Хамбург

Хамбург (на немски: Hamburg), или Свободният ханзейски град Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg), е вторият по големина град в Германия (след Берлин) и седми в Европейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица. Разположен е на река Елба, над нейното вливане в Северно море. В Хамбург се намира най-голямото морско пристанище в страната и трето по площ и брой обработени контейнери (до 2009 г. на второ място) в Европа след Ротердам и Антверпен.[1] Той е главен град и една от шестнадесетте провинции на Германия. Заради голямото значение на пристанището за цялата страна, в Германия градът често е наричан „Врата към света“. Хамбург е един от основните индустриални центрове на Германия – там се намират фабриката на Airbus (втори по големина самолетостроителен завод в Европа и трети в света след Сиатъл и Тулуза), корабостроителницата Blohm + Voss, централата и цехове за производство (на Nivea и Tesa) на производителя на стоки за широка употреба Beiersdorf, германската централа на Philips, най-големият медодобивен завод в Европа Aurubis, едната от двете фабрики за рояли и пиана Steinway & Sons, компанията за писалки Montblanc, пивоварната Holsten, германската централа на производителя на стоки за широка употреба Unilever и др. Градът е и един от най-големите медийни центрове в страната – оттук се излъчват новините на държавната телевизия ARD, тук се намира централата на радиотелевизионната компания NDR, седалището на най-голямата германска информационна агенция DPA, най-голямото издателство в Европа Gruner + Jahr и едни от най-големите издателства в Германия Spiegel-Verlag, Zeit-Verlag, хамбургският клон на Axel Springer (тези издателства притежават около половината от периодичната преса, продавана на територията на цяла Германия – вестниците Die Zeit, Financial Times Deutschland, Die Welt и Bild (чиито редакции са в Хамбург съответно до 1993 и 2008 г., както и списанията Der Spiegel, Stern, Auto Bild, Sport Bild, Computer Bild и др.), централите на множество международни рекламни агенции, германската централа на Warner Music Group и др.

Девизът на Хамбург е Libertatem quam peperere maiores digne studeat servare posteritas (Нека свободата, която са извоювали предците, да се запази за следващите поколения).

Хамбург
Hamburg
— град и федерална провинция на Германия
Знаме
      
Герб
Hamburg montage
Германия
53.55° с. ш. 10° и. д.
Хамбург
Хамбург
53.55° с. ш. 10° и. д.
Хамбург
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Хамбург
Площ 755 km²
Надм. височина 6 m
Население 1 786 000 души (2010)
Подразделения 7 района със 105 квартала
Кмет Кристоф Алхаус (ГСДП)
Основаване 7 век|7 век сл. Хр.
Пощенски код 20001 – 21149, 22001 – 22769, 27499
Телефонен код 040, 04721 (Нойверк)
МПС код НН
Официален сайт www.hamburg.de
Hamburgfromair
Снимка от въздуха

География

Площта на града е 755 km². [2]

Най-високата точка в провинцията е Хаселбрак с височина 116 m.[2]

Хамбург е разположен в Северногерманската равнина, на мястото, на което реките Алстер и Биле се вливат в Елба. Разстоянието от Хамбург до устието на Елба е 110 km.

В центъра на града Алстер е изкуствено преградена и образува едноименно езеро, разделено на две части. Многобройните реки и канали на територията на Хамбург се пресичат от над 2500 моста. Това прави Хамбург града с най-много мостове в Европа – повече от Амстердам, Венеция и Лондон, взети заедно.

Днешните граници на града датират от 1 април 1937 г. Към територията на Хамбург принадлежат островите Нойверк, Шархьорн и Нигехьорн, както и националният парк Хамбургишес Ватенмеер.

Реки
  • Алстер, притоци: Вандзе, Айлбек, Остербек, Голдбек, Тарпенбек, Изебек, Лотбек, Колау
  • Елба, Долна Елба (Северна и Южна Елба, Кьолбранд, Райерщийг, Рете), Дове Елба, Гозе Елба
  • Биле
  • Есте
Hamburg Binnenalster 01 KMJ
Т. нар. Биненалстер – по-малкото езеро – с изглед към Юнгфернщийг и кметството
Boroughs of Hamburg
Административните райони
  • Флотбек
  • Зееве
Възвишения
  • Хаселбрак (116,2 m)
  • Бауерберг (91,6 m)
  • Тафелберг (82 m)
  • Райерберг (79,2 m)
  • Алтер Мюлберг (76 m)

Административно устройство

Хамбург има седем административни района:

Район Жители Площ
Център 238 257 (2009) 107,1 km2
Алтона 246 936 (2009) 78,3 km2
Аймсбютел 248 233 (2009) 50,1 km2
Север 283 246 (2009) 57,8 km2
Вандсбек 408 032 (2000) 147,5 km2
Бергедорф 118 789 (2009) 154,8 km2
Харбург 200 134 (2009) 161 km2

Всеки район се състои от няколко квартала, като общият брой на кварталите в Хамбург е 104.

Климат

Климатът в Хамбург е мек и влажен. Най-топлият месец е юли (средна температура 17,4 °C), а най-студеният – януари (1,3 °C). Температури от порядъка на 30 – 33 °C не са рядкост. Средното количество валежи на година е 774 mm. През средно 52 дни годишно над града се спуска мъгла.

История

Map hamburg 1800
Хамбург 1800

Първите заселници на територията на днешен Хамбург идват през 4 век пр. Хр.

През 810 г. Карл Велики построява църква, чиято цел е да покръсти езическия север. Година по-късно е построена крепостта Хамабург, за да предостави защита както на църквата, така и на населението. През 831 г. Луи Благочестиви създава епархия, която скоро след това се превръща в архиепископия. Хамбург е превзет последователно от викингите (845 г.) и ободритите (915 г.)

По време на владението на шаунбургските графове (Адолф Първи: 1111 – 1130; Адолф Втори: 1130 – 1164; Адолф Трети: 1164 – 1203) Хамбург изживява подем в развитието си. По крайбрежието са издигнати диги и много хора се заселват в тези райони. Граф Адолф Трети основава търговско селище на западния бряг на Алстер. На 7 май 1189 г., в знак на благодарност за подкрепата на кръстоносните походи, Фридрих Барбароса дарява града с няколко привилегии, между които и правото на безмитна търговия и корабоплаване до Северно море.

