Франсоа I

Франсоа I (на френски: François I-er -12 септември 1494 — 31 март 1547)  е крал на Франция (1515-1547), първи от Ангулемския клон на династията Валоа става крал. Син на Шарл Валоа-Ангулем, граф на Ангулем и Луиза Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска.

Франсоа I
крал на Франция
Francis1-1
Лични данни
Управление 1515-1547
Роден
Коняк, Франция
Починал
Рамбуйе, Франция
Погребан в Базилика Сен Дени
Предшественик Луи XII, Red crown.png
Наследник Анри IIRed crown.png
Подпис
King Francis I Signature
Семейство
Династия Валоа-Ангулем
Баща Шарл Валоа-
Майка Луиза Савойска
Бракове Клод ФренскаRed crown.png
Елеонора КастилскаRed crown.png
Потомци Франсоа, Анри IIRed crown.png, Мадлен, Шарл Маргьорит
Coat of arms of France 1515-1578

До встъпването на престола

През 1504 година Франсоа за първи път се появява при кралския двор, а в 1506 година е сгоден за седемгодишната дъщеря на крал Луи XII и Ана Бретонска, Клод Френска, наследница, по майчина линия на херцогство Бретон. Така се обезпечава за Франсоа короната.

През 1508 година Франсоа се премества в Париж, а през 1514 година са жени за Клод. На  1 януари 1515 година, след смъртта на Луи XII, става крал на Франция.

Външна политика

Външната политика на Франсоа I е много динамична и изпълнена с войни (виж Войни между Хабсбурги и Валоа), чиято основна цел е да се изравни баланса на силите в Европа. С нараснало самочувствие, Франция претендира за равна тежест със Свещената Римска империя, но тя не успява да предотврати израстването на Хабсбургите като най-могъщ европейски род. След 1519 г. Франция се оказва заобиколена от три страни от техни владения - Нидерландия от север, Испания от юг и Франш-Конте от изток. Този "хабсбургски пръстен" задушава Франция, прави я твърде уязвима и тя търси възможност за изнасяне на конфликта в друга посока. Затова Франсоа I продължава агресивните действия на своя предшественик в богата Италия, но търпи тежки поражения, като това при Павия през 1525 г. Тогава той е пленен, отведен в Мадрид и хвърлен в затвора, а накрая принуден да подпише тежък мир, според който Франция се отказва от много от своите претенции и признава завоеванията на Хабсбургите. Освободен, Франсоа безцеремонно нарушава обещанията си и подновява войната. Той проявява гъвкавост и дипломатическа находчивост, като не се колебае да потърси за съюз както протестантите в Германия, така и Османската империя. Въпреки всичко това Франсоа не успява да направи Франция толкова силна, колкото са неговите противници и да ѝ даде сигурност и добри стратегически позиции.

François 1515
Франсоа I - портрет от 1515 г. худ.Жан Клуе

Вътрешна политика

Най-важната черта на вътрешната му политика е изграждането на основите на кралския абсолютизъм. Тенденцията е започната още от Луи XI. Франсоа I е първият френски крал, който изисква да бъде наричан Ваше Величество (Votre Majesté) – обръщение, което досега е използвано само към император. Основните решения се вземат вече от малък Частен съвет, който се председателства от краля, а изпълнението на решенията преминава в ръцете на назначаваните от него секретари. Активната външна политика и екстравагантният личен живот изискват суми, които с мъка се покриват от данъците, въпреки вещината и големите заслуги на канцлера Антоан Дюрпа. Въвеждат се порочни практики да се продават постове, титли и чинове – те осигуряват значителен и постоянен дял от доходите на короната. Голямо постижение на Франсоа е, че успява (след една успешна кампания в Италия) да принуди папа Лъв X да признае галиканската църква, тоест правото на френския крал да се разпорежда с нея. Това става чрез известния Болонски конкордат, сключен през 1516 г., според който църквата във Франция е подчинена на кралската власт. Църковните доходи и привилегии са в разпореждане на краля, който ги превръща в средство за възнаграждение на дворянството.

