Яков Зеведеев

Яков Зеведеев, наричан още и Яков Стари (на гръцки: Ιάκωβος; на латински: Iacobus; на английски: Saint James или James, son of Zebedee или James the Greater), e един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос и признат за християнски светец. Апостол Яков е роден в Палестина и е убит през 44 година в Йерусалим. Яков Зеведеев е брат на Йоан Богослов.

Свети Яков Зеведеев
Rembrandt - Sankt Jakobus der Ältere
Свети Яков Стари от Рембранд
Апостол и Мъченик
Роден Не е известно
Починал 44
Почитан в Цялото християнство
Главно светилище Катедралата на Сантяго де Компостела, Галисия (Испания)
Празник 25 юли
Атрибути раковина, пътническа шапка
Покровителство ветеринарите, конниците, кожухарите, фармацевтите; Гватемала, Никарагуа, Испания, Сантяго де Керетаро

В Новия Завет

Според Евангелието Яков заедно с баща си и брат си е бил рибар. В Евангелието от Матея (4,21) и Марко (1,19) се разказва за живота на двамата братя-апостоли.

Basílica de Santiago 02
Катедралата на Свети Яков в Сантяго де Компостела

В Евангелията братята Яков и Йоан се наричат синове Зеведееви по името на техния баща Зеведей, а също така според евангелист Марко (Мк 3,17), Иисус наричал братята Воанергес (в превод: синове на гърма), очевидно заради силния и поривист характер.

В литературата Яков Зеведеев често е наричан и Яков Стари, за да го отличат от апостол Яков Алфеев, който от своя страна е наричан Яков Млади.

Яков е споменат в списъка на апостолите в Евангелието от Матей (10,2), в Евангелието от Марко (3,17), в Евангелието от Лука (6,14), а също и в Деяния на светите апостоли (1,13).

Свети Яков заедно с брат си и апостол Петър са най-приближените ученици на Иисус Христос. Заедно с Петър и Йоан той е свидетел на възкресението на дъщерята на Яир (Марк 5,37; Лука 9,51). Само тримата са свидетели на Преображенето Господне (Матей 17,1; Марк 9,2 и Лука 9,28).

След Възкресението и Възнесението Господне Яков се появява на страниците на Деяния Апостолови. Той заедно с другите апостоли е изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница (Деян 2,1 – 4), и участва в устройството на първите християнски общини. В Деянията се съобщава за неговата смърт (12, 1 – 2), според които цар Ирод Агрипа „убил Якова, брата на Йоан, с меч“. Следвайки текста по-нататък, това се е случило през 44 г. Апостол Яков е единственият апостол, чиято смърт е описана на страниците на Новия Завет.

Почитане

В Католическата църква паметта на апостол Яков Зеведеев се чества на 25 юли, а Българската православна църква чества неговата памет на 30 април

Съгласно предание мощите на апостола са пренесени в Испания, в град Сантяго де Компостела. Постепенно възниква легенда, че Свети Яков е проповядвал на Пиренейския полуостров, което исторически е неправдоподобно.

През 11 век поклонението до Сантяго (Ел Камино, на испански: El Camino) придобива статут на второ по значимост след това до Светите земи.

В чест на апостол Яков е наречена столицата на Чили – Сантяго де Чиле, а също и много градове на Иберийския полуостров и в Латинска Америка.

44

44 (четиридесет и четвърта) година е високосна година, започваща в сряда по юлианския календар.

Апостол

Апостолите (от гръцки: απόστολος, „пратеник“) са учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват новото учение.

Разделят се на основните ученици (Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му) и останалите (Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг) и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено – чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел).

Имат общи празници (събори), съответно събор на дванадесетте и на седемдесетте апостоли.

Видекинд I (Шваленберг)

Видекинд I фон Шваленберг наричан също и Видукинд (на немски: Widekind I von Schwalenberg; Widukind, † 11 юни 1136/1137) е от 1127 г. граф на Графство Шваленберг в Северен Рейн-Вестфалия и родоначалник на князете на Валдек от вестфалския владетелски род Дом Валдек.

