Швеция

Кра̀лство Швеция или просто Швѐция (шв.  Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. По големина е пета в Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. [2][3] По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд – най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г. и на Шенгенското пространство от 1996 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.[4] Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество[2] и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англосаксонските общества.[5] Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.[6][7]

Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, Йостерланд, и източната част на Норланд се обособяват в полуавтономна област – Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

Кралство Швеция
на шведски: Konungariket Sverige
      
Девиз: För Sverige – i tiden
За Швеция във времето
Национален химн: Du gamla, du fria
Наименование на местния жител: швед
Местоположение на Швеция

Местоположение на Швеция
География и население
Площ 450 295 km²
(на 54-то място)
Води 8.7%
Столица Стокхолм
Най-голям град Стокхолм
Официален език шведски
Население
(пребр., 1 януари 2016)
Повишение 9 851 017 [1]
(на 90-то място)
Гъстота на нас. 22,6 души/km²
(на 195-то място)
Управление
Крал Карл XVI Густав
Министър-председател Стефан Льовен
История
Независимост 6 юни 1523
Влизане в ЕС 1 януари 1995
Икономика
БВП (ППС, 2008) $ 348,6 млрд
(на 34-то място)
БВП на човек (ППС) $ 38 500
ИЧР Повишение 0,956 (висок)
(на 6-то място)
Валута Шведска крона (SEK)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .se
Телефонен код 46

История

Праистория

Скоро след последната ледникова епоха териториите на днешна Швеция са били заселени от ловци и берачи на плодове. Това започва да става през каменната епоха (6000 г. пр.н.е. – 4000 г. пр.н.е). Най-старият човешки скелет, намерен в Скандинавия, е женски скелет, открит в Бекаскуг в Сконе. Около 3000 г. пр.н.е. ловците и берачите на плодове започват да водят уседнал живот и преминават към селско стопанство. Край Алвастра, близо до Ветерн, са открити останки от малко селище на земеделци и пастири, съществувало около 3500 г. пр.н.е. – 2000 г. пр.н.е. [8]

Регионът се развива добре през вековете, съществуват данни за по-стара цивилизация по тези земи (легендата за изчезналата цивилизация Туле).

За първи път името Швеция е отбелязано през I век сл. Хр. от римския историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алтернативно свеите), преживяващо от морето, и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това, което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтюна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старошведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англосаксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Твърде малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на Беовулф.

Средновековие

По време на Викингската епоха (9 – 10 в.) шведските викинги са пътували на изток и са оставили следи в балтийските държави, Русия, около Черно море, чак до Константинопол и Южна Европа. Една от теориите за основаването на руската държава и произхода на първата руска династия на Рюриковичите е, че Рюрик, Синеус и Трувор са варяги (шведски викинги), поканени през 862 г. от племената чуди, веси, илменски словени и кривичи да въведат ред в раздираните от междуособни войни земи.

Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) в Южна Швеция, датска армия се отправя на изток, за да подчини непокорните шведски племена. На 31 януари 1208 г. 12 000 датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправя в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чийто пръв крал става Ерик Кнутсон.

Златен период

Sweden2
Разширение на Швеция, 1560 – 1660

На 6 юни 1523 г. Густав Васа е избран за крал на Швеция, като по този начин се разпада Калмарската уния и Швеция става независима държава. [2]

През 17 век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие в трийсетгодишната война, инициирано от крал Густав II Адолф. Но в своето могъщество тя рухнала през 18 век, когато Руската империя започнала завоеванията си в Северна Европа по време на Северната война и окончателно през 1809 г., когато от източната ѝ половина било създадено полуавтономното Херцогство Финландия на Руската империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявява за независима и това довежда до военни действия срещу нея през 1814. Те завършват с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция. Той продължава до 1905 г. С тази последна битка се отбелязва началото на 200-годишен мир, уникално постижение в света и до днес.

