Харта на основните права на Европейския съюз

Хартата на основните права на Европейския съюз е документ, формулиращ права, свободи и принципи, които Съюзът признава.

Формулировките на документа са съгласувани на ниво министри и са включени първоначално в проекта за Европейска конституция. След отхвърлянето на проекта за конституция на референдуми във Франция и Нидерландия се налага преработката на проекта за конституция. Резултатът е Лисабонският договор, който влиза в сила на 1 декември 2009 г. Хартата на основните права е анексирана към Договора от Лисабон, правейки я правно обвързваща за всички държави членки.[1]

01CFREU-Preamble-crop
Преамбюлът на Хартата

Бележки

  1. Харта на основните права на Европейския съюз в сила OJ C 326, 26.10.2012, p. 391 – 407 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Външни препратки

Европейска конституция

Конституцията за Европа, наричана неофициално Европейска конституция и официално Договор, установяващ Конституция за Европа (на английски: Treaty establishing a Constitution for Europe), е неуспешен договор, целящ създаването на конституция на Европейския съюз.

Той е подписан през 2004 г. от представители на всички държави-членки на Съюза, но е отхвърлен след два неуспешни референдума за неговото ратифициране във Франция и Нидерландия. Ако е била приета, Конституцията е щяла да влезе в сила на 1 ноември 2006 г.

ЛГБТ права в Европейския съюз

ЛГБТ правата в Европейския съюз са под закрилата на договорите и правото на Европейския съюз.

Хомосексуалността е законна във всички страни на ЕС, а дискриминацията в сферата на заетостта е забранена от 2000 г. Извън тази тясна сфера отделните държави-членки имат различно законодателство, предоставящо различна степен на закрила и правна регулация на семействата на еднополови двойки и осиновяването от ЛГБТ хора.

Право на неучастие в правото на Европейския съюз

Правото на ЕС е валидно за всички 28 държави-членки. Възможно е държавите-членки да договарят право на неучастие в законодателството или определени договори на Европейския съюз. Това означава, че те няма да участват в някои политики на Общността. Понастоящем пет държави-членки са договорили такива изключения: Дания (4 изключения), Ирландия (2 изключения), Полша (1 изключение), Швеция (1 изключение, но само де факто) и Великобритания (4 изключения). Чешката република ще спечели своето първо изключение при ратификацията на следващия договор (като например договор за присъединяване).

Свързан проблем е идеята за „засиленото сътрудничество“ – мярка въведена в Договора от Амстердам при която минимум 9 държави-членки могат да решат да си сътрудничат в рамките на структурите на Европейския съюз, без да включват други държави-членки, въпреки че Европейската комисия и квалифицираното мнозинство трябва да одобрят това.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.