1180

<< 12 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

Родени

Починали

12 век

12 век започва на 1 януари 1101 г. и свършва на 31 декември 1200 г.

Алексий II Комнин

Алексий II Комнин (на гръцки: Αλέξιος Β’ Κομνηνός, 10 септември 1169 – октомври 1183) е византийски император от 1180 до 1183 г., управлявал поради малолетието си чрез регентство начело с майка му Мария Антиохийска (1180-1182), а след това и с Андроник I Комнин (1182-1183). С възцаряването на Алексий II Комнин започва постепенният упадък на Византийската империя, завършил с унищожаването ѝ през 1204 г.

Алексий е роден на 14 септември 1169 г. в пурпурната зала на императорския дворец в Константинопол. Той е второ дете и единствен син на император Мануил I Комнин от втория му брак с Мария Антиохийска, дъщеря на Раймон дьо Поатие. Раждането на Алексий е посрещнато с облекчение в императорския двор, тъй като след близо 25 години очакване император Мануил I Комнин вече бил почти убеден, че няма да се сдобие с мъжки наследник, поради което се очаквало, че престолът ще бъде наследен от бъдещия съпруг на Мария Комнина Порфирогенита, дъщеря на Мануил I от първия му брак с Берта фон Зулцбах (ок. 1110 – 1159).

Андекска династия

Андекската династия-Мерания (на немски: Andechs) са графове на Андекс през 12 век до средата на 13 век. Те са като Велфите една от най-значимите баварски благороднически фамилии на Свещената Римска империя. Те са вероятно клон от Диполдинги-Рапотоните, графове от Дисен ам Амерзе, които са известни с един граф Бертолд, живял на горен Изар при Волфратсхаузен през 990 г. и от 1132 г. са се нарекли на родният им замък от Андекс (ок. 1060 г. von Andehsa).

През 11 век те стават бург-графове на Волфратсхаузен с манастирите Тегернзе и Шефтларн, получават графството около Вюрмзе (Щарнбергзе) и Хуоси, графството на граф Зигимар. Те увеличават територията си чрез женитби и през края на 12 век основават Байройт. През 1180 г. те основават Инсбрук в Северен Тирол. През 1173 г. Щауфите дават на графовете от Андекс за вярна служба да управляват маркграфство Истрия. През 1180/1181 г. те стават херцози на херцогство Мерания с Истрия, Фиуме (Риека), Хърватия и Далмация.

Бертолд IV Мерански († 12 август 1204) е граф на Андекс и херцог на Мерания и има четири сина и четири дъщери. Синовете на Бертолд IV Мерански Хайнрих от Истрия и епископ Екберт са са набедени през 1208 г. в убийството на крал Филип Швабски по времето на сватбата на брат им Ото. Затова те загубват своите земи в Горна Бавария, които Ото I от Вителсбах дава на вителсбахските баварски херцози, а маркграфство Истрия на Аквилея, земите до Бриксен на графовете от Тирол. Граф Ото I от Андекс-Мерания (+ 1234) обаче спечелва след това, чрез женитба си (на 21 юни 1208 г. в Бамберг) с Беатрикс фон Хоенщауфен († 7 май 1231), внучка на император Фридрих I Барбароса, пфалцграфство Бургундия (от 1211 като Ото II). С пфалцграф Ото III от Бургундия, неговият син, родът измира по мъжка линия през 1248 г.

Дъщерята на Бертолд IV Гертруда от Мерания († 1213) e първата съпруга на унгарския крал Андраш II и майка на крал Бела IV и Анна-Мария Унгарска (българска царица, съпруга на цар Иван Асен II).

Другата му дъщерята Агнес Меранска († 1201) става трета съпруга на френския крал Филип II.

Дъщеря му Хедвиг Силезка († 15 октомври 1243) се омъжва за полския княз Хайнрих I Брадати, става игуменка и Светия.

Андексите са зачитани от ранни времена като род на Светии и герои. Те са контролирали между другото важни пътища и прохода Бренер.

Валдек

Валдек (на немски: Waldeck) е средновековно самостоятелно графство през 14 век в Свещената Римска империя от 1180 до 1918 г. в Хесен, Германия.

