Черна гора

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора.
Черна гора
на черногорски: Црна Гора / Crna Gora
      
Национален химн: Ој, свијетла мајска зоро
Наименование на местния жител: черногорец
Местоположение на Черна гора

Местоположение на Черна гора
География и население
Площ 13 812 km²
(на 156-то място)
Води 2.6%
Климат средиземноморски
Столица Подгорица
42°47′ с. ш. 19°28′ и. д. / 42.783333° с. ш. 19.466667° и. д.
Най-голям град Подгорица
Официален език черногорски, сръбски
Население
(пребр., 2017)
642 550[2]
(на 164-то място)
Гъстота на нас. 45,1 души/km²
(на 121-во място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Мило Джуканович
Министър-председател Душко Маркович
Организации ООН, ОССЕ и др.
История
Дукля 1042
Княжество Черна гора 1 януари 1852
Кралство Черна гора 28 август 1910
Независимост 3 юни 2006
Икономика
БВП (ППС, 2018) $11,381 млн.
БВП на човек (ППС) $18,261
(на място)
БВП (ном., 2017) $4,020 млн.
БВП на човек (ном.) $6,424
(на място)
ИЧР (2015) Повишение 0.807 (висок)
(49-то)
Коеф. на Джини (2013) 26.2 (нисък)
Валута Евро(1) (EUR)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO ME
Интернет домейн .me
Телефонен код +382
(1): Прието едностранно, Черна гора не е член на еврозоната

Черна гора (на черногорски: Црна Гора, Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта ѝ е 13 812 km², от които 13 605 km² суша и 207 km² водна площ.

Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.

Име

Името Черна гора се появява за първи път през 1276 г. в една повеля на крал Стефан Милутин, с която се означава частта от т. нар. Сръбско поморие или приморие във владение на кралството, т.е. обаче само източната от Бар до Котор с планините над крайбрежието и по-точно от Румия и Суторман до Ловчен [1], но не и западното херцеговинско (хумско) или дубровнишко крайбрежие от Бока Которска до делтата на Неретва, в т.ч. и Макарска до река Цетина.

В латински извори името Montenegro се появява за първи път през 1348 г., а в дубровнишки – през 1379 г. От 15 век името Черна гора започва да се употребява за цялата прилежаща вътрешна област зад този планински венец, и по-точно за долината и прилежащата територия около река Зета, заменяйки средновековното име на областта Зета, както и античното име на тази област – Дукля. [2]

История

Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя под наименованието Превалитания, а след това от Византия (395). По време на Великото преселение на народите тук се заселват славяни и авари, които се смесват с местното далматинско население. Създава се княжество Дукля.

През по-голямата част от историята си Черна гора е независимо княжество, управлявано от няколко династии. До 14 век е назовавано като Зета, но след това е известно със сегашното си име.

През 1499 г. княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от Истанбул не позволяват упражняването на контрол. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост вследствие от т.нар. Източна криза (1875 – 1878).

Montenegro1913
Кралство Черна Гора през 1913 г.

На 28 август 1910 г. черногорският княз Никола I Петрович Негош се прогласява за крал. Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918 – 1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 г. е окупирана от италианците, а след излизането им от войната – от Германия. Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 г. Между 1945 и 1992 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия, между 1992 и 2003 г. – република на Съюзна република Югославия, а от 2003 до 2006 г. е съставен дял от Сърбия и Черна гора.

На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост от Сърбия и Черна гора, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рият член на ООН. [3]

На 10 септември 2006 г. се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите (ДПС) на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия (СДП) на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

География

Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. На територията ѝ има 40 езера, 293 km морска ивица, от която 52 km са пясъчни плажове. В Черна гора се намира заливът Бока Которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 m), дефилета и проломи, реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие. В северозападната част на Република Черна гора се простират Динарските планини, където е и най-високата част на Черна гора – връх Дурмитор (2522 m надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и др.

