Философия

Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост[1][2]) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото.[3][4] В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и рационална аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например мистицизма и митологията.[5]

Въпреки общото разбиране, че философията е наука, тя се различава от хуманитарните и природните науки по това, че не разчита на научния метод и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.

Sanzio 01 Plato Aristotle
Платон (ляво) и Аристотел (дясно): детайл от Атинската школа на Рафаело, 1509

Клонове на философията

Философия (по С. Л. Франку)

Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни:

  • Метафизиката изследва природата и първоначалата на съществуващото и света.
  • Онтологията, понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
  • Епистемологията изследва познанието, същността и възможността на познавателния процес.
  • Етиката или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел.
  • Политическата философия изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към държавата.
  • Естетиката се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
  • Логиката изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като Готлоб Фреге, които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: математическа логика (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.
  • Философията на езика изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
  • Повечето академични дисциплини имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като философия на науката, философия на историята, философия на математиката и т.н.
  • Същевременно множество академични дисциплини като психологията, антропологията, физиката и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.

История

История на философията обикновено се дели на четири големи периода – антична философия, средновековна философия, модерна философия и съвременна философия.

Антична философия

La scuola di Atene
Фрагмент от Атинската школа – фреска на Рафаело, създадена около 1510, представяща основните антични школи.
Основна статия: Антична философия

Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век.

Досократическия период е предимно набор от различни натурфилософии. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. Класическият период, в който основни фигури са Сократ, Платон и Аристотел, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия елинистически период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са стоицизъм, скептицизъм и неоплатонизъм. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като Августин и Боеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.

Средновековна философия

Основна статия: Средновековна философия

Тук най-общо се включва философията в периода между падането на Западната Римска империя и Ренесанса. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия.

Философия на Новото време

Основна статия: Философия на новото време

Първият период на модерната философия започва през 17 век и обхваща времето между Рене Декарт и Имануел Кант. Той най-общо се припокрива с Просвещението. Един от основните дебати тук е между рационализъм и емпиризъм. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на физиката. Важни имена през тази епоха са Декарт, Монтен, Бейкън, Лок, Бъркли, Хюм, Спиноза, Лайбниц.

В края на 18-ти и началото на 19 век е периодът на Класическата немска философия в лицето на Кант, Фихте, Шелинг и Хегел. Значими течения по-нататък през този век са младохегелианството, марксизмът, позитивизмът, прагматизмът и ранният екзистенциализъм, към който често са причислявани Киркегор и Ницше.

По същото това време Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и Пьотър Кропоткин поставят началото на съвременната анархистическа философска школа.

Съвременна философия

Основна статия: Съвременна философия

През 20 век теченията и доктрините във философията са изключително разнообразни. Все пак, силно се развиват аналитичната философия и феноменологията.

Приложна философия

Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на Конфуций, Авероес, Макиавели, Лок, Русо, Маркс и Мил са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.

Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са Академията на Платон и Ликейонът на Аристотел. В началото на 19 век работата на Шелинг, Шлайермахер, Хумболт и Фихте става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията за прогресивното образование, най-вече чрез философията на Джон Дюи, има значително влияние върху образователните политики през 20 век в Съединените щати. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във философията с деца.

Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики на философско консултиране, както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти.

По-опосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в математиката, лингвистиката, психологията и компютърните науки или определящата роля на философията на науката по отношение на научната методология.

Бележки

  1. Liddell, Henry George и др. Philosophia. // A Greek-English Lexicon. Perseus. Посетен на 8 февруари 2010.
  2. Philosophy. // Online Etymology Dictionary. Посетен на 8 февруари 2010.
  3. Teichmann, Jenny и др. Philosophy: A Beginner's Guide. Blackwell Publishing, 1999. с. 1.
  4. Grayling, A.C.. Philosophy 1: A Guide through the Subject. Oxford University Press, 1998. с. 1.
  5. Honderich, T.. The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995. с. 666.

Външни препратки

Антична философия

Античната философия е период от историята на философията, който обхваща около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век. Когато се говори за антична философия, обикновено става дума за западнохристиянската философска традиция, което не означава обаче, че източните философски школи не са съществували през Античността. Античната философия се счита за начало на философската наука въобще и затова се свързва най-вече със старогръцката философия.

Георг Вилхелм Фридрих Хегел

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (на немски: Georg Wilhelm Friedrich Hegel, произношение: [ˈɡeɔʁk ˈvɪlhɛlm ˈfʁiːdʁɪç ˈheːɡəl]) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.

Той е сред създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант – измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в. (особено периода след 60-те на 20 век се смята за „хегелиански Ренесанс“ ).

Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или „система“, за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум и природа, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата, историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Това негово трактоване е известно като „диалектика“, която той прилага за противоречията между природа и свобода, между иманенция и трансцеденция, и др.