От 1815 г. е като Княжество Валдек-Пирмонт (на немски: Fürstentum Waldeck und Pyrmont) член на Германския съюз и след това държава на Германската империя. Резиденция първо е замък Валдек на река Едер и от 1655 г. Аролсзн (днес Бад Аролзен). Княжеството съществува от 1625 г. от две териториално разделени части, бившето Графство Валдек (днес в Северен Хесен) и по-малкото Графство Пирмонт (днес в Южна Долна Саксония, Германия). От 1918 до 1929 г. е Свободна държава Валдек-Пирмонт (на немски: Freistaat Waldeck-Pyrmont) във Ваймарска република (днес в Хесен).

Съществува от 1180 до 1918 г. От 1349 до 1929 г. има площ от 1121 км² и 56 224 (1871), 61 707 (1910), 55 816 (1925) жители. След това влиза в Хесен-Насау и Хановер. Управлява се от граф (до 1712) и княз (1712 до 1918) от фамилията Дом Валдек.

Прародителите на графовете на Валдек и князете на Валдек и Пирмонт са графовете на Шваленберг по мъжка линия (с Видекинд I като прабаща), също господарите на Итер по майчина линия.

Замъкът Валдек над река Едер е споменат за пръв път през 1120 г. На този замък от 1180 г. се нарича един клон от графовете на Шваленберг, след като Фолквин II получава замъка чрез женитбата му с Луитгард, дъщерята на граф Попо I от Райхенбах и Холенде и наследничка на Валдек. Този род успява да си създаде малко господство в Северен Хесен.

Граф Фридрих Антон Улрих фон Валдек и Пирмонт е изгнат на наследствен княз на 6 януари 1712 г. от император Карл VI и се нарича оттогава „княз на Валдек и Пирмонт“.

Вестфалия

Вестфалия (на немски: Westfalen) е историческа област в северозападна Германия. В настоящo времe образува източната част на Северен Рейн-Вестфалия и включвa окръзите Арнсберг, Детмолд и Мюнстер.

Първоначално Вестфалия e в състава на херцогство Саксония. След разгрома на Саксония от Фридрих Барбароса на територията на южната част на страната се създава през 1180 г. херцогство Вестфалия. През 1803 г. херцогство Вестфалия било присъединено към Хесен.

След нашествието на френските войски през началото на 19 век за крaтко времe e учреждено кралство Вестфалия. След разгрома на Наполеон Вестфалия влиза през 1815 г. в състава на Прусия като Провинция Вестфалия и съществува така до 1946, когато на нейното место е учреждена федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия.

Вителсбахи

Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.

Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.

Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Фамилията дава два императора на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).

Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа.

Деспот (титла)

Деспот (на гръцки: δεσπότης, despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г. от византийския император Мануил I Комнин (упр. 1143 – 1180) като най-висшата титла след василевса (basileus, император).

Еверщайн (род)

Еверщайните (на немски: Everstein, Eberstein) са благородници и графове, наречени от 1116 г. на замъците на Голям и Малък Еверщайн на Бургберг в окръг Холцминден, Долна Саксония. Фамилията се разделя от около 1200 г. на няколко линии, които измират през 14 век. Датската линия измира през 1453 г.

Малко преди 1122 г. Албрехт (Адалберт) I фон Еверщайн подарява в Добнагау близо до двореца си църквата Св. Йоан в Плауен.

Те са привърженици и роднини на Хоенщауфените и през 1180 г. се издигат след свалянето на Хайнрих Лъв. Тяхните граници са между четирите диоцези Майнц, Падерборн, Хилдесхайм и Минден.

Луи VII

Луи VII Млади (на френски: Louis VII le Jeune, 1120 – 18 септември 1180) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Мануил I Комнин

Мануил Комнин (гръцки Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г. Син е на Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със селджуците, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, Исак.

Мекленбург

Мекленбург (на немски: Mecklenburg, на мекленбургски: Mękelborg) е исторически регион в северната част на Германия. Мекленбург е територия на Свещената Римска империя, днес е най-голямата част в западна Мекленбург-Предна Померания.

Мекленбург има площ от 15 721 квадрат километра и през май 1939 г. там са живеели 910 826 жители и 56 града. Най-големите градове на Мекленбург са Росток, Шверин, Нойбранденбург и Висмар.

