1018

<< 11 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

Събития

  • България пада под византийска власт.
  • Кнут I Велики става крал на Дания.

Родени

Починали

11 век

11 век започва на 1 януари 1001 г. и свършва на 31 декември 1100 г.

Адалберт Победител

Адалберт I Победител (на немски: Adalbert der Siegreiche, * 985,; † 26 май 1055 в Мелк) от род Бабенберги е 3-ти маркграф на Остаричи (Маркграфство Австрия, Marcha orientalis) от 1018 до 1055 година.

Бабенберги

Бабенбергите (на немски: Babenberger) са австрийски благороднически род от херцози и маркграфове. Името им идва от Бамберг в днешна Горна Франкония в Бавария. Те управляват от 976 до измирането им 1246 г. – преди възхода на Дом Хабсбурги – като маркграфове и херцози в Австрия.Те са първата княжеска династия в Австрия (976 – 1246), също херцози на Швабия (1012 – 1038), Бавария (1139 – 1156) и Щирия (1192 – 1246).

Първият граф Леополд I от Австрия († 10 юли 994), става през 976 – 994 граф на Marchia orientalis (Остмарк/Остаричи от 976 до 1156 Херцогство Австрия).

Хайнрих I Силния († 1018) през 994 – 1018 e маркграф на Остаричи.

Ернст I от Швабия († 31 май 1015) e през 1012 – 1015 херцог на Херцогство Швабия и през 1014 г. се жени за Гизела Швабска († 15 февруари 1043).

Адалберт Победител († 26 май 1055), маркграф на Австрия 1018 – 1055.

Леополд II Красивия († 12 октомври 1095), маркграф на Австрия, а неговият син:

Св. Леополд III († 15 ноември 1136) e маркграф на баварската Marcha orientalis, от 1485 Светия и патрон на Австрия; жени се и има син Адалберт „der Andächtige“ от Австрия (* ок. 1098, + 1138). От втория му брак с Агнес от Вайблинген († 24 септември 1143, дъщеря на император Хайнрих IV) Леополд III има 17 деца:

историка Ото от Фрайзинг († 22 септември 1158). Полубрат е от първия брак на майка му на Фридрих II от династията Хоенщауфен (бащата на Фридрих I Барбароса). Другият му полубрат Конрад III е император 1138 – 1152

Агнес († 1160/63) се омъжва през 1126 г. за Владислав II Изгнаник († 30 май 1159), княз-принцепс на Полша, херцог на Силезия

Хайнрих II Язомиргот († 13 януари 1177) e през 1140 – 1141 пфалцграф при Рейн, маркграф на Австрия (1141 – 1156), като Хайнрих XI херцог на Бавария (1141 – 1156) и херцог на Австрия (1156 – 1177); 1142 – 1143 г. е женен за Гертруда Сюплингенбург, дъщеря на император Лотар III; 1149 г. се жени за Теодора Комнина, племенница на византийския император Мануил I Комнин

Леополд († 18 октомври 1141) е от 1136 маркграф на Австрия (като Леополд IV от Австрия) и от 1139 херцог на Бавария (като Леополд от Бавария).

Битка при Драч (1018)

Обсадата или битката при Драч през февруари 1018 г. е част от българо-византийските войни. Българският цар Иван Владислав се опитва да установи своята власт върху югоизточното крайбрежие на Адриатическо море. Той повежда армията си към Драч и го обсажда, но е убит при контраатака на защитниците на града.

Това е последната битка от многовековната борба между Първо българско царство и Византия. Месеци след смъртта на Владислав по-голямата част от неговото царство е завладяно от византийския император Василий II. Последната независима област (Срем) е покорена през 1019 г.

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Северна Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през 6 век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.

Екса-

екса- (на старогръцки: ἕξ - шест) е десетична представка от система SI въведена през 1975 г. Означава се с E и означава умножение с 1018 (1 000 000 000 000 000 000, един квинтилион).

Примери:

12 EB = 12 × 1018 B = 12 000 000 000 000 000 000 B = 12 милиарда GB

1 EeV = 1018 eV = 0.1602 J

1 Es = 1 × 1018 s ≈ 32 млрд. години

1 Em = 1 × 1018 m ≈ 110 св. години

Иван Владислав

Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гавраил Радомир.

Марк (община)

Община Марк (на шведски: Marks kommun) е разположена в лен Вестра Йоталанд, югозападна Швеция с обща площ 1018 km2 и население 33 753 души (към 31 декември 2013). Административен център на община Марк е град Шина.

Михаил Псел

Михаил Псел (на гръцки: Мιχαηλ Ψελλος) е византийски философ, държавник и духовник, една от значимите фигури в динамичния политически и културен живот на Византийската империя през 11 век.

Охридска архиепископия

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

Предацо

Преда̀цо (на италиански: Predazzo, на местен диалект: Pardac, Пардак) е малко градче и община в Северна Италия, автономна провинция Тренто, автономен регион Трентино-Южен Тирол. Разположено е на 1018 m надморска височина. Населението на общината е 4534 души (към 2015 г.).