Hamburg Jungfernstieg (1890-1900)
Юнгфернщийг, главната улица на Хамбург, в началото на 20 век
Hamburg Sturmflut 007
Наводнението през 1962 г.
Кадри от бомбардировките на Съюзниците над Хамбург през Втората световна война (1943), в които загиват около 55 000 души

През 14 век Хамбург става един от съоснователите на търговския съюз Ханза. През 1558 г. отваря врати една от първите немски търговски борси. През 1529 г., по време на Реформацията, Хамбург приема лутеранството. Културният разцвет на града се състои през 17 и 18 век. Хамбург остава един от най-важните търговски центрове на Северна Германия и след разпада на Ханза, по време на Просвещението и Индустриализацията.

В своята богата история Хамбург е бил под датско владение, част от Свещената Римска империя и столица на департамента Bouche de l´Elbe по време на френското владение. През 1815 г. Хамбург става част от Германския съюз, а през 1867 г. – член на Северногерманския съюз. През 1871 г. се присъединява към Германската империя.

В началото на 20 век Хамбург се превръща в космополитен град, базиран основно на търговията с цял свят. По това време „Hamburg-America Line (HAPAG)“ става най-голямата презатлантическа параходна компания. В града са централите и на други параходства, с линии до Южна Америка, Африка, Индия и Източна Азия. Хамбург е пристанището, от което много германци и източноевропейци се отправят към Новия свят. След като е победена през Първата световна война, Германия изгубва колониите си, което означава и загубата на много от търговските пътища на Хамбург.

Значителни и трагични събития от по-ново време са големият пожар (1842), епидемията от холера (1892), бомбардировките по време на Втората световна война (55 000 убити), наводнението през 1962 г.

Религия

От Реформацията Хамбург е основно евангелистки-лутерантски град. В последно време обаче евангелистката църква започва да губи влиянието си, а римокатолицизмът укрепва позициите си.

От 2007 г. в Хамбург съществува Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“.

Население

Населението на Хамбург през 2010 г. е 1 786 000 жители. Плътността на населението е 2366 жители/km².[2]

През 17 век Хамбург става най-големият немски град. През 1787 г. броят на жителите надвишава 100 000, което превръща Хамбург в голям град. Малко преди Втората световна война Хамбург има почти 1,7 милиона жители. Градът е най-многолюден през 1964 г. – 1,9 милиона, но поради субурбанизирането броят на жителите рязко спада до 1,6 милиона през 1986 г. Оттогава броят на жителите отново започва да се покачва, като към 2015 г. възлиза на почти 1,8 милиона, а според прогнозите в следващите двадесет години ще мине двумилионната граница.

Година Жители
950 500
1200 1500
1300 5000
1430 16 000
1650 60 000
1750 75 000
1787 100 000
1800 130 000
1811 107 000
1858 171 000
1867 225 100
1875 264 675
1885 305 690
Година Жители
1895 625 552
1900 768 000 [3]
1910 931 035
1917 811 908
1939 1 711 877
1945 1 350 278
1956 1 751 289
1964 1 857 431
1978 1 857 431
1986 1 571 267
1989 1 626 220
1997 1 704 731
2005 1 743 627
Население 31 декември 2004
ЖИТЕЛИ С ПОСТОЯНЕН АДРЕС 1 734 830
мъже 843 580
жени 891 250
НЕМЦИ 1 490 429
мъже 714 518
жени 775 911
ЧУЖДЕНЦИ 244 401
мъже 129 062
жени 115 339

Езици

До средата на 19 век основният език в Хамбург е долнонемският. През средата на 20 век той почти напълно излиза от употреба и е заменен от горнонемския, на чиято база е съвременният книжовен немски език. Въпреки това има хора, които могат да говорят на типичния хамбургски „платдойч“. Този диалект намира употреба и в литературата, както и в театрални постановки. Вследствие на заселването на много чужденци в периода от шейсетте години насам, в Хамбург могат да се чуят най-различни езици, предимно английски, португалски, турски, кюрдски, руски и полски.

Политика

Hamburger Rathaus von St-Petri
Кметството

Изборите през 2001 г. слагат край на 44-годишното управление на Социалдемократическата партия (SPD). Начело на сената застава тройна коалиция, съставена от Християн-демократическия съюз (CDU), Офанзивата за правов ред на Роналд Шил (Offensive D) и Свободната демократическа партия (FDP), а Оле фон Бойст е избран за кмет. През декември 2003 г. коалицията се разпада, новите избори през февруари 2004 г. са спечелени от Християндемократическия съюз с абсолютно мнозинство, а Оле фон Бойст бива преизбран.

В Хамбург има 100 консулства на различни държави, което го нарежда на второ място в света по този показател след Хонгконг.

Побратимени градове

Хамбург поддържа партньорски отношения с осем града от цял свят:[4]

Култура и забележителности

Опера, театър, мюзикъл

Hamburg Staatsoper
Сградата на операта

Първата обществена опера в Германия отваря врати в Хамбург на 2 януари 1678 г. Първоначално операта се помещава в скромна дървена сграда. По-късно на няколко метра от нея е построена нова сграда, на място, на което операта се помещава. По време на въздушните нападения през Втората световна война сградата понася тежки поражения. През 1955 г. на мястото на руините е издигната новата сграда на операта. Днес операта е известна по цял свят. Тук Монсерат Кабайе започва световноизвестната си кариера. Множество други звезди като Лучано Павароти и Мария Калас също са гостували на операта.

В Хамбург има два държавни (Deutsches Shauspielhaus (1900) и Thalia Theater (1842)) и много частни театри. Българският режисьор Теди Москов редовно гастролира в Хамбург със свои постановки.

Хамбург се счита за германската столица на мюзикълите. Тук за първи път в страната е изигран „Котките“ на Андрю Лойд Уебър. Актуалните представления са „Цар Лъв“, „Mamma mia!“ и „Мръсни танци“. Наред с тях се играят и множество по-малки известни мюзикъли.

Медии

В Хамбург има почти 15 000 фирми, работещи в сферата на пресата, печата, радио и телевизионните медии, музиката, киноиндустрията, мултимедията, рекламата. В тях работят около 62 000 души. Това превръща Хамбург в най-важния германски център на медиите.

