ЮНЕСКО

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; на френски: Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникациите.

Уставът ѝ е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико, Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания, Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. Членове на организацията са 193 държави. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите. В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО, включват международни научни програми; технически, тренировъчни и научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на човешките права.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. През 2007 г. страната стана член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Член е на два междуправителствени комитета: Програма МОСТ и Международна хидроложка програма. Страната е подписала Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Конвенцията за опазване на подводното наследство, Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. В Списъка на световното наследство са 9 културни и природни паметници от България, имащи изключителна световна стойност: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият град на Несебър, Рилският манастир, Скална църква в Иваново, Тракийската гробница в Свещари, Национален парк Пирин и Резерватът Сребърна.

Устройство на ЮНЕСКО

Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция, която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава-членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен период и секретариат, оглавен от генерален директор. Генерален директор е французойката Одре Азуле. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИС се избират държави, а не отделни личности – представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни, научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява образованието.

Проекти на организацията

След Втората световна война ЮНЕСКО работи за възстановяването на образователните системи на страните, опустошени от войната, попълвайки колекциите на библиотеки и музеи. От 1950 година организира проекти за развитие на основното образование в Латинска Америка, Азия и Африка, насърчава културния обмен между Изтока и Запада, инициира преводите на важни писания, текстове и исторически документи. Най-важната и широкообхватна програма на ЮНЕСКО засяга проблема с основното образование – учи хората да четат и пишат, да решават проблемите на околната среда. Основани са центрове, обучаващи учители, в Камбоджа, Индия, Южна Корея, Либерия, Тайланд и Турция, а центрове за основно образование – в Латинска Америка и в Близкия изток.

През 1959 година ЮНЕСКО създава международен комитет за запазване и възстановяване на световното културно наследство. Конкретният повод е необходимостта от запазване на египетските паметници, попадащи в района на строежа на Асуанската язовирна стена. За целта е основан и специален фонд, а впоследствие през 1972 г. се приема и международна Конвенция за опазване на световното културно и историческо наследство. Обектите от този списък са световно признати забележителности и експерти от цял свят организират усилията си за тяхното съхранение за следващите поколения. Един от примерите за това е успешното спасяване на важни паметници, например прочутите храмове Абу Симбел на Рамзес II.

Бюджет

ЮНЕСКО развива подходи и методи за решаване на проблеми, очертава по-нататъшното развитие и не се занимава с предоставянето на финансова помощ. В тази връзка, бюджетът на организацията е скромен[1]. Бюджетът на ЮНЕСКО се одобрява на всеки две години в Генералната конференция. Той отразява средносрочната стратегия на организацията, изработвана за шест години, и разпределението на средствата по основните направления на дейност през следващите две години. Последният шестгодишен план обхваща периода от 2008 до 2013 г. Бюджетът за 2010 – 2011 г. е втората част на съществуващата стратегия.[2] Бюджетът за 2012 – 2013 г. е утвърден на Генералната конференция на ЮНЕСКО през август 2011 г.[3]

Постъпления в бюджета

Шкала взносов государств членов ЮНЕСКО
Ска̀ла на вноските в ЮНЕСКО

Редовният бюджет на организацията се състои от вноски на държавите-членки.[4] Вноските са установени от Генералната конференция по съответна ска̀ла. Тя се основава на аналогична ска̀ла за страните–членки на ООН, като се отчитат различията в членството, в частност се създават подобни максимални и минимални ставки.[5]

В доклад, представен пред Конгреса на САЩ през 2006 г., се посочва, че мащабът се основава главно на брутния вътрешен продукт. Посочено е, че ска̀лата не отразява настоящото положение на страните, по-специално значителния ръст на БВП на Китай. В доклада се изказва предложение за използването на други икономически показатели, за да се определи нова ска̀ла, по-специално паритета на покупателната способност.[6]

В ЮНЕСКО работи комбинирана система на плащане на таксите, въведена на 24-та сесия на Генералната конференция. Тя е свързана с колебанията на валутните курсове и дава възможност за плащане на членския внос в американски долари, евро и други валути. Възможността за плащане на вноските в различни валути зависи и от нуждите на организацията от тези валути за провеждането на различни програми. Валутния курс на еврото спрямо американския долар за периода 2010 – 2011 г. е създаден от ЮНЕСКО, като $ 1 = 0.869 евро.[7]

Сред задачите на секретариата на ЮНЕСКО е и привличането на извънбюджетни средства. Средствата се набират чрез доброволни дарения от държави-дарителки и международни организации и фондации, включително и Програмата за развитие на ООН, Фонда за населението на Организацията на обединените нации (UNFPA), Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Световната банка.[8] Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО, в интервю за списание „Международен живот“ през юни 2009 г., назовава четири източника на извънбюджетни средства: международни агенции, двустранни дарители, гражданското общество и частни инвеститори.