Съвременна история

През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението – за 100 години (1750 – 1850) то се удвоява. Значителният ръст се приписва на мира, ваксинациите и картофите. В резултат на прираста обаче се стига до безработица в селските области, където по това време живели повечето шведи. Бедността, алкохолизмът и емиграцията не закъсняват; счита се, че между 1850 и 1910 г. повече от един милион шведи са заминали за САЩ. В ранните десетилетия на 20 век повече шведи живеели в Чикаго, отколкото в Гьотеборг (вторият по големина град в Швеция). С напредването на индустриалната революция хората постепенно започват да се местят в градовете, за да работят във фабрики и стават членове на социалистически обединения. Надигащата се социалистическа революция е предотвратена през 1917 г., след което последва възстановяване на парламентаризма и държавата се завръща към демокрацията.

Най-нова история

Швеция запазва неутралитета си през Първата и Втората световна война [2], въпреки че неутралитетът ѝ през Втората често е поставян под въпрос. Тя встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони от Алианса да работят на нейна територия, но също така снабдява Нацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. Приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е била част от плана Маршал, но и по време на Студената война остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация.

След Втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения, като развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната била управлявана от Шведската социална демократическа партия, която осигурила социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички“.

През 1972 г. Швеция подписва споразумение за свободна търговия с Европейския съюз. [9]

Политиката на „благоденствие за всички“ води до рецесия в началото на 1990-те и някои от социалните линии на поведение били изоставени.

През 1992 г. Швеция е основаващ член на Европейската икономическа зона. Въпреки официално неутралната си позиция, страната се присъединява към Европейския съюз през 1995 г., заявявайки, че неутралитетът вече не е от такова значение във времето след Студената война. Решението за присъединяването е взето посредством референдум, на който гласуват 83% от имащите право на глас, като 52,3% от тях гласуват за присъединяването. [9] Въпреки това през 2003 г. на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Швеция има висок стандарт на живот. [2]

През 1996 г. Швеция се присъединява към Шенгенското пространство[10] През 2003 г. с решение, взето посредством референдум, Швеция отказва да се присъедини към Еврозоната[2]

География

Tarfala
Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия
Aurora near Abisko, Sweden, 2
Северно сияние край Телтлегрет, лен Норботен.

Швеция е разположена в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Общата ѝ площ е 449 964 km², което я прави най-голямата скандинавска държава. [10] Най-населени са южните и централните части, със столицата Стокхолм (1,3 млн. души), градовете Гьотеборг (520 000 души), Малмьо (260 000 души) и Упсала (130 000 души).

Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос Смюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от Северна Швеция са разположени отвъд полярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен Скандинавският планински масив. В северната му част, в Шведска Лапландия, се намира най-високият за Швеция връх Кебнекайсе (2103 m). В историческата провинция Бухуслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е Ботническият залив и два големи острова – Готланд и Йоланд.

Швеция граничи само с две страни – Норвегия на запад и север, с граница от 1 619 km, и Финландия на североизток, с граница от 614 km. Свързана е с Дания чрез мост. Бреговата линия е 3 218 km. [2]

Скандинавският полуостров е бил покрит от дебели ледове през ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са Венерн, Ветерн и Меларен. На територията на Швеция има 95 700 езера, които заемат около 10% от общата ѝ площ. Горите пък покриват близо 78% от общата площ. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки, сред които е и най-дългата – Турне, с дължина 522 km.

Климатът е от умерен, със студени, облачни зими и хладни, частично облачни лета в южните части до субарктичен в северните части. [2] Валежите са чести.

Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината Сконе е използвана предимно за селскостопански култури. [10] Наличие на полезни изкопаеми има най-вече в северозападните части на страната. От индустриално значение са желязна руда, медна руда, цинк, олово, сребро, и в по-малки количества има наличие на уран, волфрам и злато[2]

В Швеция има 28 национални парка, от които най-известни са Готска-Сандьон, Фулуфелет и Сьодерьосен.

Шведската писателка Селма Лагерльоф е написала книгата Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и на български).

Държавно устройство

Bush-Reinfeldt
Шведският премиер Фредрик Райнфелд и Джордж Уокър Буш, 2007 г.
Riksdag assembly hall 2006
Залата на Риксдоген

Швеция е конституционна монархия [2], но кралската институция има символични функции. Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Традиционно кралят раздава Нобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която бива връчвана в Осло, Норвегия.