Spiegel Building Hamburg 2
Централата на Spiegel

Седалищата на много от големите немски издателства се намират в Хамбург: Spiegel-Verlag (списание Spiegel), Axel Springer Verlag (в-к Bild, в-к Die Welt, списания Auto Bild, Computer Bild и др.), Gruner + Jahr (списания Stern, Brigitte, Gala, National Geographic и др.), Bauer Verlagsgruppe (списание Bravo) Hubert Burda Media (списания Bunte, Focus, Playboy и др.) и Jahreszeiten-Verlag. Местните вестници са Hamburger Abendblatt, Hamburger Morgenpost, BILD Hamburg. Почти половината от общогерманската преса се произвежда в Хамбург. Седалището на агенция DPA също се намира в този град.

Новините на държавната телевизия ARD се излъчват от Хамбург. Тук е и централата на държавната регионална телевизия NDR, както и на едноименните радиостанции. Регионалното студио за Северна Германия на другата държавна телевизия – ZDF – също се намира в Хамбург. Местните телевизионни канали са Hamburg 1 и TIDE, а най-слушаните частни радиостанции са Radio Hamburg, Energy, N-Joy, Oldie 95 и 106!8.

Сред по-известните музикални компании, чиито представителства за Германия са в Хамбург, личат имената на Warner и Music EMI Group. Студио Хамбург снима много кинофилми и телевизионни продукции.

Седалищата на много известни международни рекламни агенции като Scholz & Friends, Springer & Jacoby, Jung von Matt, TBWA, Kolle Rebbe, Zum Goldenen Hirschen, Grabarz&Partner също са в Хамбург.

Забележителности

Сгради
HH5Hauptkirchen
Шестте кули на петте основни църкви и кметството, отляво надясно: Св. Якоб, Св. Катерина, Св. Петър, Св. Николай, кметството и Св. Михаил
HeinrichHertzTurm
Телевизионната кула
Chilehaus Hamburg 1
Чилехаус

Шест кули доминират градската панорама: кулите на петте основни църкви и кулата на кметството. Църквата Св. Михаил – или „Михел“, както е известна в Хамбург, е емблемата на града. Св. Николай е друга известна хамбургска църква. Разрушена по времето на Втората световна война, днес в нея не се извършват служби, а играе ролята на мемориален паметник на войната. Със своите 147,3 m тя е била най-високата сграда в света в периода 1874 – 1877 г. Кулата на кметството е светската противоположност на църковните кули. Сградата на кметството е построена през 1897 г. и има общо 647 богато украсени зали и стаи. На гърба на кметството се намират сградите на хамбургската борса и търговската палата.

Най-високата сграда в Хамбург е телевизионната кула, носеща името на Хайнрих Херц – 279,8 m. Най-старата сграда се намира извън същинските граници на града – това е морският фар на остров Нойверк, построен през 1330 г.

Други архитектурни забележителности са Чилехаус – търговска сграда от края на тридесетте години, приличаща на корабен нос; Централната гара – открита през 1906 г. и помещаваща търговски център, с 450 000 пътници и посетители на ден тя е най-посещаваната немска гара; Шпайхерщат – комплекс от безмитни складове, културен паметник от 1991 г.; Планетариумът; Ландунгсбрюкен, сградата на старата поща.

Други забележителности

Други забележителности на Хамбург са пристанището, мостът Кьолбранд, старият и новият тунел под Елба, рибният пазар, Репербан – централната улица в квартала на червените фенери Санкт Паули, зоологическата градина Хагенбек – първата в света без клетки за животните, Юнгфернщийг – една от централните улици на града, главната търговска улица Мьонкебергщрасе, множеството търговски центрове и пасажи.

Паркове

Многобройните паркове и зелени площи правят Хамбург един от най-зелените градове на света. Предпочитан от жителите за разходки, спорт и пикници е Щатпарк (148 ха), в който е разположен и планетариумът. Парковото гробище Олсдорф (405 ха) е най-голямото по рода си в света. Плантен ун бломен (47 ха) е старата ботаническа градина и е разположен в самия център на града.

Музеи

В Хамбург има около 50 музея. Най-известните от тях са Хамбургският исторически музей (притежаващ най-голямата колекция от предмети, свързани с градската история в Германия), Музеят на изкуствата и занаятите (един от водещите музеи за приложни изкуства в света), „Spicy's“ – музеят на подправките, намиращ се в Шпайхерщат, Конценрационният лагер Нойенгаме, Музеят на еротичното изкуство, Етнологическият музей и Салонът на изкуствата.

Спорт

Volksparkstadion
АОЛ Арена и Колор Лайн Арена
Спортни съоръжения и отбори

Най-важните спортни съоръжения в Хамбург са АОЛ Арена (стадионът на Хамбургер ШФ), Колор Лайн Арена (мултифункционална зала), Милернторщадион (стадионът на ФК Санкт Паули), тенискомплексът Ротенбаум, плувният басейн Алстершвимхале и спортната зала Алстердорфер Шпортхале.

Най-старият все още съществуващ спортен клуб в света е HT 16, гимнастически клуб, създаден през 1816 г. Най-старият отбор по гребане в Германия и втори в света е Германия Рудер Клуб, основан през 1836 г.

Основаният през 1887 г. Хамбургер ШФ е един от съоснователите на немската Бундеслига през 1963 г. и оттогава е единственият отбор, който никога не е изпадал във втора Бундеслига. Сред успехите му са спечелването на КЕШ през 1983 г., КНК през 1977 г., Купата на УЕФА-Интертото през 2005, шампион на Германия през 1922, 1923, 1928, 1960, 1979, 1982 и 1983 г., носител на купата на Германия през 1963, 1976 и 1987, носител на купата на лигата през 1973 и 2003 г. ФК Санкт Паули е другият хамбургски футболен отбор, състезавал се в първа Бундеслига.

Хандбалният Хамбургер ШФ спечелва купата на Германия през 2006 г., както и суперкупата на Германия през 2004 и 2006 г. От 2002 г. Хамбург разполага и с отбор по хокей на лед – Мюнхен Баронс се премества в Хамбург и се преименува на Хамбург Фрийзърс. Отборите по американски футбол Хамбург Блу Девилс и Хамбург Сий Девилс също се радват на много фенове.