Пресиян II

Пресия̀н II (познати са също варианти на името му Прусиан, Персиан, Пресиан и Пресиам) е първородният син и престолонаследник на цар Иван Владислав. Някои историци го приемат за последния владетел (1018 г.) на Първото българско царство. Носи името на бащата на княза-покръстител Борис I – хан Пресиан.

Прици

Прѝци (на италиански и на сицилиански Prizzi) е градче и община в Южна Италия, провинция Палермо, автономен регион и остров Сицилия. Разположено е на 1018 m надморска височина. Населението на общината е 5152 души (към 2010 г.).

Първа българска държава

Първата българска държава (на старобългарски: ц︢рьство бл︢гарское), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г.

Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век, се премества в Скопие и Охрид.

Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в съвременната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския.През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).

Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Списък на обектите в Слънчевата система по маса

Списък на обектите в Слънчевата система по маса в намаляващ ред. Този списък е непълен поради факта че масата на някои тела все още не е определена с достатъчна точност.

Този списък се различава от списъка по радиус понеже някои от обектите са по-плътни от други. Например Нептун е по-тежък от Уран въпреки че има по-малки размери. Меркурий също е значително по-тежък от Ганимед и Титан взети заедно въпреки по-малкия си диаметър.

Много от използваните стойности са взети от други статии на Уикипедия. Някои са взети от Факти за планетите на НАСА. Масата на 20000 Варуна е изчислена съгласно стойностите на [1] нейния диаметър и плътност. Обектите 90377 Седна, 28978 Иксион, 50000 Кваоар, и 90482 Оркус) не са в списъка понеже тяхната маса не е известна с достатъчна точност.

Титмар Мерзебургски

Титмар фон Мерзебург (на немски: Thietmar von Merseburg, Dietmar, Dithmar, * 25 юли 975, † 1 декември 1018 вероятно в Мерзебург) е от 1009 до 1018 г. епископ на Мерзебург и источески писател по времето на Отоните. Неговата „Хроника на Титмар“ е важен източник за историята на Източнофранкското кралство през края на хилядолетието.Титмар произлиза от рода на графовете на Валбек с резиденция близо до Хелмщет. Той е син на Зигфрид Стари, граф на Валбек († 15 март 991), роднина с фамилията на император Ото I Велики, и на Кунигунда (ок. 956 – 13 юли 997), дъщеря на Хайнрих I, граф на Щаде (Дом Удониди). Неговият прадядо Лиутхар е убит през 929 г. при Ленцен в боеве против славянските Ратари. При смъртта на майка му (997) Титмар наследява значима собственост.

Титмар умира на 1 декември 1018 г. и е погребан в катедралата на Мерзебург.

Титмар пише на латински между 1012 и 1018 г. т.н. Хроника на Титмар (Chronicon Thietmari), в осем книги, в която описва историята от 908 до 1018 г., започваща с управлението на император Хайнрих I (919 – 936). Той пише за историята на Мерзебург, Саксония, Полша, териториите на сорбите между Елба и Одер. Първите четири книги са посветени за по един от императорите, Хайнрих I, Ото I, Ото II, Ото III (983 – 1002). Последните четири книги съдържат историята под Хайнрих II (1002 – 1024) до смъртта на Титмар през 1018 г. Той пише за войните с племената на славяните, източно от Елба и между Хайнрих II и Болеслав I Храбри, за междуособиците между синовете на Владимир I и за културните контакти между германци и славяни около 1000 г.

Хайнрих I (Австрия)

Хайнрих I Силни (на немски: Heinrich I, der Starke, † 1018) от род Бабенберги е от 994 до 1018 г. маркграф на Остариxи (или Маркграфство Австрия, Marcha orientalis, Източната марка).

Хайнрих I е най-голямият син на Леополд I († 994), първият маркграф на Австрия и Рихарда фон Ернсте († 994), дъщеря на граф Ернст IV от Суалафелдгау, от фамилията Ернсте.

Хайнрих I последва баща си като маркграф in marcha et in comitatu Henrici comitis, като резидира в Мелк. По неговото време името Австрия е споменатo за пръв път в документ от 1 ноември 996 г. на император Ото III.

През 1014 г. новият император Хайнрих II дарява щедро маркграф Хайнрих I и границата на австрийските владения се мести на изток.

Маркграф Хайнрих Силни предвожда войската на Бавария при походите през 1015 и 1017 г. и печели прозвището си като отблъсква краля на Полша Болеслав I Храбри, нахлул два пъти в Остарихи.

Маркграф Хайнрих умира неочаквано през 1018 г., като според биографа му "умира в бронята си". Това може би означава смърт в битка или двубой, като явно не оставя пълнолетно потомство и наследник на маркграфството става брат му Адалберт.

Хрисавги (дем Лъгадина)

Хрисавги или Сарияр или Саръяр (на гръцки: Χρυσαυγή, до 1927 Σαρήγιαρ, Сарияр) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 1018 жители (2001). В църковно отношение е част от Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.