Френски език

Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Френски език
français
/[fʁɑ̃sɛ]/
Страна Франция, Белгия и др.
Брой говорещи 76.8 млн.
Писменост латиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Италийски
..-Романски
...-Западноромански
....-Гало-романски
.....-Оилски
......→Френски
Официално положение
Официален в 29 страни
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 fr
ISO 639-2 fra
ISO 639-3 fra
Map-Francophone World
Френски език по света: в тъмно синьо – със статут на официален език или де факто е официален език; в синьо – език на администрацията; в светло синьо – език на културата; зелено – френскоезични общности
Уикипедия Уикипедия на Френски език

Географско разпространение

Европа

Knowledge of French EU map
Степен на владеене на френския език в Европейския съюз[1].
Франция

Франция е страната с най-голям брой френскоговорящи. Езикът е официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите (около 60 милиона души).

Белгия

В Белгия френският е един от трите официални езика на федерално ниво (наред с нидерландския и немския). Той е и официалният език на региона Валония, както и един от двата официални езика на Брюксел - Столичен регион (заедно с нидерландския), където е говорен от мнозинството от населението, макар и не винаги като майчин език.[2] Общо в страната френският е роден език на около 40% от населението (около 4,3 милиона души), а други 35% от жителите го говорят като втори език.[3]

Швейцария

В Швейцария френският е един от четирите официални езика (наред с немския, италианския и ретороманския) и е роден за около 20% от жителите (около 1,5 милиона души), главно в западната част на страната.

Люксембург

В Люксембург френският е един от трите официални езика (заедно с немския и люксембургския, който е и национален език). На френски се води голяма част от обучението след основното образование. На френски са и официалните версии на нормативните актове.

Монако

Въпреки че традиционният език в Монако е диалект на лигурския, той днес се говори от едва 16% от населението. Най-разпространеният език е френският, който е и единственият официален език в страната. В допълнение към това около 47% от жителите на Монако са френски граждани.

Италия

Френският е официален език, наред с италианския, в региона Вале д'Аоста в северозападната част на Италия.[4]

Великобритания и Англо-нормандските острови

Френският е официален език, заедно с английския, на британските острови Джърси и Гърнси, където се използва главно за административни и церемониални цели. Във Великобритания живеят и около 300 хиляди французи, а френски в някаква степен разбират около 23% от жителите на страната.

Андора

В Андора френският език няма официален статут (официален език е каталонският), но образованието в училищата се води на френски или испански, по избор на родителите. 7% от жителите са френски граждани.

Америка

Един от двата официални езици в Канада, заедно с английския. Френският език е единствен официален език в канадската провинция Квебек.

Африка

Френския е официален език в Мали, Мавритания и Гвинея

Азия

Макар и неофициален, френският език е най-популярният втори език в Ливан като резултат от това, че страната е била френски протекторат.

Океания

Френският език е официален в тихоокеанската островна държава Вануату, където около 45% от населението говори френски [5]. В отвъдморското владение на Франция – Нова Каледония, 97% от населението говори, чете и пише на френски и едва 1% не владее езика [6]. Във Френска Полинезия 95% от жителите владеят напълно френски език, а делът на населението без познания по френски е 2% [7]. Във френското владение Уолис и Футуна 17% от населението не владее френски, а 78% могат да четат, говорят и пишат на френски език [8].

История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици – дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl – езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да“. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е“). Langue d'oc – езиците, които използват oc за „да“, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да“ – oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic („така“).

Фонология

Гласни звукове

French vowel chart
Гласните във френския език

Съвременният френски език разполага с 13 устнени гласни и 4 носови гласни.

  Предни Средни Задни
незакръглени закръглени
Затворени Устнени i y   u
Полузатворени e ø ə o
Полуотворени ɛ (ɛː) œ ɔ
Носови ɛ̃ (œ̃)   ɔ̃
Отворени   ɑ̃
Устнени a (ɑ)

Правопис и правоговор

За френския език е ярко изразена особеност, че правописът се различава коренно от произношението. Причината е, че е запазен историческият правопис, следвайки своя логически развой, но буквените съчетания се прочитат по нов начин. В съвременния книжовен френски език има редица такива буквени съчетания, които съответстват на определени звуци или звукови съчетания.