Основните конституционни закони на Швеция са:

  • Инструмент на правителството (Regeringsformen)
  • Закон за свободата на пресата (Tryckfrihetsförordningen)
  • Основен закон за свобода на словото (Yttrandefrihetsgrundlagen)
  • Правила на наследяване (Successionsordningen)

Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да онаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория.

Парламент

Шведският парламент Риксдоген (пише се с членуване, Riksdagen) е еднокамарен от 1971 г. и се състои от 349 депутати. [10] Има и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите.

Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. Вследствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция.

Правителство

Парламентът, без участието на монарха, избира правителството (неговия шеф) и с това го облича със своето доверие и подкрепа. Парламентът гласува министър-председателя (по предложение на председателя на Риксдага).

От 2014 г. министър-председател е Стефан Льовен (Stefan Löfvén). Сградата на правителството се нарича Риксдоген (шв. Riksdagen). [2] Министър-председателят назначава около 20 министри без допълнителни консултации.

Ако правителството, респ. министър-председателят, прецени, че съществува благоприятна обстановка за спечелване на предсрочни парламентарни избори, отправя до държавния глава искане за разпускане на парламента.

Административно деление

Sweden counties
Административни области на Швеция
Map swedish lands bg
земи на Швеция

Административно Кралство Швеция се състои от 21 областни административни единици, наречени лени (län): [2]

Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството, и от орган на местното самоуправление – ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени на общини – комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).

По поръчение на парламента комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.

Историческо деление

Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите земи и провинции продължават да се използват в ежедневието. Делението е на:

  • Йоталанд (Götaland), 10-те южни провинции
  • Свеаланд (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige – шведска държава)
  • Норланд (Norrland), 9-те северни провинции
  • Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно Велико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна Южна Финландия.

Стопанство

Saab Aero X
Концептуален автомобил Saab Aero-X

Шведската икономика е модерна, отворена и високоиндустриализирана пазарна икономика. Въпреки липсата на значителни запаси от полезни изкопаеми, Швеция има добре развит енергиен сектор, базиран най-вече на водноелектрически централи, разполага с перфектна транспортна и комуникационна инфраструктура, и голям брой добре обучени специалисти. Това се дължи на неутралитета ѝ по време на двете световни войни и Студената война. Швеция е и една от страните с най-високи данъци – около 48% от БВП се формира именно от данъците. Въпреки това икономическата система е сравнително по-социална от тези на западноевропейските страни като Франция и Великобритания, макар и заплащането да е на относително едно ниво.

Промишленият сектор е концентриран най-вече върху производството на високи технологии – оборудване за електроцентрали, фабрики, прецизни машини, автомобили, космическо оборудване, летателни апарати, лекарства и телекомуникационно оборудване, както и химикали и хартия. Автомобилите Volvo (известни като най-безопасните автомобили и камиони) са емблематични за Швеция, както SAAB и SKF.

За разлика от индустрията, в която са заети над 20% от работещите, селското стопанство е по-ограничено, но за сметка на това е високопродуктивно. На малкото плодородни обработваеми земи (5,93% от общата площ [2]) се отглеждат зърнени и бобови култури (пшеница, ечемик, овес, грах за консервиране), фуражни култури, захарно цвекло, картофи, плодове и зеленчуци. По-широко е застъпено животновъдството – отглеждат се овце и елени (в далечния север). Силно развити са риболовът и рибоконсервната промишленост. Поради замръзването на Ботническия залив през зимата пристанището на град Люлео се затваря и износът на желязна руда се осъществява от незамръзващото пристанище Нарвик в Норвегия. Основни търговски партньори в износа и вноса са Германия, Норвегия, Дания и Великобритания.

