Червено море

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за морето. За административната област в Египет вижте Червено море (област).
Червено море
Red Sea 37.95521E 21.41271N
Спътникова снимка на Червено море
Информация
Страни с излаз Египет, Судан, Еритрея, Йемен, Саудитска Арабия, Йордания, Израел
Дължина 1932 km
Ширина 305 km
Площ 436 402 km
Средна дълбочина 490 m
Максимална дълбочина 3039 m
Обем 251 хил.km

Червено море (на старогръцки: Ερυθρὰ Θάλασσα Еритра́ Та́ласса, на арабски: البحر الأحمر Bahr el-Ahmar, на иврит: ים סוף Yam Suf, на английски: Red Sea) е вътрешно море на Индийския океан, разположено между Арабския полуостров на изток и Африка на запад в тектонска падина.[1]

Географска характеристика

Граници, големина, географски показатели

На запад Червено море граничи със Североизточна Африка, като мие бреговете на Еритрея, Судан и Египет, а на изток – бреговете на Йемен и Саудитска Арабия, разположени на Арабския полуостров. На североизток малък излаз на брега му имат Йордания и Израел. На юг чрез Баб ел Мандебския проток се свързва с Аденския залив на Арабско море, а на север чрез изкуствено прокопания Суецки канал – със Средиземно море. Дължина от север на юг 1932 km, ширина до 305 km, площ 436 402 km2, обем 251 хил.km3.[1]

Брегове, острови

Бреговете на Червено море са слабо разчленени и тяхното очертание основно е предопределено от бреговете на тектонската падина, образувала се по ясно изразен разлом. Почти по цялото си протежение източните и западните му брегове са паралелни един на друг. В северната му част са разположени дългите и тесни заливи Суецки и Акаба, разделени от Синайския полуостров. Островите в северната му част са малко, но южно от 17°с.ш. те образуват многочислени групи, най-голяма от които е архипелага Дахлак, на югозапад, част от територията на Еритрея.[1]

Геоложки строеж, релеф на дъното

От геоложка гледна точка, Червено море се намира в рифовата зона на границата между Африканската и Арабската литосферни плочи. Червено море е младо море. Образуването му е започнало преди около 40 милиона години, когато се образува Източноафриканския разлом. Африканската литосферна плоча се отделя от Арабската и между тях в земната кора се образува котловина, която постепенно се запълва с морска вода. Двете литосферни плочи се движат постоянно със скорост около 10 mm в година, или 1 m за един век. В геотектонско отношение падината на Червено море представлява рифт, генетически свързан със сестемата от рифтове в Аденския залив и рифтовите долини в Източна Африка. Далеч на север тази система продължава във вид на рифтове в залива Акаба, долината на река Йордан и падината на Мъртво море. На голяма площ под дъното на морето се намира „гранитен“ кристалинен фундамент, препокрит със слой от варовици и евапорити с мощност от 1 до 2 – 4 km, върху които залягат рохкави или слабо консолидирани, предимно карбонатни наслаги. По оста на рифта гранитите отсъстват и тук дъното е изградено от основни скали, а седиментния слой е циментиран с окиси на желязо и цветни метали (Zn, Cu, Pb). Отделящите се от дъното води са с температура до 62°С и соленост до 280‰, като вероятно изходите на тези горещи и силно наситени със сол води са свързани с дълбочинните разломи.[1]

В релефа на дъното на Червено море се наблюдават крайбрежни плитчини (до 200 m дълбочина), най-широки и обширни в южната му част, с многочислени коралови и основни малки острови и т.н. трогова падина, заемаща голяма част от дъното му, като преобладаващата ѝ дълбочина е до 1000 m и осова, още по-дълбока падина с максимална дълбочина от 3039 m.[1]

