1379), Йоан V отново (1379 – 1391), Мануил II (1391 – 1425).

България Династия Тертер: Теодор Светослав Тертер (1300 – 1321), Георги II Тертер (1321 – 1322); Династия Шишман: Михаил III (1323 – 1330), Иван Стефан (1330 – 1331), Иван Александър (1331 – 1371), Иван Шишман (1371 – 1395), Иван Срацимир (1371 – 1396) във Видин.

Сърбия Династия на Неманичите: Стефан Милутин (1282 – 1321), Стефан Драгутин (1321 – 1331), Стефан Душан (1331 – 1355; от 1346 г. цар), Стефан Урош IV (1355 – 1371); Династия Хребеляновичи: Лазар (1371 – 1389), Стефан (1389 – 1427).

Османска държава Османска династия: Осман I (1282 – 1326 – основател на държавата), Орхан (1326 – 1362), Мурад I (1362 – 1389), Баязид I (1389 – 1402)

Московско княжество Династия Рюрик: Данийл (1276 – 1303 – основател на държавата), Юрий III (1303 – 1325), Иван I Калита (1325 – 1340), Семьон (1340 – 1353), Иван II (1353 – 1359), Дмитрий Донски (1359 – 1389), Василий I (1389 – 1425)

Литва Династия Лиутаурас: Витенис (1295 – 1316 – основател на държавата), Гедиминас (1316 – 1341), Яунутис (1341 – 1345), Алгирдас (1345 – 1377), Ягело (1377 – 1392), Витаутас Велики (1392 – 1430).

Свещена Римска империя Албрехт I Хабсбург (1298 – 1308), Хайнрих VII (1308 – 1313), Лудвиг IV Вителсбах (1314 – 1347); Династия Люксембург: Карл IV (1346 – 1378), Венцеслас (1378 – 1400).

Франция Династия Капет: Филип IV (1285 – 1314), Луи X (1314 – 1316), Жан I (1316), Филип V (1316 – 1322), Шарл IV (1322 – 1328); Династия Валоа: Филип VI (1328 – 1350), Жан II (1350 – 1364), Шарл V (1364 – 1380), Шарл VI (1380 – 1422).

Англия Династия Плантаджинет: Едуард I (1272 – 1307), Едуард II (1307 – 1327), Едуард III (1327 – 1377), Ричард II (1377 – 1399).

Шотландия Династия Брус: Робърт I (1306 – 1329), Дейвид II (1329 – 1371); Династия Стюарт: Робърт II (1371 – 1390), Робърт III (1390 – 1406).

Бенедикт XI

Блажений папа Бенедикт XI (на латински: Beatus Benedictus XI), роден под името Никола Бокасини е глава на Римокатолическата църква от избирането му на 22 октомври 1303 г. до смъртта си по-малко от година по-късно. Преди да е избран за папа Бенедикт XI е доминикански монах, и е направен Магистър на ордена в 1296 г.

Бенедикт XII

Бенедикт XII (на латински: Benedictus PP XII) роден Жак Фурие (на френски: Jacques Fourier) е глава на Католическата църква, 197-ия папа в традиционното броене и третия Авиньонски папа. Член на Бенедиктинския орден.

Григорий XI

Григорий XI, по рождение Пиер Рожер дьо Бюфор, е папа от 1370 г. до 1378 г.

През 1378 Григорий XI премества папската резиденция отново в Рим, като с това приключва Авиньонското папство. Той също така умира в Рим.

По време на неговата служба като папа са взети доста крайни мерки срещу еретиците, отстъпили в Германия, Англия и други части на Европа. Също предприети са усилия по реформирането на редица монашески ордени. Формално папата осъжда 19-те предложения от Джон Уиклиф (1320–84) и 13-те члена на сборника от закони Захеншпигел през 1377 г. Връщането му в Рим се дължи отчасти на пламенните думи на Св. Екатерина Сиенска, това става на 27 януари 1377 г. Опит за подобно връщане е правен от неговия предшественик Урбан V без успех. Все пак проектът по завръщането е забавен от конфликт станал известен като Война на осемте светци и папата отлъчва за известно време Флоренция, която е виновна за конфликта. Негов наследник е папа Урбан VI, но антипапа Климент VII получава широка подкрепа и това поставя началото на Голямата схизма.

Инокентий VI

Инокентий VI (1282 или 1295 - 12 септември 1362) е римски папа от 18 декември 1352 г. до смъртта си.

Климент V

Папа Климент V (на латински: Clemens P.P. V) роден Бертран дьо Гот (на френски: Raymond Bertrand de Got, понякога изписвано Gouth или Goth) (около 1264 – 20 април 1314) е 195-ия папа от 1305 до смъртта си. Гасконец по рождение, Климент V е под силно влияние на френския крал Филип Хубави. Запомнен като папата разпуснал Тамплиерския орден. Премества папската столица в Авиньон, започвайки Авиньонското папство.

