Швейцария

Швейцария, официално Швейцарска конфедерация, е малка вътрешноконтинентална конфедерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.

Населението на страната е около 8 милиона души, като се състои от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – и малък процент ретороманско говорещо население. Имигрантите наброяват около 2 милиона. В този смисъл швейцарците нямат единна национална идентичност, а са група от народи, споделящи обща история и ценности като федерализъм, неутралитет и пряка демокрация,[4] както и приспособеността към алпийската природа.[5]

Икономиката на Швейцария е една от най-развитите в света. Тя се нарежда на деветнадесето място по размер на брутния вътрешен продукт и на шесто по БВП глава от населението. Качеството на живот в страната се оценява изключително високо, като Цюрих и Женева редовно заемат челни позиции в различни световни класации.[6]

В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа неутралитет, като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от 1815 г. Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.

По традиция Швейцария се счита за основана на 1 август 1291 г. На тази дата е и националният празник на страната.

Швейцарска конфедерация
на немски: Schweizerische Eidgenossenschaft
на френски: Confédération suisse
на италиански: Confederazione Svizzera
на реторомански: Confederaziun svizra
      
Девиз: Unus pro omnibus, omnes pro uno
Един за всички, всички за един
Национален химн: Schweizerpsalm
Наименование на местния жител: швейцарец
Местоположение на Швейцария

Местоположение на Швейцария
География и население
Площ 41 285,0 km²
(на 132-ро място)
Води 4,2%
Столица Берн (де факто)
46°57′ с. ш. 7°27′ и. д. / 46.95° с. ш. 7.45° и. д.
Най-голям град Цюрих
Официален език немски, френски, италиански и реторомански
Население
(пребр., 2016)
8 401 120[1]
(на 99-о място)
Гъстота на нас. 199 души/km²
(на 63-то място)
Управление
Форма федерална парламентарна република
Президент Ули Маурер
Канцлер Валтер Турнхер
История
Независимост
– обявена
– призната
от Вечен съюз
1 август 1291
24 октомври 1648
Икономика
БВП (ППС, 2017) $517 млрд.[1]
(на 39-о място)
БВП на човек (ППС) $61 360[2]
(на място)
БВП (ном., 2017) $681 млрд.
(на 19-о място)
БВП на човек (ном.) $80 837
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0.939[3] (висок)
(2-ро)
Коеф. на Джини (2015) 29,5 (нисък)
Валута Швейцарски франк (CHF)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO CH
Интернет домейн .ch
Телефонен код +41

История

Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 720 години, поставящи ги вероятно сред най-старите оцелели републики в света.

Ранна история (1291 – 1523)

Battle of Laupen
Битката при Лаупен (1339) между швейцарски и савойски войски

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона – Ури, Швиц и Унтервалден, подписали Федералната харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16 век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна – поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи „Старата федерация“ от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15 век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията – и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е вследствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи „Старата федерация“ са споменавани първи. Де факто независимостта си от Свещената Римска империя Швейцария извоюва през 1506, 7 години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II, който сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава.

Реформация и независимост (1523 – 1848)

Ulrich Zwingli
Улрих Цвингли

Улрих Цвингли дава началото на Реформацията в Швейцария през 1523 г., като Цюрих и още 5 кантона приемат протестантството, а другите остават католически. Това довежда до кратки междуособни войни между кантоните, познати като Капелови войни – първата е през 1529 г. и е почти безкръвна, докато по време на втората (през 1531 г.) се водят активни сражения между протестанския Цюрих и католическите Цуг, Швиц и Ури. Победата на католиците във Втората Капелова война дава началото на контрареформаторски политики в Швейцария. Схизмата между католици и протестанти на практика парализира външната политика на държавата до 18 век. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на Тридесетгодишната война, отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателният орган на швейцарската конфедерация по това време – т.нар. Тагзатцунг, се обявява против участие на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията ѝ. Единственото изключение е направено за Анри дьо Роан, комуто е позволено да премине през протестантските кантони, за да стигне до Граубюнден. Граубюнден остава единственият швейцарски кантон, засегнат от войната, най-вече защото по това време не участва в Конфедерацията. Останалите кантони съумяват да избегнат военни действия, и успешно отразяват шведско нападение край Бодензе през 1647 г.