Редовният бюджет на ЮНЕСКО за 2010 – 2011 г. възлиза на 653 млн. долара, докато размерът на извънбюджетните средства достигна 462 751 400 долара. Основните държави-дарителки са САЩ (22%), Япония (12,531%), Германия (8.019%), Великобритания (6.605%) и Франция (6,124%).

На 1 ноември 2011 г., говорителят на Държавния департамент на САЩ – Виктория Ноланд, заяви, че САЩ прекратява финансовата подкрепа за ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията да приеме Палестинската автономия в състава си. Постъпленията от САЩ са 70 милиона долара на година. На 2 ноември Израел, Австралия, Полша и Канада също спират финансовата подкрепа на ЮНЕСКО, в отговор на решението на организацията.

Затруднения в организацията и реформиране

През 1970-те и 80-те, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвинение на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея. САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985 и 1986 г., обвинявайки ЮНЕСКО в бюджетно разточителство и прахосничество, както и в опит да се разруши свободата на пресата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.

Всичко това довежда до значителни последици за организацията. Намалени са отделяните средства, съкратени са повече от половината директори, и са премахнати много длъжности.

До средата на 90-те, въпреки това ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса. Великобритания се присъединява отново през 1997 г., а САЩ се връщат през 2003.

През 1956 г. Република Южна Африка решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и оттегля своето членство, като се връща в нея едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.

Декларации, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО

  • Всеобщата декларация за биоетиката и човешките права – 19 октомври 2005
  • Декларация относно умишленото унищожаване на културното наследство – 17 октомври 2003
  • Международната декларация за правата на генетични данни – 16 октомври 2003
  • Харта за опазване на дигиталното наследство – 15 октомври 2003
  • Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културното многообразие – 2 ноември 2001
  • Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека – 11 ноември 1997
  • Декларация относно отговорностите на настоящите поколения към бъдещите поколения – 12 ноември 1997
  • Декларацията за принципите на толерантността – 16 ноември 1995
  • Международна харта на физическото възпитание и спорта – 21 ноември 1978
  • Декларация за раса и расови предразсъдъци – 27 ноември 1978
  • Декларация за основните принципи относно приноса на средствата за масово осведомяване за укрепване на мира и международно сътрудничество, за насърчаване на правата на човека и противодействие на расизъм, апартейд и подбуждането към война – 28 ноември 1978
  • Декларация на Ръководните принципи за използване на спътниковото излъчване за свободния поток на информация, разпространяването на образованието и Велика културен обмен – 15 ноември 1972
  • Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество – 4 ноември 1966

Организационна структура на ЮНЕСКО

Органи на ЮНЕСКО са Генералната конференция, изпълнителен съвет и генералният директор, който е начело на секретариата.[9]

Генералната конференция

Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага също и в по-голямата част от други специализирани агенции и общото събрание на ООН.[10]

Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна програма, представена от секретариата.[11] Освен това Генералната конференция свиква международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и обсъжда докладите на държавите-членки на Организацията върху мерки за изпълнение на препоръките и конвенции.[12] Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния съвет за един четири-годишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58 членове и се събира обикновено два пъти годишно.[13]

Изпълнителен съвет

Изпълнителеният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и секретариата. Отговорен е за изготване на дневения ред на Генералната конференция, проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху секретариата при изпълнение на работната програма. [14] Относно състава на изпълнителния съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50 години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица – избирани са представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са независими, а също така са и политически личности, които представляват държавата-членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от тяхното съгласие. Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и изпълнителните задължения на Съвета.[15]

Мандат група I

(9 места)

група II

(7 места)

група III

(10 места)

група IV

(12 места)

група V(a)

