Финландия

Финла̀ндия, официално Репу̀блика Финла̀ндия е държава, разположена в североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финския залив на югоизток. Съседните ѝ страни са Швеция, Норвегия и Русия.

Република Финландия
на фински: Suomen tasavalta
на шведски: Republiken Finland
      
Национален химн: Maamme
Наименование на местния жител: финландец
Местоположение на Финландия

Местоположение на Финландия
География и население
Площ 338 424,38 km²
(на 64-то място)
Води 10%
Столица Хелзинки
60°10′ с. ш. 24°56′ и. д. / 60.166667° с. ш. 24.933333° и. д.
Най-голям град Хелзинки
Официален език фински, шведски
Население
(пребр., 2017)
5,513,000[2]
(на 114-то място)
Гъстота на нас. 16,3 души/km²
(на 213-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Саули Нийнистьо
Министър-председател Анти Рине
История
Независимост от Русия 6 декември 1917
Влизане в ЕС 1 януари 1995
Икономика
БВП (ППС, 2018) $255.976 млрд.
БВП на човек (ППС) $46,342
БВП (ном., 2018) $289.557 млрд.
БВП на човек (ном.) $52,422
ИЧР (2015) Повишение 0.895 (висок)
(23-то)
Коеф. на Джини (2014) 25.6 (нисък)
Валута Евро (EUR)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Лятно време (UTC+3)
Код по ISO FI
Интернет домейн .fi
Телефонен код +358

История

Ранна история

Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 г. пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 г. пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната – в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.

Шведско управление

Abckiria
Abckiria на Микаел Агрикола, първата книга на финландски език

След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу (Турку), където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.

След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 г. в Обу (Турку) е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.

Велико княжество Финландия

По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 г. е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 г. е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 г. финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.

През 1866 – 1868 г. Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.

През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 г. е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.

Независима Финландия

Между световните войни

The War in Finland, 1940 HU55566
Финландски ски-войски, 1940

На 6 декември 1917 г., малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 г. е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.

По време на Втората световна война

Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 г. Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 г. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.

Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години.

След Втората световна война

Многопартийната система и пазарната икономика са запазени след войната. Стабилната икономика и валута подпомагат запазването на суверенитета на Финландия. В годините до 1989 стандартът на живот постепенно нараства и почти се изравнява с този на съседна Швеция. [1]

След Втората световна война Финландия не принадлежи нито към Източния блок, нито към Западна Европа. През 1986 г. страната започва да се доближава към западноевропейските страни. Началото на сближаването е поставено с участието в научния проект „Еврика“. Малко след това Финландия става член на Европейската космическа агенция и на Европейската асоциация за свободна търговия. От 5 май 1989 г. страната е пълен член на Съвета на Европа. Своевременно финландците работят и в CERN. Всичко това води до промяна във възприятието на страната от западноевропейските страни – Финландия бива възприета като пълноправен партньор. [1]

Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 г. Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, но няма намерение да се присъединява към тази военна организация.

Държавно устройство

Държавното устройство на Финландия е република. Държавен глава е президентът, избиран чрез преки и тайни избори за срок от 6 г. Законодателни органи са президентът и еднокамарен парламент. Изпълнителен орган е Държавният съвет, назначаван от президента.

Административно деление

До 2010 г. Република Финландия е била разделена на 6 губернии (лени). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната.

По-низшата административно териториална единица след лените е общината (кунта на фински: kunta). Към 2005 г. в страната има 444 общини, като от 1995 г. законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя – градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта на фински: maakunta), които се управляват от областни съвети.

Лен Главен град Разположение на лените
Южна Финландия Хяменлина
Губернии в Република Финландия
Западна Финландия Турку
Източна Финландия Микели
Оулу Оулу
Лапландия Рованиеми
Оланд Мариехамн

Въоръжени сили

Основаните през 1918 г. Финландски отбранителни сили (puolustusvoimat, ФОС) са наборна сила, наброяваща 34 700 души редовен персонал, допълнен от 357 000 души резервисти. Наборната служба при мъжете трае 6, 9 или 12 месеца. ФОС имат четири клона – Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски флот и Гранични войски. Финландия не е член на НАТО и поради тази причина използва и произвежда много по-разнообразна военна техника от страните-членки на тази организация. Почти 80% от населението е подготвено за териториална отбрана на страната.[2]

Военният бюджет на Финландия възлиза на 2,8 милиарда евро.

