Фритьоф Нансен

Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Фритьоф Нансен
Fridtjof Nansen
норвежки изследовател и общественик
Fridtjof Nansen LOC 03377u

Роден
Стуре Фрьон, Норвегия
Починал
Люсакер, Норвегия

Религия атеизъм
Научна дейност
Област География
Награди Нобелова награда Нобелова (1922)

Подпис
Fridtjof Nansen (signature)
Уебсайт

Ранни години (1861 – 1888)

Роден е на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Кристияния (сега Осло), във факултета по зоология.

Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба „Викинг“ в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Полярни изследвания (1888 – 1896)

Експедиция в Гренландия (1888)

Nansen Greenland Crossing Map
Гренландска експедиция юли-октомври 1888
  Пътуване с лодка покрай брега на Гренландия от мястотото на първоначално заплануваното пресичане до 64° с.ш., от където е предприето реалното пресичане на острова  Първоначално планирания маршрут за пресичане на Гренландия  Пътят на Нансен и Свердруп през Гренландия 22 август – 29 септември 1888

От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участници, изминава 560 км и пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животинския свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал „Виктори“ на Лондонското Кралско географско дружество и медал „Вега“ на Шведското дружество по антропология и география.

Експедиция в Арктика на кораба „Фрам“ (1893 – 1896)

Океанографски изследвания (1896 – 1905)

За Нансен и неговата експедиция заговаря целият свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези.

През 1897 г. става професор по зоология в университета в Кристияния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.

Политическа дейност (1905 – 1930)

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост, който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на р. Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния изток.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Инициира и създава през 1927 г. международното дружество „Аероарктик“ и става негов пожизнен президент. Независимо, че е на 65 г. се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

Памет

Fridtjof Nansen statue 2
Паметникът на Фритьоф Нансен на булеварда с неговото име в София.

Неговото име носят:

Трудове

  • „The Norwegian North polar expedition 1893 – 1896. Scientific results“, (v. 1 – 6, 1900 – 06);
  • „Nebelheim. Entdeckung und Erforschung der nordlichen Länder und Meere“, B. 1 – 2, Leipzig, 1911.

Вижте също

Източници

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 322 – 325.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 300 – 301.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 413.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 34, 78 – 79, 217 – 218.

Външни препратки

10 октомври

10 октомври е 283-ият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна). Остават 82 дни до края на годината.

13 май

13 май е 133-ият ден в годината според григорианския календар (134-ти през високосна). Остават 232 дни до края на годината.

Арктическа експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам“

Арктическата експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам“ е експедиция с цел анализиране на теченията в Северния ледовит океан, ръководена от Фритьоф Нансен, провела се между 1893 и 1896 година.

През 1889 г. Нансен се отправя на турне из Европа и Америка, като изнася лекции за своето пътешествие в Гренландия и популяризира своите планове за нова експедиция към Северния полюс, който за разлика от своите предшественици възнамерява да достигне, като използва дрейфуващите ледове и морските течения. За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. норвежки крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. норвежки крони) се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован „Фрам“ („Напред“).

Целта на експедицията била следната: Анализирайки теченията в Северния ледовит океан, въз основа на плаването на американския лейтенант Джордж Вашингтон де Лонг, Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир през Северния полюс до бреговете на Гренландия. Планът включвал „Фрам“ да замръзне в ледовете около Новосибирските острови и заедно с тях да преминат през Северния полюс и да стигнат до Гренландия. Както ще се окаже по-късно теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, обаче не през полюса, а малко по-южно от него. Освен Нансен на кораба се намират още 12 души екипаж, в т.ч. и бившия му спътник в Гренландия Ото Свердруп – капитан на кораба.

На 24 юни 1893 г. „Фрам“ напуска пристанището на Християния и се отправя към Северния ледовит океан. На Нова Земя са натоварени 35 кучета от породата сибирска лайка, а в устието на река Оленьок – въглища и оборудване приготвени от Едуард Тол.