Спортни събития

Най-големите ежегодишни спортни мероприятия са Хамбургският маратон през април и колоездачното състезание Ватенфал Сайкласикс през лятото. От 1892 г. в Хамбург се провежда откритото първенство на Германия по тенис за мъже – Хамбург Мастерс. От 2003 г. мачовете от финалната четворка за купата на Германия по хандбал се играят в Колор Лайн Арена, като е сключен договор, според който те ще се състоят там поне до 2012 г. През юли и май се провеждат съответно състезания по конни надбягвания и прескачане на препятствия.

През 2006 г. Хамбург домакинства на пет мача от 18-ото световно първенство по футбол, а през зимата на 2007 г. – на срещи от 20-ото световно първенство по хандбал. През 2003 г. Хамбург губи националните избори за град домакин на 30-ите летни олимпийски игри през 2012 г., като градът ще се кандидатира отново за 31-ите и 32-ите.

Редовни мероприятия

Най-голямото мероприятие са празненствата по случай рождения ден на пристанището (7 май). Те траят три дни, а броят на посетителите надвишава един милион. Други големи събития са т. нар. Алстерфергнюген около езерото Алстер (през август) и Киршблютенфест, свидетелстващ за топлите отношения между Хамбург и Япония (май). Най-известните улични фестивали са Шанценфест в края на лятото и Алтонале. Всяка неделя сутрин от 5 до 9:30 се провежда рибният пазар, на който освен риба се продават месо, плодове и цветя. Пазарът е притегателен пункт за много туристи, но също така и за жителите на Хамбург, които имат възможност да напазаруват изгодно, наддавайки за съответната стока. Три пъти годишно се провежда панаирът Хамбургер дом с много атракции като влакче на ужасите, виенско колело, стрелбища, множество щандове за бързо хранене. Панаирът се посещава от около 9 милиона души годишно.

Икономика и инфраструктура

Хамбург е един от най-важните региони в сферата на търговията, транспорта и услугите в Германия. Според изследване на ЕС Хамбург е четвъртият най-богат район в ЕС след Лондон, Брюксел и Люксембург.[5]

Най-важните икономически отрасли са производството на стоки за широка употреба, въздухоплавателната индустрия, химията, електротехниката, корабостроенето, машиностроенето, производството на минерални масла, банковата търговия, медиите.

Най-големите работодатели са Airbus (10 900 работници), сдружението на здравните каси LBK (10 300), Lufthansa (10 090), Deutsche Post (9000) немските железници Deutsche Bahn (7650), търговската къща за доставяне на стоки по домовете Otto + дъщерните ѝ фирми (7300), спестовната каса Haspa (5850), Philips (5500), Beiersdorf (4700), компанията за градски транспорт Hamburger Hochbahn (4268).

Hamburg hbf1
Централна гара
U-Roedingsmarkt-kl
Мотриса на метрото по линията U3

Транспорт

Автомобилен транспорт

Хамбург разполага с 4000 km пътна мрежа и 7000 имена на улици. През територията му минават пет магистрали: А1 (Кьолн – Олденбург), А7 (Кемптен – Фленсбург), А23 (Хамбург – Хайде, А24 (Хамбург – Берлин) и А25 (Хамбург – Геестахт).

Железопътен транспорт

Градът е най-големият железопътен възел в Северна Европа. По-важните железопътни линии свързват Хамбург с Париж, Цюрих, Амстердам, Прага, Малмьо, Берлин, Мюнхен, Рурската област, Хановер. Гарите, обслужващи тези и други линии, са Централна гара, Алтона, Дамтор, Харбург и Бергедорф.

От голямо значение за паневропейския железопътен стоков транспорт е пристанищната железница, открита през 1866 г. с обща дължина на релсите от 375 km. Тук започват или завършват 10% от железопътния стоков транспорт в Германия.

Градски обществен транспорт

Градският транспорт е развит на много високо ниво.

Хамбургското метро има три линии с обща дължина 101 km, на които са разположени 89 спирки. Най-дългата линия е U1 (55,8 km), а най-късата – U2 (22 km). Първата отсечка на метрото е открита през 1912 г. През 2011 г. ще бъде открита четвърта линия. Градската железница е открита през 1906 г. и разполага с 6 линии с обща дължина 115 km и 69 спирки. AKN е регионално железопътно сдружение, което обслужва линии в южен Шлезвиг-Холщайн и Северен Хамбург. В и около Хамбург има над 640 автобусни линии с обща дължина 15 333 km и 9339 спирки. 6 фериботни линии обслужват района на пристанището, както и част от Елба.

Много от гореспоменатите линии работят и през нощта в петък срещу събота, събота срещу неделя, както и преди официални празници. През останалото време се използват 19 нощни автобусни линии. През 1965 г. всички компании, обслужващи линиите на градския транспорт се обединяват в съюза Hamburger Verkehrsverbund. Към 2004 г. той се състои от 36 транспортни фирми и покрива площ от 8700 km².

Въздухоплаване
Hamburg airport.jpeg
Залата за заминаващи на хамбургското летище

Откритото през 1912 г. летище Хамбург-Фулсбютел е четвъртото по големина и най-старото в Германия. То е едно от малкото в Европа, намиращи се вътре в самия град – разстоянието от летището до центъра е 20 km. По тази причина не се извършват нощни полети. Площта му е 570 хектара и обслужва 68 самолетни компании. Едновременно могат да бъдат обработени 53 самолета, а максималният брой излитания и кацания на час е 48. През 2006 г. общо почти 12 милиона пътници са минали през летището, а броят на полетите надвишава 168 000.

Второто летище на територията на Хамбург е служебното летище на Airbus Хамбург-Финкенвердер, намиращо се в югозападната част на града. Тук се извършват финалните монтажни работи по моделите A318, A319, и A321, а от 2007 г. и на А380. Летището се използва и за превоз на работниците на завода до другите градове, в които има заводи на компанията – Тулуза и Бристол.