Климат

Климатът на Червено море има мусонен характер, но се отличава с голяма сухота вследствие разположението на морето между пустините на Арабския полуостров и Североизточна Африка. От октомври до април на север от 20°с.ш. господстват северозападните пасати, които южно от 20°с.ш. се сменят с юг-югоизточни ветрове. От май до септември север-северозападните ветрове господстват над цялата акватория на морето. Средната януарска температура на въздуха се колебае от 15,5°С на север до 27°С на юг, а средната августовска – от 27°С на север до 32°С на юг. Валежите падат главно през зимата и са от 28 mm на север до 217 mm на юг. Често явление над морето са прашните мъгли и миражи.[1]

Флора и фауна

Растителният свят на морето е сравнително беден, но животинският е доста богат и разнообразен (делфини, дюгони, гигантски морски костенурки, над 400 вида риби).[1]

Хидроложка характеристика

Повърхностните течения в Червено море имат сезонен характер. В южните му части от ноември до март теченията са в посока север-северозапад покрай бреговете на Арабския полуостров със скорост 2 km/h, а от юни до септември са в посока юг-югоизток. В северните му части, покрай източните му брегове се наблюдава противотечение в север-северозападно направление със скорост около 2 km/h, което компенсира движещите се на юг води През май, април и октомври се наблюдават преходни течения от зимно към лятно и обратно. Средната температура на водата на повърхността през февруари е от 18°С на север до 26,5°С на юг, през август съответно 27°С и 32°С. Малкият приток на сладка вода и интензивното изпарение от пъвърхността му (до 3,5 m слой вода годишно) довеждат до голямо повишаване на солеността му, величината на която в заливите Суецки и Акаба надминава 41,5‰ (най-голяма от всички морета на Земята), в северната му част достига 40,5 – 41,0‰, в южната 38,0 – 39,0‰. Плътността на водата е 1028 на север и 1024 на юг. Приливите са предимно полуденонощни с височина до 1,6 m в Суецкия залив и 0,6 m в откритите части. Минималният приток на речна вода допринася за високата прозрачност на водата му, която достига на места до 50 m. Преобладаващият цвят на водата е сиво-зелен, но покрай рифовете понякога приема млечен оттенък вседствие на голямото количество коралов пясък вдигащ се от вълните в плитките му части.[1]

Дълбочинни води се формират в северната му част в периода на зимното охлаждане на водата, когато се развива интензивна вертикална циркулация с температура до 21,7°С и соленост 40,5 – 42,3‰. Солените дълбочинни води на Червено море през Баб ел Мандебския проток постъпват в океана и дават началото на формирането на неговите дълбочинни води. Средно оттокът на дълбочинни води от Червено море към Индийския океан съставляват около 300 – 400 хил.m3/s. От Аденския залив в Червено море са движи повърхностно течение със средна скорост от 3,7 – 4,6 km/h, като обемът е около 500 хил.m3/s. Водообменът на Червено море чрез Суецкия канал е незначителен.[1]

Червено море в древността

Египтяните наричат Червено море по същия начин като Средиземно море – зелено, но по време на епохата на Рамзес III го обозначават с името „море Коди“. Дълго време то си остава загадъчно, защото египтяните пътували рядко по него, за да стигнат до страната Пунт, или само в северната му част, за да отидат до мините на полуостров Синай. Изглежда че първите походи през Червено море до Пунт са организирани по време на царуването на Сахура, втори фараон от V династия, като въпреки всичко на това море няма пристанища и египтяните използват кораби от Билбос (Кебенит), за да предприемат плаването до Пунт.

Чак през Средното царство, вероятно при един поход на везира Аменемес, при царуването на Ментухотеп, е основано днешното пристанище Кочеир, наричано през тази епоха Туа (или Сау) – бъдещото Левкос Лимен (Бяло пристанище) на гърците. Дотук обикновено се стигало през Коптос, през долината на уади Хамамат, но съществуват и други пътища от брега до долината на река Нил през арабската пустиня.