Природа

Ev24856 Scandinavia.A2003050.1025.250mFINLANDONLY
Сателитна снимка на Финландия през зимата

По своите природни особености Финландия значително се различава от останалите Скандинавски страни. Това е най-северната страна на европейския континент, тъй като на практика цялата ѝ територия се намира на север от 60-градусовия паралел, а 1/3 от нея е на север от полярния кръг. Бреговата линия има дължина от 1126 km, без тази на островите. Финландия граничи със следните страни:

  • Флаг на Русия Русия на изток – 1313 km държавна граница;
  • Флаг на Швеция Швеция на северозапад – 586 km държавна граница;
  • Флаг на Норвегия Норвегия на север – 729 km държавна граница.

Границите на Швеция, Норвегия и Финландия се срещат в една точка – Трериксрьосет, която е най-северната точка на Швеция и най-западната такава на континентална Финландия.

Релеф, геология и полезни изкопаеми

Финландия се характеризира с почти пълното отсъствие на високи планини. За сметка на това от геологическа гледна точка земната площ се надига сравнително бързо след края на ледниковия период – с около 25 cm на век в южните части на страната, а в северните – с до 1 m на век. Вследствие на този процес територията на Финландия нараства с около 7 km² на година.

В северната част са разположени фели или тунтури – вид ниски планини, характерни за Скандинавия и британските острови. Най-високият фел е Саана, чийто връх Халти (1324 m) е най-високата точка в страната.

Като цяло Финландия е бедна на полезни изкопаеми. Налице са незначителни запаси от желязна руда, мед, олово и цинк, които са от слабо значение за промишлеността. По-голямата част от суровините за производство се внасят от съседните на Финландия държави.

Води

River Hiitola
Река Хиитола в източна Финландия

Тъй като няма точна характеристика, определяща даден воден басейн като езеро, броят на езерата във Финландия остава неопределен. В страната има над 55 000 водни басейни с дължина над 200 m. Най-голямото от тях е Саимаа, което е петото най-голямо в Европа с площта си от 4400 km². Всички езера на Финландия са образувани вследствие на топенето на ледовете след края на Ледниковия период преди около 10 000 години, като по-голямата част от тях се намират в южните региони. Обширните равнинни местности, осеяни с езера, се простират и в Русия, и така между двете страни няма точно определена географска граница.

Reindeer in finnish fell-2
Северен елен от региона Инари

Кемийоки е реката с най-голяма дължина (550 km) и най-голям водосборен басейн във Финландия. Друга голяма река е Оулуйоки, с дължина от 107 km.

Флора и фауна

Около 3/4 от страната са гори. В южната и средната част на Финландия има предимно борове, смърчове и крушови дръвчета. На юг има също така дъбове, явори и други растения. Растителността на север в Лапландия е видимо по-оскъдна. Една трета от площта е заета от богати на дребни организми тресавища. В най-северните тундрови райони растат различни видове лишеи.

Характерно за Финландия животно е северният елен, който лапландците използват в бита си. Полярните мечки също обитават северните части на страната, макар и да се срещат много рядко. Съществуват значителни популации от видри, бобри и хермелини.

Стопанство

Nokia HQ
Централата на Нокиа в Еспоо

Финландия има силна пазарна икономика от промишлено-аграрен тип. Въпреки малкото си население от около 6 милиона души, страната има БВП на глава от населението $ 34 900 (2009), по-висок от средния за Европейския съюз. Стопанската дейност е доминирана от сектора на услугите (65,7%), следван от промишлеността (31,4%) и селското стопанство (2,9%).[3] Финландия е значим производител на електроника, машини, автомобили, дървен материал и химикали в световен мащаб въпреки отсъствието на големи запаси от полезни изкопаеми.[4] Финландия е на второ място в ЕС по вложения във високи технологии и услуги,[5] а външната търговия генерира 1/3 от общия ѝ БВП.

Haapaveden turvevoimala wikipediaan
ТЕЦ в Хаапавеси. Над 1/3 от електроенергията във Финландия се произвежда от ТЕЦ.