Anker Kappeler Milchsuppe 1869
Капеловата млечна супа, картина от 1869 г. Според легендата, по време на първата Капелова война войниците от двете страни заедно пили млечна супа, вместо да водят сражения

С договора от Вестфалия през 1648 Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя. Страната обаче не остава стабилна. През 1653 г. избухва селско въстание заради проведена валутна девалвация. Правителството успява да потуши селските бунтове, като същевременно провежда данъчни облекчения и избягва налагането на абсолютистки режим, както се случва по-късно в повечето други европейски държави. Напрежението в обществото обаче се запазва, и нови опити за въстания са направени при двете Вилмергенски битки (1656 и 1712 година).

По време на Революционните войни Франция превзема Австрия, обграждайки напълно Швейцарската конфедерация. През 1798 г. французите я превземат и създават на нейно място единна Хелветска република. Уповаването на френски войници за териториална защита, както и премахването на кантоните правят това държавно формирование непопулярно сред швейцарците, и то остава нестабилно по време на краткото си съществуване. През 1803 г. Наполеон частично възстановява автономията на кантоните; към страната са присъединени дотогава съюзните територии Ааргау, Тургау, Граубюнден, Сен Гален, Во и Тичино като пълноправни кантони. Виенският конгрес през 1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави. Тогава се състои и последното териториално разширение на страната с присъединяването на Ньошател, Вале и Женева.

Съвременна Швейцария (1848 – днес)

През 1847 г. католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите (т.нар. Зонербундска война), която трае един месец и взима по-малко от 100 жертви. Това е последният значителен конфликт на територията на страната. На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1874 г. Оттогава започва период на стабилност и икономически подем.

През Първата световна война европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария. През Втората световна война Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва.[7] Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската националсоциалистическа партия призовава за аншлус с Германия, но въпросът дори не бива поставен на дневен ред в политическите среди. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.

След края на Втората световна война и при нарастващата мощ на ядрените суперсили САЩ и СССР, Швейцария започва работа по своя програма за атомно оръжие. Мнозинството от населението подкрепя инициативата, а Федералният технологичен институт в Цюрих се заема със същинската работа по проекта. Сформираният през 1968 г. Договор за неразпространение на ядрените оръжия обаче е видян като по-изгодна и мирна алтернатива, и ядрената програма за военни цели е прекратена.

През 1963 г. Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 г., а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 г., което я прави единствената държава, присъединила се към организацията чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.

Държавно устройство

Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Според федералната конституция страната е конфедерация, но реално с оглед на държавното си устройство тя е по-скоро федерация с много широка автономия за федералните си субекти. Тя е съставена от 26 равноправни федерални единици, наричани кантони. Поради историческото си развитие има три двойки от кантони, които са по-тясно свързани помежду си и неофициално са наричани полу-кантони. Това разграничение не е отразено във федералната конституция и е въведено за удобство, за да покаже, че тези кантони имат по един представител в Кантоналния съвет. Това са Базел-град и Базел-окръг, Вътрешен и Външен Апенцел и Обвалден и Нидвалден. Останалите 20 кантона имат по двама представители в Кантоналния съвет.

Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равнопоставени камари – Национален съвет (Nationalrat) от 200 депутата, избирани на всеки четири години на общонационален принцип съгласно населението на Конфедерацията, и Кантонален съвет (Ständerat, буквалният превод е Съвет на субектите), избиран на кантонален принцип с 46 депутата.

Федералният съвет е органът на изпълнителната власт, избиран на всеки 4 години, но ако всеки един от седемте федерални съветници в него има желание, мандатът му може да бъде продължен.

Всяка година от Съвета се избира президент на Конфедерацията по принципа на старшинството – длъжност, която реално не дава особена власт над останалите, а е чисто представителна.

Швейцария се слави още с полупряката си демокрация. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година, под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особено важни за страната становища в национален или международен план.

Въоръжените сили на Швейцария са организирани в Швейцарската армия, подчинена на Федералния департамент за отбрана, гражданска защита и спорт.

Административно деление

Швейцария е разделена на 26 кантона, но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г.

Кантонът представлява полунезависима малка държава в рамките на Швейцарската конфедерация.

Всеки кантон има следните органи на властта:

  • „Grosser Rat“, „Kantonsrat“ или „Landesrat“ (името варира в различните кантони) – законодателен орган (местен парламент);
  • „Kantonsregierung“ – изпълнителен орган;
  • „Kantonsgericht“ – съдебна власт.