Публицистика

Публицистика (на латински: publicus – обществен) е литературен жанр с обществено-политическа тематика. В широк смисъл на думата, може да се разбира като обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след 14 век, когато книгопечатането се разпространява, предимно с печатно слово в разнообразните му форми: книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите.

Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. Затова с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти.

В тесен смисъл на думата публицистиката е важен конститутивен компонент на редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката.

Ренесанс

Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век. Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи, или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс. Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност, докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс. Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.

Ръкопис

Ръкопис или манускрипт (на латински: manuscriptum, от латинското manus – ръка и scribo – пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху пергамент, папирус, хартия или друг подходящ материал. Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е ръкописът.

Стенопис

Стенопис е всяко произведение на изкуството, директно нарисувано на стена, таван или друга стабилна плоскост. Отличителна характеристика на стенописта е, че архитектурните елементи на дадено пространство са хармонично включени в картината. Някои стенописи са рисувани върху големи платна, които след това са прикрепени към стената. Тази техника е обект на някои противоречия в света на изкуството, но е в обща употреба от края на 19 век.

Урбан V

Папа Урбан V (на латински: Urbanus.PP.V) (1310-19 декември 1370) е римски папа от 28 септември 1362 г. до смъртта си.

Урбан VI

Урбан VI (на латински: Urbanus VI) (1318- 15 октомври 1389), роден като Бартоломей Приняно, е папа на Римокатолическата църква от 1378 до 1389 г.

Фелдмаршал

Фелдмаршал (от на немски: Feldmarschall, или генерал-фелдмаршал (на немски: Generalfeldmarschall), е висше воинско звание, съществувало в армиите на Германия, Австрия, Русия и др. Днес е запазено само в няколко държави - Великобритания (използвано от 1736 г.), Уганда и пр. Съответства по ранг в други армии на маршал, армейски генерал или по-ниски звания (исторически в Португалия, Бразилия, Мексико, Франция).

За първи път титлата фелдмаршал за главния военачалник се появява в държавата на Тевтонския орден през 14 век; по-късно се среща в Прусия. В германските държави (16 век), Австрия и Русия (17 век) е въведено званието генерал-фелдмаршал, което се присвоявало на главнокомандващи на армиите за особени заслуги във военно време.

До 1941 г. фелдмаршал е най-висшето воинско звание в сухопътните сили и ВВС на Третия райх (във флота съответстващо е званието гроссадмирал). През Втората световна война в Германия звание фелдмаршал са имали 26 генерала; от 1941 г. е въведено допълнителното звание райхсмаршал с единствен притежател Херман Гьоринг. След падането на Третия райх званието фелдмаршал е отменено.

Финикия

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между XV и VI век пр. Хр.

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море. Текстове върху плочки, открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., които описват събития, развивали се северозападно от Арабския полуостров.. Финикийците са имали фонетична писменост.

Дори по време на най-големия ѝ разцвет Финикия е вечната ябълка на раздора между властващите тогава Асирия и Египет и е подчинена ту на едните, ту на другите. През IV век пр.н.е. Финикия е превзета от Персия на Ахеменидите, а през 332 г. пр.н.е. – от Александър Македонски.

Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).

Хонщайн (род)

Хонщайн или Графовете фон Хонщайн (на немски: Hohnstein; Honstein; Grafen von Hohnstein) е стар немски благороднически род в Харц. От средата на 12 век те са в документи първо господари на Илфелд. Те управляват в множество графства и изчезват през 1593 г.

Първият известен от фамилията е Аделгер фон Илфелд/Елгер I, граф на Илфелд (1128), по документи от 1103 до 1128 г., († 18 ноември ....), женен за Бертрада († 12 октомври ....). Те живеят първо в замък Илбург в Илфелд.

През 1154 г. в документ Елгер фон Илфелд (или Аделгер) се жени ок. 1162 г. за Лутруда фон Хонщайн, според документ на Хайнрих Лъв за манастир Фолкенрода. През 1182 г. един граф Елгер фон Хонщайн се споменава като свидетел в документ на император Фридрих I Барбароса. Те живеят първо на територията около Илфелд и Нойщат/Харц със замък Хонщайн (Харц). Графовете разширяват до средата на 14 век значително териториата си и стават най-значимите графове в Южен Харц, още преди графовете на Шварцбург и графовете цу Щолберг. През края на 13/началото на 14 век Дом Хонщайн започва да се дели на множество линии и от 1315 г. е разделен на три линии.

Графството Хонщайн е от 1815 г. в Кралство Хановер.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.