Франсоа е първият френски монарх, който се опитва да постави под контрол цялото правосъдие в страната (парламентите) и цялата администрация в провинциите, която до момента действа повече в интерес на местната аристокрация. Той ликвидира автономността на последните феодални държавици – на херцог Шарл III дьо Бурбон след 1523 г., който избягва при Карл V Хабсбург, бие се на негова страна и през 1526 г. Франсоа е принуден да възстанови правата и земите му, но на хартия; на принцовете д'Албре, като омъжва сестра си за Анри II д'Албре – крал на Навара; на херцогство Бургундия, след като Карл V вдига протекцията си през 1529 г.

Религия и хуманизъм

Francois I denier tournois
Монети от последните години на Франсоа I

Франсоа и Ренесансът във Франция

С името на Франсоа е свързан Френският Ренесанс. Уединеният образ на живота при френския двор се сменя при Франсоа с блестящо и шумно веселие. При кралският двор, където голяма роля започват да играят дамите, се съсредоточава целият обществен живот.

Експедицията в Италия запознава Франсоа с разкоша на дворовете на италианските меценати. Той се увлича от културата на Ренесанса, най-вече от естетическата му страна, затова се обкръжава с учени и поети, обича да беседва с тях. Той кани във Франция Леонардо да Винчи, приема го през 1516 година в своя замък Кло-Люсе, а така също живописеца Андреа дел Сарто. Рафаел е рисувал за Франсоа няколко картини.

През 1517 година Франсоа решава да основе Висше училище по древни езици. През 1530 година, по съвет на своя библиотекар Гийом Буде, той учредява кралски Колегиум на трите езика, където се преподават гръцки език, латински език и иврит – предмети, отсъстващи в парижката Сорбона, преобразуван в 1530 година в Колеж дьо Франс, чието съществуване нанася силен удар на схоластичната Сорбона.

Франсоа се увлича от архитектура и скулптура. Венец на националната школа в архитектурата е замъка Шамбор, а на италианската — Фонтенбло, над който работят няколко знаменити италиански художници, в това число Бенвенуто Челини.

Хуманистичният интерес към човека се проявява в изобразителното изкуство, особено в портрета. Тържественото изражение на лицата и величавост на позите в портретите на Жан Клуе се съчетава с тънкостите на индивидуалните им характеристики. 

При двора на Франсоа живее поетът Клеман Маро, който съпровожда Франсоа в Италия и попада в плен при Павия. През 1532 година се появява романът на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел".

Религия

Разпространението на протестантството след 1520 г. в началото не предизвиква репресии от страна на държавата. Парижкият университет заклеймява лутеранството, а Парижкият парламент - хуманизма, но като хуманист и съюзник на германските протестанти, Франсоа игнорира тяхната позиция. Едва когато се разпространява предимно калвинизма и неговите последователи - хугенотите се ориентират към автономни общини, които стават опозиция на кралската власт, Франсоа променя отношението си и започва сериозни репресии. Забраняват се книги (над 3000), горят се села и се избиват хора.

Семейство

Claude de France (1499-1524)
Клод в центъра с дъщерите си, Луиз, Шарлот, Мадлен, Маргьорит и Елеонор Кастилска

Франсоа I се жени два пъти:

Галерия

Bemberg fondation Toulouse - Portrait de Louise de Savoie, mère de François Ier - École De Jean Clouet (1475;1485-1540) 22x17 Inv.1013

Луиз Савойска – майка

Claude-de-France1

Клод Френска- първа съпруга

Joos van Cleve 003

Елеонора Хабсбург – втора съпруга

AnnedePisseleuCorneilledeLyon

херцогиня Анна дьо Етамп-фаворитка

François III de Bretagne - Dauphin de France

Франсоа – син

Louise-dangouleme-1515-1517

Луиза Френска-дъщеря

Charlotte of France by Jean Clouet

Шарлота Френска-дъщеря

Henri II of France - Limoges

Анри II – син и наследник

Charles II, duc d'Orléans (1522-1545)