Кантоните Апенцел (Appenzell), Гларус (Glarus) и Унтервалден (Unterwalden) не провеждат избори и гласувания, а т. нар. „Landsgemeinde“ – събрание на открито на всички жители. Участниците в тях вдигат ръка, за да покажат съгласие или несъгласие със съответното предложение.

Отговорностите на кантоните са дефинирани в техните „Kantonsverfassung“ (кантонални конституции, и обхващат: образование, транспорт и транспортна инфраструктура, социални служби.

Природа

Switzerland satellite enhanced
Територията на Швейцария, снимана от спътник
ValaisAlps
Изглед към Алпите в кантона Вале – връх Дом вляво, Матерхорн в средата и Вайсхорн вдясно

Швейцария е страна без излаз на море, и според различните дефиниции се намира в Западна или Централна Европа. Според статистическата служба на ООН и нейната регионова класификация на континента, Швейцария (заедно със съседна Австрия) е разположена в Западна Европа. Според CIA World Factbook и Енциклопедия Британика пък страната се намира в най-западната част на Централна Европа. Тя влиза и към културно-историческият регион Мителеуропа (Mitteleuropa), възприеман като област със силно влияние на немския език и култура. От географска гледна точка Швейцария се намира на 15 градуса дължина от най-западните точки на континента, и на 50 градуса дължина от Уралските планини, считани за източна граница на Европа.

Lac Léman depuis la Côte avec les Voirons et le Salève au fond
Женевското езеро и околностите му

Страната граничи с 5 държави: Австрия и Лихтенщайн на изток, Франция на запад, Италия на юг и Германия на север. Държавните граници с всяка са съответно 165, 41, 572, 734 и 346 km, което прави 1858 km обща дължина на границите. Част от тази с Франция минава през Женевското езеро, а с Австрия и Германия – през Боденското езеро.

Територията на Швейцария включва три природни региона:

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 m над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 m) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх в Швейцария, а също и в западна Европа, е Дюфур (4634 m). Най-ниската точка са бреговете на Лаго Маджоре (193 m над морското равнище).

Климатът е умерен, а в алпийските региони е планински. Валежните количества в платата са между 1000 и 1200 mm.

Около 30% от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и за промишлеността и за отопление.

Икономика

OMEGA-Speedmaster-Professional-Front
Часовникът Omega Speedmaster, носен от американските астронавти на Луната. По отношение на стойността и продажбите Швейцария произвежда половината от ръчните часовници по света.[8]

Швейцария има пазарна икономика, една от най-развитите, стабилните и капиталистическите в света; през по-голямата част от 20 век това е най-богатата страна в Европа.[9] По отношение на икономическата свобода страната се нарежда на второ място в Европа за 2010 г.[10] Номиналният БВП на глава е по-висок от този на големите европейски икономики и Япония и в това отношение само Люксембург, Норвегия, Катар, Исландия и Ирландия имат по-добри показатели. Швейцарският франк е една от най-силните световни валути и има най-нисък процент на инфлация.[11] Според Световния икономически форум, швейцарската икономика е най-конкурентноспособната в света.[12]

Разпределението на работната ръка е характерно за страна от Първия свят – малък брой работници в първичния сектор (земеделие и селско стопанство), голям брой във вторичния сектор (производство и преработка) и най-голям брой работници (73,2%) в третичния сектор (услуги). Дори в условията на финансова криза, безработицата в страната остава по-ниска от тази в останалите европейски държави – под 4%.

Земеделие и селско стопанство

Bos taurus taurus relaxing
Крави в долината Зиме

Швейцария има протекционистки закони по отношение на селскостопанския си сектор въпреки икономическата си обвързаност с Европейския съюз. Почти 70% от земеделието в страната е субсидирано от държавата, в сравнение със средното за ЕС ниво от 35%. Така се стимулира вътрешното производство, дори да няма гаранция, че консумацията ще бъде осъществена вътре в страната. Между 90 и 100% от картофите, говеждото, свинското и млечните продукти се произвеждат в страната. Селскостопанският сектор задоволява 65% от търсенето на вътрешния пазар.[13] Субсидирането на земеделските работници обаче може да бъде отпуснато само ако се спазват определени екологични норми: „балансирана употреба на торове; поне 7% от обработваната територия да се използва за екологична компенсация; редовна оран; адекватни мерки за опазване на животните и почвата; ограничаване употребата на пестициди“, както е дефинирано по закон.[14]

Вследствие на това законодателство броят на фермите с органично и екологично производство се увеличава, като към 2004 г. производството на тези селски стопанства възлиза на $979 милиона.[15]

Schweizerische Nationalbank Bern
Седалището на Националната банка в Берн
GlacierLandwasser
Влак, прекосяващ Алпите. Швейцария има отлична инфраструктура.