Транспорт

Ny pendeltag stockholm
Влак в Стокхолм

Швеция се отличава със силно развита и добре поддържана транспортна инфраструктура. Из цялата страна са разпръснати общо 250 летища, от които 152 с асфалтирани писти. Само Стокхолм разполага с четири основни аерогари – Арланда, Брома, Скавста и Вестерос. Големи летища има също в Гьотеборг и Малмьо. Дължината на железопътните линии, които са изцяло със стандартна широчина, възлиза на 11 528 km, от които 7 527 km са електрифицирани. Пътната мрежа е с дължина 425 300 km, от които 139 300 km са асфалтирани. Основният газопровод в страната има дължина 798 km. До 1967 г. в Швеция автомобилите са с ляв волан. Гьотеборг е известен с широко застъпената трамвайна система. Преди много години в столицата също е имало много трамваи, но те са били изместени от автобусите и метрото. В последните години се забелязва възстановяване на някои трамвайни линии в Стокхолм. Морският и речен транспорт също е силно развит. Търговският флот възлиза на 195 кораба.

Население

Населението на Швеция през 2016 г. наброява над 10 милиона души. [2]

Швеция като цяло е слабо населена и гъстотата в различните райони варира много. Средната гъстота е почти 20 души/km². По-голямата част от населението живее в южната част на страната, по-специално в централните низини, равнината Сконе и крайбрежните райони. Около 83% от шведите живеят в градовете, особено гъсто населени са Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Населението се състои главно от скандинавци с немски произход. Имигрантите в страната и етническото разнообразие се увеличават през последните няколко десетилетия. Швеция се трансформира от нация на емигранти към края на първата световна война в нация на имигранти от началото на втората световна война и до днес.

В Швеция живеят 17 000 местни саами, препитаващи се основно с отглеждане на елени, както и малък брой етнически финландци. [10]

87% от населението изповядва лутеранство. Сред останалите 13% има римокатолици, православни, баптисти, мюсюлмани, евреи и будисти[2]

Култура

Ekshäradsgården Skansen Stockholm 2005-07-29
Къща в Скансен

Шведите са на второ място по консумация на кафе в световен мащаб след финландците. От края на XVII век насам кафето е неразделна част от шведската култура, като дори се е развила самостоятелна дума за „почивка за пиене на кафе“ – fika – която описва споделянето на кафе или нещо сладко с приятели. [11]

В Стокхолм се намира първият в света музей на открито – Скансен, в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина. [12]

Кино

Швеция има водеща роля в ранните години на киното. Мориц Щилер и Виктор Шьострьом са сред пионерите на киното. По-късно режисьорът Ингмар Бергман и актриси като Грета Гарбо, Ингрид Бергман и Анита Екберг правят международна кариера. [10]

Музика

In Flames Trondheim 2007
Шведската рок група In Flames

Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра на популярната музика. Групи като ABBA, Europe и Roxette са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката са Ace of Base, Army of Lovers и The Cardigans. В миналото, със световна известност е изпълнителят д-р Албан, чернокож, потомък на емигранти от Африка.

По-малко известни, изместени към алтернативния стил са The Hives, Refused, Millencolin, The (International) Noise Conspiracy, Sahara Hotnights, The Hellacopters, The Soundtrack of Our Lives, Kent, Infinite Mass, Timbuktu и Looptroop.

Като част от скандинавската традиция в тежкия метъл, забележими шведски групи в стиловете на дет и блек метъла са Bathory, The Haunted, Opeth, Soilwork, Arch Enemy, Dark Tranquillity, Naglfar, In Flames и Vintersorg, и едни от основателите на симфоничния метъл – Therion. Както и хеви/пауър метъл групите Хамърфол и Sabaton.

В електронната музика и в частност техно музиката се срещат много шведски имена като Adam Beyer, Thomas Krome, Cari Lekebusch и др.