Шарл Орлеан – син

MadeleinedeValois

Мадлен Валоа -дъщеря

Margueritedefrance

Маргарита -дъщеря

Литература

  • „Histoire du recouvrement du duché de Milan par François I“ (П., 1617);
  • Pasquier Le Moyne, „Le couronnement du Fr. et conqueste de la duché de Milan“ (ib., 1520);
  • Champollion-Figeac, „Captivité du roi F.“ (ib., 1847);
  • Moreau, „Prise et délivrance de F. et captivité des enfants de France“;
  • Mignet, „Rivalité de Fr. I et de Charles-Quint“ (Париж, 1875);
  • Labeyrie, "Mariage de F. avec Eléonore d’Autrichien (ib., 1873);
  • Paillard, „La mort de F. I, d’après J. de Saint-Mauris, ambassadeur de Ch. V“ (ib., 1877);
  • P. Mathieu, „Histoire de France de Fr. I à Louis XIII“;
  • Gaillard, „Histoire de F. I, roi de France“ (П., 1769, 8 т.);
  • Р. Paris, „Etudes sur la règue de F.“ (1885);
  • Fr. de Crue, „Anne, duc de Montmorency, grand maître et connétable de France, à la cour, aux armées et au conseil de F. I“;
  • G. Jacqueton, „La politique extérieure de Louise pendant la captivité de Fr. I“ (П., 1892);
  • J. Zeller, „Italie et Renaissance“ (ib., 1888);
  • De Crue, „La cour de France et la société au XVI s.“ (ib., 1888);
  • De Laborde, „La Renaissance des arts à la cour de France“ (1850—65);
  • Renouard et Crapelet, „R. Estienne, imprimeur royal et le roi F.“ (П., 1839);
  • Capefigue, „Fr. I et la Renaissance“ (П., 1844).
  • Knecht R. J. Francis I. — Cambridge, 1982.
  • Jacquart J. Francois I. — Paris, 1992.
Луи XII крал на Франция (1 януари 1515 – 31 юли 1547) Анри II
12 септември

12 септември е 255-ият ден в годината според григорианския календар (256-ти през високосна). Остават 110 дни до края на годината.

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г. и свършва на 31 декември 1600 г.

Адриан VI

Адриан VI (на латински: Hadrianus VI), светско име Адриан Флорис Дедел/Адриан Флоренсзон Буйенс (Adrian Florisz Dedel/Adrian Florenszoon Boeyens), е единственият нидерландец, избиран за папа и последният неиталиански папа преди Йоан Павел II. Избран е за римски папа през 1522 г.

Адриан е роден на 2 март 1459 г. в семейството на на занаятчия от Утрехт. Става професор по теология и по-късно ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. През 1516 г. е назначен от папа Лъв Х за инквизитор на Арагон и Навара. От 1517 г. е кардинал. След като е избран за папа, се бори безуспешно с Реформацията, опитва се да реформира римската курия, да помири император Карл V и френския крал Франсоа I и да ги обедини в кръстоносен поход срещу турците.

Анри II (Франция)

Анри II (на френски: Henri II) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.

Роден в кралския замък в Сен Жермен ан Ле на 31 март 1519 г., Анри е втори син на Франсоа I („последния рицар“) и Клод Френска.

Валоа (династия)

Валоа (на френски: Valois) е френска династия крале, произхождаща от Капетингите.

Старите графове на Валоа принадлежали към младши клон на рода Вермандоа, който е произхождал от Каролингите. Последната наследница на това семейство се омъжва за принц Юго, който е син на крал Анри I и му носи като зестра графствата Валоа и Вермандоа. От този брак произлиза графския род Вермандоа, който в шестото си поколение приключва и през 1215 г. крал Филип II Огюст го присъединява към френската корона.

Крал Филип III Смелия предава през 1285 г. на своя син Шарл графство Валоа. Шарл е брат на Филип IV Хубави и основател на рода Валоа. Той умира в Ножан през 1235 г. и има двама сина. По-младият от тях Шарл Д`Алансон, който умира през 1346 г. основава рода Алансон, който спира да съществува след смъртта през 1527 г. на конетабъла Шарл.