Промишленост

Страната има добре развит промишлен сектор и компании с обширна дейност по целия свят, като Nestlé, Novartis и Davidoff. Основните промишлени сектори са машиностроенето, химическата промишленост, фармацевтиката, текстилната, хранително-вкусовата промишлености, металодобивът и производството на часовници.

Туризъм

В Швейцария се намират редица световноизвестни курорти като Санкт Мориц и Гринделвалд и др.

Банков сектор

Към 2003 г. финансовият сектор генерира 11,6% от БВП, а в него работят 196 000 души (от които 136 000 в областта на банкирането) или 5,5% от общата работна ръка.[16] Към 2009 г. в швейцарски банки се намират активи на стойност 5,4 трилиона франка,[17] а през 2005 г. чуждите банки в страната държат 870 милиарда франка активи.[18]

В страната функционират около 4000 финансови институции, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35 – 40% от световното управление на собствеността и имуществото на физическите и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29% от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%). Националната валута има златно покритие в размер на 130/100.

Транспорт

Швейцария разполага с особено добре развити системи на автомобилния и въздушния транспорт, а железопътният транспорт на страната е приеман за еталон в световен мащаб и швейцарските производители на подвижен състав, както и компаниите, изграждащи железопътна инфраструктура са търсени зад граница, генерирайки сериозни постъпления за швейцарската икономика и технологичен прогрес за индустрията.

Население

Виж Списък на градовете в Швейцария по население

Schwyzeroergeli
Момче с малък акордеон

Населението на Швейцария е около 8 325 194 души (2016 г.), а средната му гъстота – около 181 д./km2. Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета – в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило – от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950 – 1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените е била 82,8 години, а за мъжете – 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44%.

Езици

Швейцария се намира на кръстопътя на няколко основни европейски култури, които оказват силно влияние върху езиците и културата на страната.

Швейцария има четири официални езика – немският е майчин език на 63,7% от населението, най-вече в северните и централни части, френският на 20,4% на запад, италианският на 6,5% на юг и ретороманският на 0,5% в югоизточния кантон Граубюнден. 9% от населението има друг майчин език. [19]

Немският език, който се говори в Швейцария е преобладаващо швейцарски диалект, известен като швейцарски немски, но вестниците и радиопредаванията използват книжовен немски език. Повечето швейцарци говорят два или повече езика. Чужденците (временнопребиваващи и местни) съставят около 20% от населението.

Религия

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 43% от населението, 35% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

Стабилността и просперитета на Швейцария, комбинирани с разнообразното население в лингвистичен и религиозен аспект, са причина Швейцария да бъде описвана като единна или обединена страна.

Култура

Feusisberg - Etzel 2010-10-21 15-46-48
Традиционна дървена къща

Характерна за Швейцария е липсата на хомогенна култура – френското, немското и италианското влияние са много силни. Ретороманската култура е с малко влияние и е ограничена само в югоизточната част на страната. Въпреки различията си, различните езикови и културни региони споделят обща история, възгледи и традиции. Национален герой на страната е Вилхелм Тел, и неговият образ оказва голямо влияние върху идеалите на швейцарците.[20] Характерно за страната е добре запазеният фолклор, който, за разлика от другите западноевропейски страни, е неизменна част от ежедневието и възгледите на хората.

Фолклорното изкуство е най-добре изразено в танците, музиката и дърводелството. Традиционен за страната музикален инструмент е алпийският рог или алпхорн, който е бил използван и от някои класически композитори, като Леополд Моцарт и Йоханес Брамс. Народните песни са различни според региона, като в по-равнинните местности на Швейцарското плато те са бавни, пасторални, но с широк тонов обем, докато в планинските региони песните са по-динамични и бързи като мелодия, но с по-малки тонови амплитуди. Основни сюжети в народните песни са родината, любовта, природата и ловът. Стереотипното за Швейцария йоделно пеене е ограничено само до няколко региона.

