Хуманитарни науки

Хуманитарните науки (или на български с общото название хуманитаристика) са дисциплини, които изследват и изучават човека, използвайки методи, които са основно аналитични, критични или свързани с предположения и хипотези, като се отличават от основно емпиричните подходи в природните и понякога в социалните науки.

Примери за дисциплини, свързани с хуманитаристиката са изучаването на древните и съвременни езици, литературата, историята, философията, религията, визуалните и театрални изкуства, също музика. Допълнителни предмети понякога включвани в хуманитаристиката са антропологията, теренните изследвания, науките за комуникацията и културните изследвания, макар че те много често са възприемани като социални науки. Учените в областта на хуманитаристиката се наричат хуманитаристи.

Хуманитаристиката и хуманитаристите предполагат хуманните подходи, хуманността във философията и другите науки изброени по-горе.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Humanities“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Част от серията статии за
наука
PrirodneNauke
Природни науки
Социални науки
Приложни науки
Формални науки
Хуманитаристика
Амстердамски университет

Амстердамският университет (на нидерландски: Universiteit van Amsterdam) е многопрофилно висше учебно заведение, намиращо се в центъра на Амстердам, Нидерландия. Бюджетът на университета възлиза на 487 млн. евро, през 2006 г. във ВУЗ-а са следвали над 25 хил. студенти.

Амстердамският университет е разделен на седем факултета – по хуманитарни науки, социология, психология, икономика, право, медицина и стоматология. Университетът предлага 85 възможни магистратури, преподавани на английски език, и значителен брой – на немски и нидерландски.

Катедра по английска филология (ШУ)

Катедра „Английска филология“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Неин ръководител е проф. д-р Румяна Тодорова (от 2008 г.).

Катедра по български език (ШУ)

Катедра „Български език“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Неин ръководител е проф. д-р Надка Николова. Катедрата е основана през 1977 г., след отделянето й от катедра „Българска филология“ (създадена през 1971 г.).

Катедра по германистика (ШУ)

Катедра „Германистика“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Неин ръководител е доц. д.ф.н. Снежана Петрова Бойчева .

Катедрата поддържа контакти с Потсдамския университет в Германия. През 2018 г. е домакин на шестата национална конференция на Съюза на германистите в България, която се състои на 26 – 28 октомври.

Катедра по журналистика и масови комуникации (ШУ)

Катедра „Журналистика и масови комуникации“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Катедрата е основана през 2002 г. Неин ръководител е доц. д-р Юрий Проданов.

Катедра по история и археология (ШУ)

Катедра „История и археология“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Неин ръководител е доц. д-р Тодор Тодоров. Сред учредителите на катедрата е археологът проф. Рашо Рашев.

Катедра по история и теория на литературата (ШУ)

Катедра „История и теория на литературата“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Неин ръководител е доц. д-р Пламен Тодоров Панайотов.

През 2018 г. катедрата организира заедно със Научния център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ представяне на книгата на Луис Монтеро – „Неразказани легенди за маите“.

Катедра по руски език (ШУ)

Катедра „Руски език“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Катедрата е основана през 1973 г. Неин ръководител е проф. д-р Елена Викторовна Стоянова.

През 2017 г. катедрата за втори път е домакин на международната образователна акция „Тотальный диктант“ (инициативата е на Новосибирския държавен университет в Русия), която има цел да се провери грамотността на хората, които използват руски език.

Катедра по турски език и литература (ШУ)

Катедра „Турски език и литература“ е една от катедрите на Факултетът по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Катедрата е основана през 1992 г. Неин ръководител е доц. д-р Мийрям Неджиб Салим-Ахмед.

Любословие (Шумен)

„Любословие“ е годишно научно списание, издавано от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

То е научно периодично издание на Факултета по хуманитарни науки. Основано е през 1996 година по идея на доц. д-р Николай Димков, който става негов пръв главен редактор. В началото списанието повтаря не само името на Константин Фотиновия прототип – списание „Любословие“, но и неговата корица.

Излиза веднъж в годината и публикува статии от научните области на филологията, историята и археологията, богословието, теорията на масмедиите от преподаватели от Шуменския университет, учени от България и други страни на света.

Наука

Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод.Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни постулати. При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Способността на населението като цяло да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“

Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ във Варна е създадена през 1988 г. Това е най-голямото училище в град Варна с 58 паралелки, 120 учители и над 1400 ученици.