През 1893 г. в югоизточната част на Карско море експедицията открива остров Свердруп (18 август, 74°35′ с. ш. 79°29′ и. д.74.583333° с. ш. 79.483333° и. д.74.583333, 79.483333), островите Скот-Хансен (25 август, 75°18′ с. ш. 86°26′ и. д.75.3° с. ш. 86.433333° и. д.75.3, 86.433333), архипелагът Норденшелд (26-29 август), в т.ч. островите Рингнес (75°38′ с. ш. 88°02′ и. д.75.633333° с. ш. 88.033333° и. д.75.633333, 88.033333), Мона (75°42′ с. ш. 88°40′ и. д.75.7° с. ш. 88.666667° и. д.75.7, 88.666667), Нансен (76°15′ с. ш. 94°50′ и. д.76.25° с. ш. 94.833333° и. д.76.25, 94.833333) и др., полуостров Оскар (7 септември, 76°23′ с. ш. 99°22′ и. д.76.383333° с. ш. 99.366667° и. д.76.383333, 99.366667), заливите Тол (76°35′ с. ш. 100°30′ и. д.76.583333° с. ш. 100.5° и. д.76.583333, 100.5) и Гафнер (76°25′ с. ш. 102°00′ и. д.76.416667° с. ш. 102° и. д.76.416667, 102) и островите Хейберг (8 септември, 77°39′ с. ш. 101°30′ и. д.77.65° с. ш. 101.5° и. д.77.65, 101.5).

На около 100 мили западно от Новосибирските острови, на 21 септември 1893 г., на 78°50′ с. ш. 133°37′ и. д.78.833333° с. ш. 133.616667° и. д.78.833333, 133.616667 „Фрам“ замръзва в ледовете, и заедно със своя екипаж започва дрейф на северозапад към Северния полюс. Плановете на Нансен, обаче не се сбъдват да достигне с кораба Северния полюс. На 14 март 1895 г. заедно с лейтенант Фредерик Ялмар Йохансен Нансен предприема поход със ски и кучета към полюса, но на 7 април 1895 г. успява да достигне рекордната за това време 86º 13` 36" с.ш., само на 360 км от полюса. Преодолявайки множество трудности на 6 август 1895 г. двамата пътешественици достигат до архипелага Земя на Франц Йосиф, където зимуват от 28 септември 1895 до 19 май 1896 г. Преди зимуването в североизточната част на архипелага двамата откриват островите Бяла Земя (81°40′ с. ш. 63°20′ и. д.81.666667° с. ш. 63.333333° и. д.81.666667, 63.333333), включващи островите Ева Лив, Аделаида и Фреден.

На 18 юли 1896 г. Нансен и Йохансен неочаквано се срещат с експедицията на Фредерик Джордж Джаксън, с която на 13 август 1896 г. се завръщат в Норвегия. Точно след една седмица, на 20 август, се завръща и „Фрам“, който блестящо завършва своя дрейф през ледовете, без да загуби нито един човек. Осем месеца след тръгването на Нансен и Йохансен – на 15 ноември 1895 г. – ледовете докарват „Фрам“ до 85°56′ с. ш. 66°31′ и. д.85.933333° с. ш. 66.516667° и. д.85.933333, 66.516667. След това направлението на дрейфа са променя на югозападно и скоро се увеличава. Много често започват да се появяват плаващи ледове. През май 1896 г. отново е сглобена парната машина, а през юни е пусната в действие и корабът забочва бавно да си пробива път през ледовете, които вече не са така дебели. В утрото на 13 август 1896 г., северно от Шпицберген, „Фрам“ окончателно се освобождава от ледения плен и след една седмица се прибира в Норвегия.

Теорията на Нансен се потвърждава – корабът следва по течение, за съществуването на което той теоретично предполага. Освен това експедицията събира ценни данни за теченията, ветровете и температурите и уверено доказва, че от към страната на Азия приполярния район представлява дълбок, покрит с лед океан. Особено значения пътешествието на Нансен има за новата наука океанография. За Нансен това означава завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.

България (булевард в София)

Булевард „България“ е важна пътна артерия в София, свързваща градския център с Бояна и съседните южни квартали на столицата, както и с резиденцията на президента на България.

Началото на булеварда е в центъра на София, зад Националния дворец на културата, при пешеходния мост към хотел „Хилтън“, започвайки от кръстовището с булевардите „Фритьоф Нансен“, „Черни връх“, „Евлоги и Христо Георгиеви“. Краят на булеварда е пресечката с Околовръстния път край президентската резиденция в Бояна, като завършва при надлеза и преминава в улица „Даскал Стоян Попандреев“.

