Френска академия

Френската акаде́мия (на френски: Académie Française, произнася се Академѝ франсѐз) е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.

Създадена е 22 февруари 1635 г. по инициатива на кардинал Ришельо.

Френската академия наброява 40 членове. Избирането в Академията е пожизнено, поради това наричат академиците „безсмъртните“ (на френски: les immortels); техен отличителен знак е зелен фрак (фр. habit vert). След смъртта на някой академик на неговото място (кресло, fauteuil) се избира нов; новоизбраният член в деня на своето „приемане под свода на Академията“ трябва да произнесе реч в чест на своя покоен предшественик.

Понякога в Академията се избират личности, известни преди всичко не като писатели или учени, а в качеството им на военни или политици (но в същото време обикновено тези академици вече имат едни или други публикации, мемоари и т.н.)

Френската академия е първото и главно учреждение на Френския институт.

Institut de France - Académie française et pont des Arts
Сградата на Френската академия

Вижте също

Външни препратки

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

Кардинал Ришельо, Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (на френски: Armand Jean du Plessis de Richelieu) е френски духовник, благородник и държавник. Роден е на 9 септември 1585, починал на 4 декември 1642.Посветен за епископ през 1607, той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616. Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622, и Първи министър на Луи XIII през 1624. Той остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от кардинал Джулио Реймондо Мазарини.

Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите – Австрия и Испания, а от друга – протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел – господство на Франция над Европа, той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство.

През 1635 г. Ришельо основава Френската академия.Сред военните операции, ръководени лично от Ришельо, е обсадата на Ла Рошел, започнала на 10 септември 1627, която продължава 14 месеца. Крепостта е превзета, след което е отменено правото на хугенотите да имат укрепени градове и военни гарнизони. Падането на Ла Рошел възстановява напълно властта на краля в южната и западната част на Франция.

Безсмъртни

Безсмъртните (от гръцки: Ἀθάνατοι; понякога наричани Десет хиляди безсмъртни или Персийските безсмъртни) е име, дадено от Херодот на елитна армия от воини, които се бият под знамената на Персийската империя.

Тези сили са изпълнявали две роли. Били са едновременно елитна шахска гвардия и редовна армия по времето на разширяващата се империя и по времето на Гръко-персийските войни. Персийското им име вероятно е Anûšiya („компаньоните, придружителите“).Херодот ги описва като тежко въоръжени пехотинци, водени от пълководеца си Хидарн (строперсийски: Видарна, което значи Изкормвача), който постоянно поддържа броя им точно 10 000 души. Херодот твърди, че произходът на името на отряда идва от обичая всеки сериозно ранен, тежко болен или убит войник веднага да се заменя от нов, поддържайки сплотеност в редиците. В полка се приемат само мидийци, еламити или персийски кандидати.

Великолепният век

„Великолепният век“ (на турски: Muhteşem Yüzyıl) е турски сериал, който художествено пресъздава историята на Сюлейман Великолепни с наложницата Александра, дъщеря на православен украински свещеник.

Гийом Франсоа дьо Лопитал

Маркиз Гийом Франсоа дьо Лопитал (на френски: Guillaume François de l'Hôpital) е френски учен, математик, член на Парижката академия на науките.

Жан-Батист Ламарк

Жан-Батист Пиер Антоан дьо Моне, Шевалие дьо ла Марк (на френски: Jean-Baptiste Pierre Antoine de Monet, Chevalier de la Marck), често наричан само Ламарк, е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони.

Жозеф Фурие

Жан Батист Жозеф Фурие (на френски: Jean Baptiste Joseph Fourier) е френски математик и физик. Известен е най-вече с изследванията си върху редовете на Фурие и техните приложения в задачи, свързани с топлообмена и вибрациите. Неговото име носят също преобразуванието на Фурие и закона на Фурие. Смятан е и за откривател на парниковия ефект.

Исак Нютон

Исак Нютон (на английски: Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога“.В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Каталог на Месие

Каталогът на Месие е каталог на астрономически обекти от дълбокия Космос, съставен и публикуван от френския астроном Шарл Месие през 18 век, но и до днес широко използван от любителите-астрономи при определяне на наблюдаваните от тях обекти. Обектите са били наблюдавани и описвани от Месие и от неговия приятел и помощник Пиер Мешен.

Първоначалната мотивация на Месие е да категоризира ярките обекти на нощното небе, които често биват бъркани с комети. Така в каталога попадат различни астрономически обекти, измежду които спирални и елиптични галактики, мъглявини, планетарни мъглявини, разсеяни и кълбовидни звездни купове. Тъй като Месие живее и извършва астрономическите си наблюдения във Франция, каталогът съдържа единствено обекти, разположени между северния небесен полюс и небесна ширина около –35°. Много от впечатляващите обекти, видими на небосклона на южното полукълбо, като Големия и Малкия Магеланови облаци, не присъстват в каталога.