Името Мекленбург („Mikelenburg“) се споменава за пръв път в документ от 995 г. Така се казвал славянският замък Мекленбург (Вилиград) в днешното село Мекленбург при Висмар и означава „Голям замък“. Живеещият там славянски род от князе (крале) взема това име.

Управлява се от 1131 до 1918 г. от род Дом Мекленбург.

През ранното Средновековие Мекленбург е заселен от славяни и се управлява от князе (крале). От 1160 г. територията е завладяна първо от саксонците и е включена в немскоговорещата Свещена Римска империя. От 1180 до 1227 г. Мекленбург e окупиран от Дания. Князът на ободритите Прибислав получава обратно през 1167 г. Terra Obodritorum (освен Графство Шверин) като васал на саксонския херцог Хайнрих Лъв и приема християнската вяра.

От 1200 г. в страната идват немски заселници от Вестфалия, Долна Саксония, Фризия и Холщайн. Те основават 45 градове. След смъртта на Хайнрих Борвин II през 1226 г. територията се разделя. Създават се княжествата Мекленбург, Верле и господствата Пархим-Рихенберг и Росток.

Според договора от Хамбург от 8 март 1701 г. територията е разделена на две (частични) херцогства, от 1815 г. на (частичните-) Велики херцогства – Мекленбург-Шверин и Мекленбург-Стрелиц –, които образуват обща държава и от 1755 г. имат обща конституция и общо народно събрание до 1918 г.

От 1 януари 1934 г. двете части на страната се обединяват отново в Ланд Мекленбург.

През 1945 г. територията влиза в Мекленбург-Предна Померания, която по заповед на Съветския съюз от 1947 г. се нарича „Мекленбург“.

През 1990 г. се основава отново Мекленбург-Предна Померания и от 3 октомври 1990 г. е държава на Германия.

Саксония (херцогство)

Херцогството Саксония (на немски: Stammesherzogtum Sachsen; Altsachsen) е германско племенно херцогство на територията на Източното франкско кралство между долните течения на реките Рейн и Елба.

Възниква на тероторията на саксите, които са подчинени от Карл Велики между 772 и 804 г. и съществува от 804 до 1180 г.

През 1180 г. император Фридрих I Барбароса след потушаването на въстанието на саксонския херцог Хайнрих Лъв разделя Саксония на няколко княжества.

Теодор Комнин

Теодор Комнин Дука Ангел (на гръцки: Doukas Θεόδωρος Ἄγγελος Κομνηνὸς Δούκας, Theodōros Angelos Komnēnos Doukas, * 1180/1185, † сл. 1253 в затвор в Никея) е владетел от 1215 до 1230 на Епирското деспотство (след 1225/1227 г. условно Епирска империя) и между 1224 и 1230 г. византийски геген-император в Солун.

Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Той е син на севастократор Йоан Дука Ангел и втората му съпруга Зоя Дукина, внучка на Исак Комнин, който е син на император Йоан II Комнин. Баща му е внук на император Алексий I Комнин и чичо на императорите Алексий III Ангел и Исаак II Ангел. Теодор е полубрат на Михаил I Комнин, първият владетел на Епир. Брат е на Мануил Комнин, владетел на Солун.

Филип II (Франция)

Филип II Огюст (на френски: Philippe II Auguste) или Филип II Август (21 август 1165 – 14 юли 1223) e крал на Франция от 1180 г. до смъртта си. Той е един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Син е на Луи VII и Адел дьо Блоа-Шампан. По време на управлението си Филип II Огюст успява да разшири своите кралски владения повече от два пъти. Той консолидира кралската власт, като ограничава тази на едрите феодали.

Хайнрих Лъв

Хайнрих Лъв (на немски: Heinrich der Löwe; * 1129/1130 или 1133/1135; † 6 август 1195 в Брауншвайг) от фамилията Велфи е от 1142 до 1180 г. херцог на Саксония (Хайнрих III), също от 1156 до 1180 г. херцог на Бавария (Хайнрих XII).

Хайнрих Лъв е син на Хайнрих Горди († 1139) и Гертруда Саксонска (Суплинбург), единствената дъщеря на император Лотар III. Хайнрих Лъв наследява собствеността на майка си в Саксония. Майка му се омъжва втори път за Хайнрих II Язомиргот († 1177). Хайнрих е братовчед на император Фридрих I Барбароса, който го подкрепя.