Видекинд произлиза от влиятелната фамилия на графовете на Шваленберг. Неговият баща е Хайнрих или Херман I от Шваленберг († ок. 1010). Неговият брат е граф Фолквин I († ок. 1110/пр. 1125). Епископът на Падерборн Бернхард I от Оезеде (1127 – 1160) е негов братовчед или зет. Тяхният замък е Олденбург (= стар замък) при Мариенмюнстер, построен през 1100 г.

През 1115 г. Видекинд I фон Шваленберг е съдия в Линден, днешена част от град Хановер, където графовете на Шваленберг са съдии от 954 г. Видекинд е граф в Тилитигау (в Пирмонт-Щернберг), Ветигау (в Шваленберг) и Марщемгау (около Хановер) и фогт на Барсингхаузен. Неговата съпруга му донася като зестра стария замък Итер при Талитер. Видекинд наследява от тъста си също графските права в Итергау и фогтая на основания от епископ Майнверк през 1036 г. Щифт Бусдорф в Падерборн.

Видекинд е верен последовател на херцог (от 1125 г. крал) Лотар от Саксония и става през 1127 г. граф на Шваленберг.

По съвет на епископ Бернхард I той и жена му подаряват фамилния бенедиктански манастир и църква в Мариенмюнстер, съвсем близо до техния замък Олденбург. На 15 август 1128 г. епископ Бернхард I освещава манастира и църквата в чест на Света Богородица, Яков Зеведеев и Свети Христофор. Те дават земя на манастира, за да се издържа и назначават 12 монаси от бенедиктанското абатство Корвей.

През 1136 г. Видекинд е споменат за последен път на имперското събрание във Вюрцбург. Той тръгва с император Лотар III за Италия и вероятно умира там.

Галисия

За централноевропейската историческа област вижте Галиция.

Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море. Площта ѝ е 29 574 км², а населението около 2 797 000 души (2009). Нейният главен град е Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela). Официалните езици там са испански и галисийски (galego), и двата от групата на романските езици. (Галисийският е твърде сходен с португалския и донякъде с испанския и лесно се разбира от представители на съответните езикови общности)

Големият рибар

"Големият рибар" (на английски: The Big Fisherman) е американски драматичен филм от 1959 година разказващ за живота на един от последователите на Исус Христос, Свети Петър, адаптация на едноименния роман на Лойд Дъглас от 1948 година.

Иисус Христос

Иисус (Исус) Христос (на старогръцки: Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ‎, Йешуа, „спасение“; Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.Христос е считан от повечето християнски изповедания за въплъщение на второто от лицата на Светата Троица – Бог Син. Те приемат, че Бог Отец е Отец на Иисус Христос. Християните вярват също, че Иисус Христос е Месията, предсказан в Стария завет и дошъл да изкупи греховете на човечеството. Християнството изповядва още, че Иисус е бил роден от девица, бил е осъден, разпънат на кръст и сложен в гробница, но на третия ден от смъртта си е възкръснал и се е възнесъл в рая, където седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус е познат като Иса (на арабски: يسوع) и е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. Макар да приемат непорочното зачатие мюсюлманите не вярват в разпъването и божествения произход на Иисус Христос. Според исляма Иса е възнесен жив на небето.

Основен източник на сведения за живота и учението на Христос са четирите канонични евангелия на Новия завет: от Матей, Марк, Лука и Йоан. Някои библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е юдейски проповедник от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, а между 40-60 години след смъртта му, някои учени поставят под въпрос автентичността им.

Ирод Агрипа I

Ирод Агрипа I (на латински: Herodes Agrippa I; * 10 пр.н.е.; † 44 г.) е от 37 г. до смъртта си цар на Юдея. Произлиза от Иродската династия. Внук е на цар Ирод Велики.

Син е на юдейския принц Аристобул IV (~35 – 7 пр.н.е., син на Ирод Велики и Мариамна, принцеса от Хасмонеите) и на Береника (дъщеря на Саломе I и Костобар). Баща му Аристобул е възпитаван пет години в Рим и има жилище в палата на император Август.

