Южна Морава

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Морава.
Южна Морава
Juzna Morava Moravac
Южна Морава при село Моравица
Reliefkarte Serbien
42.1845° с. ш. 21.4138° и. д.
43.6993° с. ш. 21.4049° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Flag of Kosovo.svg Косово
Flag of Serbia.svg Сърбия
Дължина 295 km
Водосборен басейн 15469 km²
Отток 100 m³/s
Начало
Място Скопска Църна гора
Координати 42°11′04.33″ с. ш. 21°24′49.71″ и. д. / 42.184538° с. ш. 21.413809° и. д.
Устие
Място Велика Морава
Координати 43°41′57.48″ с. ш. 21°24′17.46″ и. д. / 43.699302° с. ш. 21.404852° и. д.
Надм. височина 294 m

Южна Морава или Българска Морава[1](на сръбски: Јужна Морава или Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия.

Българска Морава е историческото име на реката от османско време. То опонира на Голийска Моравица, наричана също така и Сръбска Морава.

Вижте също

Бележки

  1. Анастасъ Иширковъ, Западнитѣ краища на българската земя

Външни препратки

Бистрица (Власинска)

Бистрица е река в Източна Сърбия, в областта Поморавие. Реката извира под планината Острозуб (1546 метра), тече в северна посока и се влива в река Власина.

Бистрица е дълга 14 километра.

Ветерница

Ветерница (на сръбски: Ветерница или Veternica) е река в Югоизточна Сърбия, ляв приток на река Южна Морава. Дължината ѝ е 75 км. Образува се чрез сливането на потоците Йезерски и Манастирски край село Дреновац.

Височица

Височица (на сръбски: Височица или Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч)) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска). Дължината ѝ е 71 km, като на българска територия – 16,7 km.

Вранска баня

Вранска баня (на сръбски: Врањска Бања или Vranjska Banja) е град в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня. Административен център е на община Вранска баня.

Вранско-Буяновашка котловина

Вранско-Буяновашката котловина (на сръбски: Врањско-бујановачка котлина или Vranjsko-bujanovačka kotlina) е котловина в Югоизточна Сърбия, по течението на река Южна Морава.

Върнячка баня

Върнячка баня е курортен град и община в Рашки окръг, Централна Сърбия. Градът е разположен край река Западна Морава. Населението му е близо 10 хил. жители.

Дардания (Европа)

Дардания е историческа област на Балканите, римска и византийска провинция (3 – 4 век).

Обхваща днешно Косово, включвайки и части от Поморавието, Северна Македония, и Северна Албания. Областта попада под римска власт през 28 г. пр.н.е., ставайки гранична част от римска Мизия с Илирик и Македония.

Документалните източници от древността споменават съществуването на Дардания като независимо царство от втората половина на 4 век пр.н.е. Тогава територията ѝ отговаря приблизително на османската провинция Косово. Тя включва днешно Косово и се простира до горното течение на Вардар на юг и до Южна Морава на изток. Населението ѝ, съставено отчасти от роби, е предимно земеделско. През тази епоха е създаден Дамастион – първият град на илирийско царство, който сече собствени сребърни монети. За известно време Дардания има за своя столица Шкупи /Скопие/. Царството събира няколко племена, най-значителното, сред които е племето на дарданите. Идентифицирани са и други племена: галабри, тунати и т. нар. алпийски дардани. Царството Дардания е наследствена монархия. От документални източници се разбира, че дарданската армия е редовна, под командване на царя. През втората половина на 4 век нейна основна единица е фалангата, съставена от 8000 бойци. Пехотинците са тежко въоръжени.

Дардания продължава да съществува като независима държава дълго след изчезването на царствата Илирия и Антична Македония и превръщането им в римски провинции в 168 г. пр. Хр. Към онзи момент дарданите са съюзници на Рим. Впоследствие отношенията с империята се влошават до такава степен, че през 84 г. преди новата ера дарданите окупират част от римската провинция Македония и нападат Делфи. През периода 76-72 г. преди нашата ера легионите на Скрибоний Курио слагат край на съществуването на царството Дардания.С реформите на Диоклециан, Дардания е обособена в отделна римска провинция със столица Найсус (дн. Ниш).

Етимологията на името идва от албанското название (албански: dardhë) на крушите, които се отглеждат в областта (виж Крушево и Крушевац), като неправилно е асоциирано с наименованието от гръцката митология.

Ерма

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 km, от които 25 km в България.

Река Ерма извира на 1384 m н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 km източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 m н.в. на 1 km северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Знеполска Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Стража, Гребен, Милославска, Ерулска, Ездимирска, Люляк и Лешниковска, покрай които минава.

По значими притоци са:

На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).

На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).

На десният ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m3/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.

Град Трън е еденственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което е вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 km) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Западна Морава

Западна Морава е река в Централна Сърбия.

Общата дължина на реката с притока Ибър е 308 km. Протича в направление запад – изток. Заедно с Южна Морава образува Велика Морава, като е нейният по-дълъг приток.

