Япония

Япония (на японски: 日本, Нихон или Нипон, букв. „Място, където изгрява слънцето“,[4] официално: '日本国',  „Нихон коку“, „Нипон коку“, буквален превод: „Държавата Япония“) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 973 km², а населението – 126 168 156 души (2018 г.) [5]. Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

Япония
на японски: 日本
      
Национален химн: 君が代
Наименование на местния жител: японец
Местоположение на Япония

Местоположение на Япония
География и население
Площ 377 972,28 km²
(на 61-во място)
Води 0,8%
Столица Токио
35°41′ с. ш. 139°46′ и. д. / 35.683333° с. ш. 139.766667° и. д.
Най-голям град Токио
Официален език японски
Население
(пребр., 2019)
126 317 000[1]
(на 11-то място)
Гъстота на нас. 336 души/km²
(на 41-во място)
Управление
Форма Парламентарна монархия
Император Нарухито
Министър-председател Шиндзо Абе
Икономика
БВП (ППС, 2019) Повишение $5,749 трлн.[2]
(на 4-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $45 565[2]
(на място)
БВП (ном., 2019) Повишение $5,176 трлн.[2]
(на 3-то място)
БВП на човек (ном.) Повишение $41 021[2]
(на място)
ИЧР (2017) Повишение 0,909 (много висок)
(19-то)
Коеф. на Джини (2011) 37,9[3] (среден)
Валута Японска йена (JPY)
Други данни
Часова зона UTC+9
Код по ISO JP
Интернет домейн .jp
Телефонен код +81

География

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и около 6800 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу – 3776 m). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16 °С, средна юлска температура 22 до 28 °С, валежи 1700 – 4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически,109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha.

История

Древна история

Първите сведения за заселване на Японските острови са от палеолитна култура, съществувала през 30 хилядолетие пр.н.е. През периода Дзьомон след 14 хилядолетие пр.н.е. в страната съществуват мезолитни и неолитни култури на полу-уседнало население, може би предшественици на съвременната етническа група айни.[6] От този период са запазени украсени глинени съдове, едни от най-старите запазени образци на грънчарство в света.

Периодът Яйой, започнал през 5 век пр.н.е., поставя началото на отглеждането на ориз,[7] на нов стил при керамиката[8] и на появата на металургията.[9] Всички тези нововъведения са пренесени в Япония от преселници от континентална Азия – Корея и Китай. Японците се споменават за първи път в китайските хроники от 2 век.

Будизмът прониква в Япония първоначално от Корея, но по-късното му развитие става под пряко влияние от Китай.[10] Въпреки първоначалната съпротива, будизмът е възприет от управляващата класа и печели все по-голямо влияние през периода Асука (6 – 8 век).[11]

Централизирана държава (8 – 12 век)

Периодът Нара през 8 век се свързва с появата на силна централна власт, организирана около императорския двор в днешния град Нара. Освен с продължаващото налагане на китайския опит в администрацията, периодът Нара се характеризира и с възникването на писана литература – съставени са обемните хроники „Коджики“ (712) и „Нихоншоки“ (720).[12]

През 784 година император Каму премества столицата от Нара в Нагаокакио, а през 794 година – в днешния Киото, където тя остава в продължение на повече от хилядолетие.[13] С това се поставя началото на периода Хеян, свързван с появата на местна японска култура.

Ранни шогунати (12 – 16 век)

Mōko Shūrai Ekotoba
Епизод от войните с монголците, илюстрация от 13 век

С течение на времето централната императорска власт отслабва за сметка на влиянието на множество местни владетели. През 1185 година, след като побеждава съперническия клан Тайра, Минамото Йоритомо е назначен за шогун и установява центъра на властта си в Камакура. След неговата смърт кланът Ходжо започва да управлява от името на наследилите Йоритомо шогуни. През периода Камакура (1185 – 1333) в страната прониква от Китай дзен будизмът, който става популярен сред класата на самураите. Шогунатът Камакура успява да отблъсне нападенията на Монголската империя през 1274 и 1281 година, подпомогнат от силни бури, засегнали монголския флот.