Търговия

Hamburg.Hafen.Luftbild.wmt
Въздушна снимка на пристанището
Landungsbrücken, Hamburg
Ландунгсбрюкен
Hamburg-Hafen-Elbe4
Пристанището
Пристанището

Хамбургското пристанище (известно като „Вратата на Хамбург към света“) е най-голямото в Германия, второ в Европа след Ротердам и осмо в света. За някои стоки, като например кафе и килими, Хамбург е най-голямото оборотно пристанище в света. Най-голям оборот правят контейнерите – през 2006 г. са обработени рекордните 8,86 милиона контейнера, повече от два пъти в сравнение с 2000 г. Двата главни контейнерни терминала са на фирмите HHLA и Eurogate (най-голямата в Европа и трета в света). Най-голямото предимство на пристанището е безмитната зона. От правна гледна точка тя се смята за чужбина, което позволява на една стока да бъде докарана в пристанището, а после да го напусне (често преработена) без да бъде обмитена. Обмитяване се извършва, само ако стоката действително бъде внесена в Германия.

Площта на пристанището е почти 80 km², от които използваеми са около 65 km². Още 9 km² са предвидени за разширяването му. Пристанището предлага място за 320 кораба.

Разположението на пристанището (на 110 km навътре по течението на Елба) освен предимства, има и своите недостатъци. Специални кораби-багери трябва непрекъснато да се грижат за поддръжката на дълбочината на плавателната линия, която е 13 m. Въпреки това най-големите контейнеровози в света или не могат да влязат в пристанището, или това става само когато не са максимално натоварени или при прилив. Затова се обмисля реката да се направи по-дълбока в проблемните зони. От друга страна, разположението сравнително навътре в страната води до по-ниски транспортни разходи, когато стоките се прехвърлят на сухоземен транспорт.

Корабостроителницата Blohm + Voss, принадлежаща на ThyssenKrupp Marine Systems AG, е специализирана в строежа предимно на военни кораби и мегаяхти. Тя отговаря и за техническата поддръжка на най-големите пасажерски кораби в света – Freedom of the Seas и Queen Mary 2.

Върху няколко кея, на които е имало складове, се строи т. нар. HafenCity – нов квартал на площ от 155 хектара, който след построяването си през 2008 г. ще предлага 5500 жилища за 12 000души и офисна площ за 14 000 души.

Банки

Хамбург е основният банков център в Северна Германия. Тук се намира една от двете централи на HSH Nordbank. Регионалните централи за Северна Германия на многобройни банки също се намират в Хамбург.

Хамбургската борса е открита през 1558 г. и е първата в Германия и четвърта в Европа.

Изложения и конгреси

Хамбург е един от водещите конгресни градове в света. Тук през 1973 г. е построен първият конгресен център в Германия. Той се обновява, като след завършването на ремонтните работи през 2008 г. ще разполага с 16 000 места в 23 зали. Целта е да влезе в десетката на най-големите конгресни центрове. Годишно се провеждат около 200 конгреса и заседания с 150 000 участници, както и 200 обществени мероприятия с 400 000 посетители.

В непосредствена близост до конгресния център се намира теренът за изложения. Тук също се извършват усилени ремонтни работи, след които общата изложбена площ ще бъде 84 000 m² в зали и 15 000 m² на открито. В днешни дни тук се провеждат около 45 изложения с над 1,1 милион посетители от цял свят. Сред по-известните изложения са Hanseboot (за лодки) и Internorga (хотелиерство и гастрономия).

Институции

В Хамбург заседава Международният морски съд. Тук се намират и федералните изследователски институти за риболовство и за горско стопанство, федералната служба за корабоплаване и хидрография, немската метеорологична служба, институтите за тропическа медицина „Bernhard Nocht“ и за експериментална вирология и имунология „Heinrich Pette“, най-големият изследователски център на Германия в областта на физиката на елементарните частици DESY, немската централа на Greenpeace.

UniHHHauptgebaeude
Централната сграда на Хамбургския университет
Hamburg-Hummelbrunnen
Чешма със статуя на Ханс Хумел

Образование и наука

Броят на висшите учебни заведения в Хамбург е 29. Сред тях са Хамбургският университет (основан 1919 г., 39 000 студенти), Техническият университет Хамбург-Харбург (1978 г., 4500), Висшето училище за приложни науки HAW (1970 г., 14 000), Университетът на Бундесвера Хелмут Шмит (1973 г., 2150), Университетът за архитектура и строително инженерство ХафенСити (2006 г., 1500), първото частно правно висше училище в Германия Буцериус Лоу Скуул (2000 г., 519), Висшето училище за изобразително изкуство (1767 г., 1000).

От 2003 г. в Хамбург съществува българско училище. То е лицензирано от Министерството на образованието и науката на Република България, като издадените от него свидетелствата се признават в България.[6]

Интересни факти

  • През 1961 г., преди излизането на първия им сингъл, Beatles свирят в хамбургски клубове и правят първите си записи. През следващите две-три години те гастролират в Хамбург още четири пъти. През пролетта на 2007 г., недалеч от местата, на които са свирили, е открит обновен площад, носещ името на групата.
  • Хамбург е немският град с най-много милионери. По стара традиция те даряват част от богатството си на над 1000 фондации, които подпомагат различни аспекти от живота в града.
  • Хамбург е градът с най-много мостове в Европа, както и най-зеленият град в Германия. Тук се намира и най-големият речен остров в страната, на който е разположен кварталът Вилхелмсбург.
  • В миналото типичният хамбургски поздрав е „Хумел, хумел!“ – „Морс, морс!“: някой заговаря друг човек с „Хумел, хумел!“, а той отговаря с „Морс, морс!“. Той датира от началото на 19 век. По това време живее разносвачът на питейна вода Йохан Вилхелм Бенц, чиито прякор е Ханс Хумел. Докато разнася вода, той често е преследван от деца, които, за да го дразнят, му подвикват: „Хумел, Хумел!“. На тези закачки той отвръща: „Морс, морс!“, съкращение от израза на платдойч „Klei mi am Mors!“ („Целуни ме отзад!“). В днешни дни типичният поздрав е „Мойн!“, чиито произход е спорен. Най-вероятно е да произхожда от традиционния поздрав „Gutten Morgen“, който нерядко бива трансформиран в „морген“, откъдето и идва и „моинг“ на „платдойчски“.