Широка е употребата на острото ударение (é), слабото ударение (è), циркумфлекс (ê), надбуквено двоеточие, наричано трема (ë).

Правопис на гласните звукове

Гласните звукове може да бъдат предадени от една буква или от буквени съчетания, наречени дифтонги.

Предаване на /u/

  • Чрез буквеното съчетание ou, което има своите равносилни в гръцкия език – ου, в старобългарския – ѹ, и други. Например в глагола ouvrir /u.vʁiʁ/ и предлога sous /su/.
  • Чрез буквеното съчетание , при което имаме u с лястовичка вместо обикновеното u. Например в думата goût /ɡu/, която след правописната реформа от 1990 г. се изписва просто gout.

Правопис на съгласните звукове

  • Ch се чете като ш, например: chateauшато. X в края на думи, особено при образуване на множествено число, се чете като з или с, например: chateauxшато, dixдис.
  • „En“ в началото на думите се чете като носовката ɔ̃.

Примерно произношение

Une place, à Séville. – À droite, la porte de la manufacture de tabac.­

[Yn plas a se.vij. A dʁwat, lə pɔʁt də la ma.ny.fak.tyʁ də ta.ba.]

Френска граматика

Този раздел се отнася за граматиката на френския книжовен език. За всички френски диалекти виж съответните статии.

Глаголи

Глаголите във френския книжовен език се спрягат по следните признаци: наклонение (изявително, повелително, подчинително, условно, неопределително, причастия и отглаголно съществително); време (сегашно, минало, бъдеще, като не всички времена могат да се съчетават с всички наклонения[9]); вид (свършен и несвършен); залог (деятелен, старадателен и възвратен); род (мъжки и женски); число (единествено и множествено).

Могат да се обособят три спрежения, като при първото и второто коренът на глагола е един, а спрягането става чрез добавяне на наставки, които в много голяма степен запазват постоянство, докато при третото спрежение коренът на глагола търпи промени преди да приеме наставките. Например, при глаголите parler и finir е лесно да се обособи коренът – съответно parl- и fin-. Но при boire коренът приема следните форми: boi-, boiv-, bu- и buv-.

Неопределително наклонение (infinitif)

Това е безлична глаголна форма, която изразява действието по същество без да определя подлога, рода му, числото му и т.н. Например, parler – да говоря. Глаголите могат да окончават на -er, -ir или -re. Това е формата, която се използва за представяне в речниците.

Глаголите в неопределителното наклонение участват в редица конструкции. Например, съчетанието на спрегнатия aller (отивам) и глагол в неопределително наклонение служи да се изрази бъдещо действие, което се очаква да се случи почти незабавно във времето (le futur proche). Elle va manger. Тя тъкмо отива да яде.[10]

Изявително наклонение (indicatif)

На основа на окончанията на глаголите в неопределителното наклонение се обособяват три спрегателни парадигми и една група от неправилни глаголи, които не следват правилата.

Глаголите от I вид окончават на -er, а те представляват близо 90% от всички, от II вид – на -ir, които са около 5%, и от III вид – на -re, които представляват оставащите 5%.

Глаголи от I вид: manger[11]
Лице Eдинствено число Лице Множествено число
1. je mang + e 1. nous mang + e[12] + ons
2. tu mang + es 2. vous mang + ez
3. il, elle, on mang + e 3. ils, elles, ons mang + ent
Глаголи от II вид: finir[13]
Лице Eдинствено число Лице Множествено число
1. je fin + is 1. nous fin + issons
2. tu fin + is 2. vous fin + issez
3. il, elle, on fin + it 3. ils, elles, ons fin + issent
Глаголи от III вид: vendre
Лице Eдинствено число Лице Множествено число
1. je vend + s 1. nous vend + ons
2. tu vend + s 2. vous vend + ez
3. il, elle, on vend 3. ils, elles, ons vend + ent

Употребата му е предимно книжовна, най-вече когато трябва да се предаде разказ за минали събития. В разговорния френски език значенията на миналото просто и миналото сложно време са се изравнили. Когато се употребява, това е за напълно завършили в миналото действия с последици, които са налице още в миналото.