След като и тримата синове на Филип IV умират без да оставят мъжки наследник, на френския престол през 1328 г. се възкачва големият син на Шарл дьо Валоа, под името Филип VI (като най-близък мъжки наследник на Капетингите). Това възкачване на трона коства на рода Валоа дългогодишна кръвопролитна война с Англия (Стогодишната война). Филип VI имал 2 синове: Жан II Добрия и Филип. Последният става граф на Валоа и херцог на Орлеан (1375), но умира без потомство. Жан II, който царува във Франция от 1350 до 1364 г. имал четирима синове, между които бъдещият крал Шарл V и Бургундския херцог Филип, който основава младшия на рода Валоа Бургундски дом. Шарл V (умрял 1380) има двама синове: Шарл VI и херцог Луи Орлеански.

Принц Луи получава и титлите граф на Ангулем и Валоа. През 1406 г. графство Валоа е превърнато в перство. По време на управлението на своя брат Луи спори за властта с Бургундския херцог и е убит през 1407 г. Неговият внук херцог Луи Орлеански през 1498 г. след смъртта на крал Шарл VIII (след Шарл VI царува синът му Шарл VII, който е наследен от своя син Луи XI, а за да дойде ред и на неговия син Шарл VIII), довел до края на старшият род Валоа става крал на Франция под името Луи XII. Впоследствие графство Валоа неизменно се дава на принц от кралския дом, но винаги заедно с херцогство Орлеан, като рода Орлеан (клон на Бурбоните) го губи само по времето на Революцията от 1789 г.

По-младия син на убитият през 1407 г. Луи Орлеански, херцог Жан Д`Ангулем има син Шарл, чийто син на свой ред наследява през 1515 г. бездетния Луи XII като крал на Франция под името Франсоа I. Неговият втори син Анри II го наследява след смъртта на по-големия си брат. Той има четирима синове: Франсоа II, Шарл IX, Анри III и херцог Франсоа Д`Анлансон (впоследствие и херцог Д`Анжу). Нито един от тях няма мъжки законен наследник и след убийството на Анри III през 1589 г. на трона се възкачва представителят на най-близкия роднински дом Бурбон Анри IV. Неговата първа съпруга Маргьорит дьо Валоа умира през 1615 г. и е последната законнородена представителка на династията Валоа.

Елеонора Австрийска (1498–1558)

Елеонора Австрийска (на португалски: Leonor de Austria; на немски: Eleonore von Kastilien), известна още като Елеонора Кастилска, е кастилска инфанта, австрийска ерцхерцогиня, кралица на Португалия (1518 – 1521) като съпруга на крал Мануел I и кралица на Франция (1530 – 1547) чрез втория си брак с Франсоа I.

Йезуитски орден

Обществото на Исус, познато повече като Йезуитски орден (на латински: Societas Iesu, S.J. и S.I.; на италиански: Compagnia di Gesù, „Исусова дружина“) е християнски религиозен орден на Римокатолическата църква. Членовете на ордена се наричат йезуити.