Промишленост и енергетика

През 1990-те години промишлената дейност, дотогава почти изцяло доминирана от дърводобива и преработването, се пренасочва към производството на електроника и високи технологии, предназначени главно за износ. Тази промяна е наложена от глобализацията и интегрирането на финландската икономика в тази на Европейския съюз.[6] Над 70% от територията на страната са покрити от гъсти гори, което прави страната най-залесената в ЕС, а дърводобивът генерира 4% от националния БВП и инвестициите в областта се оценяват на 2,8 млрд. евро за 2005 г.[7][8] Далеч по-обхватните машиностроителна и електронна промишленост произвеждат стоки предимно за износ. Nokia е световен лидер в производството на комуникационни технологии, а компании като Instru и Vaisala произвеждат и изнасят измервателна техника, медицинско и лабораторно оборудване. Финландия е и значителен производител на стомана, суровините за която се внасят от други държави (най-вече Швеция и Русия).

Länsisuomenkarjaa Ahlmanin maatalouskoulun pellolla
Пасище за крави край Тампере

Финландия произвежда голяма част от необходимата електроенергия (26%) чрез ядрени електроцентрали и ТЕЦ (37%).[9]

Селско стопанство

Студеният климат възпрепятства мащабното поливно земеделие. Основните земеделски култури, които се произвеждат, са ечемик и пшеница (използвани като суровина за алкохолни напитки), както и картофите. Животновъдството е почти изцяло съсредоточено върху отглеждането на крави. Риболовът е добре застъпен.

Население

Finland demography
Динамика на населението (1961 – 2003)
Pyramide Finlande
Възрастова структура (2005)

Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави най-рядко населената страна в Европа след Норвегия и Исландия. Населението е разпределено изключително неравномерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия – в Лапландия, гъстотата на населението е средно 1,9 д/km², то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 д/km². Средно тя е около 17 д/km² за цялата страна.

В годините след Втората световна война близо половин милион финландци напускат страната и се преселват в чужбина, най-вече в Швеция. Усилената индустриализация на Финландия води до загубата на работа за много селскостопански работници. Тази тенденция достига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% – финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.

Етнически групи във Финландия
Произход Брой
Flag of Finland.svg Финландци 93,4%
Flag of Sweden.svg Шведи / Шведскоговорящи финландци 5,6%
Flag of Russia.svg Руснаци 0,5%
Flag of Estonia.svg Естонци 0,3%
Flag of the Romani people.svg Цигани 0,1%
Sami flag.svg Саами 0,1%

На специална държавна протекция се ползва малцинството на саамите живеещи в северните райони на Лапландия. Понастоящем едва около 1750 финландци посочват за свой роден език някой от саамските езици. Поради силната емиграция на етнически фини от северна Русия и Карелия през 1990-те г. около 40 000 души във Финландия посочват руския език за майчин.

Като цяло населението на Финландия е застаряващо – средната възраст е 42,1 години, но за сметка на това страната има положителен естествен прираст.

Основната религия е християнството, съгласно конституцията на Финландия Евангелическо-лутеранската църква на Финландия и Православната църква на Финландия имат статус на държавни изповедания, лутеранство се изповядва от около 78%, а православие около 1,1% от населението, голяма част – около 19% от финландците не са религиозни. Финландската православна църква е автономна, под върховенството на московската патриаршия до 1923 г., а след това на Вселенската патриаршия в Константинопол.

Образование и здравеопазване

Oulu University Library 20091206
Библиотеката на университета в Оулу

Здравеопазване

Финландия има добре развита и силно децентрализирана публична здравна система. Около 19% от финансирането на системата идва директно от гражданите, а близо 77% – от данъци. На 1 лекар се падат 307 жители,[10] а в страната действат около 800 лицензирани аптеки. Според шведско изследване, проведено в 16 държави, финландската здравна система е постигнала най-добри резултати с най-малко ресурси, което я прави една от най-ефективните.[11] Продължителността на живота е 82 години при жените и 75 години при мъжете.[12] Финландия се отличава с много нисък брой пушачи на глава от населението – едва 22,5% от финландците пушат,[13] но за сметка на това алкохолизмът е широко разпространен и алкохолното отравяне довежда до повече смъртни случаи от сърдечно-съдовите заболявания.[14]

Образование

Финландската образователна система е от скандинавски тип – с егалитарна структура и силно държавно субсидиране. През 2008 г. ООН я определя като най-добрата образователна система в света, наравно с тези на Дания, Австралия и Нова Зеландия.[15] Средната грамотност е почти 100%, а 99,7% от населението завършва успешно основно образование. През 2003 г. Финландия е отделила за образователната си система 5,9 милиарда евро.