По нейното поречие са сръбските градове Чачак и Кралево. След вливането на Ибър, и преди да се слее с Южна Морава във Велика Морава, протича по Крушевачката котловина на Расинско (по името на Расинска река, десен приток, на който се намира град Крушевац).

Източна Сърбия

Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.

Терминът обозначава субкултурното пространство на историко-географски обособилите се области:

Поморавие (Южна Морава, Крушевска котловина и Велика Морава с поречието на реките Млава, Пек и Поречка река)

ТимошкоВ исторически аспект областта се припокрива с т.нар. Западни български земи, включващи и територията на средновековната Белградска област. Въпреки опитите за сърбизиране на българското население в Източна Сърбия, то и сега не говори правилен сръбски език, поради което говорът му се нарича от Белград шопски, торлашки и т.н., но не и какъвто е в действителност – западнобългарски говор.

Косаница

Косаница е река в Поморавието, десен приток на Топлица. Дължината ѝ е 34 км и протича през южната част на община Куршумлия в Сърбия.

Нишава

Нишава (на сърбо-хърватски Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава). Дължината ѝ е 191 km, от които в България 40 km. Средният годишен отток при Калотина е 1,80 m³/s.

Поморавие

Поморавието (на сръбски: Поморавље или Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко съставляваща Източна Сърбия.

Ратае (община Враня)

Ратае или Ратай (на сръбски: Ратаје или Rataje) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

Списък на реките в Сърбия

А — Б — В — Г — Д —

Е — Ж — З — И — Й —

К — Л — М — Н — О —

П — Р — С — Т — У —

Ф — Х — Ц — Ч — Ш —

Щ — Ю — Я

Сърбомани

Сърбомани (на македонска литературна норма: Србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географските области Македония и Поморавието, които имат български етнически произход, но които са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонски книжовен език Србофили). В Сърбия за тези хора се използва терминът южни сърби или южносърбиянци. До средата на XIX век липсва агресивен сръбски национализъм и Сърбия няма претенции към земите, които не са населени със сърби в югоизточна посока, като не смята голяма част от Косово, Македония и Поморавието за населени със сърби. Тогавашната сръбска преса твърди, че границата между България и Сърбия следва да минава по реките Тимок, Южна Морава и Черни Дрин, достигайки до Охридското езеро. Впоследствие сръбската национална доктрина се променя. Постепенно започва отричане на съществуване на българи на запад от реките Искър и Струма. Започва политика на внушаване, че българите не са славяни, а татаро-монголи, азиатци и тюрки, както и отричане на голяма част от българската средновековна история и култура. Така стартира и кампания на обявяване за сърби, а където и когато е възможно и на посърбяване на славянското население в Централните Балкани. Първоначално това се прави успешно в Тимошко и в Поморавието, като неуспешни опити се правят дори в Западна България, а по-късно в Македония и в Западните покрайнини.

Темщица

Темщица, също Темска река (на сръбски: Temštica) е река в Стара планина, Пиротски окръг, Сърбия, десен приток на Нишава. Попада във водосборния басейн на река Българска Морава, водите ѝ чрез нея се вливат в Дунав и от там в Черно море.

Топлица (река)

Топлица е река в Поморавието, най-големия ляв приток на Южна Морава.

Извора ѝ е в планината Копалник - под Панчичев връх от източната му страна. Дължината ѝ е 130 км. Влива се в Българска Морава при Долево (сръбски Дољевац), Нишавски окръг.

В горното си течение е с дължина около 50 км и протича през тясна клисура, поради което се нарича Тесна Топлица. След Куршумлия реката навлиза в Топличката котловина /Равна Топлица/, а край Прокупле преминава през Хисарското ждрело или Хисарската теснина, след което преди да се влее в Морава протича през Добричкото поле.

Водосборния басейн на Топлица е 2180 km². Средния дебит на реката е 14 m³/сек., който е твърде колеблив през различните сезони. Покрай най-големия ѝ десен приток Косаница минава железопътната линия свързваща Ниш с Косово. По долината на Топлица и Косаница е минавал още от римско време римския път от Скопие за Ниш през Липлян.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) районът на Топлица е под българска власт. Сръбските политически и военни власти резидиращи по това време в Солун се опитват да компрометират българския характер и власт в Моравската военно-инспекционна област, разчитайки на провокации сред черногорските заселници след 1878 година в района на Топлица. Начинанието придобило название в казионната марксическа историография като Топличко въстание търпи пълен провал.

Ястребац

Ястребац (на сръбски: Јастребац) е планина в Южна Сърбия. Планината е разположена между Ниш, Алексинац, Крушевац, Блаце и Прокупле и съставлява част от вододела между Южна Морава (Българска Морава) и Западна Морава (Сръбска Морава). Състои се от два масива - Велики и Мали Ястребац. От планината Копаоник е отделен от Янкова клисура на река Блатешница. Най-високите върхове са Велика Кулица (1 492 м), Поглед (1 481 м), Змеевац (1 313 м) и Бела стена (1 257 м).

През прохода Гръбец между Велики и Мали Ястребац минава път от Прокупле за Крушевац през Рибарска баня

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.