Хузестан

Хузестан (на фарси:استان خوزستان, правопис по Американската система BGN Khūzestān) е остан (провинция) в Иран с площ 64 055 km². Намира се на североизточния бряг на Персийския залив. Административен център на областта е град Ахваз. Вторият по големина град в провиницията е Абадан. Тази иранска провинция е позната и с още едно име – Арабистан. Наименованието на региона идва от първите обитатели на тези земи, персийското племе на хузите, които населявали тези земи до създаването на империята на Ахеменидите. Официалното название на областта Хузестан е окончателно утвърдено с декрет на шахиншаха Реза Шах Пахлави през 1923 г. До 1925 г. територията на днешен Хузестан се намира под протектората на Британската империя.

Хузестан
استان خوزستان
Местоположение в Иран
Местоположение в Иран
Страна Флаг на Иран Иран
Административен център Ахваз
Площ 64055 km²
Население (2006) 4 274 979 души
66,7 души/km²
Шахрестани 27
Часова зона UTC+03:30

Градове

Население

По данни от 2005 година, населението на провинцията е 4 345 607 души.

Икономика

В миналото районът е считан за житница на Месопотамия и Персия. Хузестан е богат на нефт и газ, поради което е бил обект на нападения от страна на съседен Ирак. В Хузестан се намира и най-голямата ВЕЦ в Иран.

Абадан

Абадан (на персийски: آبادان) е град в югозападната част на Иран, административен център на шахрестана Абадан в провинция Хузестан. Населението му е около 218 000 души (2006).

Андимешк

Андимешк (на персийски: اندیمشک) е град в Иран, провинция Хузестан. При преброяването от 2010 г. има 167 126 жители.

Ахваз

Ахваз е град в Югозападен Иран, административен център на провинция Хузестан с население 1 184 788 души (2016).

Бушер (остан)

Бушер (на персийски: بوشهر) е провинция в Иран с площ 22 743 km² и население 1 032 949 души (2011). Намира се в югозападната част на Иран, на брега на Персийския залив и граничи на север с провинциите Хузестан и Кохгилюе и Бойер Ахмад, а на изток с провинция Фарс. Административният център на провинцията е град Бушер, който е втори по големина пристанищен град на Иран. Провинцията е известна преди всичко с първата иранска атомна електроцентрала, със свободната икономическа зона и големите газови залежи.

Гадир Стейдиъм

„Гадир Стейдиъм“ (на персийски: ورزشگاه غدیر اهواز) е многоцелеви стадион разположен в иранския град Ахваз, явяващ се столица и най-голям град в провинция Хузестан. Намира се на 6 км. от центъра и 15 км. от международното летище, обслужващо Близкия изток, Грузия, Армения, Турция и Индия. Построен през 2006—2012 години, открит на 15 март 2012 година. Вместимост 38 900 зрители, и по този показател е шестия по големина стадион в Иран. Първоначално по проект, вместимостта на стадиона трябвало да бъде 51 000. Архитект на стадиона е жена, Зохре Малилех Фаршид, която е също автор на проекта на големия градски спортен комплекс „Ахваз“ от който е част и стадионът. Още през 1974 тя представя проект за комплекс, като нейната идея е Ахваз да приеме Олимпийските игри през 1984 година. Строежът започва през 1978 г., но Иранската революция и войната с Ирак прекратяват всякакви дейности. След края на войната, през 90-те и в началото на новото хилядолетие са изградени съоръжения от комплекса за футзал, волейбол, баскетбол и хандбал.

Първоначално „Естеглал Хузестан“ играе на 15-хилядния „Тахти Стейдиъм“ в центъра на града. След промоцията в елита отборът продължава да използва по-малкия стадион, докато важните мачове срещу грандовете „Персеполис“, „Естеглал“ (Техеран) и градския съперник „Фулад“ се провеждат на „Гадир“. През 2015 г. тимът се мести окончателно на новия стадион .

Градове в Иран

Иран бележи ускорена урбанизация и бърз растеж на градското население. Съгласно данните на националното преброяване през периода от 1996 г. до 2016 г. броят на градовете се увеличава от 612 на 1245, а градовете с над 1 милион жители са 8. От 1956 г. до 2016 г. делът на градското население нараства от 32% на 74%. Урбанизацията на страната се дължи преди всичко на вътрешната миграция на населението към големите градове.

Най-големият град на Иран е столицата Техеран, където живеят около 10% от цялото население на страната.

Техеран е голям индустриален, транспортен и културен център.

Вторият град по брой на жители е Машхад, известен преди всичко като център на религиозен туризъм. В Машхад се намира една от светините на мюсюлмани-шиити – храмът на Имам Реза.

Исфахан, трети по големина град на Иран, е столица на едноименната провинция. Със своите исторически и архитектурни паметници градът е туристическа дестинация за посетители от цял свят.

В таблици са представени данни на Статистическия център на Иран.