Подчинително наклонение (subjonctif)

Бележки

  1. [1], Europeans and their Languages.
  2. Van Parijs, Philippe. Belgium's new linguistic challenge. // KVS Express. март-април 2006. с. 34 – 36.
  3. Ginsburgh, Victor и др. La dynamique des langues en Belgique. // Regards économiques (42). юни 2006. Посетен на 7 май 2007.
  4. Langues. // Région Autonome Vallée d'Aoste. Посетен на 10 март 2010.
  5. Organisation internationale de la Francophonie. Estimation du nombre de francophones dans le monde1. // Посетен на 3 октомври 2009.
  6. ((fr)) INSEE, Government of France. P9-1 – Population de 14 ans et plus selon la connaissance du français, le sexe, par commune, „zone“ et par province de résidence (XLS). // Посетен на 3 октомври 2009.
  7. ((fr)) Institut Statistique de Polynésie Française (ISPF). Recensement 2007 – Langues: Chiffres clés. // Посетен на 3 октомври 2009.
  8. ((fr)) INSEE, Government of France. Tableau Pop_06_1: Population selon le sexe, la connaissance du français et l'âge décennal (XLS). // Посетен на 3 октомври 2009.
  9. Например, повелителното наклонение няма разграничение по време.
  10. Подобна конструкция има в гръцкия език. Πάω να τρελαθώ. Πάω e изявителното наклонение в сегашно време от несвършен вид на глагола πηγαίνωотивам. Буквално се превежда „Отивам да полудея.“, но действително преводът е „Ще полудея.“ или „На път съм да полудея.“.
  11. Изключение от този вид прави глаголът venir, който е неправилен.
  12. Тук глаголът manger прави изключение от правилото, според което от глагола от I вид в неопределително наклонение се приспада окончанието и към корена се прибавя съответната наставка, която е ons в случая.
  13. Изключение от този вид прави глаголът aller, който е неправилен.
  14. френско произношение: [pase sɛ̃pl].

Вижте също

Външни препратки

Изучаване
Данни
9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“

9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.

La Macédoine et sa Population Chrétienne

„La Macédoine et sa Population Chrétienne“ (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж. Автор на книгата под псевдонима Бранков (Brancoff) е бившият секретар на Българската екзархия Димитър Мишев.

Книгата представлява подробно статистическо описание на селищата в намиращата се тогава под османска власт област Македония с данни за броя и етническата и конфесионална принадлежност на християнското им население както и за наличието на християнски училища (български, гръцки, сръбски или влашки) с броя на учителите и учениците в тях. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“ е втората обхватна българска статистика на населението в Македония след фундаменталния труд на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“, излязъл в 1900 година.

При публикуването на La Macédoine et sa Population Chrétienne част от информацията не е актуална за казите Кумановска, Паланечка и Кочанска, поради активизирането на сръбската пропаганда в Македония и откъсването насила на част от селата там от Екзархията.

Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique

„Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“ (в превод на български „Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване“) e книга, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград. Автор на книгата е френският историк и етнограф Александър Синве, преподавател по география в Отоманския лицей „Галатасарай“ в Цариград. Книгата е второ разширено и допълнено издание на излезлия през 1877 година труд на Синве „Carte ethnographique de la Turquie d'Europe et dénombrement de la population grecque de l'Empire ottoman“, в който се разширяват етническите граници на гърците на Балканите.Книгата представлява опит за поселищно преброяване на гърците в Османската империя. Според автора сведенията му са „доставени от мухтарите по искане на Патриаршията, която искала да наложи справедливо един лек данък на гръцките семейства“.

Според български източници книгата е пълна с фрапиращи неточности и с тенденциозното си третиране на данните цели да преувеличи броя на гърците в империята. Докато в първото издание броят на гърците в империята е 3 750 000, във второто той нараства на 4 324 369 души. Синве влиза в полемика със защитаващия българските позиции френски цариградски вестник „Курие д'Ориан“, който в отговор на книгата на Синве отпечатва в същата 1878 година „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“.

Бенин

Република Бенин е държава в Западна Африка. До 1975 година държавата се нарича Дахомей. Граничи с Того на запад, с Нигерия на изток и с Буркина Фасо и Нигер на север. Разположена е на брега на Гвинейския залив и има площ 112 600 кв.км.