Източници

  1. Antwerpen überholt Hamburg
  2. а б в Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 154.
  4. Hamburg und seine Städtepartnerschaften
  5. Eurostat News Release 63/2006: Regional GDP per inhabitant in the EU 25
  6. Българско училище Хамбург

Вижте също

Външни препратки

Германия

Герма̀ния (на немски: Deutschland), официално име Федерална република Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (на немски: BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад. Територията на Германия заема 357 021 km² и е разположена в умерения климатичен пояс. С население от над 82 милиона жители, тя е страната с най-голямо население в Европейския съюз и с второто най-голямо в Европа след Русия и е на трето място в света по брой на чуждите имигранти.

Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от 1 век. От 10 век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През 16 век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата в Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.

През 1999 г. страната приема новата обща европейска валута – евро.

Германия е федерална парламентарна република, съставена от шестнадесет провинции (на немски: Bundesländer). Федерална столица и най-голям град в страната е Берлин, който е с население от около 3.7 милиона души. Страната е член на множество международни организации, сред които ООН, НАТО, Г-8, Г-20, ОИСР, СТО.

Германия е най-голямата икономика в Европа и е една от водещите икономически сили в света, като заема четвърто място по номинален брутен вътрешен продукт и пето по паритет на покупателната способност. Страната е третият най-голям износител и вносител на стоки в света, а жизненият стандарт е висок. В редица области на науката и техниката Германия заема водеща позиция в света.

Горна Бавария

Горна Бавария (на немски: Oberbayern) е един от седемте административни окръзи в Бавария, Германия.

Граничи на юг и изток с Австрия, на североизток с Долна Бавария и Горен Пфалц, на северозапад със Средна Франкония и на запад с Швабия. Столица е Мюнхен.

Горна Бавария има площ от 17 529,63 km² и 4 346 465 жители (на 31 декември 2009 г.)

Горна Бавария е регионът с втория в Германия (след Хамбург) по големина брутен вътрешен продукт на жител.

Най-големите градове в Горна Бавария са:

Мюнхен

Инголщат

Розенхайм

Фрайзинг

Долна Саксония

Долна Саксония (на немски: Niedersachsen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Разположена е в Северозападната част на Германия, а столица на провинцията е град Хановер. В някои от окръзите на Долна Саксония все още се говори долнонемски език, но броят на говорещите намалява. Във федералната провинция живеят около 8 млн. жители.

Елба

Елба (на немски: Elbe, Елбе, на чешки: Labe, Лабе, на долногермански Елв, Elv) е река в Централна Европа, един от главните водни пътища в региона с дължина 1110 km и с пролетно пълноводие. Извира от планината Кърконоше (планинска система Судети), преминава през територията на Чехия и Германия, отводнявайки голяма част от Северногерманската равнина, и се влива в Северно море чрез устие – тип естуар. Чрез канали се свързва с реките Везер, Емс, Рейн и Одра. Килският канал свързва естуара на Елба с Балтийско море. Главни притоци на Елба са Вълтава, Зале, Хафел, Мулде, Охрже и Йизера (подредени по дебит). Елба минава през градовете Дрезден, Магдебург, Хамбург и др.

Имтек Арена

Имтек Арена (на немски: Imtech Arena) е стадион в квартал Баренфелд, Хамбург, Германия.

Тук се провеждат домакинските мачове на Хамбургер ШФ и на отбора по американски футбол Хамбург Сий Девилс. Съоръжението се използва и за концерти.

До 30 юни 2001 г. името на стадиона е „Фолкспаркщадион“. След това стадионът е преименуван на „АОЛ Арена“ по силата на сделка с американския интернет провайдер АОЛ в размер на 30 милиона марки (15,3 милиона евро). През 2005 г. договорът е продължен за още 2 години. От сезон 2007/2008 влиза в сила 6-годишен договор с банка ХСХ Нордбанк за правото съоръжението да носи имато „ХСХ Нордбанк Арена“. Заради Световната икономическа криза банката прекратява предсрочно договора през 2010 г. След това новият спонсор на стадиона става Имтек.

Йордан Лечков

Йордан Лечков Янков е известен български футболист, полузащитник. В националния отбор по футбол на България до 1998 година. Играе футбол от 1984 до 2002 година във ФК Сливен, ЦСКА, Хамбургер Шпортферайн, Олимпик Марсилия и Бешикташ. Печели четвъртото място на Световното първенство по футбол през 1994 година в САЩ с националния отбор по футбол на България и участва на Европейското първенство по футбол 1996 в Англия.

От 2003 до 2011 г. е кмет на град Сливен, а от 2005 г. – вицепрезидент на БФС.

Йордан Лечков е женен и има двама синове.

Йоханес Брамс

Йоханес Брамс (на немски: Johannes Brahms, [joːˈhanəs ˈbʁaːms]) е германски композитор, пианист и диригент, един от водещите представители на романтизма в музиката.

Роден в Хамбург в лутеранско семейство, основната част от кариерата на Брамс протича във Виена, където той се превръща в лидер на музикалната сцена. Още докато е жив той се ползва с голяма популярност и влияние и е сравняван с класически композитори като Йохан Себастиан Бах и Лудвиг ван Бетховен.

Йоханес Брамс композира за пиано, камерни ансамбли, симфонични оркестри, както и вокални и хорови произведения. Самият той виртуозен пианист, Брамс изпълнява премиерно много от своите произведения, но също така работи с някои от водещите изпълнители на епохата, като пианистката Клара Шуман и цигуларя Йозеф Йоахим, с които е близък приятел. Брамс е безкомпромисен перфекционист и унищожава някои от своите композиции, а други оставя непубликувани, но и днес негови произведения са основен елемент в концертния репертоар.

Брамс е смятан от своите съвременници и от по-късните изследователи едновременно за традиционалист и новатор. Корените на музиката му са в структурите и композиционните техники на бароковите и класически майстори. Той е майстор на контрапункта, комплексния и силно дисциплиниращ метод на композиране, с който е известен Йохан Себастиан Бах, както и на музикалното развитие, композиционен подход, утвърден от Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетховен. Брамс се стреми да отдава чест на „чистотата“ на тези „германски“ структури и да ги адаптира към романтичното усещане, като при този процес изгражда смели нови подходи към хармонията и мелодията. Макар много негови съвременници да смятат музиката му за твърде академична, от неговия принос и умение се възхищават по-късни композитори с различни възгледи – от прогресивния Арнолд Шьонберг до консервативния Едуард Елгар.