Общество, култура, спорт

Финландците са угро-фински народ, което ги отличава по език и етнически произход от останалите скандинавски народи. Независимо от това те споделят много културни традиции с шведите и норвежците, а до известна степен – и с руснаците. Векове наред Финландия е била под руско и шведско управление, което значително е повлияло на ценностите и обичаите на финландците. Във финландското общество преобладава егалитарният и либерален манталитет, както и силната връзка с околната среда – наследени от още от времената на племенните социални структури. Основен приоритет е поддържането на държава на благоденствието, чиято цел е да намалява разликата между най-бедни и най-богати, както и разделението между отделните социално-икономически групи.

Midsummer bonfire
Издигането на клада в деня на лятното слънцестоене е характерно за северните култури. Клада край Ментсела

Изкуства

Финландия има силни традиции в музикалното и филмовото изкуство. Класическата музикална школа на Финландия се формира през 19 век с първата опера – Ловът на крал Карл – композирана от Фредрик Пасиус през 1852 г. Разпространението на национализма оформя специфичен национален романтизъм, най-виден представител на който е Ян Сибелиус. Неговата най-известна творба е симфоничната поема Финландия (1899). В наши дни страната е известна със стотиците метъл и рок-групи като Аморфис, Апокалиптика, Bomfunk MC's, The Rasmus, Children of Bodom, Nightwish, Соната Арктика, HIM, Стратовариус, Norther, Lordi и други.

Архитектите Алвар Аалто и Елиел Сааринен оказват голямо влияние върху архитектурните течения в страните от Северна Европа и допринасят за т.нар. нордически класицизъм в архитектурата.

Финландската филмова индустрия е малка, но за сметка на това се разраства бързо и има дълги традиции. Най-известният режисьор от страната е Аки Каурисмеки, който печели международно признание с филмите си Leningrad Cowboys Go America (1989) и Мъжът без минало (2002), последният от които печели голямата награда на фестивала в Кан.[16]

Франс Емил Силанпя е единственият носител на Нобелова награда за литература от Финландия (1939).

Медии

През 2015 г. Финландия е на първо място по свобода на пресата по данни на Репортери без граници (няма промяна спрямо предходната година). [17] Най-четеният вестник е Helsingin Sanomat, издаван от медийната група Sanoma, с дневен тираж от 412 000 броя.[18] Други издания с голям тираж са вестник Aamulehti и таблоидите Ilta Sanomat и Iltalehti. В страната циркулират над 200 вестникарски издания, 320 списания на общи теми и 2100 професионални списания. Отделно всяка година се издават 12 000 книги.

Електронните медии също са силно застъпени – близо 80% от населението има достъп до Интернет; общо 67 радиостанции предават на територията на цялата страна, както и 8 национални телевизионни канала.[19][20] Националната медийна компания на Финландия е изцяло държавна.

Броят на мобилните телефонни апарати, както в повечето европейски страни, е по-голям от населението на страната – 5,78 милиона броя.[21]

Kimi Raikkonen 2008 China
Болидът на Кими Райконен, световен шампион на Формула 1 през 2007

Спорт

Финландия е утвърдена сила в моторните спортове – Формула 1, мотокрос и рали, както и в много зимни спортове, например хокей на лед, ски скокове и ски бягане.

Моторните спортове са популярни в страната от 1950-те години, и оттогава насам нейни състезатели присъстват редовно в челните места на Световния рали шампионат. Мотоциклетните спортове губят популярност след смъртта на Ярно Сааринен. Формула 1 е популяризирана във Финландия от Кеке Розберг през 1980-те години, а традицията на този спорт е продължена от Мика Хакинен и Мика Сало през 90-те, и Хейки Ковалайнен и Кими Райконен след 2000 г.

Мъжкият национален отбор по хокей на лед е бил световен шампион през 1995, и печели сребърен медал на олимпиадата през 2006 г. Световната федерация по хокей на лед го определя като третият най-силен отбор в света.

Кухня

Традиционното ястие във Финландия е „калакуко“ – ръжен хляб с рибен пастет.