Преса

През 2015 г. Швеция е на пето място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (+ 5 места спрямо предходната година). [13]

Въоръжени сили

Gripen 3
Двойка изтребители JAS 39 Gripen

Въпреки неутралитета си, Швеция винаги е поддържала тясно сътрудничество във военната област със Запада, и най-вече със САЩ. По време на Студената война тренировките винаги са включвали противник, въоръжен и организиран като страна от Варшавския договор, а военните са казвали, че „врагът винаги идва от Изток“. Шведската военна техника е съвместима с тази на НАТО, и ученията често включват сътрудничество с държави от Алианса. Заради политиката си на неутралитет обаче, Швеция формално не е член на НАТО. Общата численост на шведската армия е около 33 000 души. Страната не е участвала в бойни действия близо 200 години, и поради това способността на войските да водят адекватно сражения е съмнителна. Според Карл Юден, професор в Гьотеборгския университет, в армията има неадекватно голям брой офицери, мнозинството от които не участват във военно обучение или командване на подразделения, а получаването на военните звания не се базира на знания или умения, а просто на нуждата от попълване на даден пост.[14]

Други

Външни препратки

Източници

  1. tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 Евростат
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п CIA World Factbook: Economy – Sweden, посетен на 2 декември 2012 г.
  3. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 15.
  4. Статистика на Швеция Yearbook of Housing and Building Statistics 2007. Statistics Sweden, Energy, Rents and Real Estate Statistics Unit, 2007. ISBN 978-91-618-1361-2. Available online in pdf format.
  5. De Geer, Hans, Tommy Borglund and Magnus Frostenson (2003). An Anglo-Swedish affair – Changing relations in an international acquisition. The 17th Nordic Conference on Business Studies in Reykjavík, 14 – 16 август 2003. Working paper within the project „Scandinavian Heritage“, p. 9. Available online in pdf-format through the University of Iceland.
  6. Swedish Environmental Protection Agency (Naturvårdsverket) (2006). Sweden's Environmental Objectives – Buying into a better future. A progress report from the Swedish Environmental Objectives Council. De Facto, 2006, p. 9: „Swedes in general feel that environmental issues and action to reduce impacts on the environment are important“. See also Legislation & guidelines and Greenhouse gas emissions: „Swedish greenhouse gas emissions per head of population are among the lowest in the member states of the OECD.“
  7. Kristrom, Bengt and Soren Wibe (1997). Environmental Policy in Sweden. Swedish University of Agricultural Sciences – Department of Forest Economics, Working paper 246, 27 август 1997.
  8. Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши дни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 26.
  9. а б Sweden's road to EU membership. // government.se, официален сайт на шведското правителство. Правителство на Швеция. Посетен на 2 декември 2012.
  10. а б в г д е Швеция. // europa.eu, официален сайт на Европейския съюз. Европейски съюз. Посетен на 2 декември 2012.
  11. Stockholm’s enduring style, статия в BBC Travel от 30 май 2012 г.
  12. Сайт на Скансен, посетен на 31 май 2012 г.
  13. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
  14. [1]
.se

.se е Интернет домейн от първо ниво за Швеция. Представен е през 1986 г. Администрира се от .se.

Вителсбахи

Вителсбахите (на немски: Haus Wittelsbach) са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските, юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на 12 век до края на Първата световна война.

Според легендите, Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци. Произлизат вероятно от Луитполдингите.

Те дават херцози и крале на Бавария, курфюрсти на Бранденбург (1351 – 1364), графове на Холандия (1353 – 1417), крале на Дания (1440 – 1448), Чехия (1619 – 1620), Швеция (1654 – 1741), Гърция (1832 – 1862), херцози на Бремен-Ферден (1654 – 1719). Фамилията дава два императора на Свещената Римска империя (1314 – 1347, 1742 – 1745), един римски крал (1400).

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I, последен владетел през 1918 г. е Лудвиг III. Днес глава на фамилията е Франц Баварски, херцог на Бавария (* 14 юли 1933 в Мюнхен).

Когато падат от власт в Бавария след края на Първата световна война, Вителсбахите са най-старата династия в Европа.

География на Швеция

Швеция е разположена в Северна Европа, с обща площ 449 964 km². Граничи с Норвегия (1169 km) и Финландия (614 km). Най-високата точка е връх Кебнекайсе (2104 m).

Швеция е четвъртата по големина европейска страна. Дължината ѝ от север на юг е близо 1600 km.