През 1333 година шогунатът Камакура е премахнат от император Го Дайго, но през 1336 година той от своя страна претърпява поражение от Ашикага Такауджи.[14] Шогунатът Ашикага, просъществувал през периода Муромачи, не успява да установи контрол над местните владетели (даймио) и през 1467 година започва войната Онин, начало на продължилия столетие период Сенгоку.[15] по това време търговци и йезуитски мисионери от Португалия достигат за пръв път до Япония и поставят началото на търговския и културен обмен между Япония и Запада.

През втората половина на 16 век местният владетел Ода Нобунага подчинява много други даймио, използвайки европейска техника и огнестрелни оръжия, и до смъртта си през 1582 година почти успява да обедини отново цялата страна под своя власт. Той е наследен от своя военачалник Тойотоми Хидейоши, който завършва обединението през 1590 година. Той предприема два опита за завладяване на Корея, но след поредица поражения от корейски и китайски армии и смъртта на самия Тойотоми, през 1598 година японците се оттеглят от Корея.[16]

Шогунатът Токугава (1603 – 1868)

RedSealShip
Един от корабите шюисен, с които се осъществява японската външна търговия по време на изолацията

След смъртта на Тойотоми Хидейоши оставеният от него за регент на сина му даймио Токугава Иеясу взема властта в свои ръце. След като побеждава съперниците си в битката при Секигахара (1600), през 1603 година той е назначен за шогун, установява столицата си в Едо (днес Токио) и поставя началото на Шогуната Токугава.[17] Новото правителство предприема решителни мерки и поставя под контрол полусамостоятелните даймио, стабилизирайки режима, който остава на власт до 1868 година.

През 1639 година Токугава поставят началото на изолационистката политика на „затворена страна“ (сакоку), която продължава над два века и силно ограничава контактите на Япония с външния свят. Връзките със Запада се осъществяват само чрез нидерландския търговски пост Деджима, разположен в залива на Нагасаки.

Самоналожената изолация на Япония е прекратена принудително през 1854 година, когато няколко кораба на Военноморския флот на Съединените щати, командвани от Матю Колбрайт Пери, принуждават правителството да подпише Договора от Канагава. Той е последван от подобни договори с Великобритания, Франция и Русия, които създават впечатлението за пълна капитулация на шогуната пред възприеманите като варвари чужденци. Последните години на Шогуната Токугава, периода Бакумацу, се характеризират с политическо напрежение, породено от тези настроения, което довежда до войната Бошин и отстраняването на шогуните Токугава.

Реставрация и модернизация (1867 – 1945)

Meiji tenno1
Император Мейджи, 1888
AtomicEffects-Hiroshima
Разрушенията в Хирошима след атомната бомбардировка, 1945

Проведената през 1867 година Реставрация Мейджи премахва шогуната, предава реалната власт на император Мейджи и поставя началото на продължителен период на модернизация. Окончателно е премахната самостоятелността на местните династии, създадени са политически, съдебни и военни институции по западен образец. През 1889 година е свикан първият парламент, създаден е министерски съвет, а през 1890 година е приета Конституцията Мейджи.

Успоредно с политическите реформи през периода Мейджи Япония бързо усвоява западните познания в областта на техниката и страната бързо се индустриализира. След победите си в Първата китайско-японска война (1894 – 1895) и Руско-японската война (1904 – 1905) Япония установява контрол над Тайван, Корея и южната част на Сахалин,[18] превръщайки се в регионална сила. Стопанският и военен напредък е съпроводен с нарастване на населението – от 1873 до 1935 година то се увеличава от 35 на 70 милиона души.[19]

Управлението на император Йошихито (1912 – 1926) е свързано с нарастване ролята на парламента и засилване на демократизацията на политическия живот. Япония участва в Първата световна война на страната на Антантата, засилва влиянието си в Китай и Океания и се утвърждава като световна Велика сила.