Население

Етноси в Черна гора
етноси процент
Черногорци
  
43%
Сърби
  
32%
Бошняци и мюсюлмани (народ)
  
13%
Други
  
12%

След преброяване на населението в Черна гора през 2003 г., в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се декларирали като християни, а 74,2% – като православни християни, 17,7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора неопределени на преброяването, а 1% са атеисти, според националната си принадлежност населението има следния състав:

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи. Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия имат черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонимътчерногорец“ има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

Религия

Вероизповедания в Черна гора
религии процент
християнство
  
78%
ислям
  
17.7%
неопределени
  
3%
други и атеисти
  
1.3%

Над 74% от черногорците са православни християни, повечето последователи на Сръбската православна църква, има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17,74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три главни етнически групи: бошняци, определили се, че говорят босненски, мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език и албанци мюсюлмани. Албанците християни, главно католици населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин, но се доближават и до Подгорица – Тузи. Бошняците, мюсюлманите по националност и албанците мюсюлмани живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора има и малка група хървати, които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска.

Език

На преброяването (2003) 63,6% от населението е потвърдило, че говори сръбски език като майчин, 22% – черногорски език, 5,5% – бошняшки език, 5,3% – албански език и 3,7% не са определили майчиния си език[5]. Официалният език в Черна гора е йекавският стандарт на сръбския език, който заменя сърбохърватския език. Така е записано и в конституцията на страната, приета през 1992 г. Използваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския, като между тях има и несъществени разлики, като сега съществува много силна тенденция и конституционно черногорският йекав диалект (зетско-южносанджакски говор) да бъде определен като отделен „черногорски език“. Кирилската и латинска ортография са равноправни.

Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност, и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство). Въобще диалектите, на които говорят сърбите, черногорците, хърватите и бошняците, са много близки, и допреди разпадането на Титова Югославия всички говореха на сърбохърватски език. След кървавото ѝ разпадане обаче, по политико-исторически причини се обособиха отделни езици, като хърватски, босненски, а сега е на път да се обособи в самостоятелен език е и черногорският. Това не е прецедент за страните от Бивша Югославия – така се роди бошняшкият език в Босна и Херцеговина, македонският език в Северна Македония. Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова, където по поръка на Сталин румънският език се нарича „молдовски“. Въобще проблемът за „черногорския език“ може да се обвърже генерално с идентификацията на самите черногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от 1991 и 2003 г. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 г., когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процентът на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани с факта, че на половината от официалните уебстраници на правителствените институции като официален език е обявен сръбски, а на другата половина от сайтовете – като официален език е посочен „черногорски“.

Езици в Черна гора
езици процент
сръбски език
  
63.6%
черногорски език
  
22%
други
  
14.5%

Държавно устройство

Според сегашната Конституция Черна гора е обявена за „демократична, социална и екологично чиста държава“.

Начело на държавата е президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Скупщина, избирана за 4 години. Изпълнителна власт – правителство. Правителството на Черна гора (Влада републике Црне Горе) се състои от министър-председател, вицепремиер и министри.

Парламент

Парламентът на Черна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища. Също така одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени му според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора (настоящето народно събрание се състои от 78 представители, за разлика от предишното, което се състоеше от 71). Настоящият председател на парламента е Ранко Кривокапич.

Президент

Президентът на Черна гора се избира за 5-годишен мандат след преки тайни избори. Правомощията на президента са:

  1. да представлява страната в чужбина;
  2. да обнародва закони чрез укази;
  3. да свиква избори за парламент;
  4. да предлага за одобрение на парламента кандидата за министър-председател и назначаването на председателя и съдиите в Конституционния съд;
  5. да предлага на парламента свикването на референдум.
  6. да дава амнистия;
  7. да удостоява с държавни ордени и награди;
  8. да изпълнява всички останали задължения, предвидени в конституцията на страната.

Президентът на Черна гора е и председател на Върховния съвет за сигурност и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Черна гора.