Други

Източници

  1. а б Udgaard, Nils Morten. Hoffnung aus Helsinki. // Die Zeit 40/1989. Die Zeit, 29 септември 1989. Посетен на 3 септември 2013. (на немски)
  2. Jane's World Armies: Finland
  3. Finland in Figures – National Accounts. // Statistics Finland. Посетен на 26 април 2007.
  4. Finland in Figures – Manufacturing. // Statistics Finland. Посетен на 26 април 2007.
  5. Finland Economy 2004, OECD
  6. virtual.finland.fi
  7. finland.fi
  8. www.lfpdc.lsu.edu
  9. www.stat.fi
  10. Health (2004). // Statistics Finland. Посетен на 22 януари 2007.
  11. Svensk sjukvård i internationell jämförelse 2008 (in Swedish)
  12. Finland Life expectancy at birth – Demographics. // Indexmundi.com, 17 септември 2009. Посетен на 4 февруари 2010.
  13. Fat to fit: how Finland did it. // Guardian Unlimited. 15 януари 2005. Посетен на 22 януари 2007.
  14. YLE Uutiset
  15. Human development indices. // Human Development Reports, 18 декември 2008. Посетен на 16 февруари 2010.
  16. Fauth, Jurgen. [1], About.com. 5 февруари 2008.
  17. Details. 2015 World Press Freedom Index. // www.rsf.org. Репортери без граници. Посетен на 28 септември 2015. (на английски)
  18. Circulation Statistics. // The Finnish Audit Bureau of Circulations (Levikintarkastus Oy). Посетен на 26 юли 2009.
  19. Internet used by 79 per cent of the population at the beginning of 2007. // Statistics Finland. Посетен на 22 декември 2007.
  20. The Finnish Media. // thisisFINLAND(Ministry for Foreign Affairs of Finland). Посетен на 22 януари 2007.
  21. Market Review 2/2007. // Finnish Communications Regulatory Authority (FICORA). 31 август 2007. Архивиран от оригинала на 18 март 2009. Посетен на 4 септември 2007.

Външни препратки

.ax

.ax е Интернет домейн от първо ниво за Оландски острови, представен през 2006. Преди това повечето сайтове на островите са под субдомейна .aland.fi. Администрира се от Landskapsregeringen.

.fi

.fi е Интернет домейн от първо ниво за Финландия. Администрира се от FICORA, Финдландски комуникационен регулаторен орган. Представен е през 1986 г.

География на Швеция

Швеция е разположена в Северна Европа, с обща площ 449 964 km². Граничи с Норвегия (1169 km) и Финландия (614 km). Най-високата точка е връх Кебнекайсе (2104 m).

Швеция е четвъртата по големина европейска страна. Дължината ѝ от север на юг е близо 1600 km.

Езеро

За селото в окръг Сливен вижте село Езеро.

Езерото е воден басейн (обикновено сладководен), обграден от суша.

Най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбоко – езерото Байкал в Сибир.

Финландия е известна като Страна на хилядите езера (всъщност те са около 188 хиляди), а щатът Минесота (САЩ) – като Земя на десетте хиляди езера (там те са около 11 хиляди). Белорусия има около 10 800 езера. Около 60% от езерата в света са разположени в Канада.

Естония

Естония, официално Република Естония (на естонски: Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004. От същата година страната, заедно с още 6 източноевропейски държави, става член и на НАТО.

Естонски език

Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.

Кеке Росберг

Кейо „Кеке“ Росберг (на шведски: Keijo Erik „Keke“ Rosberg, произношение и правилен правопис kɛkɛ ˈruːsbærj, Кеке Русбери) е бивш финландски пилот от Формула 1 от шведски произход, световен шампион за 1982 г. Роден е на 6 декември 1948 година в Солна, Стокхолм, Швеция. Живее в Хелзинки, Финландия.

Той е баща и мениджър на световния шампион от Формула 1 за 2016 г. – Нико Росберг.

Първите му състезания в големия автомобилен спорт са във Формула „Атлантик“. Шампион е на Финландия за 1977 година. През 1978 година е пилот във Формула 2.

Марти Ахтисаари

Марти Ойва Калеви Ахтисаари (на фински: Martti Oiva Kalevi Ahtisaari; Martti Ahtisaari) е бивш президент на Финландия (1994–2000 г.) и международен дипломат. Лауреат на Нобеловата награда за мир през 2008 г. за неговите „важни приноси на различни континенти, в продължения на три десетилетия за потушаването на международни конфликти“.През 2007 година Марти Ахтисаари е специален пратеник на ООН в преговорите за урегулиране на конфликта в Косово. Марти Ахтисаари обявява своя План Ахтисаари, който предвижда фактическа самостоятелност на Косово. Срещу тази инициатива се обявяват Сърбия и Русия, а албанските власти в Косово, САЩ и ЕС я подкрепят. През февруари 2008 Косово провъзгласява едностранно независимост от Сърбия.