Мекленбург

Мекленбург (на немски: Mecklenburg, на мекленбургски: Mękelborg) е исторически регион в северната част на Германия. Мекленбург е територия на Свещената Римска империя, днес е най-голямата част в западна Мекленбург-Предна Померания.

Мекленбург има площ от 15 721 квадрат километра и през май 1939 г. там са живеели 910 826 жители и 56 града. Най-големите градове на Мекленбург са Росток, Шверин, Нойбранденбург и Висмар.

Името Мекленбург („Mikelenburg“) се споменава за пръв път в документ от 995 г. Така се казвал славянският замък Мекленбург (Вилиград) в днешното село Мекленбург при Висмар и означава „Голям замък“. Живеещият там славянски род от князе (крале) взема това име.

Управлява се от 1131 до 1918 г. от род Дом Мекленбург.

През ранното Средновековие Мекленбург е заселен от славяни и се управлява от князе (крале). От 1160 г. територията е завладяна първо от саксонците и е включена в немскоговорещата Свещена Римска империя. От 1180 до 1227 г. Мекленбург e окупиран от Дания. Князът на ободритите Прибислав получава обратно през 1167 г. Terra Obodritorum (освен Графство Шверин) като васал на саксонския херцог Хайнрих Лъв и приема християнската вяра.

От 1200 г. в страната идват немски заселници от Вестфалия, Долна Саксония, Фризия и Холщайн. Те основават 45 градове. След смъртта на Хайнрих Борвин II през 1226 г. територията се разделя. Създават се княжествата Мекленбург, Верле и господствата Пархим-Рихенберг и Росток.

Според договора от Хамбург от 8 март 1701 г. територията е разделена на две (частични) херцогства, от 1815 г. на (частичните-) Велики херцогства – Мекленбург-Шверин и Мекленбург-Стрелиц –, които образуват обща държава и от 1755 г. имат обща конституция и общо народно събрание до 1918 г.

От 1 януари 1934 г. двете части на страната се обединяват отново в Ланд Мекленбург.

През 1945 г. територията влиза в Мекленбург-Предна Померания, която по заповед на Съветския съюз от 1947 г. се нарича „Мекленбург“.

През 1990 г. се основава отново Мекленбург-Предна Померания и от 3 октомври 1990 г. е държава на Германия.

Мюнхен

Мюнхен (на немски: München, произношение ['mʏnçən], на баварски диалект: Minga, на латински: Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария. С население от 1 450 381 души (2015) той е третият по големина град в страната след Берлин и Хамбург (вж. Списък на градовете в Германия). Намира се на река Изар. Фигурата на герба на Мюнхен е т. нар. „мюнхенското детенце“ (Münchner Kindl), което в действителност е фигура на монах. Мюнхен е вторият по промишлена сила град в Германия и важен културен метрополис. Той е на първо място по важност в сферата на информационните технологии в Европа и на второ в сферата на издателската дейност и медиите в света след Ню Йорк.

Открито първенство по тенис на Германия (мъже)

Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.

Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.

Паул фон Хинденбург

Паул Лудвиг Ханс Антон фон Бенекендорф унд фон Хинденбург (на немски: Paul Ludwig Hans Anton von Beneckendorff und von Hindenburg, познат като Паул фон Хинденбург) е германски военен и политик, президент на Германия в периода 12 май 1925 – 2 август 1934 година.

През февруари 1925 г. първият президент на Ваймарската република Фридрих Еберт умира. По това време Паул фон Хинденбург е пенсиониран и верен на кайзера в изгнание. Според Хинденбург в Германия трябва да се възстанови монархията по английски модел. Въпреки нежеланието си, подложен под силен натиск, той се кандидатира за президент на Германия при условията на Ваймарската конституция. Основна роля за промяната на позицията му има адмирал Алфред фон Тирпиц. Печели изборите с 14 655 766 гласа пред Вилхелм Маркс с 13 751 615 гласа и Ернст Телман с 1 931 151 гласа.

Първа Бундеслига

Първа Бундеслига (на немски: Fußball-Bundesliga) е най-високото стъпало в германския клубен футбол. Въведена е на заседание на Германския футболен съюз на 28 юли 1962 г. в Дортмунд преди сезон 1962/62.

Понятието „бундеслига“ се използва и като събирателно наименование на първенствата по още няколко клубни спорта в Австрия и Германия. Преди въвеждането на Първа Бундеслига са съществували няколко първенства на регионален принцип, победителите от които са играели финален турнир за излъчване на шампиона на Германия.

Победителят, участниците в европейските клубни турнири и изпадащите от турнира се излъчват по класическата шампионатна система – играе се всеки срещу всеки при разменени домакинства. Шампионът, вторият и третият отбор се класират директно в Шампионската лига, четвъртият отбор играе квалификация за същия турнир, петият и шестия отбор участват в Лига Европа, заедно с носителя на Купата на Германия. Последните два отбора изпадат във Втора Бундеслига, а завършилият на шестнадесетото място тим играе допълнителни две баражни срещи срещу третия от втора дивизия за участия в германския елит.

Световно първенство по футбол 2006

Световното първенство по футбол Германия 2006 е международен футболен турнир, който започва на 9 юни 2006 г. и завършва на 9 юли 2006 г. Във финалния мач световен шампион става Италия, побеждавайки Франция след изпълнение на дузпи. Това е 18-ото в историята Световно първенство по футбол. През юни 2000 г. Германия спечелва правото на домакинство, побеждавайки кандидатурите на Бразилия, Англия, Мароко и РЮА (която е домакин на Световното първенство по футбол през 2010 г.).

Играчи, които получат жълт картон в два мача, биват наказани за един мач. На играчите с един от двата жълти картона преди полуфиналния мач този жълт картон бива опростен.

Турнири от международните серии 500 на ATP

Международните серии 500 на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP World Tour 500) се състоят от 13 турнира в една календарна година както следва: Ротердам, Рио де Жанейро, Дубай, Акапулко, Барселона, Лондон(Куинс), Хале, Хамбург, Вашингтон, Пекин, Токио, Виена и Базел. От тях три се провеждат на клей (Рио де Жанейро, Барселона, Хамбург), два на трева (Лондон, Хале), а останалите на твърда настилка. Те са третото ниво по значимост в световния тенис (Световния Тур), след четирите турнира от Големия шлем и десетте турнира (девет от сериите Мастърс 1000 и заключителния турнир на най-добрите осем тенисисти през календарната година).

