Фредерик де Клерк

Фредерик Вилем де Клерк (на африканс Frederik Willem de Klerk) е южноафрикански политик от Националната партия. Като президент на ЮАР (1989-1994) той премахва апартейда и демократизира страната, давайки избирателни права на чернокожото мнозинство. През 1993 г. получава Нобелова награда за мир, заедно с Нелсън Мандела.

Питер Бота президент на ЮАР (1989 – 1994) Нелсън Мандела
Фредерик де Клерк
Frederik Willem de Klerk
южноафрикански политик
Frederik Willem de Klerk 1990
Роден

Националност Флаг на Република Южна Африка Република Южна Африка
Политика
Партия Национална партия
Президентство
президент 1989-1994 г.
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобел за мир 1993 г.
Подпис
FW DeKlerk sign
18 март

18 март е 77-ият ден в годината според григорианския календар (78-ми през високосна). Остават 288 дни до края на годината.

1993

1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.

Апартейд

Апартейд (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart – разделен и heid – субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 г.

Бели хора в Африка

Около 1% от населението на Африка е от европейски произход, като най-голям е делът му в:

Габон: 11,8%

Южна Африка 9,2%- 11%

Ботсвана: 3%- 7%

Намибия: 6%

Екваториална Гвинея: 4%

Есватини: 3%

Мавриций: 2%

Джибути: 2%

Бури

Бурите са основната част от белите жители на Република Южна Африка. Те говорят африканс и произлизат главно от нидерландски, френски и немски заселници, предимно протестанти. На африканс думата „бур“ означава селянин и днес много бури смятат, че това наименование е обидно, предпочитайки името африканери.

Йоханесбург

Йоханесбург (на африканс: Johannesburg) е най-големият град в Република Южна Африка и най-важният промишлен и финансов център на страната. Той е център на провинция Гаутенг и седалище на Конституционния съд на ЮАР.

Награда на принцесата на Астурия

Наградата на принцесата на Астурия (на испански: Premios Princesa de Asturias), по-рано Награда на принца на Астурия (Premios Príncipe de Asturias), е висока държавна награда на Испания.

Връчва се ежегодно в град Овиедо – столицата на автономната област Астурия, Северна Испания, от 1981 г. Смята се за испанския вариант на Нобеловата награда. Лауреатите получават оригинална скулптура на Жоан Миро и парична награда в размер на 50 000 евро.

Наградата се присъжда от Фондация „Принцеса на Астурия“ (по-рано от Фондация „Принц на Астурия“), председателствана от престолонаследницата на Испания принцесата на Астурия Леонор (по-рано от престолонаследника принца на Астурия, сега крал на Испания Фелипе).

Учредена е на 24 септември 1980 г. от 12-годишния тогава принц Фелипе (р. 30 януари 1968). След като той става крал на Испания на 19 юни 2014 г., 8-годишната му тогава дъщеря Леонор (р. 31.10.2005) става престолонаследница, като на нейната титла са съответно преименувани фондацията и наградата.

Наградите на принцесата се присъждат в 8 области:

Комуникации и хуманитаристика

Обществени науки

Изкуства

Литература

Научно-технически изследвания

Международно сътрудничество

Сътрудничество

Спорт

Национална партия (РЮА)

Националната партия в Република Южна Африка е политическата партия, управлявала страната от 1948 г. до 1994 г. Често членовете и привържениците на партията са наричани националисти. Основните принципи на партията са апартейд, създаване на република и развитие на бурската култура и нация.

Основите на партията са поставени през 1914 г. в Блумфонтейн от група африканери-националисти. За първи път поемат властта през 1924 г. с правителството на Бари Херцог. Последният подкопава избирателните права на цветнокожото население в страната, когато през 1930 г. дава изборни права на белите жени, но не и на цветнокожите. През 1934 г. Херцог се съгласява да се обедини Националната партия с нейната съперница Южноафриканската партия и така се формира Обединената партия (на английски: United Party). Част от консервативните африканери, начело с Даниел Малан отхвърлят обединението на двете партии и продължават живота на обособена Национална партия.