Брат е на Ирод от Халки, по-късният владетел на царство Халки (44 – 48 г.). Другият му брат Аристобул († сл. 44 г.) е женен за Йотапа, дъщерята на цар Сампсигерам II от Емеса. Сестра му Мариамна се омъжва за чичо си Ирод Архелай.

Ирод Агрипа расте в Рим, където след смъртта на Ирод Велики майка му Береника се заселва завинаги. Възпитаван е заедно с Друз Младши, синът на император Тиберий, и също с по-късния император Клавдий. След смъртта на майка му (преди 23 г.) той живее много на широко, напуска Рим, заради големите му задължения и живее в Идумея, Антиохия и Александрия. Богатият еврейн Тиберий Юлий Александър Старши му помага финансово и той се връща обратно в Рим през 35/36 г., където приятелката на майка му Антония Млада му помага.

През 37 г. император Калигула го прави цар на тетрархията на умрелия Ирод Филип и след две години на територията на изгонения му в Южна Галия роднина Ирод Антипа. През 41 г. Агрипа получава от Клавдий допълнително и тероториите на Ирод Архелай. Така неговото царство обхваща територията на Ирод Велики.

Външнополитически той търси добри контакти със съседите си. През 42 г. той свиква затова конференция в Тибериас, което не се харесва на сирийския управител Гай Вибий Марс

(42 – 44 г.).

Ирод Агрипа започва гонение против младата християнска община на Йерусалим, през което се стига до убийството на Яков Зеведеев и Апостол Петър e затворен през 42 г.

Ирод Агрипа I умира 44 г. Смъртта му е описана в библейската Апостолска история, в Деяния на апостолите, в Новия завет.

Ирод Агрипа е женен за Кипро (Kypros), която е правнучка на Ирод Велики.

Баща е на:

Ирод Агрипа II (* 27; † сл. 93)

Юлия Береника (* 28; † 79), съпруга на Марк Юлий Александър, Ирод от Халки, Полемон II от Понт и годеница на император Тит

Мариамна (* 34), съпруга на Гай Юний Антиох Епифан, син на Антиох IV (Комагена)

Друзила (* 38), съпруга на цар Азиз от Емеса и Марк Антоний Феликс, прокуратор на Юдея 52 – 60 г.

Куилапам де Гереро

Куила́пам де Гереро e мексикански град в щата Оахака, намиращ се в южната половина на централната долина, на около 10 км на юг от Оахака де Хуарес, като се намира в района Вия де Саачила. Климатът на града е субтропичен, с годишни валежи през лятото и есента, а през останалото време е суша. Теренът на града е разположен в котловина със стръмни планински склонове, покрити с гъста растителност. Водата е недостатъчна и основен източник е река Атояк. Почвата е подложена на значителна ерозия. Градчето е известно с традиционните чествания на католическите светци и запазени самобитни занаяти. В древността е било част от държавите на миштеките и сапотеките.

Паулу Коелю

Паулу Коелю (на португалски: Paulo Coelho) е известен бразилски писател.

Преображение на Христос (Джовани Белини, Неапол)

Картината Преображение на Христос (на италиански: Trasfigurazione di Cristo) е рисувана през 1478 – 1479 години от италианският художник Джовани Белини, използвана техника маслени бои върху дърво 116х154 см., изложена в зала 8 на Музей Каподимонте, Неапол.

Пътят към Сантяго

Пътят към Сантяго или Ел Камино де Сантяго де Компостела (на испански: El Camino de Santiago; на галисийски: O Camiño de Santiago) е мрежа от поклоннически пътища към олтара на апостол Яков Зеведеев в катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела, Галисия, Испания, където според традицията са погребани останките на светеца.

Мнозина следват пътищата като форма на духовна пътека или избягване в търсене на душевно израстване. Също така, те са популярни сред екскурзиантите и колоездачите. Представляват част от паметниците на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Общата дължина на пътищата в мрежата е около 1500 километра.