Дезфул

Дезфул (на персийски: دزفول) е град в Иран, провинция Хузестан. При преброяването от 2011 г. има 420 000 жители.

Намира се в район с история, която се простира назад до древна цивилизация, в града има мост, който датира от 300 г. пр.н.е.

Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен югозападен Иран. Тя обхваща най-западните и югозападните части на съвременен Иран, низините на съвременните остани Хузестан и Илам, както и малка част от днешен Ирак. Името „Елам“ е заемка от библейски иврит, което преминава от шумерски Елам(а), акадски Еламту и еламитски Хатамти. Еламитските държави са сред водещите сили в древния Близък изток.Елам се намира непосредствено на изток от Месопотамия. Първите градове в областта се появяват през каменно-медната епоха. Най-ранните писмени сведения за Елам се появяват около 3000 пр.н.е., когато се появяват и първите цивилизации в Междуречието. През Староеламитския период (Развита бронзова епоха), Елам представлява няколко царства в Иранското плато с център Аншан. През 2 хилядолетие пр.н.е. столицата се премества в Суза, в низината на Хузестан. Еламитската култура силно повлиява тази на Гутейската империя и наследилата я Империя на Ахеменидите, при която еламитският е един от основните използвани езици. Най-често еламският се счита за изолиран език, макар че някои учени го свързват с дравидските езици.

Еламски език

Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III—I хил. пр.н.е. Генетическото му родство с други езици засега не е доказано.

Носи името си от шумерското (Elama) и акадското (Elamtu) название на страната, което на еламски е Hatamti/u или Haltamti. Старите му названия са: „сузски“, „анзански“, „ахеменидски език от втори род“, „турански“, а също така и други неудачни или направо грешни като „мидийски“ и „скитски“.

Естеглал Хузестан

„Естеглал Мелли-Ахваз Хузестан ФК“ е ирански футболен клуб, от град Ахваз. Клуб е основан като филиал на техеранския „Естеглал“.

Иран

Ислямска република Иран (на персийски: ایران, [ʔiˈɾɒn]) е държава в Югозападна Азия, наричана в миналото и Персия.

Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 75 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата трайна държава на територията на днешен Иран е образуваното през 28 век пр.н.е. царство Елам. Ираноезичните мидийци създават своя империя в края на 7 век пр.н.е. Те са наследени от иранската Персийска империя, елинистичната държава на Селевкидите и две последователни ирански държави – Партското и Сасанидското царство. В средата на 7 век страната е завладяна от мюсюлманите и под властта на мюсюлманските владетели персийският език и култура се разпространяват в цялото Иранско плато и отвъд него в Централна Азия. Под властта на династии, като тези на Тахиридите, Сафаридите, Саманидите и Буидите Иран се обособява като самостоятелна държава в рамките на Ислямския свят. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Макар през следващите столетия Иран да попада под властта на чужди, главно тюркски и монголски династии, персийската култура продължава да играе важна роля, оказвайки силно влияние върху завоевателите – Газнавиди, Селджуци, Илханиди и Тимуриди. В началото на 16 век на власт се установява местната династия на Сефевидите, която налага като официална религия в страната шиитския клон на исляма. Персийската конституционна революция от 1906 година установява в страната конституционна монархия, последвана от няколко авторитарни режима. Ислямската революция от 1979 година превръща страната в теократична ислямска република.

Ирано-иракска война

Ирано-иракската война е военен конфликт между Ирак и Иран, който започва на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Войната се води в продължение на осем години, и това струва на двете страни милиони жертви и милиарди долари. Вторичните щети за икономиките на другите народи също са огромни. Войната е един от най-стратегически важните конфликти на съвремието, защото обхваща двата основни производители на петрол и региона, където са разположени повече от половината световни запаси. Ирано-иракската война продължава от 22 септември 1980 до 20 август 1988 и започва най-вече поради религиозни, политически и географски различия. Проблемите между Иран и Ирак датират преди да започне войната. Но едва след иранската революция, Ирак решава да атакува и да нахлуе. Това е идеалният момент, защото Иран е вече слаба от революцията и ще бъде непоносимо за нея да се бори. Тази война е много скъпа, като общата стойност e 1.9 трилиона щатски долара.

Нападението на Ирак в началото е успешно, но се сблъсква с народно опълчение и е преустановено. През лятото на 1982 г. Иран успява да възстанови своите територии, да навлезе в иракска територия, след което войната продължава под формата на инцидентни конфликти.

Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.

Кашкайски език

Кашкайският език е тюркски език, говорен от етническата група кашкаи в Южен Иран (в провинциите Фарс и Хузестан).

Няма точни сведения за броя говорещи го. Близък е до азербайджанския език. Кашкаите са чергари и затова е трудно да се определи точния брой говорещи език. Предполага се, че те са около 923 000 души.