Мика Хакинен

Мика Паули Хакинен (на фински Mika Pauli Häkkinen, правилен правопис на фамилията Хя̀кинен) (р. 28 септември 1968 във Вантаа, Финландия) е бивш пилот от Формула 1, световен шампион за 1998 и 1999 г. От 1998 г. е женен за Ерия, от която има син Хуго Ронан, роден на 11 декември 2000 г., и дъщеря Айна Джулия, родена на 12 май 2005 г. Живеят в Монако.

Започва пътя си на състезател през 1974 г. с картинг и до 1986 става пет пъти шампион на Финландия. През 1987 г. завоюва шампионските титли на Финландия, Швеция и в скандинавската Формула Форд 1600. Една година по-късно, (1988), печели шампионската титла в европейския шампионат на Формула Опел Лотус, а през 1990 е шампион на английската Формула 3.

Национален отбор по футбол на Финландия

Нацоналният отбор по футбол на Финландия представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Финладската футболна асоциация.

Северна Европа

Сѐверна Евро̀па е термин за северната част от Европа, макар че точните граници са неясни и размити и определянето варира. Ето и следните дефиниции:

Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция както и Аландските острови, Фарьорски острови, Ян Майен, Шпицберген.Макар политически и исторически да са близко до Северна Европа Гренландия въпреки това географски е по-близка до континента Северна Америка. Покрай това заедно с някои от по-долу изброените варира определянето за региона:

Прибалтийските републики: Естония, Латвия и Литва

Британските острови: Остров Великобритания, Нормандски острови, Остров Ман (виж също и Западна Европа)

Ирландия

Гранични зони или в близост до Балтийско море и Северно море т.е. Северозападна Русия (включително Калининград), Северна Полша, Северна Германия, Холандия, Белгия, Люксембург и френския регион Север-Па дьо Кале

Понякога и Ленинградска област, Република Карелия и Мурманска област (виж също и Източна Европа)Обединените нации определят Северна Европа като:

Дания

Фарьорски острови (Дания)

Естония

Финландия

Оланд (Финландия)

Исландия

Ирландия

Ман

Литва

Латвия

Норвегия

Шпицберген и Ян Майен (Норвегия)

Швеция

Великобритания

Гърнси и Джърси (Великобритания)

Преди 19 век терминът „Северен“ е бил обикновено със значение Северна Европа в смисъл, че включва скандинавсите страни, Европейска Русия, Прибалтийските републики (в това време Лифландия и Курландия) и Гренландия.

В ранната ера когато Европа била доминирана от Средиземноморския регион (т.е. Римската империя) всичко, което не е близо до това море е било Северна Европа включително Германия, Ниската земя (виж Холандия) и Австрия. Това значение е все още употребявано и днес в някой контекст като дискусията за Северния ренесанс.

Скандинавия

Скандинавия се нарича регионът с обща култура и история, разположен на Скандинавския полуостров плюс Дания.

Първото упоменаване на Скандинавия е от 1 век от Плиний Стари. На Скандинавския полуостров са разположени държавите Норвегия, Швеция и повечето от северната част на Финландия. Сред културните, исторически и лингвистични аспекти Скандинавия се формира от три държави – Дания, Норвегия и Швеция. Финландия, която е исторически и политически свързана с тези три страни, се възприема като скандинавска страна, въпреки че финландският език няма общи корени с езиците на другите три скандинавски страни.

Съветско-финландска война (1939 – 1940)

Зимната война (или Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор между СССР и Финландия.

Турку

Ту̀рку (на фински Turku, на шведски: Åbo, О̀бу) е град в Югозападна Финландия, център на провинция Западна Финландия.Разположен е при вливането на река Аура в Балтийско море и има население 176 401 души по данни от преброяването на 31 март 2010 г. Понастоящем е 5-ят по население град във Финландия.

Турку е финландският град с най-дълга история, тъй като е създаден през 13 век. Дълго време след създаването си градът е бил най-голям по население в страната. Между 1809 и 1812 г. е бил столица на Финландия. Когато обаче руснаците завладяват Финландия, те решават, че Турку е твърде близо до шведската граница и преместват административните функции на столичния град в Хелзинки.

В Турку е създаден първият кралски университет в страната. В наши дни градът е официално седалище на финландската лутеранска църква. През 1827 г. в Турку се разразява огромен по мащабите си пожар, който унищожава по-голямата част от града.