(14 места)

група V(b)

(6 места)

2016 – 19 [16]

Франция

Гърция

Италия

Испания

Обединеното кралство

Съединените щати

Литва

Русия

Сърбия

Словения

Бразилия

Хаити

Мексико

Никарагуа

Парагвай

Иран

Малайзия

Пакистан

Южна Корея

Шри Ланка

Виетнам

Камерун

Бряг на слоновата кост

Гана

Кения

Нигерия

Сенегал

Южна Африка

Ливан

Оман

Катар

2014 – 17 Германия

Холандия

Швеция

Албания

Естония

Украйна

Аржентина

Белиз

Доминиканска република

Ел Салвадор

Сейнт Китс и Невис

Тринидад и Тобаго

Бангладеш

Народна република Китай

Индия

Непал

Туркменистан

Чад

Гвинея

Мавриций

Мозамбик

Того

Уганда

Алжир

Египет

Кувейт

Мароко

2012 – 15 Австрия

Франция

Италия

Испания

Обединеното кралство

Съединените щати

Чехия

Черна гора

Русия

Македония

Бразилия

Куба

Еквадор

Мексико

Афганистан

Индонезия

Индонезия

Папуа Нова Гвинея

Южна Корея

Тайланд

Ангола

Етиопия

Габон

Гамбия

Малави

Мали

Намибия

Нигерия

Тунис

Обединени арабски емирства

Секретариат

Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж, работят около 2100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58 представителства в други населени места по целия свят. [17]

Секретариатът се ръководи от генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и изготвя отчети за дейността на организацията.[18]

Национални комисии

Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава-членка. Съществуващите национални комисии са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на държавите, които се занимават с образование, наука и култура. [19]

Генерални директори

  1. Джулиън Хъксли, Флаг на Великобритания Великобритания (1946 – 1948)
  2. Хайме Торес Бодет, Флаг на Мексико Мексико (1948 – 1952)
  3. Джон Уилкинсън Тейлър, Флаг на САЩ САЩ (1952 – 1953)
  4. Лутър Евънс, Флаг на САЩ САЩ (1953 – 1958)
  5. Виторино Веронезе, Флаг на Италия Италия (1958 – 1961)
  6. Рене Мею, Флаг на Франция Франция (1961 – 1974)
  7. Амаду-Махтар М'Боу, Флаг на Сенегал Сенегал (1974 – 1987)
  8. Федерико Майор, Флаг на Испания Испания (1987 – 1999)
  9. Коичиро Мацура, Флаг на Япония Япония (1999 – 2009)
  10. Ирина Бокова, Флаг на България България (2009 – 2017)
  11. Одре Азуле, Флаг на Франция Франция (2017– )

Филателия и нумизматика

ЮНЕСКО има две серии медали от злато, сребро и бронз. Първата серия е посветена на уникални паметници на световното наследство, които са под заплахата от унищожение или се нуждаят от специално внимание. Втората серия е посветена на видни личности и исторически дати. С редки изключения, с изработката на медалите се занимава парижкия Монетен двор. Продажбата им се осъществява само в сувенирния магазин на седалището на организацията. От 1966 г. са пуснати 55 възпоменателни медала[20].

От 1961 г. френската поща стартира пускането на служебни марки за нуждите на ЮНЕСКО. След 1980 г., на марките, освен надписите, се появяват и обекти на световното наследство. Марките се пускат с обозначение на номинала във френски франкове[21]. По-късно, пощенската администрация на ООН пуска номинали в евро и швейцарски франкове[22].

През 50-те и 60-те години на 20 век, ЮНЕСКО пуска марки с подаръчен характер. Първите марки са с червен цвят на номинала от 25 цента, с изображение на щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, пуснати са в обращение през 1951 г. и се продават в американските училища. През 1952 г. са отпечатани сини марки за Франция и виолетови – за Великобритания, а по-късно и за Австралия. На следващата година се появяват канадски, шведски, датски, японски, немски и американски марки. От 1954 г. се появяват международни буклети. Общо са пуснати около 60 марки.[23]

На организацията и обектите на световното наследство са посветени множество марки на най-различни страни, както и на Организацията на обединените нации.