Червено море е заобиколено от причудливи земи. „Приказка за претърпелия корабокрушение“ описва един дълъг кораб, който тръгва към фараонските мини (най-вероятно мините на Синай), и който е погълнат от една буря, като се спасява единствено разказвачът, който е изхвърлен на остров Ка (т.е. на душата), където царува една огромна добра змия, наричаща себе си и повелителка на Пунт. Царят-змия му предрекъл, че след четири месеца ще дойде египетски кораб, който ще го отведе, което и става, и след два месеца плаване корабокрушенецът се завръща у дома, натоварен с подаръците от домакина си, които не са нищо друго, освен продуктите на Пунт. Преди да го напусне, змията предрича на корабокрушенеца, че никога опвече няма да види този остров на Блажените, който ни напомня, че тези земи се наричат „То Нутир“ – Божествена земя, Източната област, която боговете обитавали. То Нутир ще си остане една неясна област, разположена по „двата бряга на Голямото Зелено“, и която отчасти се отнася до Пунт. Използва се също и множественото число – Божествени земи, и освен Пунт в тях могат да се видят арабските брегове на Червено море.

По време на похода си до Пунт, при царуването на Ментухотеп, Хену докладва, че е донесъл налозите, които е събрал (използваната дума е „идеб“, което означава речни брегове, но също и културни пространства) от То Нутир. Тези култивирани местности са вероятно онези, за които говорят надписите в Деир ел-Бахари под името „Стълба към Тамяна“ („Хетиу Ниу Антиу“ – казва египетския текст; Хетиу – стълба, а „анти“ е тамяна или благовонията). „Стъпалата към благовонията“ са област в „Та Нутир“. В действителност това е „област на насладите“, обяснява надписът, който показва египетски богини, въведени в тази страна, където египтяните товарят корабите си с ароматни дървета и всички превъзходни продукти на тези земи. Изглежда че „Стъпалата на Тамяна“ отговарят на бъдещите пристанища, които гърците ще посещават по време на птолемейската епоха, и които се простират по сомалийския бряг при днешния изход на Червено море.

От същите надписи се знае и за още една област по крайбрежието на Червено море, която египтяните посещавали – това е страната Илим, която може би съответства на част от Абисиния, и в чиито обитатели Масперо разпозна, не без основание, предтечите на племето гала. През птолемейската епоха надписите споменават също така и То Нутир и Пунт, а от гръцките автори се знае, че по това време Червено море е египетско море, където пристанищата се множат – от Миос Хормос на север до Адулис, като се минело през Береника.

Стопанско значение

Транспорт, туризъм

Червено море придобива голямо значение за морските съобщения между страните от Африка, Европа, Азия и Африка след прокопаването на Суецкия канал.

Големи крайморски градове, основни пристанища и морски курорти:

  • Flag of Egypt.svg Бур Сафага (ميناء سفاجا) Египет
  • Flag of Egypt.svg Дахаб (دهب)
  • Flag of Egypt.svg Ел Кусейр (القصير)
  • Flag of Egypt.svg Марса ел Алам (مرسى علم)
  • Flag of Egypt.svg Нувейба (نويبع)
  • Flag of Egypt.svg Сома-Бей (سوما باي)
  • Flag of Egypt.svg Суец (السويس)
Панорамен вид на залива Акаба с плажа южно от Ейлат в Израел; на заден план е град Акаба в Йордания
Панорамен вид на залива Акаба с плажа южно от Ейлат в Израел; на заден план е град Акаба в Йордания

Галерия

Arabia WDL2919

Тази карта от 1662 година на латински език на Арабия е копие на по-ранна карта. Планини и оазиси са изобразени. Картата използва пунктирани линии, за да се покажат държавните граници по онова време. Червено море е означен с три латински имена: Mare Rubrum (Червено море), Mare Мека (Море от Мека) и Sinus Arabicus (залив Арабия).

SharmView

Гледка от Синай в Египет към Червено море.

Източници

  1. а б в г д е ж з и ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Красное море, т. 13, стр. 337
Via Hadriana

Виа Адриана (на латински: Via Hadriana) е древен римски път, конструиран от император Адриан през 130 г. от Антинополис на река Нил в Египет към Червено море до пристанището Беренике. Пътят е завършен през 137 г.