Ород I

Ород I (Urūd) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Вероятният период на управлението му се отнася към 80 – 75 г. пр.н.е.Ород I вероятно е син на Готарз I и може би Ариазата, дъщеря на арменския владетел Тигран II Велики. Ород I се възкачва на трона след междуособна война с чичо му Митридат III. Ород I се споменава като владетел в астрономическите таблици от Вавилон, документиращи лунно затъмнение на 11 април 80 г. пр.н.е. Негови монети с титлата "Цар на царете" се секат в Екбатана и Рага (Медия).Ород I е женен за неговата сестра Испубарза. През 77 г. пр.н.е. той води кампания в Елам (Сузиана, дн. Хузестан) срещу местният владетел Камнаскир II. През 75 г. пр.н.е. Ород I губи властта от анонимен претендент, условно назоваван като Арсак XVI.

Санатрук

Санатрук (или Синатрук) е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Той управлява два пъти: около 93/92 – 88/87 г. пр.н.е. и около 77/76 – 70/69 г. пр.н.е. Санатрук е син на Митридат I и брат на Фраат II.През 93/92 г. пр.н.е. Синатрук вдига бунт в Елам (Сузиана, дн. Хузестан) против Митридат II, който умира в 91 г. пр.н.е. и е наследен от Готарз I във Вавилон. Около 88/87 г. пр.н.е. Синатрук е победен от Готарз I и бяга на североизток при скитите (Сака-раука).При царуването на Ород I, около 77/76 г. пр.н.е. Санатрук отново претендира за властта, подкрепен от скитите. По това време Санатрук е 80-годишен. Съдейки по монетосеченето, той контролира източните провинции на Партската империя. Второто му управление продължава седем години. Наследен е от сина си Фраат III.

Суза

Суза (на персийски: شوش; на иврит: שושן Шушан), предполагаемо основан около 4200 г. пр.н.е., е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците.

Намира се на 250 km източно от река Тигър, в днешен югозападен Иран, равнинен Хузестан.

Тюркски езици

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.

Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия.

Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.

Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:

турският – 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;

азербайджанският – 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;

узбекският – 23 милиона, в Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;

казахският – 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;

уйгурският – 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;

туркменският – 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;

татарският – 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;

киргизкият – 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;

башкирският – 2,2 милиона, в европейска Русия;

чувашкият – 1,8 милиона, в европейска Русия;

кашкайският – 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.

Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.

Чога Занбил

Чога Занбил (на персийски: چغازنبيل; чога означава хълм) е древен еламски религиозен компплекс в провинция Хузестан, Иран.

Руините на свещения град на царството на Елам са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Зикуратът е сред най-характерната архитектурна особеност на месопотамската цивилизация. Той е сред малкото съществуващи зикурати извън Месопотамия и най-голямата по рода си структура в Иран и Близкия изток. Намира се на 42 км югозападно от Дезфул, на 30 км западно от Суза и на 80 км северно от Ахваз.

Чога Занбил е построен около 1250 г. пр.н.е. от цар Унташ-Напириша, главно за да почете великия бог Иншушинак. Еламското му име е Дур-Унташ, което означава град на Унташ, но е малко вероятно някога там да са живели много хора, освен свещеници и слуги. Днес структурата е известна с персийското си име Чога Занбил.

Комплексът е защитен от 3 концентрични стени, които определят основните райони на „града“. Вътрешното пространство е изцяло заето от голям зикурат, посветен на главния бог, и е построен върху по-ранен квадратен храм със складови помещения, построени също от Унташ-Напириша.

Основните строителни материали на Чога Занбил са кални и печени тухли. Монументите са декорирани с гланцирани печени тухли, гипс и орнаменти от фаянс и стъкло.

Средната площ съдържа 11 храма за второстепенните богове. Смята се, че първоначално са били планирани 22 храма, но царят умира, преди да могат да бъдат завършени, а неговите наследници преустановяват строежа. Във външната част има царски дворци, погребален дворец, съдържащ 5 подземни царски гробници.

Яздегерд III

Яздегерд III е последният персийски цар (632 – 651) от династията на Сасанидите. Възкачва се непълнолетен начело на изтощеното от продължителни войни и анархия Персийско царство, което за по-малко от две десетилетия бива завладяно от арабите.

Арабското ислямско завоевание започва с настъпление в Ирак през 633 и 634 г. В следващите две години византийците губят Сирия и Палестина, след което арабите се насочват към Иран. След поражението на персите в битката при Кадесия (636/7 г.) и смъртта на пълководеца Рустем, Яздегерд III напуска столицата Ктезифон и пътят на нашествениците към вътрешността на Сасанидската империя е открит. В продължение на няколко години арабската армия овладява Хузестан и западен Иран. След поредица от поражения Яздегерд III остава без почти никаква армия и е принуден да се изтегли на изток заедно със свитата и остатъка от двора си. В 642 г. под арабска власт пада Атропатена, в 643 г. – Хамадан (или Екбатана), в 644 г. – Исфахан, а след това и Персия (Парса).

През 651 г. Яздегерд III е убит в Мерв, областта Маргиана, в дн. Туркменистан, вследствие на предателство. Това слага край на сасанидската династия в Персия.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.