Франкфурт на Майн

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Югозападна Германия. За града в Източна Германия вижте Франкфурт на Одер.
Франкфурт на Майн
Frankfurt am Main
— град —
Знаме
      
Герб
Центърът на града

Центърът на града
Германия
50.1136° с. ш. 8.6797° и. д.
Франкфурт на Майн
Хесен
50.1136° с. ш. 8.6797° и. д.
Франкфурт на Майн
Страна Flag of Germany.svg Германия
Провинция Хесен
Регион Дармщат
Окръг
Площ 248,31[1] km²
Надм. височина 112 m
Население 679 664 души (2010)
Пощенски код 60308–60599, 65929–65936
МПС код F

Франкфурт на Майн (на немски:  Frankfurt am Main) е най-големият град в провинция Хесен, Германия, с население 679 664 души (2010 г.) – петият по големина град в Германия след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн.[2]

Намира се на координати 50°06'42,5" северна ширина и 8°41'09,4" източна дължина. Разположен край река Майн, с площ 248,3 км², Франкфурт е финансовият и транспортен център на Германия. Градът е един от водещите финансови центрове в Европа; в него се намират седалищата на Европейската централна банка и Франкфуртската външнотърговска банка. Според Ливърпулския университет Франкфурт е най-богатият град в Европейския съюз.

Във Франкфурт се намират много от най-високите сгради в континентална Европа. Поради струпването на небостъргачи в центъра си градът понякога бива наричан „Майнхатън“ по аналогия с Манхатън, кварталът на Ню Йорк, известен с многобройните си небостъргачи. Към август 2009 във Франкфурт има 21 сгради с височина над 100 м., като в процес на планиране са още 7. Повечето от които са офисни сгради, предимно централи на банки и застрахователни компании. Най-високата сграда е централата на „Комерцбанк“ – „Комерцбанк Тауър“ (на немски: Commerzbank Tower).

Съществуващи небостъргачи (подредени по височина в низходящ ред) и техните височини:

  • Сградата на „Комерцбанк“ – 258,7 м;
  • Панаирната кула – 256,5 м;
  • Офис сграда на Вестендщрасе 1 – 228 м;
  • Майн Тауър (централа на банка „Хелаба“ и единствен небостъргач с наблюдателна платформа на покрива) – 200 м;
  • Сградата „Трианон“ – 186 м;
  • Сградата на „Дрезднербанк (на Дойче Бан от 2010)“ – 166,7 м;
  • Офис сграда „Плаза“ и хотел „Мариот“ – 162 м;
  • Дойче Банк Хоххаус“ – 155 м;
  • Офис сграда „Скайпър“ – 153,8 м;
  • Сграда на Европейската Централна Банка – 148,5 м;
  • Офис сграда „Ситихаус“ – 143,4 м;
  • Франкфуртски офис център (FBC) – 140 м;
  • Сградата „Галилео“ на „Дрезднербанк“ – 136,8 м;
  • Офис сгради „Кастор унд Полукс“ – 126,9 м (по-високата от двете);
  • Офис сгради „Гардън Тауърс“ – 126,5 м;
  • Панаирна сграда номер 9 „Торхаус“ („Къщата-врата“) – 116 м;
  • Офис сграда „Японски център“ – 115 м.

Небостъргачи в процес на проектиране

  • Сграда „МАКС“ на „Дойче Банк“ – 228 м;
  • Сграда на Франкфуртската спестовна каса (Frankfurter Sparkasse)и Вюртембергската ипотечна банка (Wuerttembergische Hypothekenbank) – 195 м;
  • Сграда „Ърбън Ентъртейнмънт Сентър“ – 195 м;
  • Сграда „Хоххаус ам Опернплац“ („Небостъргач на площада на операта“) – 168 м;
  • Небостъргач на Гютерплац – 160 м;
  • Сграда „Кайзеркаре“ на „Комерцбанк“ – 135 м;

През Средновековието Франкфурт е бил свободен град и място за коронация на немските крале. Още тогава градът се обособява като един от главните търговски центрове в Европа. В града седалища имат повече от 300 банки, както и четвъртата по големина в света фондова борса.