Stamp of Ukraine s128

Украйна (1996): 50-годишнина на ЮНЕСКО

Юнеско

Украйна (2004): 50-годишнина от членството на страната в ЮНЕСКО

UNESCO stamp-3c

Издание на пощенската администрация на ООН, 3 цента

UNESCO stamp-8c

Също, 8 цента

DPAG - Gartenreich Dessau-Wörlitz

Парков комплекс Десау-Вьорлиц (2002)

DPAG 2007 2614 Weltkulturerbe Riga

Рига (съвместно издание с Латвия, 2007)

Bechtolsheim-Glockenturm-Stempel

Долината на горен Среден Рейн (на немски: Oberes Mittelrheintal; 2006). Специално издание – (2007)

Sonderbriefmarke Limes 2007

Лимес (пощенски блок, 2007)

Последни новини

Единственият български град–паметник в списъците на световното културно-историческо наследство – Несебър ще се кандидатира за домакин на XII-ия световен конгрес на ЮНЕСКО за защитените градове-паметници.

ЮНЕСКО ще реши в скоро време дали Белоградчишките скали да получат статут на европейски геопарк и да бъдат включени в глобалната мрежа на ЮНЕСКО от геопаркове. Според дефиницията на ЮНЕСКО геопаркът е територия, състояща се от един или повече обекти с научно значение от геоложка, археологическа, екологична и културна стойност. Геопаркът трябва да има план за управление, така че да стимулира устойчив социално-икономически растеж, свързан основно с геотуризма. Той трябва да демонстрира методи за опазване и популяризиране на геоложкото наследство и да предоставя възможност за изучаване на геоложки и други природни науки. В 13 страни в Европа има 34 геопарка, като четири от тях са на Балканския полуостров – два в Гърция и по един в Румъния и Хърватия. Геопарковете имат редица предимства. Те са територия, на която геоложкото наследство на Земята е защитено и се управлява по устойчив начин. Идеята на ЮНЕСКО е да създаде до 500 геопарка по света.

В края на октомври 2011 г. Палестина става член на ЮНЕСКО след гласуване в което 107 страни-членки гласуват „за“, 14 гласуват „против“ и 52 се въздържат от гласуване. Сред гласувалите против са Австралия, Канада, Германия, Израел, Швеция, САЩ и др., сред въздържалите се са България, Великобритания, Япония, Румъния и др. Сред гласувалите в подкрепа са Бразилия, Индия, Китай, Гърция, Франция, Русия, Сърбия, Испания, Турция и др.[24] Закон на САЩ, приет през 1990 г. с цел да се избегне такава ситуация, забраняват на страната да финансира организация на ООН която приеме не-държава като пълноправен член, вследствие на което САЩ не може да прави членските си вноски, които дават 22% от бюджета на организацията.[25] Отговорът на Израел е решение за строителство на 2000 нови домове за израелски преселници в палестинските територии, временно блокиране на средствата които събира за палестинското правителство и забрана на мисии на ЮНЕСКО в Израел.[26]

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81 – 89.
  2. Programme and Budget
  3. Draft 36 C/5: Draft Programme and Budget for 2012 – 2013
  4. М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81 – 89.
  5. Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.
  6. Marjorie Ann Browne. United Nations System Funding: Congressional Issues. – Congressional Research Service, 2011.
  7. Ска̀лата на вноските и валутата на вноските на държавите-членки през 2010 – 2011 г. ЮНЕСКО.
  8. М.В.Бородько. ЮНЕСКО: история создания и современная структура // Педагогика. – 2000. – № 2. – С. 81 – 89.
  9. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  10. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  11. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  12. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  13. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  14. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  15. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  16. Executive Board – Results of elections
  17. Secretariat The executive branch of the Organization
  18. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  19. Verfassung der Organisation der Vereinten Nationen für Bildung, Wissenschaft und Kultur
  20. Медали на ЮНЕСКО. // ЮНЕСКО. Архив на оригинала от 23 август 2011. Посетен на 23 май 2010. (на руски)
  21. ЮНЕСКО. // Encyclopedia of postal history. Архив на оригинала от 23 август 2011. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
  22. UNESCO. // United Nations Postal Administration. Архив на оригинала от 23 август 2011. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
  23. Bonnie & Roger Riga. UNESCO gift stamps. // Rigastamps. Архив на оригинала от 23 август 2011. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
  24. How Unesco countries voted on Palestinian membership. // guardian.co.uk. 1 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
  25. Blomfield, Adrian. US withdraws Unesco funding after it accepts Palestinian membership. // The Telegraph, 31 октомври 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
  26. Sherwood, Harriet. Israel rushes settlement growth after Unesco accepts Palestinians. // guardian.co.uk. 1 ноември 2011. Посетен на 2 ноември 2011.
16 ноември

16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна). Остават 45 дни до края на годината.