Фински език

Фѝнският езѝк ( suomi, или suomen kieli, още финландски език) е един от основните угро-фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Той е един от двата официални езика на Финландия (наред с шведския) и е широко употребяван в Карелия. Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.

Финският език спада към угро-финския клон на уралските езици. Той е аглутиниращ и склоняем език, който мени и съществителното, и глагола според ролята им в изречението.

Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми – литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната – в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.

Хелзинки

Хелзинки (на фински: Helsinki, на шведски: Helsingfors, Хелсингфорс) е столицата и най-големият град на Финландия. Намира се в община Уусимаа, на територията на югозападна Финландия. Разположен е на брега на Финския залив, част от Балтийско море. На изток се намира на около 400 km от Стокхолм; западно, на 300 km от Санкт Петербург; на север, на 80 km от Талин, с които столицата дели обща история.

Към 31 октомври 2010 година населението на Хелзинки наброява 588 195 души.

Голямо Хелзинки, както се нарича столичният метрополен регион, обхваща и съседните градове Еспоо и Вантаа. Същите градове са граничещи с Хелзинки – съответно на запад и на север; и Кауниайнен, който е анклав на територията на Еспоо. Хелзинкската метрополия е най-северната метрополия в света, а самият град е най-северната столица на страна членка на Европейския съюз. Градът е двуезичен като финският и шведският са равноправни, въпреки че мнозинството владее само фински.

Хелзинки е политическият, финансов, културен, научноизследователски и образователен център на страната, както и един от най-важните градове на територията на Северна Европа – близо 70% от седалищата на всички международни компании се намират в неговия регион. Летището във Вантаа, обслужващо Хелзинки, е фактически главното летище на Хелзинки, поемащо и изпращащо почти всички международни полети в страната.

Въпреки че Вантаа и Еспоо често се разглеждат като предградия на Хелзинки, те сами по себе си са отделни финландски административни единици. Предприемани са няколко инициативи двата града да бъдат присъединени към Хелзинки и техният статут на град да бъде елиминиран, но не е постигнато съгласие.

На 31 януари 2011 година градският съвет на Вантаа отхвърля отправеното от Хелзинки предложение двата града да се слеят.

Червена армия

Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-крестьянская Красная армия, съкр. РККА), а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ – Лев Давидович Троцки. На въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5 100 000 редовни военнослужещи.

В повечето областни центрове в България са издигнати паметници на Червената армия, по-известни като паметници на Съветската армия.

Шведски език

Швѐдският езѝк ( svenska) е северногермански език, говорен от около 10 млн. души основно в Швеция и отчасти във Финландия, особено по брега и на Оландските острови . Силно взаимо разбираем e с норвежки и датски. Заедно с други нордически германски езици, шведският произхожда от старонорвежки, общият език на германските племена, живеещи в Скандинавия през ерата на Викингите. Понастоящем това е най-разпространеният северногермански език по брой на говорящите.

Книжовният шведски, който е използван от повечето шведи, е националният език на Швеция, който е еволюирал от централните шведски диалекти през 19 век и е установен като официален през началото на 20 век. Макар различните регионални диалекти, произхождащи от по-стари диалектни говори, все още да се използват, говорният и писмен език са унифицирани и стандартизирани. Някои диалекти се различават съществено от книжовния език в граматиката и речника, и не винаги са взаиморазбираеми с книжовния шведски език.

Най-старите рунически надписи на шведски език датират от края на III век на остров Готланд.

Швеция

Кра̀лство Швеция или просто Швѐция (шв. Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа. По големина е пета в Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез моста Йоресунд – най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г. и на Шенгенското пространство от 1996 г.

Швеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната. Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англосаксонските общества. Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са задачи в политиката ѝ с широка обществена подкрепа.Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизираният транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и каменни въглища.

По време на Средновековието Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век и води дългогодишни войни със своите съседи – основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведският крал разширява границите на Швеция посредством война, установявайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Карл XII през 1718 г., шведската доминация е прекратена. През 1809 г. източната част от Швеция, Йостерланд, и източната част на Норланд се обособяват в полуавтономна област – Велико княжество Финландия. До 1814 г. Швеция губи всички свои територии извън Скандинавския полуостров. През 1814 г. Норвегия е заставена да сключи съюз с Швеция, който трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Скандинавски съвет

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.