Летището Франкфурт Рейн-Майн е третото по големина пътническо (след Хийтроу и Шарл дьо Гол) и най-голямото товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 51,8 милиона пътници и 1,95 милиона тона товари през 2005 г.[3]

История

Първите писмени информации за Франкфурт датират от 22 февруари 794 г. Има и доказателства, че е съществувало селище на мястото на днешен Франкфурт още през 3000 пр.н.е. През 843 г. Франкфурт става най-важен град в кралството на източните франки. В него заседава и парламентът. През 1222 г. Франкфурт става свободен имперски град. От 1562 г. императорът бива коронован във Франкфурт. След разпадането на Свещената римска империя Франкфурт се присъединява към Рейнския съюз. През 1815 г. Франкфурт получава статус на свободен град и седалище на Федералното правителство. През 1871 г. във Франкфурт е подписан договорът прекратяващ Френско-Пруската война. През 1879 г. е построена новата сграда на фондовата борса, през 1880 г. – старата опера, през 1888 г. – централната гара, през 1914 г. – университетът, през 1926 г. – летището.

През 1900 г. франкфуртската борса е втората по големина в Германия (след берлинската).[4]

По време на Нацистка Германия от Франкфурт са депортирани 9000 евреи. По време на Втората световна война Франкфурт е бомбардиран и е разрушен почти целият стар град. След разделението на Германия Франкфурт е на второ място в избора за столица на Федерална Република Германия и отстъпва на Бон.

Население

Main-durch-frankfurt-ffm001
Река Майн

Населението на Франкфурт на Майн през 2012 г. е 679 664 жители. От тях 51% са жени и 49% – мъже.[2]

През 2005 г. под 18-годишни са 15,6% от населението. Над 65-годишни са 16,8%. Чужденците формират 24,8% от населението.

Други

В града се намира един от най-големите и богати на животински видове зоопаркове в света. Той има изключителен принос в изучаването и опазването на много видове редки и световно застрашени животни.[5]

Личности

Deutsche-Bank-Frankfurt-am-Main
Сградата на „Дойче банк“
  • Други личности, свързани с Франкфурт на Майн
    • Майкъл Крету (р. 1957), румънски музикант, учи в града през 1975 – 1978.

Побратимени градове

Франкфурт на Майн има няколко побратимени града:

Източници

  1. www.destatis.de
  2. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
  3. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 158.
  5. Боев, З. 1996. Франкфуртската зоологическа градина. – Природа, БАН, 1: 95 – 99.

Вижте също

Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е германски философ.

Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Бюдинген

Бюдинген (на немски: Büdingen) е град в територията Рейн-Майн в район Ветерау, окръг Дармщат, Хесен, Германия с 21 014 жители (на 31 декември 2012).

Намира се на 35 km североизточно от Франкфурт на Майн.

Вертхайм

Вертхайм (на немски: Wertheim) е град в Баден-Вюртемберг, Германия, с 23 405 жители (2015).

Намира се на границата с Бавария, на около 70 km югоизточно от Франкфурт на Майн и 30 km западно от Вюрцбург. При Вертхайм река Таубер се влива в Майн.

Ветерау

Ветерау (на немски: Wetterau) е ландшафт в Хесен, Германия (Haupteinheit 234).

Ветерау днес е територията северно от Франкфурт на Майн.

Герд Биниг

Герд Биниг (на немски: Gerd Binnig) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1986 г.

Германска национална библиотека

Германската национална библиотека (на немски: Deutsche Nationalbibliothek) е националната библиотека на Германия. Нейните основни центрове са библиотеките в Лайпциг и Франкфурт на Майн, както и Германският музикален архив в Берлин.

Основана е през 1912 година в Лайпциг, като след Обединението на Германия през 1990 година се слива с основаната през 1946 година във Франкфурт Германска библиотека.

Сбирката на Германската национална библиотека включва около 24,1 милиона единици, а персоналът ѝ е около 650 души.

Гьоте (награда - Франкфурт на Майн)

Международната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (на немски: Goethepreis der Stadt Frankfurt am Main) е учредена през 1927 г. До 1949 г. се присъжда ежегодно, а от 1952 г. – на всеки три години. Връчва се на 28 август при отпразнуването на рождението на Йохан Волфганг Гьоте. Лауреати стават лица, които с дейността си са постигнали значимост и творческото им дело е достойно за почит в памет на Гьоте.