Градус Целзий

Градус Целзий (означение °C) е единица за измерване на температура. Наименувана е на шведския астроном Андерс Целзий (Anders Celsius) (1701 – 1744), който пръв предлага подобна система през 1742 г. Използва се в Международната система единици (SI) наред с келвина (K).

По ска̀лата на Целзий 0,01 °C е тройната точка на водата, а един градус е 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула. Преди 1954 г. ска̀лата е дефинирана с точката на замръзване на водата (0 °C) и точката ѝ на кипене (100 °C) при атмосферно налягане от 1 атмосфера.

Първоначалното определение на градус Целзий зависело от определението на стандартното атмосферно налягане, тъй като и температурата на кипене на водата, и температурата на топене на леда зависят от налягането. Това не е много удобно за стандартизация на единица за измерване. Затова, след приемането на келвина (K) като основна единица за измерване на температурата, определението за градус Целзий е преразгледано.

Съгласно съвременното определение, един градус Целзий е равен на един келвин (K), но нулата от скалата на Целзий е установена така, че температурата на тройната точка на водата е равна на 0,01 °C. В резултат, скалите на Целзий и на Келвин са отместени на 273,15 единици:

Дания

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

Естония

Естония, официално Република Естония (на естонски: Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на НАТО.

Карл Линей

Карл Линей (латинизирано: Carolus Linnaeus), по-късно получил благородническа титла като Карл фон Линѐ ( Carl von Linné), е шведски учен, положил основите на съвременната таксономия. Той се смята и за един от бащите на съвременната екология (виж История на екологията).

Основател на научната класификация на организмите, Карл Линей предлага видовете да се означават с 2 имена – родово и видово, записани на латински език. Така всеки организъм е точно обозначен независимо от имената му в различните езици и диалекти и по този начин той улеснява международното класифициране на организмите. Дотогава видовете се описвали с многото белези, по които се отличават. Това затруднявало изграждането на стройна и удобна класификация на организмите.

През 1735 г. е публикуван неговият труд „Sistema Naturae“, представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на „трите природни царства“ (по неговото определение) – животни, растения и минерали. Животните например той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове – Четириноги, Птици, Земноводни, Риби, Насекоми, Червеи, като Четириногите са разделени на няколко разреда – Човекоподобни, Диви животни и др.; в класа на Земноводните влизат и влечугите; Червеите обхващат освен червеи, но и голи охлюви, морски мешести и т.н. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него „парадокси“, към които причислява митични животни като еднорог, грифон, феникс, дракон и т.н.

Карл Линей каталогизира около 4400 животни и 7700 растения.

Лен (териториална единица)

Лен (на шведски: län, мн. ч. лени) се нарича основната и най-голяма административно-териториална единица в Швеция. Всеки лен се дели на общини, наричани в Швеция комун (kommun, мн.ч. kommuner, комунер).

Разделянето на страната на лени е въведено през 1634 г. по инициатива на граф Аксел Уксеншерна с цел модернизация на системата на управление. Лените заменят съществуващите до този момент провинции. Днес лените в Швеция са 21 на брой.

Териториалната единица лен би могла да се сравни с област в България, провинция в Италия, Испания и Германия (срв. с немската дума Land), графство в Англия, кантон в Швейцария, жудец в Румъния, департамент във Франция, войводство в Полша, амт в Дания, фюлке в Норвегия и пр. За наименованията на лените виж Административно деление на Швеция.

Национален отбор по футбол на Швеция

Националният отбор по футбол на Швеция представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Шведската футболна асоциация. Сред най-големите успехи на отбора са участието на полуфинал на Европейското първенство по футбол през 1992 година, сребърния медал на Световното първенство по футбол от 1958, както и двата бронзови медала от световните първенства по футбол през 1950 и 1994 години.

Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература (на шведски: Nobelpriset i litteratur) е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел.

Тя се връчва ежегодно на жив писател или поет, от която и да е страна, създал „в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали“. Наградата се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври.

Носител на Нобелова награда за литература е роденият в Русе немскоезичен писател Елиас Канети.