След Първата световна война Великобритания прекратява съюза си с Япония, под натиск от САЩ. По силата на Вашингтонското морско споразумение Япония има право на три бойни кораба от най-висок клас. По това време Япония има третият по сила военноморски флот в света. [20]

С идването на власт на император Хирохито през 1926 година в управлението все по-силни стават тенденциите към милитаризация и експанзионизъм. През 1931 година Япония окупира китайската област Манджурия, а в резултат на отрицателната международна реакция на този акт през 1933 година напуска Обществото на народите. През 1936 година сключва Антикоминтерновския пакт с Германия.[21]

През 1937 година Япония напада Китай, поставяйки началото на Втората китайско-японска война, продължила до 1945 година. През 1940 година страната сключа Тристранния пакт с Германия и Италия, към който впоследствие се присъединяват и други страни.[21] Японските войски се включват във Втората световна война като навлизат във Френски Индокитай, в резултат на което Съединените щати въвеждат петролно ембарго срещу Япония.[22] През 1941 година е подписан Съветско-японският пакт за неутралитет, който потвърждава Манджурия и Монголия като сфери на влияние, съответно на Япония и Съветския съюз. На 7 декември 1941 година Япония напада Съединените щати, въвличайки във войната последната Велика сила, която все още е неутрална.[23]

Япония овладява огромни територии в Източна и Югоизточна Азия, но трудно удържа натиска на американските войски, които с тежки боеве завземат стратегически позиции в Океания придвижвайки се към територията на самата Япония. След като през 1945 година Съветският съюз напада японските владения в Манджурия, а американците използват ядрено оръжие срещу градовете Хирошима и Нагасаки, на 15 август 1945 година Япония обявява безусловна капитулация.[24] Страната е окупирана от американски войски, но Съединените щати не допускат частична съветска окупация в Япония.

След Втората световна война

Skyscrapers of Shinjuku 2009 January
Центърът на столицата Токио, 2009

В резултат на Втората световна война Япония губи почти всички свои владения извън Японските острови, над 2,5 милиона жители са убити, а основната част от промишлеността и инфраструктурата в страната е унищожена. Над 6 милиона японци са прогонени от бившите японски владения в Азия и са принудени да се завърнат в Япония.[25] Държавите победителки създават Международен военен трибунал за Далечния изток, който налага наказания за военни престъпления на някои японски лидери, но по политически съображения императорското семейство е освободено от преследване.

През 1947 година е приета нова конституция, с която страната става конституционна монархия със силно ограничени прерогативи на императора. Конституцията включва много пацифистки елементи, които ограничават размера на въоръжените сили и възможностите за тяхното използване извън границите на страната. През 1951 година е подписан Договорът от Сан Франциско, който формално слага край на войната със Съюзниците (с изключение на Съветския съюз), както и на американската окупация.[26] През 1956 година е подписана японско-съветска декларация за прекратяване на състоянието на война и Япония става член на Организацията на обединените нации.

През 1955 година е основана дясноцентристката Либерално-демократическа партия, която управлява страната оттогава насам с няколко кратки прекъсвания, като начело на правителството се редуват различни нейни крила и лидери. През следващите десетилетия страната отбелязва забележителен стопански напредък при среден годишен ръст от около 10% в продължение на четири десетилетия. Краят на този продължителен растеж е достигнат в средата на 1990-те години, когато страната изпада в няколкогодишна рецесия.[27]

През септември 2015 г. горната камара на парламента на Япония приема закон, позволяващ на японските въоръжени сили да участват в задгранични военни мисии при определени условия. Тази промяна в пацифистката политика на държавата поражда най-големите протести от десетилетия в Токио.[28]

Държавно устройство

Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът, чиято власт е ограничена. В конституцията той се определя като „символ на държавата и единството на народа“. Настоящият император на Япония е Нарухито.

Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент.

Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател. Той се назначава от императора, след като бъде избран от Диетата, сред членовете ѝ. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност министрите, повечето от които трябва да са членове на Диетата.

Административно деление

Япония е разделена на 47 префектури, всяка от които е с площ между 1 и 15 хил. km² и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. km² и Токио – население 13 млн. души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата.

Префектурите се групират в 8 региона: Хокайдо, Тохоку, Канто, Чубу, Кинки, Чугоку, Шикоку и Кюшу/Окинава. Тези региони обаче не представляват административни единици и в зависимост от случая, често се използват и алтернативни деления. В бъдеще се планира реорганизация на местната администрация и се очаква да се установят нови органи за самоуправление на ниво регион, но все още броят и границите на бъдещите региони не са решени и са предмет на активно обсъждане.

Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида – 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове.

В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 млн.), така и префектура Токио (население 12,6 млн.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 млн. души.

В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление – един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е вследствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното десетилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195.

