Франсоа Раваяк

Франсоа Раваяк (на френски: François Ravaillac) е религиозен фанатик, убиец на крал Анри IV.

Роден около 1578 г. в Ангулем, Франсоа Раваяк отначало е слуга, по-късно става учител. Силно религиозен, той прави опити да се присъедини към няколко монашески ордена, но в изпитателния период докато е послушник се проваля заради виденията, които има. През 1609 г. получава видение, че трябва да убеди Анри IV да обърне хугенотите в истинската вяра. Опитва се да се срещне с краля, но това е невъзможно. Интерпретирайки намерението на Анри IV да завладее испанска Холандия като начало на война срещу папата, Раваяк решава, че трябва да го убие, за да го спре.

На 14 май 1610 г. Раваяк открадва нож от една странноприемница. Скрива се на улица Феронри в Париж, за да дебне преминаването на кралската каляска, тъй като кралят възнамерява да посети своя министър Сюли (който по това време лежи болен) в Арсенала. В четири часа следобед каляската пристига. Възползвайки се от внезапно задръстване в уличката, Раваяк се хвърля върху краля и му нанася два удара с нож в гърдите. След това се скрива в близката улица Ломбар, но бързо е открит и задържан, за да се избегне да бъде линчуван от тълпата.

По време на разпитите Раваяк отрича някой да го е наел или да има съучастници. На 27 май е изправен на площад Грев пред крещящата тълпа. Дясната му ръка, с която е убил краля, е изгорена с гореща сяра. Гърдите, ръцете и краката му са разкъсани с клещи и са залети с разтопено олово, накрая е разчекнат между четири коня.

Близките му са изселени и е издаден указ, с който се забранява в кралството да се използва или да бъде носено от някого името Раваяк.

Убийството на Анри IV предизвиква остра полемика – отправят се обвинения към йезуитите, че са подтикнали Раваяк към това деяние. Изказват се предположения, че то е било замислено от кръг заговорници, сред които съпругата на краля Мария Медичи, херцог д`Епернон, маркиза дьо Верньой (някогашна метреса на Анри IV), както и теории, според които това покушение е дело на испанската корона.

Тезата за заговора се потвърждава през януари 1611 г. и от обвиненията на мадам Жаклин д`Ескоман, която е познавала Раваяк и която обвинява директно херцог д`Епернон като отговорен за смъртта на краля. Заради тези си обвинения тя е хвърлена в затвора до края на дните си.

В книгата си "Странната смърт на Анри IV" (1964 г.) ("L'Étrange Mort de Henri IV") Филип Ерланже твърди, че при пристигането си в Париж Раваяк е бил настанен в дома на Шарлот дю Тиле, метреса на херцог д`Епернон. Според него зад убийството стоят именно херцогът, Анриет д`Антраг и Шарлот дю Тиле.

Франсоа Раваяк
френски убиец
Франсоа Раваяк 
Роден: 1578 г.
Ангулем, Франция
Починал: 27 май 1610 г.
27 май

27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-ми през високосна). Остават 218 дни до края на годината.

Анри IV

Анри IV (на френски: Henri IV 13 декември 1553 – 14 май 1610), херцог на Вандом от 1563 г., крал на Навара от 1572 до 1610 г. и крал на Франция от 1589 до 1610 г. Той е първият крал от династията на Бурбоните.

История на Франция

Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно. Към вече присъстващите човешки групи по време на палеолита през първото хилядолетие са се присъединили последователно вълни от населения, съставени от келти, римляни, германски племена, предимно франки. Това, което е днес Франция, по време на римляните е било част от Галия. Римляните отбелязват три големи етно-лингвистични групи в нея: гали, аквитани и белги.

По време на първото хилядолетие по средиземноморския бряг на Галия са основани колонии от гърците, римляните и картагенците. В края на 2 век до н.е. южна Галия вече е римска провинция Gallia Narbonensis, а останалата част е подчинена по време на Галските войни 58 – 51 пр.н.е.. След тях в Галия се развива гало-римска култура и територията е част от Римската империя.

В по-късните стадии на империята Галия е подложена на набезите на варварските племена, предимно групата германски племена, известни като франки. За година на създаването на Франция се смята 486 г., като това е годината на завладяването на по-голямата част на Галия от Хлодвиг I, първи крал от династията на Меровингите. Най-голям разцвет държавата на франките достига при Карл Велики – от Атлантическия океан до Рим, Елба и Панония.

В началото на второто хилядолетие Каролингите са заменени от Капетингите, чиито представители управляват Франция от 987 до 1328 г. След смъртта на последния крал от тяхната династия през 1328 г. възниква криза с наследяването, като претенции към трона имат владетелите на Англия, Навара и Франция и това довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453) между лагерите, предвождани от династиите Валоа и Плантагенет. Войната започва след като Филип VI е обявен за крал на Франция, а английският крал Едуард III, който бил и наследствен херцог на Нормандия, отказал да положи клетва за вярност пред новия крал. Войната се води изцяло на територията на Франция и въпреки първоначалните английски победи по-късно през войната надделяват французите. Една от известните личности от този период е Жана д'Арк, селско момиче, което повежда французите и се превръща в национална героиня. Победата във войната укрепва френското национално чувство и заздравява кралската власт. По време на периода, известен като Стария режим, Франция се превръща в централизирана абсолютна монархия. През следващите векове настъпват френския Ренесанс и протестантската Реформация. В разгара на френските религиозни войни от 16 век Франция е обхваната отново от криза по наследяването, тъй като последният крал от Валоа Анри III е убит и няма наследник. Борбата за престола печели наварският крал Анри IV, който поставя началото на династията Бурбони.