Swisschocolateinsupermarket
Различни видове шоколад в швейцарски магазин

Дърворезбата е традиционно швейцарско изкуство. Във всички части на страната майстори умело изработват дървени декорации и фигурки, които намират приложение от украса за столчета за доене до орнаментиране на цели фасади на дървени къщи.

Алпийските спортове се практикуват от много швейцарци. Страната редовно е домакин на световни и европейски първенства по ски-спортове, биатлон, сноуборд и др.

Швейцария е наричана страната на шоколада заради голямото количество и разнообразие от шоколад, който произвежда. Добре познати са шоколадите на Nestle, Milka, Lindt, Tobleron.

Всеки кантон отбелязва свои празници. Единствените, който се отбелязват едновременно от всички кантони, са 1 август – Националният ден, Възнесение Господне, Нова година и Коледа.

Преса

През 2015 г. Швейцария е на 20-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-5 места спрямо предходната година). [21]

Източници

  1. www.imf.org
  2. Switzerland. // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.
  3. hdr.undp.org
  4. Constitutional Patriotism and Exclusion: the Swiss Case euroculturemaster.org. Посетен на 30 юли 2009
  5. In Search of Natural Identity: Alpine Landscape and the Reconstruction of the Swiss Nation. journals.cambridge.org. Посетен на 30 юли 2009
  6. Swiss and German cities dominate ranking of best cities in the world. // Citymayors.com, 28 април 2009. Посетен на 29 април 2010.
  7. Let's Swallow Switzerland от Клаус Урнер. (Lexington Books, 2002).
  8. Watches swissworld.org. Посетен на 20 юли 2009
  9. Taylor & Francis Group. Western Europe. Routledge, 2002. ISBN 1857431529. с. 645 – 646.
  10. 2010 Index of Economic Freedom: Switzerland heritage.org. Посетен на 22 април 2010
  11. The world of work cp-pc.ca. Посетен на 14 декември 2009
  12. World Economic Forum – Global Competitiveness Report. // Weforum.org. Посетен на 29 април 2010.
  13. Organic Farming in Switzerland. By Urs Niggli.
  14. Swiss Environmental Statistics Office.
  15. U.S. trade with Switzerland. Government document.
  16. The economic significance of the Swiss financial centre (PDF). // Swiss Bankers Association. Посетен на 20 май 2010.
  17. The economic signifance of the Swiss financial centre. // Swiss Bankers Association. Посетен на 20 май 2010.
  18. Foreign Banks In Switzerland Manage CHF870 Billion In Assets. // Dow Jones, 29 май 2006. Посетен на 15 юни 2006.
  19. Sprachen in der Schweiz, информация от официалния сайт на Швейцария, статистиката е от 2002 година
  20. The Legend of William Tell geschichte-schweiz.ch. Посетен на 24 юни 2009
  21. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)

Външни препратки

.cg

.cg е Интернет домейн от първо ниво за Република Конго. Администрира се от ONPT Конго и Interpoint Швейцария. Представен е през 1997 г.

.ch

.ch е Интернет домейн от първо ниво за Швейцария. Администрира се от SWITCH Information Technology Services. Представен е през 1987 г.

Домейнът .ch не произлиза от името на Швейцария на някой от националните ѝ езици: „die Schweiz“, „Suisse“, „Svizzera“ или „Svizra“. Вместо това произлиза от латинското ѝ наименование Confoederatio Helvetica (Helvetic (Швейцарска) Confederation) и всички швейцарски монети са подписани с това име. Швейцарските автомобили също имат знак CH.

Базел

Ба̀зел (на немски: Basel; на френски: Bâle – Бал, на италиански: Basilea – Базилеа) е град в Швейцария, който се намира до мястото, където се срещат границите на Франция, Германия и Швейцария (нем.: Dreiländereck).

Заедно с общините Риен и Бетинген образува кантона Базел Щат. Градът се разделя от река Рейн на Малък Базел и Голям Базел. Центърът на Базел представлява стария град и се намира в Голям Базел около пазара и старото кметство. В голямата си част освободен от движение и с прекрасните си тесни улички, старият град е „магнит“ не само за туристите, но и за жителите на града.

Базел е третият по големина град в Швейцария след Цюрих и Женева. Той е център на химическата и фармацевтичната индустрия на Швейцария. Тук са разположени седалищата на компаниите Novartis и Hoffmann-La Roche, а също на международни банкови организации. Tук е едно от седалищата на банката UBS. Най-старият университет на Швейцария също е в Базел.