Турнирите от категория 500 на ATP са наречени по този начин тъй като, шампионът на всеки един от тях получава 500 точки за световната ранглиста.

Франкфурт на Майн

Франкфурт на Майн (на немски: Frankfurt am Main) е най-големият град в провинция Хесен, Германия, с население 679 664 души (2010 г.) – петият по големина град в Германия след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн.Намира се на координати 50°06'42,5" северна ширина и 8°41'09,4" източна дължина. Разположен край река Майн, с площ 248,3 км², Франкфурт е финансовият и транспортен център на Германия. Градът е един от водещите финансови центрове в Европа; в него се намират седалищата на Европейската централна банка и Франкфуртската външнотърговска банка. Според Ливърпулския университет Франкфурт е най-богатият град в Европейския съюз.

Във Франкфурт се намират много от най-високите сгради в континентална Европа. Поради струпването на небостъргачи в центъра си градът понякога бива наричан „Майнхатън“ по аналогия с Манхатън, кварталът на Ню Йорк, известен с многобройните си небостъргачи. Към август 2009 във Франкфурт има 21 сгради с височина над 100 м., като в процес на планиране са още 7. Повечето от които са офисни сгради, предимно централи на банки и застрахователни компании. Най-високата сграда е централата на „Комерцбанк“ – „Комерцбанк Тауър“ (на немски: Commerzbank Tower).

Съществуващи небостъргачи (подредени по височина в низходящ ред) и техните височини:

Сградата на „Комерцбанк“ – 258,7 м;

Панаирната кула – 256,5 м;

Офис сграда на Вестендщрасе 1 – 228 м;

Майн Тауър (централа на банка „Хелаба“ и единствен небостъргач с наблюдателна платформа на покрива) – 200 м;

Сградата „Трианон“ – 186 м;

Сградата на „Дрезднербанк (на Дойче Бан от 2010)“ – 166,7 м;

Офис сграда „Плаза“ и хотел „Мариот“ – 162 м;

„Дойче Банк Хоххаус“ – 155 м;

Офис сграда „Скайпър“ – 153,8 м;

Сграда на Европейската Централна Банка – 148,5 м;

Офис сграда „Ситихаус“ – 143,4 м;

Франкфуртски офис център (FBC) – 140 м;

Сградата „Галилео“ на „Дрезднербанк“ – 136,8 м;

Офис сгради „Кастор унд Полукс“ – 126,9 м (по-високата от двете);

Офис сгради „Гардън Тауърс“ – 126,5 м;

Панаирна сграда номер 9 „Торхаус“ („Къщата-врата“) – 116 м;

Офис сграда „Японски център“ – 115 м.Небостъргачи в процес на проектиране

Сграда „МАКС“ на „Дойче Банк“ – 228 м;

Сграда на Франкфуртската спестовна каса (Frankfurter Sparkasse)и Вюртембергската ипотечна банка (Wuerttembergische Hypothekenbank) – 195 м;

Сграда „Ърбън Ентъртейнмънт Сентър“ – 195 м;

Сграда „Хоххаус ам Опернплац“ („Небостъргач на площада на операта“) – 168 м;

Небостъргач на Гютерплац – 160 м;

Сграда „Кайзеркаре“ на „Комерцбанк“ – 135 м;През Средновековието Франкфурт е бил свободен град и място за коронация на немските крале. Още тогава градът се обособява като един от главните търговски центрове в Европа. В града седалища имат повече от 300 банки, както и четвъртата по големина в света фондова борса.

Летището Франкфурт Рейн-Майн е третото по големина пътническо (след Хийтроу и Шарл дьо Гол) и най-голямото товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 51,8 милиона пътници и 1,95 милиона тона товари през 2005 г.

Хамбургер ШФ

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV), накратко Хамбург, е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. До сезон 2017-18 година, когато отпада във втора Бундеслига този отбор е единственият, който е играл в Бундеслигата от създаването ѝ през 1962 година. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургски мискет

Хамбургски мискет е десертен сорт грозде. Получен е чрез кръстосването на сортовете Александрийски мискет и Тролингер в края на ХІХ век в Пировано, (Италия).

Познат е и с имената: Мускат де Хамбург, Мускат черен александрийски, Тамайоза негра Хамбург, Хамбургски мускат и др.

Разпространен е във Франция, Унгария, Румъния, Гърция, Тунис, среща се в САЩ, Аржентина и в други лозарски страни. В България се среща в цялата страна, но на по-ограничени площи.

Дава добри резултати на хълмисти леки почви и при по-голяма въздушна влажност. Склонен е към изресяване. Гроздето узрява в първите дни на септември. Подходящ е за отглеждане в цялата страна. Лозите се отличават с добра родовитост. Добивът от лоза е между 3 – 6 кг, а от декар 1000 – 2000 кг.

Гроздът е средно голям, разклонен, силно рехав. Зърната са средно големи до големи, кръгли и овални, виолетово-сини, покрити с восъчен налеп. Кожицата е плътна и жилава. Вътрешността е месеста и сочна. Има фин вкус и приятен мискетов аромат.

Сортът се отличава с висока захарност и киселинност. Гроздето е устойчиво при транспорт и може да се съхранява 2 – 3 месеца. Освен за пряка консумация се използва за производство на гроздов сок, компоти, както и за приготвяне на мискетови вина и ракии.

Ханза

Ханза, Ханзейски съюз или Ханзейска лига (на немски: Hanse, от старовисоконемски: Hansa, буквално „група“, „съюз“), също: Любекска ханза, Немска ханза (на латински: Hansa Teutonica или Liga Hanseatica) е съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-ти и 17 век.

Съюзът изгражда и поддържа търговски монопол в Балтийско море, част от Северно море и голяма част от Северна Европа. Градовете на Ханзата имат свои собствени закони и взаимно си осигуряват помощ и защита. Столица на Ханзата е град Любек, намиращ се в Северна Германия.

Ханзата обединява всички градове за защита на търговските интереси на членуващите свободни градове. Тя съществува и до днес, с някои прекъсвания. И до днес за някои градове като нарицателно остава името им ханзейски град – такива са Хамбург, Любек, Бремен и Росток.

1 000 000+
500 000+
200 000+
100 000+

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.