Via Traiana Nova

Виа Траяна Нова (на латински: Via Traiana Nova, Виа Регия) е древен римски път в провинция Арабия (Камениста Арабия) от Босра (Бостра) в Сирия до Акаба на Червено море в Йордания. Конструиран е през 107 – 114 г. от император Траян и е завършен окончателно от император Адриан. Известен е и като „Царския път“.

При император Траян през 106 г. се започва поправката на търговския път Виа Регия (известен е и като „Царския път“), през 107 г. под ръководството на легат Гай Клавдий Север. Между 111 – 114 г. войниците от III Киренайски легион строят пътят, дълъг 360 км от Босра до Ейлат на Червено море в Израел. През 114 г. пътят се нарича Via Nova или Via Traiana Nova. По него имало крепости, мостове, широки 7 метра, и бил най-важен път в Близкия изток. Той е свързан с арабския лимес. Допълнителни пътища свързвали Филаделфия и Бостра с градовете на Декаполис.

Джида

Джѝда или диалектно Джѐда (на арабски: جدّة – Джидда, Джедда; правопис по американската система BGN: Jiddah и Ǧiddah) е голям град в Саудитска Арабия.

Разположен е на брега на Червено море. Градът е сред главните административни центрове в държавата и е най-големият град в провинцията Мека. Освен това, в Джида се намира най-голямото пристанище на Червено море. Според преброяването от 2010 г., населението на града е 3 430 697 жители и представлява един от главните търговски центрове на държавата. Джида е основният транзитен пункт към Мека, свещеният град на ислямския свят, и Медина.

Джида е един от най-космополитните, най-разновидните и толерантни градове в Саудитска Арабия и е дом на значителен брой заселници от цял свят. От икономическа гледна точка, Джида се фокусира върху по-нататъшното развитие на капиталовите инвестиции в научните и инженерни сфери в Саудитска Арабия и Близкия изток.

Ейлат

Ейлат (на иврит: אֵילַת; на арабски: إيلات (audio)) е най-южният град в Израел. Административно принадлежи към Южен окръг.

Еритрея

Еритрея е държава в Източна Африка, основана през 1993 г. след отделяне от Етиопия. Има площ от 121 100 km2 и население от 5 869 869 души. Столица на Еритрея е Асмара.

Израел

Държавата Израел (на иврит: מְדִינַת יִשְׂרָאֵל) е съвременна частично призната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.

Израел граничи с Ливан, Сирия, Йордания и Египет, но има мирни договори само с последните две държави. Има излаз на Средиземно море, залива Ейлат/Акаба на Червено море, и Мъртво море. В Израел живеят главно евреи. Най-многобройните малцинства в страната са израелските араби – мюсюлмани, християни и друзи. В Израел има Палестинска автономия на територията на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, която е на път да се превърне в отделна държава. В Израел има и много източноправославни неараби, предимно имигранти от бившия Съветски съюз. Там живеят и около 50 хил. български евреи.

Йемен

Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.

Пиратство

Пиратството е практиката на организиран морски грабеж или морски бандитизъм, толкова стар, колкото и самата морска навигация. Пиратите са морски разбойници, но понякога нападат и цели на сушата. Обикновено пиратството е насочено към други кораби. Представлява частна или държавна атака в международни води или в области, които не са под юрисдикцията на никоя държава, с цел открадване на товари, настояване за откуп за пътниците и често изземване на самия кораб. Неговото определение съгласно международното право може да се намери в член 101 от Конвенцията на ООН за морското право.

Най-ранните документирани случаи на пиратство са от 14 век пр.н.е., когато морските народи, група от океански мореплаватели, нападат корабите на егейската и средиземноморската цивилизации. Тесните канали, които направляват корабоплаването в предсказуеми маршрути, създават възможности за пиратство. Исторически примери включват водите на Гибралтар, пролива Малака, Мадагаскар, Аденския залив и Ламанша, чиито географски ограничения улесняват пиратските атаки.