Административно деление

Montenegro municipalities BG
Административна карта на Черна гора

Черна гора е разделена в административно отношение на 21 общини:

Вижте също

Източници

  1. Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 47 – 51, ISBN 978-9940-27-006-3
  2. Илија Петровић – ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 47 – 51, ISBN 978-9940-27-006-3
  3. List of members to the United Nations by joining date
  4. www.cia.gov
  5. [1]

Външни препратки

.me

.me е Интернет домейн за Черна гора. Създаден е през 2007 година.

До независимостта на страната се използва домейнът .yu, който след отделянето на Сърбия и Черна гора представа да съществува.

.yu

.yu е Интернет домейн от първо ниво за Югославия. Администриран е от асоциация YUNET. През септември 2006 ISO предлага .rs за Сърбия и .me за Черна гора. На 26 септември 2006 Агенцията за поддръжка ISO 3166 се съгласява на промяната на ISO 3166-1 Alpha-2 код CS на RS. Домейнът .yu е изтрит на 30 септември 2009.

Албанци

Албанците (на албански: Shqiptarë) са народност, наброяваща около 6 млн. души, която населява западната част на Балканския полуостров. Трудно е да се посочи точен брой поради високия темп на миграция на различните етнически групи през целия полуостров през последните 2 десетилетия.

Бошняци

Бошняците са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г.

В държавната Федерация Босна и Херцеговина бошняците са една от двете общности (бошняци и хървати), които съставляват около 72,9% (2002) от населението.

Днес преобладаващата част от бошняците изповядва ислямската религия, възприета в резултат на ислямизацията на Средновековна Босна (виж Босненска църква). В езиковедски план езикът, на който говорят, представлява единно цяло с хърватския и сръбския език, като често се определя като продукт на политическа глототомия. Във Федерация Босна и Херцеговина езикът на бошняците е конституиран като босненски, докато в Република Сръбска, Сърбия, Черна гора и в Хърватия за обозначение на този език се използва терминът бошняшки. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души. След разпада на Югославия и последвалите кървави междуетнически войни се наблюдава консолидация на бошняшката нация, към която се причисляват някои от гораните в Косово и торбешите в Северна Македония.

Далмация

За римската провинция Далмация, вижте Далмация (римска провинция)Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

Зета (княжество)

Зета (на сръбски: Зета) е държава на Балканите, съществувала през XIV-XV век.

Тя възниква през 1356 година, когато родът Балшичи откъсва владенията си, приблизително съвпадащи с по-старото княжество Дукля в ядрото на днешна Черна гора, от разпадащото се Сръбско царство. След управление на сръбските деспоти Стефан Лазаревич (1421 – 1427) и Георги Бранкович (1427 – 1435) Зета отново е самостоятелна под управлението на рода Църноевичи до 1498 година, когато е завладяна от Османската империя и става основа на Черногорския санджак.

Илирия

Илирия (на старогръцки: Ἰλλυρία; на латински: Illyria) е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите. Илирите обитават Динарските планини и съседните области от предисторическо време, а от VIII век пр. Хр. основават свои царства. През 168 година пр. Хр., след Илирийските войни, Илирия е завладяна от Римската република и става основа на провинция Илирик.

Национален отбор по футбол на Черна гора

Националният отбор по футбол на Черна гора представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Черногорската футболна асоциация.

Петър Джинович

Петър Джинович (на сръбски: Петар Ђиновић или Petar Đinović) е черногорски офицер и сръбски революционер, деец на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Подгорица

Подгорица (на сръбски: Подгорица или Podgorica) е столицата на Черна гора. Разположен е при сливането на реките Рибница и Морача. Населението му е около 140 000 души.

Републикански път III-6032

Републикански път IIІ-6032 е третокласен път, част от Републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло по територията на Пернишка област, Община Перник. Дължината му е 7,2 km.