Дипломатически мисии в България

Дипломатическите отношения с Япония са установени през 1959 г. Някои от досегашните посланици:

Население

Shibuya night
Пешеходна пътека в квартала Шибуя, пример за гъсто населените улици в Токио

Населението на Япония е приблизително е 126 168 156 жители към юли 2018 г. с гъстота 333,92 жители на km2 [5]. Японското общество е културно и етнически хомогенно с малко изключение заради работниците чужденци.[29] Сред малцинствата в Япония са корейци, китайци, филипинци, японски бразилци[30] и японски перуанци.[31] През 2003 г. общо регистрираните емигранти в Япония са 136 000 души.[32] Най-многобройната местна етническа група е Ямато, а най-разпространено коренно малцинство е айну.[33]

Средната продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света 81,25 години през 2006 г.[34] Японското население масово застарява. Това е вследствие на високата раждаемост след Втората световна война, която е последвана от рязко намаляване на раждаемостта през късния 20 век. През 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г. След 2005 г. нарастването на населението спира, а от 2007 прирастът е отрицателен. Броят на хората постоянно намалява след 2011 г. [35]

Промените в демографската структура на японското общество създават редица социални проблеми като потенциално намаляване на работната сила, възможността за социално осигуряване както и пенсионния план на страната. Много млади японци предпочитат да не се женят или да създават семейства. Очаква се, ако демографската тенденция се запази, японското население да намалее до 100 млн. през 2050 г. и до 64 млн. през 2100 г.

Япония страда от високо ниво на самоубийства.[36][37] През 2009 г. има регистрирани над 30 000 самоубийства в страната.[38] Това е водеща причина за смърт на хора под 30 г. в страната.[39]

Езици

Около 99% от населението говори японски като първи език [5]. В повечето държавни и частни училища учениците изучават японски и английски език. Писмената система използва канджи (китайски йероглифи) и два вида сричкови писмености.

Икономика

Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, уредостроене, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио – Йокохама), Ханшин (Осака – Кобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендай, Сапоро и др. Ориз (40% от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km железопътни линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). През 1951 г. са създадени са японските аеролинии Japan Airlines.

Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака, Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи.

Износ: 450 млрд. USD (2000) – моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг).

Внос: 355 млрд. USD (2000) – горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван).

Енергетиката на Япония включва 48 ядрени реактора, които са спрени след аварията на АЕЦ Фукушима I през март 2011 г. Преди аварията около 30% от енергията в страната е осигурявана от атомни електроцентрали. През ноември 2014 г. е одобрено рестартирането на два ядрени реактора. [40]

Култура и религия на Япония

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.

В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек най-често следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки.

Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти („тории“).

Книгите, мангата, списанията и вестниците са също част от японската култура. Въпреки че телевизията и другите забавления отнеха от времето за четене на книги, книжарниците са навсякъде и обществените библиотеки разполагат с богати хранилища от книги. Местните общински власти организират читателски сесии за съчинения като „Сказание за Генджи“ и поетически групи. Също така има специални магазини, в които се продават на по-ниски цени използвани книги, списания и музика. Кварталът Канда в централно Токио е известен с продажбата на книги „втора ръка“ вече над 80 години.

За много чужденци японската музика се свързва основно с масовата поп музика. Тя наистина е разпространена, но в страната се развиват и други стилове: има музиканти-новатори, които се изявяват във фолклорната и класическата музика (Сейдзи Одзава), има и последователи на различни течения в жанровете рок, електронна музика, хип-хоп, пънк-рок, кънтри. Сред примерите за това са известната пънк-рок група Boredoms на Ейе Ямитака, нойз пионерите Masonna и Omoide Hatoba, дуото на японските кореняци Михо Натори и Юка Хонда Cibo Matto, популярни стари групи като Loudness, Yellow Magic Orchestra, The Alfee и Hound Dog, и бързо избухналото дуо Petty Booka, свирещи на хавайския инструмент укулеле.