Пиратите често правят метежи – когато екипажът не харесва командните тактики на капитана, го сваля от поста и в повечето случаи го убива. Когато пиратите нападат друг кораб по море, обикновено се извършва абордаж – прехвърляне от единия кораб на другия – като се доближат корабите, пиратите хвърлят въжета и се пренасят на другия кораб. Те понякога нападат и крайбрежни села с цел да вземат заложници и да искат откуп. Техният основен закон е т.нар. пиратски кодекс – капитаните се събират да се договорят, когато имат да решават проблеми.

В началото на 21 век морското пиратство на транспортни плавателни съдове остава важен проблем (с изчислени световни загуби от 16 милиарда щатски долара годишно), особено във водите между Червено море и Индийския океан, Сомалийското крайбрежие, а също така в пролива Малака и Сингапур.

Пунт

Страната Пунт (в превод Страна на боговете) е област на източния бряг на Африка, на юг от Судан, на южното крайбрежие на Червено море. Богатствата на страната са легендарни и затова египтяните предприемат пътешествия до Пунт. Сред по-известните експедиции на египетските кораби дотам са 12-те плавания на Кнемхотеп, извършени по поръчка на царица Хатшепсут. Египтяните докарват от Пунт смола за миро, дъски, абанос, слонова кост, злато, парфюми и електрум.

Според изучаващите Библията учени, Пунт е земята на Фут, син на Хам.

Саудитска Арабия

Кралство Саудитска Арабия (на арабски: المملكة العربية السعودية Ал-Мамлака Ал-ʻАрабийя Ас-Суʻӯдийя), по-известна като Саудитска Арабия, е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и втората по големина арабска страна в света (след Алжир). Тя граничи с Йордания и Ирак на север и североизток, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства на изток, Оман на югоизток и Йемен на юг. Тя е свързана и с островната държава Бахрейн посредством моста на крал Фахд. На североизток от нея е Персийският залив, а на запад – Червено море. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km2 и население от 33 милиона души, от които около 5,5 милиона са чужденци;Кралство Саудитска Арабия е основано от Абдул Азиз бин Сауд през 1932 г., въпреки че завоеванията, които в крайна сметка довеждат до създаването на Кралството, започват още през 1902 година, когато Абдул Азиз завзема град Рияд, седалище на неговото семейство – Ал Сауд, дало впоследствие сегашното име на страната. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска абсолютна монархия. Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в Исляма. Двете джамии са Масджид ал-Харам (в Мека) и джамията Масджид ал-Набауи (в Медина).

Саудитска Арабия има най-големия запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава. Въпреки това, правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч неколкократно са изразявали загриженост за състоянието на човешките права в страната. Саудитска Арабия понякога е определяна като тоталитарна страна.

Соленост

Солеността е химическа характеристика на водата във водните басейни. Тя представлява количеството соли, което се съдържа в един кубичен метър вода. Мерната единица, с която се изразява солевото съдържание е промил. В зависимост от солевото съдържание, водите се делят на сладки и солени. С най-високо съдържание на соли е езерото Мъртво море в Близкия изток, където солеността на водата е над 200‰ на литър, което го прави 10 пъти по-солено от световния океан и около 20 пъти по-солено от Черно море. Най-солената част от световния океан са водите на Червено море 38 – 43‰ на литър вода.

Судан

Република Судан е държава в североизточната част на Африка със столица Хартум.

Граничи с Египет на север, с Червено море на североизток, с Еритрея и Етиопия на изток, с Южен Судан на юг, с Централноафриканската република на югозапад, с Чад на запад и с Либия на северозапад. Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, букв. Земя на черните. В настоящето Судан е една от най-нестабилните държави в света, главно поради военната диктатура в страната и все още незавършилата война в Дарфур. В Судан дълги години се води гражданска война, главно поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера (където е и Хартум) са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците-неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство.