Пътят се отклонява надясно при 8,3 km на Републикански път III-603 на билото на планината Черна гора, западно от село Копаница и се насочва на север, а след това на изток като постепенно слиза от планината и навлиза в Пернишката котловина. Минава през селата Лесковец и Черна гора и в северната част на град Батановци се свързва с Републикански път III-605 при неговия 2,1 km.

Скопска Църна гора

Скопска Църна гора или Скопска Черна гора (на македонска литературна норма: Скопска Црна Гора, произнасяно Скопска Църна гора, на сръбски: (Скопска) Црна Гора или (Skopska) Crna Gora; на албански: Mali i Zi (Shkupit); на турски: Karadağ) е планина, разделена между Северна Македония, Косово и Сърбия с най-висок връх Рамно (1 651 метра).

Разположена е северно от Скопие. Формирана е като разсед и е изградена предимно от кристалинни шисти. Цялото южно подножие на планината е място за съботно-неделни разходки, където се намират голям брой вили.

Основният масив е на територията на Северна Македония, а по билото на северния дял на планината минава границата между Косово и Сърбия. Понякога южният масив се нарича Скопска Църна гора, а северния само Църна гора.

Социалистическа федеративна република Югославия

Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) е югославска държава, която наследява Кралство Югославия и съществува до разпадането си през 1991 – 1992 г. по време на Югославските войни. Неофициално тя е наричана също Титова Югославия или Авнойска Югославия. Тя е социалистическа държава-федерация, състояща се от шест социалистически републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. Сърбия допълнително включва в състава си две автономни републики: Войводина и Косово и Метохия.

Сръбски език

Сръбският език (на сръбски: Српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор.

Сърбия и Черна гора

Държавен съюз Сърбия и Черна гора е бивша държава в централната част на Балканския полуостров, наследник на Съюзна република Югославия.

Представлява конфедеративна общност между републиките Сърбия и Черна гора. Съществува в периода 2003 – 2006 г.

Съюзна република Югославия

Съюзна република Югославия (съкратено СРЮ, на сръбски: Савезна република Југославија/Savezna Republika Jugoslavija) или остатъчна Югославия е бивша държава в Югоизточна Европа, създадена на 27 април 1992 г. от двете бивши югославски републики Сърбия и Черна гора. Държавата съществува до 4 февруари 2003 г., когато се трансформира в хлабава уния Държавна общност на Сърбия и Черна гора.

Херцеговина

Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров.

Тя включва южната част на Босна и Херцеговина и северозападната част на Черна гора (наричана Стара Херцеговина). Води името си от средновековното Херцогство на Свети Сава. Към Херцеговина не спада тясната ивица земя по крайбрежието (до първите планински възвишения), която е част от Далмация.

Черногорски език

Черногорският език, съгласно конституцията на Черна гора, е официален език в Черна гора и е резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар. новощокавски диалекти в сърбохърватския – зетско-южносанджакски говор.

По време на последното преброяване на населението в Черна гора – през 2003 г., 22% от населението (т.е. повече от 100 хиляди души) са се идентифицирали като черногорци въз основа на майчиния си език, докато 60% казват, че говорят сръбски. Черногорският език е приет с конституцията на Черна гора на 19 октомври 2007 г., когато става и официален език на страната.

Езиковедите са по-склонни да приемат езика на Черна гора като диалект на сръбския, а и повечето от гражданите на Черна гора разбират книжовен сръбски. Според някои нови изследвания, делът на тези които вярват, че в Черна гора се говори отделен от сръбския език, се е повишил до 38%.Съгласно конституцията, кирилската и латинска ортография са равноправни. Официално се използват също сръбски, босненски, албански и хърватски езици.

Черногорци

Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението. Етническите черногорци са православни или мюсюлмани и говорят на сръбски и черногорски език. Според Конституцията на Черна гора, член 13 гласи: „Официалният език в Черна гора е черногорският език.“. Черногорците наброяват общо около 365 000, от които в Черна гора живеят около 278 000, а в Сърбия около 38 000 (Според преброяването от 2011 година 38 627 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.

Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Кандидати

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.