Вижте също

Бележки

  1. https://web.archive.org/web/20190606203315/http://www.stat.go.jp/english/data/jinsui/tsuki/index.html
  2. а б в г World Economic Outlook Database, April 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 30 май 2019.
  3. The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 30 май 2019.
  4. Често се използва и изразът „Страна на изгряващото слънце“
  5. а б в ЦРУ – Библиотека – Световен справочник.
  6. Travis .
  7. National Science Museum 2001.
  8. The Metropolitan Museum of Art 2010a.
  9. The Metropolitan Museum of Art 2010b.
  10. Brown 1993, с. 140 – 149.
  11. Beasley 1999, с. 42.
  12. Totman 2002, с. 64 – 79.
  13. Totman 2002, с. 79 – 87.
  14. Sansom 1961, с. 42.
  15. Sansom 1961, с. 217.
  16. Turnbull 2002, с. 227.
  17. Yonemoto 2010.
  18. Arnold .
  19. Shimizu 1999, с. 17.
  20. Churchill, Winston. The Second World War: The Gathering Storm. United States of America, Houghton Miffin Company, 1948. ISBN 0-395-41055-X. с. 13.
  21. а б Ross .
  22. Worth 1995.
  23. 産経新聞社 2005.
  24. educationworld.net .
  25. Watt 2010.
  26. Coleman 2006.
  27. BBC News Online 2006.
  28. Ripley, Will. Assertive Japan poised to abandon 70 years of pacifism. // CNN. 17 септември 2015. Посетен на 18 септември 2015. (на английски)
  29. 'Multicultural Japan' remains a pipe dream“. Japan Times. 27 март 2007.
  30. An Enclave of Brazilians Is Testing Insular Japan“. The New York Times. 1 ноември 2008.
  31. 'Home' is where the heartbreak is for Japanese-Peruvians. Asia Times. 16 октомври 1999.
  32. Registered Foreigners in Japan by Nationality. Stat.go.jp.
  33. Fogarty, Philippa. Recognition at last for Japan's Ainu. // BBC News. BBC, 6 юни 2008. Посетен на 2 август 2010.
  34. The World Factbook: Rank order—Life expectancy at birth. // CIA, 19 декември 2006. Посетен на 2 август 2010.
  35. Statistical Handbook of Japan: Chapter 2—Population. // Japan Ministry of Internal Affairs and Communications. Посетен на 2 август 2010.
  36. Strom, Stephanie. In Japan, Mired in Recession, Suicides Soar. // Health. The New York Times, 15 юли 1999. Посетен на 2 август 2010.
  37. Lewis, Leo. Japan gripped by suicide epidemic. // The Times (London), 19 юни 2008. Посетен на 2 август 2010.
  38. Suicides in Japan top 30,000 for 12th straight year, may surpass 2008 numbers. // The Mainichi Daily News, Dec. 26, 2009.
  39. Ozawa-de Silva, Chikako. Too Lonely to Die Alone: Internet Suicide Pacts and Existential Suffering in Japan. // Cult Med Psychiatry 32 (4). December 2008. DOI:10.1007/s11013-008-9108-0. с. 516 – 551. p. 519
  40. Япония ще рестартира първата си ядрена централа след инцидента във Фукушима. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 7 ноември 2014. Посетен на 7 ноември 2014.

Източници

Външни препратки

Официални сайтове:

  • Kantei.go.jp – Официален сайт на министър-председателя и кабинета на Япония
  • Kunaicho.go.jp – Официален сайт на Управлението на Императорския двор на Япония
  • Министерство на външните работи (включва подробна информация за външната политика на Япония и начина на живот в страната)
  • Shugi-in.go.jp – Официален сайт на Камарата на представителите

Други

.jp

.jp е Интернет домейн от първо ниво за Япония.

Администрира се от Japan Registry Service. Регистрациите с домейн .jp са позволени, само ако желаещият има физически адрес в Япония.

7 век

VІІ век започва на 1 януари 601 г. и свършва на 31 декември 700 г. в съответствие с Юлианския календар.

AXN

AXN е сателитна телевизия, създадена от Sony Pictures Entertainment.

Първото ѝ излъчване е на 21 септември 1997 година. Телевизията покрива Европа, Япония и други части от Азия и Латинска америка. Програмата се излъчва и в България.

AXN излъчва 24 часа и предлага сериали, филми, анимация и реалити и спортни програми. Съществуват и два дъщерни канала: AXN Sci-Fi и AXN Crime, също приемани в България.