Суецки канал

Суецкият канал (на арабски: قناة السويس,‎‎ Qanā al-Suways) е плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и представлява съкратена връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът има дължина 164 km и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193,30 km, дълбочина 24 m и широчина 205 m.. През 2015 г. каналът е разширен допълнително и движението става двупосочно.

В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 km северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.

Суецкият канал до 2015 г. е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Каналът няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит, транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез разтоварване на стоките от корабите и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила и досега, каналът може да бъде използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг“.

Тихама

Тихама (на арабски: ‏تهامة) е пустиня в южната част на Арабския полуостров, разделена от границата между Саудитска Арабия и Йемен.

Лежи в близост до Червено море. Простира се от залива Акаба до пролива Баб ел-Мандеб.

Топаз

Топазът е скъпоценен камък, известен от най-дълбока древност. Открити са неолитни находки от топаз, напомнящи остриета. Името му топаз произлиза от древното название на остров Зебергет в Червено море – Топазос. В Русия го наричат сибирски елмаз. Често топазът е бъркан с други камъни поради богатството на цветовите си разновидности: безцветен, жълт, златистожълт, розов, син, червенооранжев, пурпурен, зеленикав, кафяв.

Един от най-известните топази „Браганза“ (1680 карата) е инкрустиран в португалската корона и дълго време е бил смятан за най-големия елмаз.

Финикия

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между XV и VI век пр. Хр.

Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море. Текстове върху плочки, открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., които описват събития, развивали се северозападно от Арабския полуостров.. Финикийците са имали фонетична писменост.

Дори по време на най-големия ѝ разцвет Финикия е вечната ябълка на раздора между властващите тогава Асирия и Египет и е подчинена ту на едните, ту на другите. През IV век пр.н.е. Финикия е превзета от Персия на Ахеменидите, а през 332 г. пр.н.е. – от Александър Македонски.

Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).

Хиджаз

Хиджаз (на арабски: ٱلْـحِـجَـاز, al-Ḥijāz – бариера), е историко-географска област в западната част на Арабския полуостров в днешна Саудитска Арабия. Районът носи името си от планините Хиджаз, които разделят региона Наджд на изток от земята Тихама на запад. Той е известен още като „Западна провинция“ На запад граничи с Червено море, на север с Йордания, на изток с Наджд, на юг – с региона Асир. Най-големият град е Джеда , но е много по-известен с ислямските свещени градове Мека и Медина. Като място на двете най-свети места в исляма, Хиджаз има голямо историческо и политическо значение в арабския и ислямския свят.

Исторически, Хиджаз винаги се е считал като отделен от останалата част на Саудитска Арабия. Това е най-населеният регион в Саудитска Арабия; 35% от всички саудитци живеят там. Хиджазкият арабски е най-разпространеният диалект в региона. Саудитският Хиджаз има разнообразен етнически състав. Хиджаз е най-космополитният регион на Арабския полуостров Хората от района имат най-ясно изразената идентичност от всички регионални групи в Саудитска Арабия. Тяхната родина и произход ги отчуждават от саудитската държава, което предизвиква различни версии за историята на Арабския полуостров. Например хората от Хиджаз са изпитвали напрежение във взаимоотношенията си с хората на Наджд.

Червено море (област)

Червено море (на арабски: البحر الأحم) е мухафаза в югоизточната част на Египет, разположена между река Нил и Червено море. Южните части на областта граничат със Судан. Административен център е град Хургада.

Червено море (провинция)

Червено море е една от 15-те провинции на Судан. Наречена е така, тъй като е единствената суданска провинция, която има излаз на Червено море. Площта ѝ е 218,887 км2, което я прави една от най-големите провинции в страната. На северозапад граничи с Египет, а на югоизток - с Еритрея. Населението на главния град на провинцията, според данни от 2000 година, е 700 000 души.

Морета
Тихи океан
Атлантически океан
Индийски океан
Северен ледовит океан
Южен океан
Езера, известни като морета

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.