По време на Втората световна война Националната партия използва непопулярността на южноафриканското участие във войната и разпалва силни антибритански настроения сред бурската общественост. Последното позволява да се съживи партията и през 1948 г. да спечели изборите. Изборният успех на партията слага началото на налагането на апартейда като държавна политика в Южна Африка.

Нелсън Мандела

Нѐлсън Холѝлала Мандѐла (18 юли 1918 – 5 декември 2013 г.) (на кхоса: Nelson Rolihlahla Mandela; на английски: Nelson Rolihlahla Mandela) е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият избран с всеобщо гласуване. Преди това Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес. През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождаването си през 1990 г. Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на борба с бедността и неравенството в страната.Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993) и на българския орден „Стара планина“ (2008). Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

Питър Бота

Питър Бота (Pieter Willem Botha), известен с инициалите „P. W.“ и с псевдонима си Големия крокодил (на африканс: Die Groot Krokodil), е министър-председател на ЮАР в периода 1978–1984 г. и президент на страната от 1984 до 1989 година.

През целия си живот е привърженик на Националната партия и на следваната от нея политика на расово разделение. Става член на Националната партия през 1936 г., а през 1948 г. оглавява партията в Капската провинция. През 1958 г. става министър на вътрешните работи. През 1966 г. е вече министър на отбраната. През 1984 г. значително е преработена южноафриканската конституция, по силата на която се съзадава президентски пост със силни изпълнителни правомощия. Същата година президентския пост на Южна Африка се поема Питер Бота. По време на мандата му страната води активна външна политика: ЮАР съвместно с Израел разработва своя собствена атомна програма, а стилът на управление в Намибия става все по-авторитарен и брутален.

Макар и често определяна като расистка, политиката на Бота се отличава с известен либерализъм в сравнение с неговите предшественици. Той легализира браковете между цветнокожи и бели в страната, подобрява и положението на индийското малцинство в страната. Апартейдът обаче не е отменен, а само отчасти омекотен.

Политиката на Бота води до поляризиране в рамките на неговата партия, в която се оформят различни крила.

През февруари 1989 г. Бота получава инфаркт, и няколко месеца по-късно му се налага да напусне. Начело на ЮАР застава Фредерик де Клерк.

Република Южна Африка

Република Южна Африка (РЮА) или Южноафриканска република (ЮАР) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2 798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан.. На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Есватини, а държавата Лесото е напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен у дома език.Около 79,5% от жителите на РЮА са чернокожи, разпределени в множество етнически групи, които говорят различни езици от групата банту, девет от които са официални. В страната живеят и най-големите европейска, азиатска и смесена в расово отношение общности в Африка. Около една четвърт от населението са безработни и живеят с по-малко от 1,25 долара на ден.Република Южна Африка е демократична парламентарна република, но за разлика от повечето държави с такова устройство, президентът изпълнява и функциите на ръководител на правителството. Страната е сред учредителите на Африканския съюз и има най-голямата икономика сред членовете на организацията. Тя е и един от основателите на Организацията на обединените нации и Новото партньорство за развитие на Африка и членува в Общността на нациите, Антарктическия договор, Групата на 77-те, Южноатлантическата зона за мир и сътрудничество, Южноафриканския митнически съюз, Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Г-20 и Г-8+5.

Световен икономически форум

Световният икономически форум (на английски: World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария.

Създадена през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб, организацията е най-популярна със свикваните ежегодно в Давос (планински курорт в Граубюнден, Алпите) срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. Традиционно се провежда в края на януари – началото на февруари. На форума се обсъждат най-важните световни теми. През 2011 г. форумът в Давос е проведен от 26 до 30 януари.

Хугеноти

Хугенотите са френските протестанти в първите столетия след Реформацията, които са подложени на преследвания през XVI и XVII век. Гоненията срещу хугенотите от Луи XIV стават причина за преселването на 250 000 хугеноти в съседните на Франция протестантски държави. След края на преследванията и с влизането в сила на френската конституция през 1791 се налага все повече названието протестанти. Понятието „хугеноти“ се използва за калвинистите по време на гоненията във Франция. Френските протестанти са малцинство в днешна католическа Франция.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата
Личност на годината на Тайм

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.