Екзистенциализъм

Екзистенциализмът (от латински: existentia – съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като философия на съществуването. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти, те имат нещо общо – възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения.

Екзистенциализмът е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на 20 век. Екзистенциалистката литература от този период е също силно развита и изразена.

Екзистенциализмът се разпространява след Първата световна война в Германия в периода на Втората световна война във Франция, а след Втората световна война и в останалите държави, например САЩ. Идейни извори на екзистенциализма са философията на живота, феноменологията на Едмунд Хусерл, религиозно-мистичното учение на Сьорен Киркегор.

Киркегор разглежда съществуващите религиозни и философски системи по отношение на това как човек използва своята лична свобода. Той намира всички тези системи за незадоволителни по отношение на отговора им за целта и смисъла на живота, затова формира възгледа, че всеки сам е отговорен за намирането и преследването на своя жизнена цел.

Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм“, че при човека „съществуването предшества същността“. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира“. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира (как да постъпи във всяка една житейска ситуация). Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.

Най-съвременното въплъщение на екзистенциализма в психологията, теологията и други науки се основава на необходимостта от нови категории за разбирането на човешката личност и нейното битие. Тези науки осъзнават, че човешките същества не могат да бъдат описвани и изучавани само като материя с определени свойства или само като субекти, взаимодействащи главно с обкръжаващия ги свят на обектите.

Етика

Етика (на гръцки: ἦθος, етос – нрав, обичай) или в някои случаи философия на морала е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността. Първоначално смисълът на думата етос е съвместно жилище и правила, породени от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидуализма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.Етиката е част от аксиологията (теорията на ценностите) – един от четирите главни клона на философията, заедно с метафизиката, епистемологията и логиката. Западната традиция в етиката понякога се нарича морална философия. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от стоиците.

Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.

Западна философия

Западната философия е понятие, с което се обозначава философската мисъл на Западния свят. Съдържателно включва всички дялове на класическата и модерната философия, всички школи, парадигми и течения от Античността до наши дни.

Използва се и като своеобразно обобщаващо понятие, с което да се направи разлика спрямо източната философия. От друга страна, „източна философия“ също е обобщаващ термин и включа различни философски доктрини (школи, възгледи, парадигми) от Азия.

За разлика от източната философия, която се гради и е тясно свързана с мистицизма и религиозните практики, в Европа развитието на философските течения е предимно утилизирано и несвързано с религиозни доктрини. С други думи европесйките школи се стремят да правят разграничение на философията от богословските (свързани с вярата) парадигми за светопознанието и светоописанието, и разбирането на механизмите на човешката познавателна същност като такава.

От философска гледна точка богословието не е наука, въпреки че от богословска гледна точка се разглежда като наука и притежава всички характерни черти като систематичност, аналитичност, класификация и пр.

Основната причина, поради която философите не възприемат религиозните доктрини като наука, е липсата на единен отправен подход и цел (диалектика) на изучаемост. За всички философски школи обект на изучаване е механизмът на познанието и човешкия начин да описва и осмисля опознаването и да го развива като такова.

Имануел Кант

Имануел Кант (на немски: Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е немски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.

Кант е последният влиятелен философ на модерна Европа от класическата редица по теория на знанието по време на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Той е сред най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва силно влияние също и върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.

История

История (от гръцки: ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен наратив (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат историци. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и археология. В определен контекст понятието „история“ може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория (т.е. предистория).

В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като геоложка история, история на Вселената, еволюционна история и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите легенди и митове.

Концепция

Концепцията (от латински: conceptio — разбиране за/на системата) e структуриран начин за разбиране, обяснение, тълкуване на даден обект, явление или процес, т.е. основна (отправна) гледна точка към въпроса, съдържаща водещата същностна идея за разкриването на системата.

Логика

Логиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки).

Метафизика

Метафизиката (на гръцки: μετά – „след, отвъд“ и φυσικά – „физика, природа, естествени неща“) е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“ . Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.

Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Метафизиката се използва като литературен похват от английските поети Джон Дън и Т. С. Елиът.

Наука

Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод.Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни постулати. При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани.

Способността на населението като цяло да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Платон

Пла̀тон (на гръцки: Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ. Той е ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят. Наред със своя учител Сократ и с ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и наука. Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години. Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религия и духовност. Фридрих Ницше нарича християнството „платонизъм за хората“.

Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия, с неговите диалози „Република“ и „Закони“, осигуряващи едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка.

Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите Сократови диалози; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове. Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително философия, логика, етика, реторика и математика.

Политическа философия

Политическа философия е изучаването на държавата, града, управлението, политиката, свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - ако въобще. В един популярен, народен смисъл терминът "политическа философия" често се отнася до общия възглед, специфична етика, политически вярвания или поведение относно политиката, които не принадлежат непременно "технически" на някоя дисциплина от философията.Политическата философия може също така да бъде разбрана чрез анализирането ѝ през преспективите на метафизиката, епистемологията и аксиологията.