Наблюденията си Месие прави с бинокли или малки телескопи, което при съвременното ниво на астрономическата техника прави обектите лесно достъпни за наблюдение и от днешните любители-астрономи. В безоблачните нощи през ранната пролет всички обекти могат да бъдат наблюдавани накуп, поради което понякога се организират маратони на Месие.

Почти всички от обектите в каталога са и сред най-близките до Земята представители на своите класове, поради което са и много добре изследвани от професионалните астрономи. За разлика от съставения впоследствие Нов общ каталог на астрономическите обекти, Каталогът на Месие не е научно организиран по тип на обектите или по разположението им върху небосклона.

Първата версия на Каталога на Месие съдържа 45 обекта и е публикувана през 1774 г. в списанието на Френската академия на науките, Париж. Впоследствие каталогът бива периодически допълван, като до момента на последното му издание през 1781 г. вече наброявал 103 обекта. По различни поводи между 1921 и 1966 астрономите преоткриват още 7 обекта от дълбокия Космос, които са били наблюдавани от Месие или Мешен малко след като окончателната версия била издадена. Тези обекти, от M104 до M110, впоследствие са приети от много астрономи като „официални“ обекти на Месие. Означенията M1 до M110 продължават и до днес да се използват и от професионалните астрономи, и от любителите.

Класицизъм

Класицизъм е направление в литературата, музиката, архитектурата и изобразителното изкуство, което се осъществява основно в границите на XVII век и на една национална култура.

Мидийци

Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран. През 7 век пр.н.е. (преди нашествието на персите) те успяват да създадат империя, простираща се от Аран (днешен Азербайджан) до Централна Азия и Афганистан.

Моника Попова

Моника Петрова Попова е българска художничка керамичка.

Никола Владов

Проф. д-р Никола Николов Владов е български лекар, специалист по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия.

Парижка обсерватория

Парижката обсерватория (на френски: Observatoire de Paris) е астрономическа обсерватория в Париж, създадена през 1667 г. в рамките на Френската академия на науките.

Първи неин директор е Касини. Обсерваторията е построена близо до Пор-Роял, където се намира и до днес.

Днес Парижката обсерватория е най-старата действаща обсерватория и е сред най-големите астрономически центрове на света.

В рамките на Обсерваторията са обособени 7 лаборатории и научно звено, които покриват съществена част от проблематиките на съвременните астрономия и астрофизика. Научните лаборатории са асоциирани към университетите от Париж и региона и към Националния център за научни изследвания на Франция.

Пиер Корней

Пиер Корней (на френски: Pierre Corneille) е френски трагик, сред най-великите 3 френски драматурзи на ХVІІ век, заедно с Молиер и Жан Расин.

Като млад той си заслужава ценния патронаж на кардинал Ришельо, който се опитва да насърчава класическата трагедия (по формален начин), но по-късно влиза в полемика с Корней, главно заради най-известната му пиеса „Сид“, чийто главен герой е испански воин. Тази пиеса е осъдена от новосъздадената Френска академия за това, че не зачита правилото за единствата. Той продължава да пише популярни трагедии в продължение на почти четиридесет години.

Рене-Антоан Реомюр

Ренѐ-Антоа̀н Фершо̀ дьо Реомю̀р (на френски: René-Antoine Ferchault de Réaumur) е френски естествоизпитател и натуралист, ентомолог, физик и математик, член на Парижката академия на науките (1708), почетен член на Петербургската АН (1737), член на Лондонското кралско общество (1738), чуждестранен член на Пруското кралско научно общество (днес Берлин-Бранденбургска академия на науките) (1742), чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките (1748).

Сид

„Сид“ (на френски: Le Cid) е една от най-известните трагикомедии на френския писател трагик Пиер Корней, написана през 1636 година.

Френска академия на науките

Френската академия на науките (на френски: Académie des sciences) е френско научно дружество, която е сред първите академии на науките.

Основана е от крал Луи XIV по предложение на Жан-Батист Колбер през 1666 г. Днес тя е сред 5-те академии, съставляващи Френския институт. Има 150 действителни членове, 300 членове-кореспонденти и 120 чуждестранни кореспонденти, които се избират пожизнено.

Шарл Жерар

Шарл Фредерик Жерар (на френски: Charles Frédéric Gerhardt) е химик от Елзас и франция.

Учи в Карлсруе, Лайпциг, Гисен и Дрезден. През 1838 г. отива в Париж. Професор (1841), член-кореспондент на Френската академия на науките (1856).

Той е сред създателите на теорията на типовете. Основоположник на унитаризма — схващането, че молекулите представляват качествено нови единни образувания, в които не могат да се открият свойствата на изходните вещества. Налага признанието на закона Авогадро и неговата приложимост за определяне на молекулните тегла.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.