TV.com

TV.com е онлайн база от данни с информация за телевизионни програми, излъчвани в САЩ, Канада, Обединеното Кралство, Австралия, Ирландия и Япония. Уеб-сайтът излъчва също така и новини. Собственост е на CNET от 2005 г.

Уеб-сайтът е също така известен със своите софтуерни бъгс, именно една която блокира акаунтите на потребители поради неизвестни причини, което прави невъзможно за потребителите на Tv.com да се вписват.

Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на Земята. Той заема 30% от сушата (8,7% от цялата повърхност на Земята) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е 44 580 000 km².

Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.

Границите не са строго определени, най-вече тази с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, по протока Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север – Арктичния; на изток – Тихия, а на юг – Индийския океан.

Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним, датиращ още от древността – повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).

Бърдлайф Интернешънъл

Бърдлайф Интернешънъл е международна природозащитна организация, работеща за опазването на птиците и запазването на местообитанията им.

Основана е през 1922 година от Гилбърт Пърсън и Жан-Теодор Делакур като Международен съвет за опазването на птиците.

Настоящ почетен президент на организацията е Принцеса Такамадо от Япония.

В България, чрез партньорството на БДЗП, организацията действа активно за опазването на ценните биологични видове. През 1997 година обявяват района на село Раяновци, община Драгоман, Софийска област за първото Орнитоложко значимо място – „Раяновски влажни ливади“ (сега „Раяновци“) (вкл. влажните ливади между селата Раяновци, Мало Малово, Големо Малово, Драгоманско блато и планината „Чепън“).

Велика сила

Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план.

Терминът започва да се използва след Виенския конгрес от 1815 година, на която петте водещи монархии в Европа – Русия, Франция, Великобритания, Австрия и Прусия – се договарят да се подкрепят взаимно и да запазят статуквото в Европа. Коалицията между петте държави спомага за запазването на стабилността в Европа за следващите 40 години и е прекъсната едва с избухването на Кримската война.

За българите в края на 19 век „Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които са „разкъсали“ младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г. Това е причината терминът по отношение на онзи период от българската история да е зареден с преобладаващ негативен смисъл и да е синоним за голяма и властна държава, която се меси във вътрешните работи на други страни в свой интерес и пречи те да се развиват самостоятелно.

За Япония след руско-японската война (1904 – 1905), а за САЩ след участието им в Първата световна война, също се говори като за велики сили.

Краят на Втората световна война променя виждането за понятието велика сила. В днешно време, след създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г., под „Велики сили“ се разбират обикновено 5-те държави, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (създаден по силата на договорка от Ялтенската конференция), а именно САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай, а през 21 век – респективно и в икономически аспект – ЕС + Япония и Южна Корея.

Втора световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Корея

Корея е историческа област в Източна Азия, разположена на Корейския полуостров. В продължения на столетия тя е обединена в единна държава, но през 1910 година е анексирана от Япония, а през 1945 година е разделена на две самостоятелни и враждебни държави – на север се намира Северна Корея, а на юг – Южна Корея. На север от полуострова се намират Китай и Русия, а на запад е разположено Западно море, на срещуположната страна на което се намира Китай. Отвъд Източно море е разположена Япония, а на юг се намира Тихият океан.

Кюшу

Кюшу (на японски 九州, което означава „девет области“, по английската Система на Хепбърн Kyūshū) е вторият по население (13,44 млн души през 1995) и третият по площ (35 640 km²) остров в Япония. Името му идва от първоначалната административна уредба, когато островът е разделен на девет области.

Освен това Кюшу е името на един от 8-те региони на Япония. Към този регион спадат, освен самият остров, както и много други малки острови като напр. остров Цушима и островните групи Гото и Рюкю.

Национален отбор по футбол на Япония

Националният отбор на Япония по футбол (яп. サッカー日本代表) представя страната на международни срещи. Контролира се от Японската футболна асоциация. Член е на ФИФА от 1929 г. Отборът се класира за първи път на Световно първенство по футбол през

1998 г. във Франция. Цветовете на отбора са синьо и бяло.