На основание чл. 48, ал.3 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ППЗНП по предложение на директора Валентина Крачунова съгласно решение №188 от 26.02.2003 г. на педагогическия съвет на училището Хуманитарна гимназия „Константин Преславски“ е преименувана на Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ (Държавен вестник, бр. 48 / 2003).

Гимназията има библиотека с 15 000 тома учебна и художествена литература на български и на чужди езици, компютърна база с достъп до интернет, разположена в 3 специализирани кабинета. През 1999 г. в гимназията е открита художествена галерия „Ракурси“. В нея се организират изложби от училищен и общоградски мащаб на ученици и учители – творци, както и авторски срещи.

Гимназията има договори за взаимно сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ВСУ“ Черноризец Храбър“, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Учениците са разпределени в следните паралелки: Български език + английски език, Български език + немски език, История и цивилизация, Изобразително изкуство, Танци (български народни и класически) и Музика (народно пеене, гайда, кавал, гъдулка, тамбура и пиано). Приемът за паралелките с изкуства дълги години е само след завършен 7 клас. През 2006 година гимназията започва прием на ученици с профил „Хореография“ след 4 клас, през 2007 г. – с музика, а през 2012 г. – с изобразително изкуство.

Поетика и херменевтика

Поетика и херменевтика (на немски: Poetik und Hermeneutik) – мащабен интердисциплинен изследователски проект, обединил в течение на три десетилетия литературни теоретици, философи, теолози и учени от различни хуманитарни полета около теоретични, методологически и емпирични проблеми при интерпретацията на феномени на културата и изкуството.

Семиотика

Семиотиката (понякога семиология) е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи. Тя включва изучаването на това как се създава значението на един знак и също неговото разбиране, въобще знаковите процеси (семиоза), или сигнификацията (значението) и комуникацията, знаците, но и символите.

Формалното разделяне на семиотиката на 3 дяла:

Семантика: занимава се с отношението между знаците и техните означаеми (референти, денотати, номинати);

Синтактика: занимава се с отношението между самите знаци и правилата, които ги управляват (свързват);

Прагматика: занимава се с отношението между дадени знаци и интенцията (намерението) на използващия гидължим на Виенския кръг философи около Мориц Шлик, наречени Общество "Ернст Мах".

Синдром на професионалното изчерпване

Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.

Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие. През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото на бърнаута „Maslach Burnout Inventory“ (MBI). Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:

Изисквания към работещия и неговите реални възможности.

Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.

Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.

Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.

Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.

Етични принципи на личността и изискванията на работата.Докторът по психология Арч Харт констатира определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване, простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване .

Структура

Структурата е масив от елементи, подредени по определени правила, независимо дали това са естествени структури, като например в геологията, или са проектирани, каквито са например при инженерните науки. Терминът се отнася до система, организация и всеки субект, съставен от няколко компонента, включително и взаимоотношенията между тях, така както те са наблюдавани при научни изследвания. Структурата може да бъде абстракция, каквато е социалната структура, или да бъде неосезаема, като например зданията изградени от архитектурни или строителни материали или частици. Тази концепция се използва във всички опити да бъдат разбрани научни явления и теории в хуманитарнте, социалните и природните науки.

Университет в Тетово

Университетът в Тетово (на македонска литературна норма: Универзитет во Тетово; на албански: Universiteti i Tetovës) е един от четирите държавни университета в Северна Македония. Основан е на 17 декември 1994 година в град Тетово. След като дълго време е смятан за незаконен от македонските власти през януари 2004 университетът се сдобива със статут на държавно висше учебно заведение. Ректор на Тетовския университет е проф. Вулнет Амети. Лекциите във висшето заведение се водят предимно на албански език, но също така и на македонски литературен език и английски.

Към момента в университета има 5 факултета:

Природонаучен факултет

Икономически факултет

Политехнически факултет

Факултет по хуманитарни науки и изкуство

Юридически факултет

Факултет по хуманитарни науки (Шуменски университет)

Факултетът по хуманитарни науки е един от двата най-стари факултета в Шуменския университет. Образуван е през 1971 г., едновременно със създаването на университета. Предлага обучение на бакалаври, магистри и докторанти в направленията: „Филология“, „История и археология“, „Религия и теология“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Педагогика на обучението“. Намира се в Корпус 1 на ШУ, разположен на улица „Университетска“ № 115. От 2016 г. декан на факултета е проф. д–р Веселин Божков Панайотов.

Шуменски университет

Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ е университет в град Шумен с колеж в гр. Добрич и департамент в гр. Варна, България. Основан е през 1971 година.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.