Началото на ордена е дадено на 15 август 1534 г. от баския благородник Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж, като самият орден е официално утвърден на 27 септември 1540 г. в Рим с була на папа Павел III, озаглавена Regimini militantis Ecclesiae (За Ордена на войнстващата Църква).Игнаций и шестимата други основатели (Франсис Ксавие, Пиер Фаврие, Алфонсо Салмерон, Диего Лайнес, Николас Бобадила и Симон Родригез) си поставили за задача да пътуват до Палестина и Светите земи, с цел проповедническа дейност сред турците или, ако то се окажело невъзможно, да предложат своите услуги на папата. В края на 30-те години на XVI в. Игнаций, вече завършил престижния университет в Париж, и неговите спътници пристигнали в Италия. Седмината се опитали да отпътуват от Венеция към Светите земи, но на фона на подновената Италианска война между императора на Свещената Римска империя Карл V и френският крал Франсоа I, водена за контрол над Северна Италия, и в която участвали освен това Папството и Венеция, седмината не получили това разрешение и вместо това отишли в Рим. Освен това оторизираните от Апостолическия престол за християнски пазители на Светите места францискански монаси позволявали само кратък престой в Палестина, заради усложнената политическа обстановка в региона, който бил наскоро завладян от Османската империя.Папа Павел III създал официално ордена със своя була от 27 септември 1540 г., а на следващата година Лойола бил избран за първия генерал на Обществото на Исус. Йезуитите били доста по-различни от останалите ордени. Като за начало Лойола и неговите наследници се избирали не за определен мандат, както било прието, а доживотно. Йезуитите освен това не пеели всекидневни църковни псалми в хор, по подобие на останалите ордени. Всеки новоприет член трябвало да положи обет за бедност, целомъдрие и подчинение, както и да премине през разработените от Лойола „духовни упражнения“. През XVI век „упражненията“ били обект на критики, тъй като множество ревностни католици виждали в тях особена форма на мистицизъм, отдалечаващ се от ортодоксално приетите норми, поради което Лойола трябвало неколкократно да ги защитава пред Инквизицията. Въпреки че през 1548 г. те са публикувани официално и с одобрението на папа Павел III, „упражненията“ все пак не се отървали от критиците си.В следващите десетилетия йезуитите си осигурили от Апостолическия престол голям брой привилегии, сред които правото да дават дипломи от своите университети (по този начин подронвайки останалите вековни и наложили се висши учебни заведения в Европа), никоя местна власт, светска или духовна, нямала юрисдикция над тях, те можели освен това да навлизат необезпокоявано в територията на който и да е съществуващ манастир. Когато към това се добави тяхната вярност към папата и неимоверното им богатство (макар формално да полагали обет за бедност, подобно на другите ордени и йезуитите имали лостове, с които да го избегнат), може да се видят причините за съществуващата срещу тях определена ненавист в някои кръгове в Европа от това време.Сред основните задачи на йезуитите намерили място проповядването на Християнската религия в Новия свят, както и борба срещу силите на Реформацията в Европа. Чрез множество свои училища и университети, йезуитите осигурявали католическо образование на голям брой хора в Европа и най-вече на аристокрацията. Именно йезуитите, които вървели след испанските войски в Нидерландия (виж Бунт на Нидерландите), отстояли Фландрия и Брабант (ядрото на съвременна католическа Белгия) за католицизма. Двама от членовете на ордена са сред основните ръководители на Трентския събор, а орденът като цяло изиграва важна роля за победата на католицизма в Полша.

Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън първоначалните си намерения за борба с Реформацията и протестантството. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.

Благодарение на лидерството на Лойола и добрата организация и подготовка на кадрите на Ордена, католическата църква дава съдържание на приетата на проведения през 1545 – 1563 г. Трентски събор Контрареформация и успява не само да се съхрани, но и да мине в настъпление.

Орденът е забранен от папа Климент XIV на 21 юли 1773 г., но йезуитите продължават въпреки това да действат на територията на Прусия и Русия. Орденът възстановява дейността си официално през 1814 г.

Климент VII

Климент VII (на латински: Clemens PP. VII) е кардинал от 1513 г. до 1523 г. и папа от 19 ноември 1523 г. до 25 септември 1534 г.

Рожденото му име е Джулио Медичи (Giulio di Giuliano de' Medici) и е представител на влиятелната фамилия Медичи.

Клод Френска

Клод Френска (фр. Claude de France, брет. Klaoda Bro-C'hall; 13 октомври 1499, Роморантен, Франция — 20 юли 1524, Блоа, Франция) – кралица на Франция от 1 януари 1515, съпруга на Франсоа I, и херцогиня на Бретан (1514 – 1524), най-възрастната дъщеря на френския крал Луи XII и Анна Бретонска.

Колеж дьо Франс

48.849167, 2.345556

Колеж дьо Франс (на френски: Collège de France) е образователна и научноизследователска институция със седалище в Париж, Франция, която без да бъде университет, провежда безплатни и общодостъпни курсове на високо ниво в областта на науката, литературата и изкуството.