Национална парламентарна библиотека (Япония)

Националната парламентарна библиотека (на японски: 国立国会図書館) е националната библиотека на Япония. Нейното седалище е в Токио, но има и втори голям център в Киото, както и няколко по-малки клона в различни части на страната. Основана е през 1948 година на основата на библиотеките на двете камари на довоенния японски парламент. През 1949 година към Националната парламентарна библиотека е присъединена и Националната библиотека (старата Императорска библиотека), най-голямата в Япония дотогава.

Токио

Токио (на японски: 東京, Tōkyō, [toːkjoː]) е столицата на Япония. Градът е една от 47-те префектури в страната и център на Голямо Токио, най-големият метрополен регион в света. Токио е седалище на японското правителство и на Императорския дворец. Разположен е в региона Канто в югоизточната част на главния японски остров Хоншу и включва в административните си граници архипелазите Идзу и Бонински острови.Администрацията на Токио управлява 23 специални района, имащи административен статут на градове, които обхващат територията на града от 1943 година, както и 39 общини в западната част на префектурата и на архипелазите. Населението на специалните райони е над 8 милиона души, а общото население на префектурата надхвърля 13 милиона. Метрополният регион, надхвърлящ границите на префектурата, има население над 35 милиона души и най-голямата агломерация в света не само по население, но по своя брутен вътрешен продукт, надхвърлящ 1,479 трилиона долара (2008, по паритет на покупателната способност). В Токио се намират седалищата на 51 от компаниите във Форчън Глобал 500, повече, отколкото във всеки друг град по света.Токио е определян като един от трите „командни центъра“ на световната икономика, наред с Ню Йорк и Лондон. Класифициран е като алфа+ глобален град и е поставян на четвърто място сред глобалните градове. През 2012 година изследване на Мърсър и Икономист Интелиджънс Юнит определя Токио като най-скъпия за чужденци град в света. Градът е домакин на Летните олимпийски игри през 1964 година и ще бъде домакин на Лятната олимпиада през 2020 година.

Хокайдо

Хокайдо (на японски: 北海道, по английската Система на Хепбърн Hokkaidō) (в превод „Път към северното море“) е една от 47-те префектури на Япония, както и 2-рия по големина остров след Хоншу, намираща се в северната част на Япония. Хокайдо е с население от 5 627 424 жители (7-ма по население към 1 октомври 2005 г.) и има обща площ от 83 453,57 km² (1-ва по площ). Японците го наричат „Дивият запад“, въпреки че това прозвище не отговаря на географското разположение на острова. Хората го назовават така, защото именно тук първо са изсечени големи гори и са превърнати в земеделски земи. Така със своите обширни пространства и синьо небе Хокайдо заприличва на Дивия запад. Град Сапоро е административен център на префектурата. Климатът на остова е умерен и има влияние от мусоните. Температурите варират между -30 °C и 27 °C. Най-големи градове: Асахикава, Хакодате, Куширо, Томакомай и Обихиро. Реки: Токачи, Куширо, Ишикари. Планини: Ишикари, Китами, Хидака. Национални паркове: Шикоцу-Тоя, Дайсецудзан, Акан, Ширетоко. Изповядвани религии: будизъм и шинтоизъм. На юг от Хокайдо се намира основният японски остров Хоншу.

Туристите откриват Хокайдо много късно. Островът става известен благодарение на Зимните олимпийски игри през 1972 г. в Сапоро. Оттогава „дивият“ японски остров става център на зимните спортове. Тук има отлични условия – студените мусонни ветрове, които духат откъм Сибир, осигуряват обилни снеговалежи, а температурите падат до -30 °C. Мрежата от ски писти и лифтове е много добре развита и отлично обслужва курортистите. Хокайдо е подходяща дестинация и през лятото. Температурата на острова не надвишава 27 °C, а времето е по-скоро пролетно. Едно от най-красивите места, посещавано много често от туристите, е националният парк „Шикоцу-Тоя“. Топлите минерални извори в полите на вулканите привличат любителите на лечебни бани. Гъстите гори, бистрите езера и високите върхове, извисяващи се над 2000 m, очакват запалените по планинския туризъм. На Хокайдо се намира и националният парк „Дайсецудзан“. Връх Асахи (2290 m), разположен на територията му, е най-високият на острова. От него и от съседните върхове извират най-дългите реки на Хокайдо, които образуват впечатляващи водопади.