Наградата включва изписана на пергамент и художествено оформена грамота, както и парична премия в размер на 50 000 €.

Гьоте университет Франкфурт на Майн

Университетът „Йохан Волфганг Гьоте“, Франкфурт на Майн (на немски: Johann Wolfgang Goethe-Universität Frankfurt am Main), предаван на български и в други форми като Йохан Волфганг Гьоте университет Франкфурт на Майн или Гьоте университет Франкфурт на Майн, обикновено наричан само Франкфуртски университет, е най-голямото висше училище в гр. Франкфурт на Майн, Хесен, Германия.

Основан е през 1914 г. като граждански университет, което означава че, докато има провинциален университет в Прусия, той е бил основан и финансиран от богати и активно либерални граждани на Франкфурт на Майн – уникално положение в германската университетска история. Наименуван е през 1932 г. на един от най-известните местни хора в града – поета и писател Йохан Волфганг фон Гьоте. Днес университетът има 37 353 студенти.

Евровизия 1957

Евровизия 1957 е вторият проведен песенен конкурс.

Макар и той да е все още предимно предназначен за излъчване по радиото, паралелно тече и телевизионна транслация, тъй като в Западна Европа се наблюдава забележително увеличение на домакинствата с телевизори. Фестивалът се провежда в сградата на Радио Хесен във Франкфурт на Майн на 3 март. Правилото страната-победител да е домакин на следващото издание все още не е в сила. По това време се смята, че „Евровизия“ ще се провежда всяка година в различна държава, докато се изредят всички. Непрекъснато увеличаващият се брой участници обаче води организаторите до извода, че това ще е непрактично.

Три държави правят своя дебют, с което участващите страни вече са 10. За първи път националните журита съобщават резултатите си по телефона. Тъй като не е уточнено предварително коя държава на какъв език ще обявява присъдените точки, водещата често се обърква в начина, по който ги приветства в слушалката. Нидерландия побеждава за първи път. Швейцарката Лис Асия – победителка от първото издание, участва отново, но заема едва осмо място. На този конкурс е демонстрирана най-дългата целувка на „Евровизия“. В края на песента си датските изпълнители Бирте Вилке и Густав Уинклер се целуват и напразно чакат човек от екипа да им даде знак да спрат (както е уговорено при репетициите) – той забравя да го направи.

Европейска централна банка

Европейската централна банка (съкратено ЕЦБ) е централната банка на държавите от еврозоната.

Банката е базирана във Франкфурт, най-големия финансов център в еврозоната. Това е определено от Амстердамския договор.

ЕЦБ емитира единната европейска валута – еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява паричната политика на Европейския съюз (ЕС) и има правомощия независимо да взема решения относно тази политика; осъществява валутните операции на държавите-членки в съюза и извън него.

Комерцбанк-Арена

„Комерцбанк-Арена“ е стадион във Франкфурт, Германия. Широко е познат с първоначалното си име „Валдщадион“ („Горски стадион“).

Открит е през 1925 г. Оттогава стадионът е обновяван няколко пъти, като последната промяна е за Мондиал 2006. С капацитет от 51 500 места, той е сред 10-те най-големи стадиона в Германия. Съоръжението приема 4 мача от Световното първенство по футбол за жени през 2011 г., включително и финала.

Спортният комплекс, който е собственост на общината, включва стадиона и още няколко спортни съоръжения, сред които плувен басейн, тенис комплекс, игрище за плажен волейбол и зала за зимни спортове.

„Комерцбанк-Арена“ е официалният стадион на местния „Айнтрахт“.

Луфтханза

Deutsche Lufthansa AG (произн. Дойче Луфтханза) е най-голямата немска авиокомпания със седалище в Кьолн, Германия, на 5-то място е в света по брой превозени пътници и дестинации. Тя е флагманският авиопревозвач на Германия, най-големият европейски авиоконцерн, включващ в себе си и такива големи авиокомпании, като Swiss International Airlines и Austrian Airlines.