Три основни въпроси на политическата философия са политическата икономика при която правата на собственост са дефинирани и достъпът до капитала е регулиран, нуждите за правосъдие в правораздаването и наказанието, и правилата на истината и доказателството, които определят отсъжданията в правото.

Понятие

Понятието е една от основните форми на мислене, в която обобщено са представени съществените признаци на предмети и явления. Функциите на понятието са да разделя, идентифицира и класообразува. Понятието е продукт и средство на мисленето. Същността на понятието се разкрива в съжденията.То представлява определение на даден предмет и може да се срещне в учебниците по история в речника.

Постмодернизъм

Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“. Постмодернизмът е тясно свързан с психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода (gender studies).

Идейните движения след романтизма трудно се поддават на дефиниция или категоризация, тъй като рядко може да се постигне консенсус. Постмодернизмът обикновено се свързва с новите идеи, мисловни модели и нагласи и промените в тяхното изразяване след Втората световна война, когато дори проблематизираните правила и категории на модернизма биват подложени на критика и преосмисляне. Те засягат визуалните изкуства, науката, културата и обществото и др.

Идеите и нагласите, които обикновено се свързват с постмодернизма, са: доминацията на масмедиите; случайността; политическите идеологии; релативизмът; артистичният еклектизъм и незавършеността; аморфността на идентичностите; формите и моделите; културният плурализъм; скептицизмът по отношение на науката, прогреса и идеалите; ироничната дистанция и пародийността и др. Компактният оксфордски речник на английския език се отнася към постмодернизма като „стил или концепция в изкуствата, характеризиращ се в недоверието в теории и идеологии и от привличането на вниманието към конвенциите.“Терминът започва да се използва през 70-те години на ХХ век в различни области. Например Джон Уоткинс Чапман заявява „един постмодерен стил на рисуване“, за да се разположи извън репертоара на френския импресионизъм. Основните идеи на постмодернизма са изследвани от Жан-Франсоа Лиотар („Постмодерната ситуация“, 1979, и др.), Юрген Хабермас („Модерност срещу постмодерност“, 1981, и др.), Фредерик Джеймисън („Постмодернизмът или културната логика на късния капитализъм“, 1991, и др.), Ихаб Хасан, Матей Калинеску и др.

Свобода

Свобода (на латински: libertas) е способността на съзнанието да мисли и действа в съответствие с волята на самия човек, но във връзка с по-висши закони и порядък. Това е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания.

Във философията идеята за свобода включва свободната воля, която контрастира с детерминизма. В политиката свобода е свободата от правителствена принуда. В теологията свобода е свободата от робството на греха.

В известен смисъл думата свобода е синоним на „право“. Така например свободата на изразяване или свободата на словото е една от най-важните граждански свободи. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек.

Философ

Философ (от гръцки – φιλόσοφος, „обичащ мъдростта“) е човек, който се занимава с философия. Това включва изучаване, тълкуване и разработка на различни философски гледища. Съответно философ се нарича и всеки представител на дадена философска школа.

Особеност на философията, породена от дейността на конкретните философи, е постоянното пораждане на нови проблеми, които надхвърлят нейното поле и се обособяват в отделни науки, като физика, биология, психология. Въпреки това обособяване отделни философи продължават да оказват влияние върху всички клонове от знанието. Поради тази причина голяма част от философите са били физици, лекари, астрономи, биолози, психолози.

В преносен смисъл с думата „философ“ се нарича този човек, който се отнася към света като страничен наблюдател.

Философия на правото

Философията на правото или правната философия е раздел на философията и юриспруденцията, който има за предмет изследването на смисъла на правото, неговата същност, както и понятието за него; възникването, неговото място и ролята му в съвременния свят; ценността, значимостта и ролята му в и за живота на човека, обществото и държавата, за съдбата на народите и бъдещето на човечеството.

Философия на психологията

Философията на психологията се свързва с въпросите за теоретичните основи на модерната психология. Някои от тези въпроси са епистемологично отношение към методологията на психологическото изследване. Например:

Каква е най-подходящата методология за психологията? ментализъм, бихевиоризъм или компромис?

Достоверен метод за събиране на данни ли са собствени размишления.

Какви заключения могат да бъдат извадени от тестовете с нулева хипотеза?

Могат ли емоциите от първо лице (емоции, желания, убеждения) да се измерят обективно?Други въпроси във философията на психологията са философските въпроси за природата на ума, мозъка и когнициите и са по-обща мисъл като част от когнитивната наука или философията на ума като:

Какво е когнитивен модул?

Рационални същества ли са хората?

Какви психологични феномени са нужни, за да се достигне до нужния стандарт, който да наречем познание?

Философия
История
Дялове
Философия на
Школи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.