Разположената в Хокайдо пивоварна „Абашири“ произвежда Bilk (от англ. Beer, „бира“ и Milk, „мляко“) – млечно-бирена алкохолна напитка, състояща се от хмел, краве мляко и дрожди. Продуктът е разработен в отговор на намаляващото потребление на мляко и свързаните с това излишъци от него.

Хоншу

Хоншу (на японски: 本州, по английската система на Хепбърн Honshū) е най-големият остров на Япония. Намира се на юг от остров Хокайдо и на север от островите Шикоку и Кюшу. Хоншу е 7-мият остров по големина и 2-рият по население (след Ява) в света. Остров Хоншу е дълъг около 1 300 km, широк е между 50 – 230 km и е с обща площ от 230 500 km², като заема около 60% от територията на Япония, което го прави по-голям от остров Великобритания.

Релефът на Хоншу е планински. Много от планините са вулкани. Най-високата от тях е планината Фуджи (3776 m), която е символ на Япония. Благодарение на нея Хоншу е 7-ият по височина остров в света. Най-голямата река на острова е р. Синано. Климатът на Хоншу е много разнообразен – от континентален на север до субтропичен на юг. Съществува също голяма разлика в климата на югоизточната (тихоокеанска) и северозападната (към Японско море) части на острова, дължаща се на планините.

На острова има чести земетресения. Населението му е от около 100 000 000 жители. На острова са разположени 34 от 47-те префектури на Япония.

Шикоку

Шикоку (на японски: 四国, по английската Система на Хепбърн Shikoku) е най-малкият от 4-те основни острова на Япония. Дълъг е 225 км и е широк между 50-150 км. Населението му е 4 141 955 жители (2005 г.) На север от Шикоку е разположен главният японски остров Хоншу, а на югоизток - вторият по население и третият по площ от основните острови - Кюшу. Повечето от жителите на острова живеят в северната му част и всички, освен един от по-големите градове, също са разположени на север.

За разлика от другуте острови в Япония, Шикоку няма нито един вулкан.

Шингон

Шингон е будистка школа в Япония, сред основните в страната и наред с тибетските будистки традиции е измежду основните школи на Ваджраяна.

Японската дума шингон, произлизаща от китайското жънян, буквално означава „истински думи”, което от своя страна е китайският превод на санскритската дума мантра.

Японски език

Япо̀нският езѝк (на японски: 日本語 nihongo, [nihõŋɡo] ) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език. Той е част от японската група езици, чиято връзка с други езикови групи, по-специално с корейския и с алтайските езици, е предмет на спорове.

Малко е известно за произхода на японския език и за времето на неговата поява в Япония. В китайски документи от 3 век са регистрирани няколко японски думи, но първите по-съществени японски текстове се появяват едва през 8 век. През периода Хеян (794 – 1185) китайският оказва силно влияние върху лексиката и фонологията на старояпонския. В късния среднояпонски (1185 – 1600) настъпват промени, които го доближават до съвременния език и се появяват първите европейски заемки. През 17 век стандартният диалект се измества от Кансай към района на Токио, а от средата на 19 век значително се засилва навлизането на европейски заемки.

Японският език е аглутинативен език с проста фонотактика, чиста система от гласни, фонемна дължина на гласните и съгласните и лексикално значимо музикално ударение. Обичайният словоред е подлог–допълнение–сказуемо, като специални частици маркират граматичната функция на думите, а структурата на изреченията е с актуално членение. Завършващи изречението частици служат за добавяне на емоционално или емфатично влияние или отбелязване на въпрос. Съществителните нямат граматичен род или число, не се използва членуване. Глаголите се спрягат, най-вече по време и залог, но не и по лице и число. Прилагателните в япоснския са винаги производни на глагол или съществително име. Използва се сложна система от учтиви глаголни форми и думи, отразяваща относителното социално положение на говорещия, слушателя и споменаваните лица.

Японският език няма генетична връзка с китайския, но в своята писмена система използва широко китайски логограми (канджи), а голяма част от речниковия фонд е заета от китайския. Наред с канджи японската писмена система използва и две сричкови писмености – хирагана и катакана. Латиницата се използва ограничено, например за чужди акроними, а за изписване на числа се използват арабски цифри, наред с традиционните китайски.

Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Консултативни членове на Антарктическия договор
Членове
Допълнително представени

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.