Също през 16 век е поставено началото на процъфтяваща френска колониална империя. Френското политическо влияние в Европа достига връх при управлението на „краля слънце“ Луи XIV, построил двореца Версай.

Френската революция от края на 18 век поставя край на феодалния строй и отменя монархията, както и феодалните, аристократически и църковни привилегии, характерни за средновековното общество. За известно време страната става Първа френска република, докато Наполеон Бонапарт не я обявява за Първа френска империя. Следва период на завоевателни войни (Наполеоновите войни), които коренно променят начина на водене на война в Европа. Отначало французите напредват бързо и завоюват значителни територии. След неуспеха им в Русия обаче предизвиканият глобален конфликт приключва с разгрома на Наполеон в битката при Ватерло.

През 19 век Франция преминава още няколко пъти през смяна на формата на държавно управление: реставрация на монархията, отново република, отново империя и през 1870 е установена по-трайната Трета френска република.

По време на Първата световна война Франция е една от страните на Антантата заедно с Британската империя и Руската империя. В началото на Втората световна война Франция заема изчаквателна позиция, но след нападението на Третия райх е покорена в Битката за Франция през 1940 г. По-голямата част от страната е контролирана от германците, макар че на юг остава да действа марионетният режим на Виши. Въпреки че е измежду победителите и в двете големи войни, Франция понася тежки материални и човешки загуби.

В следвоенния период Франция води дълги войни в бившите си колонии Индокитай и Алжир, които завършват с поражения. Тя играе основна роля в процесите на европейско икономическо и политическо обединение, довели в крайна сметка до създаването на Европейския съюз.

След 1958 г. страната е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Съвременният период се отличава с усилията за културно унифициране на страната поради прииждането на милиони имигранти от Европа, Африка и Азия, които променят изцяло структурата на населението в демографски и културен план.

Крал на Навара

Крал на Навара е титла, отнасяща се до владетелите на вече несъществуващото Кралство Навара, сега област в Испания. Това е списък на кралете на Памплона, по-късно Навара. Памплона е основното име на кралството до съюза с Арагонската корона през периода 1076-1134 г., когато териториалното наименование Навара влиза в употреба.

Луи XV

Луи ХV (на френски Louis XV) (15 февруари 1710 – 10 май 1774) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г. Известен е със своето неадекватно и некомпетентно управление, което сериозно намалява силата и престижа на френската монархия – както вътрешен, така и международен. В страната той не успява да разреши основните проблеми, които разделят френското общество: враждата между йезуити и янсенисти, господстващото положение на привилегированите класи; короната не съумява да ги накара да плащат справедлив дял от данъците. Институциите на стария режим остават твърде бюрократични и неспособни да отговорят на променящото се общество, което се развива бързо в идейно, културно и икономическо отношение. Нерешен и дори задълбочен остава конфликтът между краля и провинциалните парламенти, които защитават привилегиите.

На полето на международната политика Франция се развива възходящо през първата половина от управлението на Луи ХV. Разтърсената през Войната за испанското наследство могъща монархия бавно се съвзема по време на регентството и управлението на кардинал Фльори, като се съюзява с Великобритания и Обединените провинции срещу Испания. Франция участва успешно във Войната на четворния съюз и Войната за полското наследство. Дори когато променя курса и привлича Испания на своя страна (във Войната за австрийското наследство), успехите продължават. От 1744 до 1748 г. френските войски покоряват цяла Австрийска Нидерландия, което не са постигали дори при Краля Слънце. Когато Луи ХV неочаквано връща всичко завладяно, настъпва първото голямо разочарование от него.

Като единствен оцелял представител на Бурбоните през 1715 г., той се ползва с огромната обич на своя народ (наричан е Многообичан, Le Bien-Aimé). Това, че оживява и остава така дълго на престола, в началото се счита за голям късмет, както и фактът, че осигурява наследници. Престижът му се срива истински едва след пагубната Седемгодишна война, когато Франция губи Канада и постове в Индия за сметка на Великобритания. Армията търпи унизителни поражения. Влиянието на кралските фаворитки като мадам Помпадур и графиня дю Бари още повече отблъскват народа от него. Може да се каже, че именно неговото управление предпоставя бъдещата Френска революция.

Мария Медичи

Мария Медичи (на италиански: Maria de' Medici; на френски: Marie de Médicis) е френска кралица, дъщеря на великия херцог на Тоскана Франческо I Медичи. На 17 декември 1600 г. се омъжва за краля на Франция Анри IV. Въпреки красотата си тя отделила от себе си своя съпруг с властния си характер и сцените на ревност, които му устройва. Особено ненавистно е за Анри влиянието над кралицата на прислужницата ѝ Леонора Галигаи и на мъжа ѝ, Кончини.

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Парижани

Парижани (на френски: Parisiens, parisiennes) са жителите на град Париж, столицата на Франция. Това е списък с най-известните от тях.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.