Векове наред поклонници изминават прочутия маршрут през Северна Испания, наричан Камино, до Сантяго де Компостела. Най-популярният маршрут на Ел Камино започва във Франция, изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са погребани останките на свети Яков Зеведеев. Самият път е около 800 километра, които се извървяват пеш от поклонници, вървели по този път от хилядолетия. Свещеният път може да се мине пеша, с велосипед или на кон. Камино е успешно преминат, ако са изминати 100 km пеша или 200 km с велосипед или на кон.

Шърли Маклейн изминава пътя и описва преживяванията си в книгата „Камино: пътуване на духа“.

Сан Джовани ин Латерано

Архибазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ (на италиански: Basilica di San Giovanni in Laterano) е католическа църква - катедрала в Рим, Италия. Нейното пълно име е „Arcibasilica Papale di Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista al Laterano“.

„Сан Джовани ин Латерано“ е архибазилика - официалната катедрала на Рим, седалище и катедра на римския епископ - папата. В базиликата се намира неговия трон. Тя е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Сантяго де Компостела

Сантя̀го де Компостѐла (или само Компостела, на испански: Santiago de Compostela) е главният град на испанската автономна област Галисия. Населението е 96 456 жители (по данни от 1 януари 2017 г.).

Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)

Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

Франкски път

Франкски път или Франкенщрасе (на немски: Frankenstraße) е древен път и име на някои улици в германски градове.

Via Francigena, наричан често и „Via Romea“, от Кентърбъри за Рим.

Франкенщрасе е път от ХІІІ век от Бауцен, където се отклонява от Via Regia, минава през Бишофсверда, Дрезден, Фрайберг, Хемниц и Цвикау, където стига до Via Imperii. Този път играе важна роля, както за заселването на франките в Саксония и Силезия, така и за транспорта от богатите мини в Ерцгебиргите така и е част от Пътят към Сантяго за поколнниците на Яков Зеведеев. Пътят е кръстосван от саксонската Залцщрасе и от Бохемския път Böhmischen Steigen.

Франц Георг фон Шьонборн

Франц Георг фон Шьонборн (на немски: Franz Georg von Schönborn; * 15 юни 1682 в Майнц; † 18 януари 1756 в дворец Филипсбург, Еренбрайтщайн/Кобленц) от благородническата фамилия Шьонборн е архиепископ и курфюрст на Трир (1729 – 1756) и княжески абат на Прюм, от 1732 г. също княжески епископ на Вормс и княжески абат на Елванген (1732 – 1756). Той е имперски фрайхер и от 1701 г. имперски граф. Той е ерцканцлер за Бургундия и посланик при Светия престол.

Той е деветото дете на граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717), държавен министър на Курфюрство Майнц, и съпругата му фрайин Мария Анна София фон Бойнебург-Ленгсфелд (1652 – 1726), дъщеря на фрайхер Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд († 1672) и Анна Кристина Шютц фон Холцхаузен. Племенник е на Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), курфюрст и архиепископ на Майнц, княжески епископ на Вюрцбург, епископ на Вормс, Лотар Франц фон Шьонборн († 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729), и на Георг Фридрих фон Грайфенклау, архиепископ на Майнц, епископ на Вормс († 1629). Брат е на Йохан Филип Франц фон Шьонборн († 1724), княжески епископ на Вюрцбург (1719 – 1724), Фридрих Карл фон Шьонборн, епископ на Бамберг и Вюрцбург († 1746), Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн († 1743), княжески епископ на Шпайер (1719 – 1743), от 1721 г. кардинал, княжески епископ на Констанц (1740 – 1743), и Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн († 1754), дипломат и композитор. Освен това той има три по-малки братя и седем сестри.

Франц Георг посещава йезуитския колеж в Ашафенбург заедно с по-малкия си брат Марквард Вилхелм. На 19 декември 1695 г. става духовник. Заедно с брат си през 1700 г. той е домицелар в манастир Св. Петер в Трир и следващата година домхер. На 4 май 1701 г. Франц Георг е номиниран от папа Климент XI за манастирски пропст на „Св. Мориц“ в Аугсбург. От 1702 г. той следва, заедно с брат си Марквард Вилхелм, в Залцбург църковно право, философия и теология. След избухването на Испанската наследствена война братята напускат несигурния Залцбург и отиват в Италия. По нареждане на баща им те продължават да следват в Сиена. През 1704 г. баща им ги изпраща в университета в Лайден, където до 1706 г. следват право. След завършването им братята се разделят. Марквард Вилхелм работи в Бамберг.