България (площад в София)

„България“ (наричан по-рано и „Баба Неделя“) е парков площад в централната част на София, най-големият площад в града (с площ около 14 хектара).

Ограничен е (от север по часовниковата стрелка) от: булевардите „Витоша“, „Патриарх Евтимий“, „Професор Фритьоф Нансен“, „България“, „Пенчо Славейков“, улиците „Баба Неделя“, „Шандор Петьофи“. Оттатък бул. „Витоша“, на южния край на бул. „Ген. Михаил Скобелев“ е разположен малкият площад „Баба Неделя“ с трамвайната спирка.

По-голямата част от площада се заема от парк, има също и открити пространства. В центъра му е разположена внушителната основна сграда на Националния дворец на културата. Тя разделя площада на северна и южна част, наричани съответно градината пред НДК и градината зад НДК.

В северната част е оформено широко открито пространство пред централния вход на НДК с фонтани и водна каскада, както и с фонтани в пешеходния подлез. Мястото се използва за митинги и други организирани обществени прояви. След каскадата, близо до северния край на площада в периода 1981 – 2017 година е разположен мемориалът „1300 години България“. За него има решение от декември 2014 г. на Столичния общински съвет да бъде преместен, като бъде възстановен Мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести пехотни полкове . Комплексът е премахнат през юли 2017 г., като бронзовите пластики са съхранени. Предвижда се възстановяването на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове през 2018 г. Фигурата на лъва, държащ с лапата си карта на българското землище отпреди Освобождението от османска власт (част от войнишкия мемориал), е върната на старото си място след премахването на "1300 години България" – в началото на ноември 2017 г. В градината източно от несъществуващия вече "1300 години България" са изградени: лятна сцена, детска площадка, мемориал на жертвите на комунизма с параклис „Всички български мъченици“, мемориал за Берлинската стена, кафенета.

В южната част също има кафенета, а западно от градината са разположени ресторанти (в ниската част), зала 12 и административна сграда на НДК, известна като Малкото НДК и с предишното си наименование ПРОНО (Проектантски институт на отбраната).

Под площада минава транспортен тунел, свързващ бул. „Ген. Михаил Скобелев“ с булевардите „Васил Левски“ и „Професор Фритьоф Нансен“, както и трасе на Софийското метро. Пешеходни подлези (в центъра и северния край на площада) водят към метростанция НДК и спирката в транспортния тунел. Много известен и посещаван е пешеходният надлез над бул. „България“, наричан Мост на влюбените, който свързва южната част на площада с хотел „Хилтън София“ и Южния парк.

Евлоги и Христо Георгиеви (булевард в София)

„Евлоги и Христо Георгиеви“ е основен централен булевард в София.

Първоначално е наречен на българския предприемач Евлоги Георгиев. Впоследствие е носил името „Адолф Хитлер“ от „Янко Сакъзов“ до ул. Гурко и от ул. Гурко нататък – „Бенито Мусолини“, а по-късно е преименуван на „Клемент Готвалд“ (генерален секретар на чехословашката компартия) – впоследстие получава сегашното си име „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Началото си води от пресечката с бул. „Черни връх“ и бул. „Фритьоф Нансен“ в района на НДК, южно от която се нарича бул. „България“. На изток булевардът свършва непосредствено след пресечката с бул. „Мадрид“ и бул. „Янко Сакъзов“, като минава в две еднопосочни улички, излизащи на натоварения булевард „Ген. Данаил Николаев“.

„Евлоги и Христо Георгиеви“ пресича някои основни пътища в София като бул. „Драган Цанков“ и ул. „Граф Игнатиев“ (които са разположени на едно кръстовище от 2-те му страни) и бул. „Цар Освободител“ и Цариградско шосе при Орлов мост (също на едно кръстовище от двете му страни). Централните софийски улици „Раковски“ и „6-ти септември“ също достигат до „Евлоги и Христо Георгиеви“.

На „Евлоги и Христо Георгиеви“ се намират Националният стадион „Васил Левски“, унгарското посолство, 120 ОУ „Георги С. Раковски“, площад „Папа Йоан Павел II“, Софийската гимназия по строителство, геодезия и архитектура (СГСАГ) „Христо Ботев“, Военната академия „Георги Раковски“, Испанската гимназия и Музикалната академия „Панчо Владигеров“. В близост до булеварда се намира и Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ).

Бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ се пресича от три трамвайни линии и два метродиаметра. Третият метродиаметър пък ще преминава по протежение на булеварда.

Институт по океанология „Професор Фритьоф Нансен“

Институтът по океанология „Професор Фритьоф Нансен“ e научен институт на Българската академия на науките във Варна.

Неговата основна дейност е изследване на физиката, химията, хидрологията, метеорологията и климатологията на морето, геоморфологията на морското дъно, хидродинамиката, литодинамиката, геоморфологията на крайбрежната морска зона и морския бряг. Работи върху създаването на научнообосновани нормативи за проектиране, строителство и експлоатация на морски хидротехнически и пристанищни съоръжения в крайбрежната зона с цел ефективно използване ресурсите на Черно море. Институтът, също така, осъществява комплексен мониторинг на морската среда в териториално море и българската икономическа зона, подготвя квалифицирани специалисти в областта на морските науки, извършва консултантска и експертна дейност с приложение на резултатите от научните изследвания и представлява БАН, като координатор на всички изследвания, свързани с Черно море и Световния океан.

Лив (ледник)

Ледникът Лив (на английски: Liv Glacier) е долинен ледник в Западна Антарктида, Земя Едуард VІІ, Бряг Амундсен с дължина 64 km. Води началото си от Антарктическото плато на около 2000 m надморска височина, югоизточно от връх Барнум (2940 m). „Тече“ на север между хребетите на планината Куин Мод, част от Трансантарктическите планини. От ляво (от запад) се подхранва от по-малките ледници Ла Верне, Зотиков и др. „Влива“ се в южната част на шелфовия ледник Рос.

Ледникът Лив е открит, частично изследван и топографски заснет през 1911 г. от норвежката антарктическа експедиция 1911 – 12 г., възглавявана от видния норвежки полярен изследовател Руал Амундсен и е наименуван от него в чест на Лив Нансен (1893 – 1959), дъщеря на известния норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен.

Международна служба за бежанците „Нансен“

Международната служба за бежанците Нансен (на френски: Office International Nansen pour les Réfugiés) е организация на Обществото на народите, която от 1930 до 1939 години се грижи за военните бежанци.

Тя е основана през 1930 г. малко след смъртта на Фритьоф Нансен от Обществото на народите, за да продължи дейността му в закрила на жертвите от военни конфликти. Първи президент на организацията е Макс Хубер (1930-1933) тогавашен президент на Червения кръст. Службата е наградена през 1938 г. с Нобелова награда за мир, като малко след това е разпусната.

Нейното седалище се намира в град Тигина (днес Бендери в Приднестровието на Молдова) край границата на тогавашна Румъния със СССР.

Мост на влюбените

Мост на влюбените е неофициално име на пешеходен надлез, наричан също Мост на НДК или Мост зад НДК, в близост до Националния дворец на културата (НДК) в центъра на София.

Преминава над булевард „България“ при кръстовището му с бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Черни връх“. Свързва Националния дворец на културата с хотел „Хилтън София“, музея „Земята и хората“ и Музея на съвременното изкуство в началото на Южния парк.

Името му Мост на влюбените идва вероятно от това, че млади двойки го използват за място на срещите си. Под моста е входът към ресторант на „Макдоналдс“ с голяма арка, изграден върху покритата Перловска река между платна за движение на бул. „България“.

На моста епизодично се организират обществени прояви (предимно изложби) като например фотоизложбата „Земята отвисоко“ на френския фотограф Ян Артюс-Бертран през 2007 г.

Норвежци

Норвежците (на норвежки: nordmenn) са северногермански народ, потомци на древните викинги, коренно население на Норвегия.

Патриарх Евтимий (булевард в София)

„Патриарх Евтимий“ е сред основните централни булеварди в центъра на София. Наречен е на българския патриарх от 14 век Евтимий Търновски, почитан като светец.

Булевардът се простира от пресечката си с бул. „Васил Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“ при паметника на Патриарх Евтимий до булевардите „Прага“, „Христо Ботев“ и „Ген. Михаил Д. Скобелев“ на Петте кьошета. Други по-важни пресечки са ул. „Георги С. Раковски“, бул. „Фритьоф Нансен“ и бул. „Витоша“. „Патриарх Евтимий“ е и единственият софийски булевард, който по цялото си протежение е изцяло еднопосочен – движението е само в посока от ул. „Граф Игнатиев“ към Петте кьошета.