Аквилея

Аквилея (на италиански: Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия. Разположен е на около 6 км от брега на Адриатическо море. Намира се на река Натизоне. Бил е голям град в Римската империя.

Археологическите разкопки и базиликата в Аквилея са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Население 3480 жители към 2007 г.

Бамберг

Бамберг (на немски: Bamberg) е град в Германия, провинция Бавария, регион Горна Франкония.

Разположен е на река Регниц (Regnitz) във Франконската койпер-лиасова равнина. Градът е важен университетски център с един университет и един колеж. През 1993 г. старият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Венето

Вѐнето (на италиански: Véneto) е административен регион в Североизточна Италия. Той е един от 20-те региона в Италия. Населението му е около 4.8 милиона души, а неговата столица е Венеция. Венето днес е едни от най-богатите и индустриализирани региони в Италия. Природата, историята и архитектурата на региона го превръщат в най-посещавания в Италия с повече от 60 милиона туристи на година. В област Венето се намира един от най-старите университети на света, Университета в Падуа.

Ирина Бокова

Ирина Георгиева Бокова е български политик и дипломат.

Бокова е заместник-министър (1995), първи заместник-министър (1996) и и.д. министър на външните работи (1996 – 1997) в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако, генерален директор (2009 – 2017) и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Комитет за световно наследство

Комитетът за световно наследство (на английски: The World Heritage Committee; на френски: Le Comité du patrimoine mondial) е органът на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), който ръководи дейността по прилагането на Конвенцията за световното наследство.

Любек

Любек (на немски: Lübeck) е град в Шлезвиг-Холщайн, Северна Германия. Пристанище на Балтийско море, близо до устието на река Траве. Старата част на града е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

Населението му наброява 210 232 жители към 31 декември 2010 г. Площта му е 214,21 км², а гъстотата на населението – 981 д/км². Основан е през XII век на мястото на бивша славянска крепост. Името му произлиза от славянската дума Любица (на полски и чешки градът все още се нарича така). Сред забележителностите му са портата „Холстентор“, църквата „Мариенкирхе“ – третата по големина църква в Германия, музеят на викингите, старите хамбари край р. Траве, катедралата „Любекер Дом“ и др.

Марин Райков

Марин Райков Николов е български политик и дипломат.

Заместник-министър на външните работи в кабинетите на Иван Костов (1998 – 2001) и Бойко Борисов (2009 – 2010). През 2001 година става извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция. След 2010 година за втори път е посланик във Франция. Министър-председател на България и министър на външните работи от 13 март 2013 г. в служебното правителство до 29 май 2013 г. От 2013 г. е посланик в Италия.

Пафос

Пафос (на гръцки: Πάφος) е крайбрежен град в югозападната част на остров Кипър. В миналото двете му части са наричани Стари Пафос и Нови Пафос. Понастоящем единствено новият дял е населен.

Според митологията Пафос е родният град на гръцката богиня на любовта Афродита. В гръко-римски времена средището е столица на Кипър. В него са запазени многобройни развалини от римската епоха, като те са всекидневно посещавани от туристи. През I век апостол Павел проповядва божието слово в града. Пафос е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Непосредствено край града е разположено новооткрито международно летище.

Градът е избран за Европейска столица на културата 2017 заедно с град Орхус (Дания).

Регенсбург

Регенсбург (на австро-баварски Rengschburg „Ренгшбург“, на латински: Ratisbona или Castra Regina, което означава „крепостта на река Реген“) е град във федерална провинция Бавария, Германия. Той е административен център на регион Горен Пфалц.

Площта на Регенсбург е 80,7 км², населението към 31 декември 2010 г. – 135 520 жители, а гъстотата на населението – 1679 д/км². Градът е най-голямото дунавско пристанище в Германия. Начален пункт е на канала Рейн - Майн - Дунав.