Норвегия

Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 207 km², от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна площ.

Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска сила. Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване. Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е официален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 г. е приета норвежката конституция.

Община (Швеция)

Община (на шведски: kommun) в контекста на Швеция представлява териториално обособена част от страната в резултат на официалното административно деление. Притежава местни органи на управление и има известна независимост. Общините са част от по-големите административни единици лените. В Швеция има 290 общини (2004 г.), като част от 21 лени.

Поляци

Поляците са западнославянски народ.

Разпределение на поляците по държави:

Полша – 37,5 млн.

САЩ – 9,5 млн.

Германия – 1,8 млн.

Канада – 1,1 млн.

Франция – 1 млн.

Беларус – 0,30 млн.

Литва – 0,20 млн.Значителен брой поляци живеят в Бразилия, Аржентина, ЮАР, Австралия, Латвия, Украйна, Русия, Казахстан, Швеция, Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Гърция и Италия.

В миналото големи маси поляци са емигрирали дори в Турция. Измежду поляците има много знаменити личности.

Скандинавия

Скандинавия се нарича регионът с обща култура и история, разположен на Скандинавския полуостров плюс Дания.

Първото упоменаване на Скандинавия е от 1 век от Плиний Стари. На Скандинавския полуостров са разположени държавите Норвегия, Швеция и повечето от северната част на Финландия. Сред културните, исторически и лингвистични аспекти Скандинавия се формира от три държави – Дания, Норвегия и Швеция. Финландия, която е исторически и политически свързана с тези три страни, се възприема като скандинавска страна, въпреки че финландският език няма общи корени с езиците на другите три скандинавски страни.

Списък на шведските общини

Това е списък на общините в рамките на административното устройство на Швеция, като данните са актуални към дата 31 декември 2013 година. Общия брой на общините е 290, обединени в 21 лена.

Стокхолм

Стокхолм (на шведски: Stockholm) е столицата на Швеция. Той е и първи по брой на население в Швеция. Стокхолм е община в лен Стокхолм, като населението на вътрешната част от града е 1 372 565 души, а заедно с покрайнините и окръга – 1 823 210 души.

В Стокхолм са разположени шведското правителство и шведският парламент. В града се намира и резиденцията на държавния глава, крал Карл XVI Густаф.

Финландия

Финла̀ндия, официално Репу̀блика Финла̀ндия е държава, разположена в североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финския залив на югоизток. Съседните ѝ страни са Швеция, Норвегия и Русия.

Хървати

Хърватите (на хърватски: Hrvati) са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Хърватия, където броят им е 89,6%, в Босна и Херцеговина, където са третият по численост народ (след бошняците и сърбите) с 14,3%, и Сърбия (най-вече Войводина), където представляват около 1% от населението. Хърватски малцинства има в САЩ, Германия, Австралия, Канада, ЮАР, Австрия, Швеция, Италия, Великобритания, Унгария и Словения.

Мнозинството от хърватите изповядват католицизма. Говорят на хърватски език, който е много близък до сръбския и босненския.

Шведски език

Швѐдският езѝк ( svenska) е северногермански език, говорен от около 10 млн. души основно в Швеция и отчасти във Финландия, особено по брега и на Оландските острови . Силно взаимо разбираем e с норвежки и датски. Заедно с други нордически германски езици, шведският произхожда от старонорвежки, общият език на германските племена, живеещи в Скандинавия през ерата на Викингите. Понастоящем това е най-разпространеният северногермански език по брой на говорящите.

Книжовният шведски, който е използван от повечето шведи, е националният език на Швеция, който е еволюирал от централните шведски диалекти през 19 век и е установен като официален през началото на 20 век. Макар различните регионални диалекти, произхождащи от по-стари диалектни говори, все още да се използват, говорният и писмен език са унифицирани и стандартизирани. Някои диалекти се различават съществено от книжовния език в граматиката и речника, и не винаги са взаиморазбираеми с книжовния шведски език.

Най-старите рунически надписи на шведски език датират от края на III век на остров Готланд.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Скандинавски съвет

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.