Черньово

Черньово е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област. Разположено е на 5 км югоизточно от град Ихтиман.

Черньово
Изглед към селото

Изглед към селото
България
42.4167° с. ш. 23.75° и. д.
Черньово
Софийска област
42.4167° с. ш. 23.75° и. д.
Черньово
Общи данни
Население 293 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,34 km²
Надм. височина 708 m
Пощ. код 2067
Тел. код 07146
МПС код СО
ЕКАТТЕ 81253
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ)

География

Село Черньово се намира в Западна България, в планински район до град Ихтиман. Селото е разположено в подножието на Черни рид, част от Ихтиманска (Западна) Средна гора.

История

Старото име на селото е Каралар. През 1934 година е преименувано на Черньово[1]

Културни и природни забележителности

Обществени заведения

Селото разполага с Пощенска станция, обществена библиотека, два хранителни магазина и две кръчми.

Летище Ихтиман

В началото на селото, до пътя към град Ихтиман, се намира летателна площадка Ихтиман (LBHT), на която се провеждат летателни курсове, разходки с парапланер и самолет, организират се авиосъбори, предлага се обучение по парашутизъм и скокове с парашут с тандем.

Развлечение и отдих

Язовир Искър и Ловно-стопанство Искър (бивше УБО) се намират на 15 км от селото. В планината над селото има изградени две хижи, а край гората, по пътя за гробището, е изградена открита беседка с маса, камина и планинска чешма.

Редовни събития

В Черньово всяка година се прави събор. Най-често съборите са през юни месец. Канят се гости, танцови състави, вият се кръшни, дълги хора от всички жители, независимо млади или стари. Тържеството завършва с празнична заря.

Бележки

ЛИЧНОСТИ ОТ ЧЕРНЬОВО

Иван Стамов Керезов, прякор Кереза. роден е на 7 февруари 1949 година. Завършил е икономически науки, специализирал е в Дипломатическата академия в Москва. Работил е като дипломат в Министерството на вънщните работи като Първи легационен секретар и в посолството ни в Австрия. Участвувал е в работата на правителствени делегации. Има публикации на икономически теми у нас и в чужбина. Женен. Владее писмено и говоримо английски, немски, френски и руски език.

Източници

  • Коледаров, П., Н. Минчев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 г. София, 1989.

Външни препратки

  1. Министерска заповед 2810. Обн. ДВ. от 7 декември 1934 г.
Ихтиман (община)

Община Ихтиман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Ихтиманска котловина

Ихтиманската котловина е котловина в централната част на Ихтиманска Средна гора, в Софийска област.

Ихтиманската котловина има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат с върха си на югоизток. Дължината ѝ е около 16 км, а максималната ѝ ширина „в основата на триъгълника“ – до 10 км. Простира се в централната част наИхтиманска Средна гора между Вакарелска планина на северозапад и ридовете Белица на североизток, Ветрен (Еледжик) на югоизток и Септемврийски на юг-югозапад. Площта ѝ е около 106 км2, а средната ѝ надморска височина е от 620 до 700 м.

Оградните ѝ склонове са с различни наклони и размери – към Вакарелска планина са по-полегати и дълги, а към Септемврийски рид – резки, стръмни и праволинейни, ориентирани по дължината на ясно изразен разсед. Централните ѝ части са заети от обширно заравнено акумулативно поле (Ихтиманско поле). Склоновете ѝ са изградени от гнайси, гранити, пясъчници и конгломерати, а основата – от неоген-кватернерни утайки. Образувана е в резултат на тектонско потъване в края на горния плиоцен и кватернера. Климатът е умерено-континентален с чести температурни инверсии и мъгли през студените зимни месеци. Средна годишна температура 9,1 °C; средна януарска -2,3 °C; средна юлска 19,5 °C. Средна годишна валежна сума 548 мм. Отводнява се от река Мътивир (десен приток на Тополница) и нейните леви и десни притоци. В котловинното дъно почвите са чернозем-смолници и алувиално-ливадни. Климатичните и почвените дадености благоприятстват развитието на растениевъдството (картофи и зърнени култури) и животновъдството.

В центъра на котловината е разположен град Ихтиман, а по периферията ѝ още 8 села: Боерица, Венковец, Веринско, Живково, Мирово, Полянци, Стамболово и Черньово.

По източната периферия на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 11,9 км преминава участък от автомагистрала „Тракия“.

Успоредно на нея и в същото направлание, на протежение от 16,3 преминава участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Калотина“ – София – Пловдив – ГКПП „Капитан Андреево“.

От запад на изток, на протежение от 12,2 преминава участък от третокласен път № 822 от Държавана пътна мрежа Самоков – Ново село – Ихтиман.

През средата на котловината, от северозапад на югоизток преминава и част от трасето на жп линията София – Пловдив.

Каралар

Каралар е старо име на няколко селища в България и може да се отнася за:

Горна крепост, село в община Кърджали;

Нейково, село в община Каварна;

Черна, село в община Хитрино;

Черник, село в община Дулово;

Черньово, село в община Ихтиман.