Големият средновековен център е един от културните паметници в Германия, включени в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. В старата част на града се намира красивата готическа катедрала „Петерсдом“.

Резерват

Резерватът е защитена територия, където различни видове от флората и фауната могат да бъдат защитени и предпазени от изчезване. В резерватите се отглеждат много животни и растения, които са записани в червената книга. Посещението на резерватите става със специално разрешение извън маркираните пътеки. В тях се извършват научни изследвания, на чиято основа се предприемат ефективни мерки за защита на биосферата от антропогенното влияние.

Биосферните резервати се създават в световен обхват под егидата на ЮНЕСКО и според първоначалната концепция са строго охранявани територии. Биосферните резервати са центрове за разпространяване на знания за биосферата и за нейното опазване, а според съвременните разбирания следва да се превърнат в пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и в областта на устойчивото развитие на местните общности.

Резерватът също може да бъде място, където дадена група хора живеят насилствено или доброволно, като например индианските резервати в САЩ. Над 160 биосферни резервата имат статут от ЮНЕСКО на биосферни еталони. Към тях се включват и 17 резервата в България. Законът за защита на природата (1967 г.) регламентира неприкосновеността на тези територии, като забранява провеждането на всякакви действия, нарушаващи самобитният им характер. В резерватите не се разрешава никаква стопанска дейност.

По българското законодателство за резервати (отговарят на категория Ia на IUCN) се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите се управляват с цел запазване на естествения им характер, научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг, опазване на генетичните ресурси, запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове, развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. В резерватите са забранени всякакви човешки дейности освен тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора извън маркирани пътеки, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.Освен строгите резервати в България се обявяват и поддържат резервати (отговарят на категория IV на IUCN). Те са екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Поддържаните резервати се управляват с цел поддържане на природния им характер, научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг, възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им и опазване на генетичните ресурси. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.

Сиена

Сиѐна (на италиански: Siena) е град в Тоскана, Италия. Историческият център на Сиена е деклариран от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали конвенцията.

Към 2011 г. в списъка са общо 936 обекта: 725 културни, 183 природни и 28 със смесено значение, в 153 страни-членки на Конвенцията. ЮНЕСКО дава на всеки обект от списъка идентификационен номер. Често обаче нововписан обект включва в себе си по-рано вписан обект, който става част от новия, с неговия идентификационен номер. В резултат номерацията достига до над 1100, въпреки че реално обектите са по-малко.

Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

Торе Анунциата

Торе Анунциата (на италиански: Torre Annunziata) е град и община с 43 893 жители (1 април 2010) в провинция Неапол, регион Кампания, Южна Италия. От 1997 г. намиращият се там археологичен обект Villa Oplontis принадлежи към Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

В града живеят 16 130 частни домакинства. Между 1991 и 2001 г. броят на населението намалява от 52 875 на 48 011. Това е спад от 9,2 %.

Урбино

Урбино (на италиански: Urbino) е град в Италия.

Градът попада в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство.

Хиос

Хиос (на гръцки: Χίος; на турски: Sakız; на генуезки диалект: Scio) е гръцки остров в Егейско море. Намира се на 8 km от турския бряг. Попада в рамките на ном Хиос. Стопански, административен и културен център е най-големият град на острова – Хиос.

В Античността е известен с качественото си вино и с това, че там са се отглеждали скопени петли.

Три от манастирите на Хиос са обявени за обекти от списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

Шпайер

Шпайер (на немски: Speyer) е град в югозападната част на Германия федералната провинция Рейнланд-Пфалц. Той е разположен между градовете Франкфурт и Карлсруе, близо до Манхайм и Хайделберг. Днес той е известен с богатата си история и своята катедрала, която е най-голямата запазена църква на света, построена в епохата на романското изкуство и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Южна Италия

Южна Италия (на италиански: Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на полуостров Италия. Състои се от регионите Абруцо, Молизе, Кампания, Базиликата, Пулия и Калабрия, на територията на които, от своя страна, са разположени 25 административни провинции.

Списък на конвенции и споразумения, приети под егидата на ЮНЕСКО
Препоръки
Списък на препоръки, приети от Генералната конференция на ЮНЕСКО
Препоръки

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.