Франц Георг е номиниран от чичо му ерцканцлер Лотар Франц фон Шьонборн за посланик на Курфюрство Майнц при Светия престол. След това Франц Георг има задачата да предаде съобщението на Карл VI в Барцелона, че е избран за император, за което е отличен с ордена Яков Зеведеев|„Якобус фон Компостела“. При императорската коронизация 1711 г. във Франкфурт на Майн, проведена от чичо му като ерцканцлер, Франц Георг се издига на императорски кемерер. През 1712 г. той става имперски дворцов съветник, 1713 г. е пратеник на Франконския имперски окръг при Мирната конференция в Утрехт, 1717 г. той става императорски таен съветник.

На 2 май 1729 г. Франц Георг е избран с пълно множинство за архиепископ на Трир. Брат му Фридрих Карл го помазва за свещеник и епископ. Чрез протекции на папата след три години той става също княжески епископ на Вормс и княжески пропст на Елванген.

Политически Франц Георг е тясно свързан с Хабсбург и затова през първата половина на управлението му страната му е непрекъснато в конфликтите на Великите сили. Към края на живота си той разбира упадъка на влиянието на фамилията му в империята.

През втората половина на службата си Франц Георг се оттегля от имперската политика и се концентрира в управлението и строителни проекти.Франц Георг умира 1756 г. в своя дворец Филипсбург след дъго боледуване. Сърцето и вътрешностите му са погребани в църквата „Хайлиг-Кройц“ в Еренбрайтщайн, трупът му в катедралата на Трир.

От братята му остава жив само Марквард Вилхелм (1683 – 1770), домпропст на Айхщет и Бамберг.

Християнство

Християнството е една от трите авраамически религии. Според християнството има един Бог в три лица – Отец, Син и Дух Свети. Второто лице на Троицата – Синът Божи, наричан още Бог Слово, се въплъщава, приемайки човешко естество, и живее под името Иисус сред еврейския народ в началото на новата ера. Животът и учението на Иисус са представени в каноничните новозаветни книги и други източници. Християнството смята за част от канона и еврейската Библия, известна като Стар завет. Двете части на Библията – Старият и Новият завет, се наричат още Свето писание. Последователите на християнската вяра се назовават християни.

Основното християнско вярване е, че Иисус е Син Божи, едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните смятат Иисус за Христос (Месия). Службата на Иисус, неговата саможертвена смърт на кръста и последвалото възкресение често са наричани евангелие от гръцката дума εὐαγγέλιον, която значи „блага вест“ или „добра вест“ – вестта, че Иисус е победил греха и смъртта и дава вечен живот на всеки, който вярва в Него.

Християните вярват, че Иисус е Месията, сиреч Спасителят, за когото е пророкувано в Стария завет. Християнското богословие е основано на убеждението, че Иисус е бил разпънат на кръст и след като е страдал и умрял, е бил погребан, а на третия ден от смъртта си е възкръснал като победител на смъртта. Тази победа Иисус споделя с всички вярващи в Него, като опрощава греховете им и им дарява вечен живот. Вярва се още, че след възкресението си Иисус се е възнесъл на небето, където царува заедно с Бог Отец. Повечето деноминации учат, че Иисус ще се завърне, за да съди всички хора – живи и мъртви – и да даде вечен живот на своите последователи. Като въплътен Бог, Иисус е смятан за пример за добродетелен живот.

Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бертран Ръсел и Фридрих Ницше.

Яков

Яков (или Иаков, изписвано в синодалния превод на Библията) е третият от библейските патриарси, по-малък брат на Исав. Според преданието, при раждането му се е хванал за петата на брат си, за да излезе от утробата на майка си (производно от "акев" – пета̀). Според Библията името Яков означава "който прави засада".

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.