Седалището на компанията се намира в Кьолн, а основното летище, от което оперира, е Франкфурт на Майн. В последните години летището в Мюнхен се оформя като втора база на авиокомпанията, а на летището в Хамбург са основните хангари за ремонти на флотата.

„Lufthansa“ е основана като държавна компания и до 1953 е 100% собственост на държавата. През 1966 г. за първи път се листва на борсата и постепенно акциите и преминават в частни ръце. От 1997 г. е 100% частна.

През 2016 г. компанията е на първо място по оборот в Европа.

Немска награда за книга

„Немската награда за книга“ (на немски: Deutscher Buchpreis) е учредена през 2005 г. и ежегодно при откриването на Франкфуртския панаир на книгата отличава най-добрия немскоезичен роман на годината.

Наградата се финансира предимно от Борсовия съюз на немските книгоиздатели.

Победителят в конкуса получава 25 000 €, а останалите пет финалисти – по 2500 €.

ФК Айнтрахт (Франкфурт)

Айнтрахт Франкфурт е германски футболен клуб от Франкфурт на Майн.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (на немски: Frankfurter Allgemeine Zeitung, в превод Обществен вестник на Франкфурт) е национален вестник на Германия, основан през 1949 г. Нов брой се публикува всеки ден от централата му във Франкфурт на Майн.

Изданието на вестника, което излиза в неделя, се нарича „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“ („Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung“ – Обществен неделен вестник на Франкфурт). Основният делничен формат на вестника е в тираж 366 844 бр. (2008 г.) и е с дясно-центристки и консервативни убеждения. Вестникът се редактира от 5 редактори. Това е германският вестник с най-големи продажби извън територията на страната. Редакторите твърдят, че всеки ден се изнася в 148 страни.

Франкфуртски мирен договор

Франкфуртският мирен договор (на немски: Friede von Frankfurt; на френски: Le traité de Francfort) е подписан във Франкфурт на Майн на 10 май 1871 г., отбелязвайки края на Френско-пруската война.

Условията на договора, смятани за несправедливи от французите, създават голяма неприязън и вражда към Германия, позната като реваншизъм. Френското възмущение от условията на мира непряко довеждат до оплетени съюзи преди и след началото на Първата световна война.

Ханс Цимер

Ханс Флориан Цимер (на немски: Hans Florian Zimmer) (роден на 12 септември 1957 г.) е германски композитор, добре познат на кино аудиторията с написването на музиката на повече от сто филма.

Роден във Франкфурт на Майн, Цимер започва музикалната си кариера, свирейки на клавирни инструменти и синтезатор в състава на групи като Ultravox и The Buggles. През 80-те започва съвместната си работа с филмовия композитор Стенли Майърс. Става световноизвестен през 1988 г. с музиката, която написва за филма „Рейнман“. Същата година саундтракът е номиниран за Оскар.

Оттогава Цимер композира музиката за много филми като „Аленият прилив“, „Скалата“, „Гладиатор“, „Пърл Харбър“, „Тънка червена линия“, „Последният самурай“, „Шифърът на Леонардо“, „Карибски пирати“, „Терористката“, „Генезис“, „Човек от стомана“, „Ханибал“ и други.

Също участва в създаването на музиката за компютърната игра "Crysis 2" заедно с българския композитор Борислав Славов.

Носител е на четири награди Грами, Оскар, Британската награда за класическа музика и е обявен за един от стоте живи музикални гении от британския вестник „Дейли телеграф“.

Цимер е шеф на музикалния отдел на Дриймуъркс студио.

В интервю за BBC News през март 2016 Цимер обявява, че след „Батман срещу Супермен“ се оттегля от композирането на музика за супергеройски филми.

Хесен

Хесен (на немски: Hessen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия (Bundesländer). Столица на Хесен е Висбаден, а икономически център на провинцията е Франкфурт на Майн.

Хорст Щьормер

Хорст Лудвиг Щьормер (на немски: Horst Ludwig Störmer) е германско-американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1998 г. „за откритието на нова форма на квантовата течност с дробно заредени възбуждания“

1 000 000+
500 000+
200 000+
100 000+

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.