През 1147 г. Хайнрих Лъв заедно с херцог Албрехт Мечката възглавява кръстоносния поход на изток против славяните, завършващ неудачно.

Хайнрих, като херцог на Саксония, има през 1152 г. решително участие в коронизацията на братовчед му Фридрих Барбароса. Затова през следващите години той е подпомаган от Барбароса. През 1156 г. той получава и Баварското херцогство.

Хайнрих Лъв построява на река Изар, който търговците на сол, добивана в Райхенхал са задължени да ползват. Около мостът е основан град Мюнхен. През 1172 г. Хайнрих прави поклонение до Йерусалим с 500 войници и архиепископ

Балдуин I от Бремен и епископа на Любек Конрад I фон Ридагсхаузен. През началото на януари 1173 г. се връща обратно в Брауншвайг.

Когато Хайнрих Лъв отказал участие в похода на императора в Италия, Фридрих организал над него съдебен процес (1180 г.). В резултат Хайнрих Лъв е лишен от повечето му владения (в негови ръце останали само Брауншвайг и Люнебург).

Хайнрих Лъв умира на 6 август 1195 г. в Брауншвайг.

Херцогство

Херцогство (на латински: ducatus; на немски: Herzogtum) e племенно или териториално служебно и владетелско владение на един херцог. Херцозите обикновено са директни васали на принц или крал на монархична държава.

Херцогство Брауншвайг-Люнебург

Херцогството Брауншвайг-Люнебург (на немски: Herzogtum Braunschweig-Lüneburg, Herzogtum Braunschweig und Lüneburg) е историческа територия в Свещената Римска империя, херцогство през 1235-1806 г.

То се създава през 1235 г. от собствеността на род Велфи в Саксония и е дадено като имперски феод на Ото Детето, внук на Хайнрих Лъв и правнук на император Лотар III.

Името на херцогството са двата най-големи града в територията, Брауншвайг и Люнебург. Херцогството е разделяно няколко пъти през късното Средновековие и оттогава всички линии на Велфите носят титлата херцог фон Брауншвайг и Люнебург. Частичните княжества съществуват до края на Свещената Римска империя на немската нация през 1806 г. След Виенския конгрес се образуват през 1814 г. Кралство Хановер (1814-1866) и Херцогство Брауншвайг (1814-1918), което става през 1918 г. Свободна държава Брауншвайг (1918–1945), която влиза в Долна Саксония.

През 1180 г. херцог Хайнрих Лъв загубва титлата си херцог на Саксония и Бавария. Той успява след дългогодишно изгнание да се върне на своите собствености (Алод), наследени от майка му Гертруда Саксонска, дъщерята на император Лотар III.

През 1235 г. внукът му Ото Детето преписва собствеността си (Алод) на император Фридрих II и получава новоорганизираното Херцогство Брауншвайг-Люнебург, което се състои от преписаната територия и от други много по-големи имперски територии.

През 1269 г. херцогството се разделя от синовете му, които преди това от 1252 г. заедно управлявали херцогството. Албрехт I Велики получава южната част на страната и териториите около Брауншвайг, a Йохан северната част със собственостите около Люнебург. Градовете Брауншвайг (до 1671) и Люнебург (до 1512) остават собственост на цялата фамилия Велфи.

След това херцогството е разделяно и събирано няколко пъти.

Частичните княжества на Херцогството Брауншвайг-Люнебург на:

1269 Княжество Брауншвайг

1269 Княжество Люнебург, 1692 Курфюрство Люнебург

1345 Княжество Гьотинген, 1495 г. обеденено с Княжество Каленберг

1432 Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, 1814 Херцогство Брауншвайг

1432 Княжество Каленберг, 1692 г. Курфюрство Брауншвайг-Люнебург,наричано Курфюрство Хановер, 1814 г. Кралство Хановер1596 Княжество Грубенхаген към Брауншвайг-ВолфенбютелДруги без собствен суверенитет:

Даненберг, Харбург, Гифхорн, Беверн, Остероде, Херцберг, Залцдерхелден и Айнбек.През 1814 г. се образува Херцогство Брауншвайг.

Хетско царство

Хетското царство е могъща древна държава в Мала Азия създадена от хетите, просъществувала между 1800 – 1180 г. пр.н.е. Нейна столица е древният град Хатуша (близо до дн. Боязкьой, Турция)

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.