Архитектурата на сградите на „Патриарх Евтимий“ е в типичния софийски стил архитектура от 30-те и 40-те години на 20 век – предимно 6-етажни жилищни кооперации със сериозни фасади, изравнени корнизи и сравнително просторни и високи жилища.

Самоед

Самоед (на руски: Самоедская собака) е порода кучета, принадлежащи към типа шпиц. Техният произход датира от преди 3000 години, от земите на днешен Сибир, по-точно Урало-Ненецката област. Били открити и внесени в Англия от Ърнест Скот и използвани в много полярни експедиции от Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен, дук Абруци Луиджи Савойски и други.

Самоедът е типично впрегатно куче, с мощен гръб и лапи, издържливо на големи преходи. В миналото те се използвали като впрегатни кучета, както и за лов и охрана на стадата. Притежават спокоен темперамент, включващ липса на агресивност и позитивно настроение. Цветът им е бял, с гъст косъм и твърд подкосъм. Първият стандарт на породата е приет в Англия през 1909. По-късно той претърпява леки изменения. Средната продължителност на живота на кучетата от тази порода е около 11 години.

Средец (район)

Средец е един от 24-те административни района на Столична община. Граничи с районите Триадица, Лозенец, Слатина, Изгрев, Възраждане и Оборище.

През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 47000 жители.Граници на района:

на изток – бул. „Ситняково“, бул. „Пейо Яворов“;

на югозопад, юг – бул."Драган Цанков", бул. „Евлоги Георгиев“;

на запад – ул. „Фритьоф Нансен“, бул. „Витоша“;

на север – бул. „Цар Освободител“, ул. „Московска“, бул. „Цар Освободител“.

Фрам (кораб)

„Фрам“ е името на кораб, използван в 3 важни експедиции:

на Фритьоф Нансен за Арктическата експедиция от 1893-1896 г.,

на Ото Свердруп за експедицията до Канадския арктически архипелаг от 1898-1902 г. и

на Руал Амундсен за експедицията до Южния полюс.Понастоящем корабът е изложен в музея „Фрам“ в Бюгдьой, Осло.

„Фрам“ е първият кораб, построен за провеждане на полярни експедиции.

Фредерик Ялмар Йохансен

Фредрик Ялмар Йохансен (на норвежки: Fredrik Hjalmar Johansen) е норвежки полярен изследовател, участник в експедицията на Фритьоф Нансен и Руал Амундсен.

Фритьоф Нансен (булевард в София)

„Фритьоф Нансен“ е булевард в София. Носи името на норвежкия изследовател, дипломат и общественик Фритьоф Нансен.

Булевардът започва от кръстовището на булевардите „България“ и „Христо и Евлоги Георгиеви“ на юг и свършва на кръстовището с бул. „Патриарх Евтимий“ на север. На юг продължението на булеварда е бул. „Черни връх“. „Фритьоф Нансен“ по цялата си дължина е прилежащ на НДК и площад „България“ пред НДК, като от него започва и бул. „Васил Левски“. В участъка между кръстовището с бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ / бул. „България“ и бул. „Васил Левски“ автомобилното движение е двупосочно и може да бъде и на север към бул. „Патриарх Евтимий“, и на юг към бул. „Черни връх“. Движението по участъка между бул. „Васил Левски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ обаче е еднопосочно и е само в посока от север към юг, т.е. само в посока от бул. „Патриарх Евтимий“ към бул. „Черни връх“.

Черни връх (булевард в София)

„Черни връх“ е основен булевард в София. Наречен е на Черни връх - най-високия връх на Витоша.

Простира се от бул. „Евлоги Георгиев“ в центъра, след който се нарича ул. „Фритьоф Нансен“, до кв. „Драгалевци“ на юг в покрайнините на града. Пресича се с някои основни пътища в София като бул. „Никола Й. Вапцаров“ и „Околовръстното“.

На булевард „Черни връх“ се намират едни от най-големите хотели в София - „Хемус“ и „Кемпински хотел Зографски“, както и Националният музей „Земята и хората“ и Професионалната гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.