Бенин е френска колония до 1960 г. и в него се говори предимно френски език. Член е на Западноафриканския валутен съюз и парична единица в страната е западноафриканския CFA франк/курс 1 евро= 656 CFA/.

Столица е град Порто Ново с 230 хил. жители. Стопански център на страната обаче е пристанищният град Котону с население от около 1 милион души.

Международният туризъм е слабо развит. Престъпността е поносима. Опасност представлява къпането в морето поради силните течения, жертва на които ежегодно стават доста хора.

Валонски език

Валонският език (Walon ) е романски език, говорен от около 600 000 души в Белгия.

Георгиос Сеферис

Георгиос Сеферис (на гръцки: Γιώργος Σεφέρης), псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат.

Смятан за един от най-значимите гръцки поети на XX век, той получава Нобелова награда за литература през 1963 г. В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна. Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.

Грация Деледа

Грация Деледа (на италиански: Grazia Deledda) е италианска писателка, Нобелов лауреат за литература през 1926 година.

Първия си роман, „Сардинско цвете“, публикува през 1892 година. Стилът ѝ е между веризма и декадентизма.

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (на френски: Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура. Книгата представлява статистика на населението на трите вилаета според регистъра на данъка бедел-и аскерие от 1873 година. Изработена е от Методий Кусев, Георги Груев и техни помощници. Статистиката, известна като „екзархийската статистика“, е представена на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.) и се използва и при определяне на границите на България в Санстефанския прелиминарен мирен договор (1877 г.).Книгата излиза като реакция на труда на Александър Синве "Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique" (Гърците в Османската империя. Статистическо и етнографско проучване), в който има големи неточности и фалшификации, целящи да се увеличи броят на гърците в империята.

В книгата за първи път се дават подробни сведения за населението в трите вилаета по селища и по етническа принадлежност.

В 1995 година книгата е издадена на български език от Македонския научен институт под името „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ с паралелен оригинален текст на френски и добавен предговор на български, английски и руски. В изданието от 1995 година са включени две от трите приложения в оригиналната книга – полемиката със Синве и описанието на Пловдивска епархия. Третото – изложението за Македония в древността, не е включено.

Женева

За кантона със същото име вижте Женева (кантон).Женѐва е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева. Женева е седалище на много европейски и световни организации и е вторият по големина град в страната след Цюрих.

На френски език градът се нарича Genève, [ʒənɛv] (българска транскрипция: Жьонев); на немски: Genf, [ɡɛnf] (българска транскрипция: Генф), а на италиански: Ginevra, [dʒiˈneːvra] (българска транскрипция: Джиневра).

Македония. Етнография и статистика

„Македония. Етнография и статистика“ е книга, отпечатана на български език в 1900 година в София, която представлява първата цялостна българска статистика на населението на географската област Македония, която по това време е под османска власт. Автор на книгата е видният български географ и политик Васил Кънчов, а издател е Българското книжовно дружество. Книгата е преведена и на френски език от Леон Ламуш.

Намюр

Намюр (на френски: Namur, на фламандски Namen) е град в Белгия, административен център на провинция Намюр и столица на Валония, един от трите региона на Белгия. Населението му е около 107 000 души (2006).

Градът е разположен при вливането на река Самбър в Мьоза, с координати 50°28′N 4°52′E. Общата площ на града е 175,69 km², гъстотата на населението е 607,69 д./km². Община Намюр обхваща части от 3 различни области - Хесбе на север, Кондроз на югоизток, Регион между Самбър и Мьоза на югозапад. Говори се френски език.

Нико Росберг

Нико Росберг (на немски: Nico Rosberg; на шведски: Nico Rosberg, произношение на немски: ˈrɔsbɛɐ̯k, на шведски: ˈruːsbærj, Русбери) е немски пилот от Формула 1, състезаващ се за тима на Мерцедес АМГ Петронас. Роден е на 27 юни 1985 година във Висбаден, Германия. Висок е 178 см. и тежи 71 кг. Син е на финландския пилот от шведски произход Кеке Росберг, шампион във Формула 1 за 1982 година, но се състезава под немски флаг заради националността на майка си (германка). Израснал е в Монако. Говори свободно на немски, английски, италиански и френски език, но не говори фински език.