Там се намира своеобразен железопътен кръстопът с една от най-големите товарни гари в Европа, в съседен Мутенц. Благодарение на товарните пристанища в региона на Базел, които са единствените в страната, Швейцария осъществява транспортна връзка със Северно море.

Летището Базел-Мюлуз-Фрайбург е построено от и обслужва 3-те съседни държави: Швейцария, Франция и Германия. Намира се на френска територия, достига се от Швейцария по екстериториален път. В самото летище има граничен пункт.

Берн

Берн (на немски: Bern; на френски: Berne; италиански и реторомански Berna; на бернски немски Bärn) е „федералният град“ (на немски: Bundesstadt) и де факто столица на Швейцария – седалище на Федералния съвет (правителството) и Федералното събрание (двукамерния парламент). Берн е също така столица на кантон Берн и окръг Берн. Населението на града е 133 798 жители (по приблизителна оценка от декември 2017 г.).Повечето от жителите на Берн говорят немски, или по-точно бернски немски, който представлява регионален вариант на т. нар. „швейцарски немски“. В кантон Берн има също и голям брой френскоговорещи жители.

Германският физик Алберт Айнщайн е работил по теорията на относителността като служител в патентната служба в Берн.

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, западна Швейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Древните гърци наричат племената живеещи в тази област келти, а римляните - гали. От там идва името на областта - Галия. Гай Юлий Цезар през 58 г. пр.н.е. достига с войската си до тези земи. Неговата седемгодишна война довежда до завладяването на тези земи и превръщането им в римска провинция Галия Комата. Неговият труд De Bello Gallico е основен източник за географията и нравите в региона. В него завоевателят ѝ разказва, че

Заубер

„Заубер“ е отбор от Формула 1.

Италиански език

Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.

Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още най-малко 500 000 в Южна Швейцария, Истрия, а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.

За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).

Лихтенщайн

Княжество Лихтенщайн (на немски: Fürstentum Liechtenstein) е малка държава в Централна Европа. Граничи с Швейцария на запад и с Австрия на изток. Името на страната идва от управляващата династия на Лихтенщайните.

Лозана

Лоза̀на (на френски: Lausanne – Лоза̀н, на немски, италиански и реторомански: Losanna – Лозана) е град в Западна Швейцария, главен административен център на кантон Во.

Разположен е във френско говорещата част на Швейцария на северния бряг на Женевското езеро. Населението му е около 133 300 (2009), а на градската агломерация е около 312 000 души. С този брой жители Лозана се нарежда на 5-то място по население сред градовете в Швейцария. Там се намира централата на Международния олимпийски комитет.

Международен съюз за защита на природата

Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) е международна природозащитна организация, която се грижи за опазването на природните ресурси. Основана е през 1948 г. и централата ѝ се намира в Гланд, Швейцария. Обединява 83 държави-членки, 108 правителствени агенции, 766 неправителствени организации и десетки хиляди експерти и учени от цял свят. Основната цел на този съюз е да поощрява и подпомага обществата по света при опазването на целостта и разнообразието в природата и да гарантира, че всяка употреба на природни блага е справедлива и еко-устойчива.В съюза съществуват различни видове програми, които се координират от Централен секретариат.Той се грижи за представянето на членовете в световените форуми и също така им осигурява стратегии, услуги, научни данни и техническа подкрепа за преодоляване на техните цели.

Национален отбор по футбол на Швейцария

Националният отбор по футбол на Швейцария представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от швейцарската футболна асоциация.

Немски език

Нѐмският езѝк (на немски: Deutsche Sprache или само Deutsch, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския. С около 90-98 милиона души, говорещи го като роден език, немският е един от основните световни езици и най-разпространеният роден език в Европейския съюз. Немскоговорящите са наричани независимо от тяхната националност немци.

Немският език се говори главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Освен това, в няколко бивши колониални владения на Германия, най-вече в Намибия, има значителни немскоговорещи общности. Немскоговорещи малцинства има и в някои източноевропейски страни, като Русия, Унгария и Словения, както и в Северна Америка и в някои латиноамерикански страни като Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто).

Основната част от немската лексика произлиза от германския клон на индоевропейското езиково семейство. Значителен брой думи са заети от латински и гръцки, известно количество и от френски и английски. Немският език използва латинската азбука, като към обичайните 26 букви се добавят три гласни с умлаут (Ä/ä, Ö/ö и Ü/ü), както и съгласната ß.