Левски (област Пазарджик)

Левски (по-рано: Калагларе – до 14.08.1934, Долно Левски – до 04.05.1987) е село в Южна България. То се намира в Община Панагюрище, област Пазарджик.

Летища в България

Това е списък на летищата в България.

Летищата, означени с получерен шрифт обслужват редовни граждански полети.

Песнопой (област Кърджали)

Песнопо̀й е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали.

Републикански път III-822

Републикански път IIІ-822 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на Софийска област и област София. Дължината му е 39,1 km.

Пътят се отклонява наляво при 78,7 км на Републикански път II-62 и на протежение от 4,6 км съвпада с обходният път на гр. Самоков. Преодолява Шипочански рид (северно разклонение на Рила) и при село Шипочане слиза в дълбоката долина на река Шипочаница. Продължава на север по долината на реката, преминава през село Ново село, навлиза в Област София и достига югоизточния край на язовир Искър. На протежение от около 7-8 км следва брега на язовира, заобикаляйки от северозапад Септемврийски рид, след което завива на изток, преодолява нисък вододел и отново се завръща в Софийска област. Северно от село Полянци навлиза в Ихтиманската котловина, минава през село Живково и в центъра на град Ихтиман завива на север. В северната част на града се свързва с Републикански път I-8 при неговия 125,3 км.

По протежението на пътя наляво и надясно от него се отделят два третокласни пътя от Републиканската пътна мрежа с четирицифрени номера:

в първите 4,6 км се дублира с обходния път на гр. Самоков, който заобикаля града от север;

при 16 км, северно от село Ново село — надясно Републикански път III-8222 (21,8 km) през село Пчелин до град Костенец при 1 км на Републикански път II-82;

при 33,1 км, в село Живково — наляво Републикански път III-8223 (7,4 km) през село Веринско до 119,2 км на Републикански път I-8.

Септемврийски рид

Септемврийски рид (до 29 юни 1942 г. Карабаир, до 13 юли 1951 г. Черни рид, след 1989 г. неофициално Черни рид) e планински рид в южната част на Ихтиманска Средна гора, между Ихтиманската и Костенецко-Долнобанската котловина.Септемврийският рид е разположен между Ихтиманската котловина на североизток и Костенецко-Долнобанската котловина на юг. На север, чрез седловина, висока 901 m, се свързва с Вакарелската планина. На юг югозапад друга седловина, висока 997 m, която се намира на изток от село Ново село, го свързва с рида Шумнатица. След това на югозапад долината на река Очушница (ляв приток на Марица) го отделя от същия рид. На запад завършва при язовир „Искър“, а на изток проломът Момин проход на Сулудервентска река (ляв приток на Очушница) го отделя от рида Еледжик. По северозападната част на рида преминава част от главния вододел на България между Егейския и Черноморския басейн. Най-високият връх Тръна (1276 м) е разположен в западната му част.На север и юг ридът има стръмни склонове, а към Ихтиманската котловина завършват с голям наносен шлейф. Изграден е от гнайси и гранодиорити. Климатът е умерено-континентален. По югоизточния му склон, край град Момин проход и село Пчелин, има топли минерални извори. Отводнява се от левите притоци на река Очушница (същата извира от рида) и десните притоци на река Мътивир. Преобладават излужените и оподзолени канелени горски и кафяви горски почви. Почти целият рид е покрит с широколистни гори. Развито е горското стопанство, курортното и туристическото дело. По южните му склонове са разположени манастирите „Св. Пророк Илия“ (до село Очуша) и Горновасилашкия манастир (до село Горна Василица).По склоновете на рида има 9 населени места: по северния склон селата Полянци, Мирово, Стамболово и Черньово, а по южния – град Момин проход и селата Горна Василица, Очуша, Подгорие и Пчелин.По цялото западно и по част от северното му подножие, на протежение от 14,1 km, преминава участък от третокласен път № 822 от Държавната пътна мрежа Самоков – Ново село – Ихтиман.По източното му подножие, през пролома Момин проход, между гарите Немирово и Момин проход, преминава част от трасето на жп линията София – Пловдив.

Софийска (област)

Софийска област (също област Софийска или област София“) е област в България.

Заема площ от 7059 km², има население 247 489 души (по данни от преброяване 2011). Пощенските кодове на населените места в Софийска област са от 2000 до 2299. МПС-кодът ѝ е СО.

Граничи с областите Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник и София.

Областен център на Софийска област е град София, който не влиза в нейния състав. Нейната областна администрация е единствената в България, разположена в град, който е извън областта, която се управлява.

В системата ЕКАТТЕ Софийска област е наречена „област София“, а областта, която обхваща Столична община, е наречена „София (столица)“.

Списък на селата в България/Скравена - Яхиново

Това е списък на селата в България, подредени по азбучен ред. Всеки списък има около 1000 села.

Абланица — Голямо Асеново;

Голямо Белово — Калайджии;

Калейца — Неделкова гращица;

Неделково — Скорците;

Скравена – Яхиново.

Стамболово (Софийска област)

Стамболово е село в Западна България. То се намира в Община Ихтиман, Софийска област.

Чернев

Чернев е българско фамилно име. Може да се отнася за някое от следните понятия.

Населени места в община Ихтиман
Град
Села

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.