Район

Район (на френски: rayon; на руски: район) е френска заемка в българския език.

На френски език думата има редица значения, главно лъч и радиус, както и пчелна пита. В българския език заемката се разпространява под влиянието на съветското понятие за административно-териториална единица.

Роден език

Родният език (наричен още първи език (за даден човек), или още майчин език) е езикът, който човек научава първо, и който човек обикновено започва да усвоява още от раждането си. Родният език на даден човек е основата на неговата социолингвистична идентичност. Всеки човек е най-добър именно по своя първи език, и обикновено не владее толкова добре другите езици, които учи впоследствие, ако въобще учи други езици през живота си. Човек, който владее само своя първи език, се нарича едноезичен.

Човек може да има два или повече родни езика – или пък може след първия си език, да научи втори език или повече езици – и поради една от тази причини, човек да е съответно двуезичен (билингв) или многоезичен (полиглот). Редът на научаване на два родни езика не е определящ за дълбочината на тяхното знаене. Например френскоговорещи родители могат да научат дъщеря си първо на френски език, а после на английски, но ако тази дъщеря израсне в англоговореща страна, най-вероятно тази жена ще владее по-добре английски и дори може да забрави френския, ако въобще не го употребява.

Селин Дион

Селин Дион (на френски: Céline Marie Claudette Dion) е канадска поп и класическа певица.

Уикипедия на валонски език

Уикипедия на валонски език (на валонски: Wikipedia e walon) е раздел на валонски език в Уикипедия. Проектът започва работа през януари 2006 година.

Уикипедия на френски език

Уикипедия на френски език е раздел на френски език в Уикипедия. Започва работа на 23 март 2001 година. Към април 2007 г. Френската Уикипедия има над 470 000 статии, което я прави трета по брой статии след Английската и Немската уикипедии. Една от сферите в които Уикипедия на френски език е по-развита от останилите уикипедии е в областта на френските градове и населени места.

Франки

Тази статия се отнася за западноевропейския народ. На Балканите и в Близкия изток „франки“ са наричани участниците в кръстоносните походи.

Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия (Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.

Първите сведения за франките се отнасят към 3 век. Тогава възниква съюз на западногерманските племена, обитаващи рейнската граница на Римската империя.

Около 358 г. вече съществуват два франкски военноплеменни съюза: на рипуарските и салическите франки. През 30-те години на 4 век, салическите франки, използвайки затрудненията в империята, увеличават територията си до река Сома.

При Хлодвиг (481 – 511 г.) франките разбиват римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му са покръстени и християнството става официална религия сред франките. Той издава и нареждане да бъде направен запис на обичайното право.

Наследниците му също се стремят да копират римските институции, за да легитимират властта си, а Карл Велики дори е провъзгласен за император от римския папа. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцелява и дава началото на съвременната едноименна европейска държава.

Франкската държава претърпява множество последователни разделения. Тъй като у франките липсва усещането за res publica, те разглеждат държавата като част от своята частна собственост и съгласно обичая, я делят между живите си синове. Тази практика обяснява донякъде трудностите при точното описание на датите и физическите граници на франкските кралства и владетелите на отделните части. Намаляването на грамотността при франкското управление усложнява проблема – от тях са останали малко писмени сведения. Като цяло, две династии управляват Франкското кралство – първо Меровингите, а след това Каролингите.

Франките участват в народообразуването на съвременните французи, немци и италианци. Езикът на франките оказва силно влияние на латинския език, говорен в Галия и предопределя характера на съвременния френски език като значително отдалечен от латинския за разлика от италианския например.

Швейцарски исторически лексикон

Швейцарският исторически лексикон (на немски: Historische Lexikon der Schweiz; на френски: Dictionnaire historique de la Suisse; на италиански: Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.

Издателската къща на HLS е Stiftung Historisches Lexikon der Schweiz, която се намира под патронажа на Швейцарската Академия за духовни и социални науки и Швейцарското общество за история. Проектът се финансира от дарения чрез Конфедерация Швейцария. Редакцията наброява около 40 сътрудници, а общо върху проекта работят над 2500 автори. Главен редактор е историкът Марко Жорио.

Следните езици имат статут на официални в
отделни райони, но не са официални езици за ЕС:
Официални езици на ООН

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.