Рейн

Рейн (на немски: Rhein, [ʀaɪ̯n]; на френски: Rhin, на нидерландски: Rijn) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s. За нейната важност говорят многото замъци, построени покрай бреговете. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница. Тя започва от швейцарските Алпи и се влива в Северно море. Името ѝ идва от келтското Renos, буквално „това, което тече“, от праиндеовропейския корен rei- („тека“, „тичам“).

Столица

Столицата е най-главният град на една държава. Обикновено столицата е градът, в който се намират правителството и другите висши органи на държавната (законодателна, изпълнителна, съдебна) власт – държавният глава, парламентът, върховният съд. Но тя може да е различна от действителното седалище на правителството. Например в Нидерландия столицата е Амстердам, а седалището на правителството е Хага.

В монархиите столицата често е там, където се намира кралският двор (може да се мести от един в друг дворец). Самата етимология на столица идва от престол. Обикновено столицата е регламентирана в законодателството. Често столицата е център на дейности от много голямо значение за страната – политически, икономически, културни и други.

В повечето случаи столицата е най-големият град в страната, но има много изключения. Например в Швейцария столицата е Берн, a най-големият град е Цюрих. В САЩ столицата е Вашингтон, докато най-големият град е Ню Йорк. Също така много от столиците на американските щати не са най-големите градове в щата си – например столицата на Калифорния Сакраменто не е най-големият град в щата, а това е Лос Анджелис. Въпреки това някои столици на американски щати са и най-големите градове в щата си, например Бостън в щата Масачузетс.

Някои държави имат повече от една столица. Например Република Южна Африка има 3 столици – парламентът заседава в Кейптаун, изпълнителната власт е съсредоточена в Претория, висшите съдебни органи се намират в Блумфонтейн. Най-големият град в РЮА е Йоханесбург.

Териториалните политически единици (особено във федералните държави) и автономни области с по-голяма самостоятелност в управлението също наричат административните си центрове столици – например републиките в Русия, провинциите в Германия и Австрия, кантоните в Швейцария, щатите в Бразилия, Индия, Мексико и Съединените американски щати и др.

УЕФА

Съюзът на европейските футболни асоциации (на английски: Union of European Football Associations), познат повече като УЕФА (от съкращението UEFA), е административният и ръководен орган на европейския футбол. Член е на Международната футболна федерация (ФИФА).

Представлява националните футболни асоциации на Европа, ръководи национални и клубни състезания (Европейското първенство, турнирите на Шампионската лига, на Лига Европа и за Суперкупата на УЕФА), контролира наградния фонд, правилата и медийните права за тези състезания.

ФИФА

Международната футболна федерация или ФИФА (FIFA, от фр. – Federation Internationale de Football Association) е основана на 21 май 1904 година. ФИФА е международна организация, която управлява футбола в световен мащаб. Централните офиси на федерацията се намират в Цюрих, Швейцария. Президент е Джани Инфантино от Швейцария. ФИФА отговаря за организацията и управлението на най-големите световни футболни турнири, сред които е и Световното първенство по футбол, организирано от 1930 г. насам.

Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Цюрих

Цюрих (на немски: Zürich; на френски: Zurich) е най-големият град в Швейцария с градско население 404 783 души (31.12.2014 г.), градска агломерация 1,3 милиона и метрополисен регион 1 830 000 души, административен център на кантон Цюрих. Градът е най-голямото търговско средище в Швейцария и притежава най-голямото летище в страната. Там е и Кабаре Волтер, където през 1916 се заражда дадаизмът.

Името на града произлиза най-вероятно от келтската дума турус, свидетелство за която има на надпис в гробница от времето на римско владичество (2 век). Римляните наричали града Turicum, а на местния диалект градът е известен като Цюри (Züri).

Швейцарски исторически лексикон

Швейцарският исторически лексикон (на немски: Historische Lexikon der Schweiz; на френски: Dictionnaire historique de la Suisse; на италиански: Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.

Издателската къща на HLS е Stiftung Historisches Lexikon der Schweiz, която се намира под патронажа на Швейцарската Академия за духовни и социални науки и Швейцарското общество за история. Проектът се финансира от дарения чрез Конфедерация Швейцария. Редакцията наброява около 40 сътрудници, а общо върху проекта работят над 2500 автори. Главен редактор е историкът Марко Жорио.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.