Основан е през 1530 година от крал Франсоа I по искане на Гийом Бюде с хуманитарната идея тази институция да е алтернатива на Сорбоната и да предлага такива дисциплини като иврит, старогръцки (първият преподавател е известният учен Янус Ласкарис) и математика . През годините е носил последователно следните имена:

Кралски колеж (Collège Royal),

Колеж на трите езика (френски: Collège Des Trois Langues, на латински: Collegium Trilingue),

Национален колеж (Collège National),

Имперски колеж (Collège Imperial),

Колеж дьо Франс – от 1870 г.Уникален е с това, че всеки университетски преподавател е длъжен да изнесе лекции, на които присъствието е безплатно и достъпно за всеки, въпреки че някои курсове на високо равнище не са достъпни за широката публика. Целта на центъра е "да се учи науката в процес на изграждане", поради което за лектори се избират измежду най-добрите изследователи в даден момент, като няма друго изискване освен това да са на "челно място" в тяхното поле на изследване. Избирани са от различни дисциплини – както в областта на точните науки, така и сред хуманитарните науки. Въпреки че мотото на колежа е "Docet Omnia" (на латински "Преподава всичко"), целта на колежа може да се обобщи най-добре с фразата на Морис Мерло-Понти "Не предубедени понятия, а идеята за свободна мисъл", която е запечатана със златни букви над главната зала на сградата на колежа.

Луи XII

Луи XII (на френски: Louis XII de France – 27 юни 1462 — 1 януари 1515 година) е крал на Франция в периода 7 април 1498-1 януари 1515) от Орлеанския клон на династията Валоа.

Основно събитие по време на неговото управление са войните, които Франция води на територията на Италия.

Луиз Савойска

Луиза Савойска (фр. Louise de Savoie; род. 11 септември 1476, ум. 22 септември 1531) – принцеса на Савоя; съпруга на графШарл Ангулем; майка на френския крал Франсоа I. Тя играе ключова роля в събитията по време на неговото царуване. Освен Франсоа I, тя има дъщеря — писателката Маргарита Наварска.

Мадлен Валоа

Мадлен дьо Валоа (на френски: Madeleine de Valois, 10 август 1520 – 7 юли 1537) е френска принцеса и шотландска кралица, съпруга на шотландския крал Джеймс V.

Франсоа I дьо Гиз

Франсоа I Лотарингски (на френски: François I le Balafré de Lorraine, duc de Guise; 17 февруари 1519, Бар-льо-Дюк – 24 февруари 1563, Орлеан) – 2-ри херцог дьо Гиз (1550 – 1563), граф, херцог Омалски и пер на Франция, маркиз дьо Майен, барон, принц дьо Жоанвил, Велик камерхер на Франция.

Франсоа е френски военен и държавен деятел от времената на Религиозните войни във Франция, големият син на 1-ви херцог дьо Гиз, Клод I дьо Гиз (20 октомври 1496 – 12 април 1550) и Антоанета дьо Бурбон (1493 – 1583).

Франсоа I от Клеве

Франсоа I дьо Клеве (на френски: François I de Clèves, * 2 септември 1516 в Cussy-sur-Loire, † 13 февруари 1562 в Невер) от Дом Клеве-Марк е от 1521 г. граф на Невер и Йо и от 1553 г. граф на Бофор, от 1539 г. първият херцог на Невер.

Той е единственият син на граф Карл от Клеве-Невер (1491 – 1521) и съпругата му Мари д’Албрет (1491 – 1549). След смъртта на баща му през 1521 г. той го последва. Понеже е малолетен е под регентството на майка му.

През 1537 г. той участва в поход срещу херцогство Савоя. След две години през януари 1539 г. графството Невер е издигнато на херцогство и перство. През октомври 1545 г. е номиниран за гуверньор на Шампан и графство Бри. През 1553 г. наследява братовчедката си Клод дьо Фоа и получава графствата Бофор и Ретел.

През 1551 г. е командир във френската войска в конфликта между Франция и Хабсбургите.

Той умира на 45 години в Невер.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.