Философ

Философ (от гръцки – φιλόσοφος, „обичащ мъдростта“) е човек, който се занимава с философия.[1] Това включва изучаване, тълкуване и разработка на различни философски гледища. Съответно философ се нарича и всеки представител на дадена философска школа.

Особеност на философията, породена от дейността на конкретните философи, е постоянното пораждане на нови проблеми, които надхвърлят нейното поле и се обособяват в отделни науки, като физика, биология, психология. Въпреки това обособяване отделни философи продължават да оказват влияние върху всички клонове от знанието. Поради тази причина голяма част от философите са били физици, лекари, астрономи, биолози, психолози.

В преносен смисъл с думата „философ“ се нарича този човек, който се отнася към света като страничен наблюдател.

Влияние

В исторически план философите имат почти постоянно (но променливо) влияние върху обществото и политиката, както и върху културата и изкуството.

Бележки

  1. ibl.bas.bg
14 февруари

14 февруари е 45-ия ден в годината според григорианския календар. Остават 320 дни до края на годината (321 през високосна).

1814

1814 (MDCCCXIV) година е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г. и свършва на 31 декември 1800 г.

1900

Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.

19 век

19 век започва на 1 януари 1801 г. и свършва на 31 декември 1900 г. Векът се характеризира с такива явления, като индустриализация, засилена урбанизация и разцвет на колониализма, а от друга страна – с невиждани достижения на науката, културата и изкуството. В рамките на столетието своя принос за напредъка и благополучието на човечеството дават огромен брой учени, изобретатели, авантюристи и велики политици. Неповторимото културно наследство на 19 век включва шедьоврите на едни от най-великите музиканти, художници, архитекти, писатели и поети.

Лъв VI Философ

Лъв VI Философ (Мъдри) (на гръцки Λέων ΣΤ' ο Σοφός; 19 септември 866 – 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 г. до смъртта си в 912 година.

Лъв VI е вторият представител на Македонската династия. Приема се че е син на Василий I Македонец, въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е Михаил ІІІ.

След смъртта на Константин, първородния син на император Василий I Македонец, Лъв е обявен за наследник (879 г.), но като такъв той не се ползва с благоволението на Василий I, който веднъж дори заповядва да го арестуват по подозрение в заговор и едва е разубеден от съветниците си да не го ослепи.

Национална гимназия за древни езици и култури

Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“ (съкратено НГДЕК) е национална българска класическа гимназия, открита на 10 октомври 1977 г. в София от Комитета за култура благодарение на застъпничеството на покойните вече Людмила Живкова и проф. Александър Фол.

Пръв неин директор е Гергина Тончева (от 10 октомври 1977 г. до 8 ноември 2010 г.). След пенсионирането ѝ на 8 ноември 2010 г. Министерството на културата назначава за директор Силвия Бакърджиева, дотогавашна преподавателка по старогръцки език и помощник-директорка по учебната дейност в гимназията. След излизането ѝ в майчинство през 2012 г. на нейно място е назначена Мариела Папазова, дотогавашен преподавател по история. От 2015 г. тя е избрана за постоянен директор.

Просвещение

Просвещението (на английски: Enlightenment; на френски: Siècle des Lumières; на немски: Aufklärung) е философско движение, обхващащо периода от края на XVII до началото на XIX век (според някои, като официална дата на започване на Просвещението може да се посочи 1715 г. – годината, в която Луи XIV умира). Просвещението продължава да има влияние и през XIX век. Хората започват да си задават въпроси, които вълнуват човечеството от векове. Просвещението се отразява най-вече в литературата и културата, както и върху мисленето на хората.

Литературата в този период е антирелигиозна и антифеодална. В условията на абсолютизма, когато владетелите в Европа с помощта на Църквата управляват обществените слоеве, буржоазията, със своята материална и интелектуална мощ, прозрява, че системата на управление трябва да се смени. В литературата от Просвещението преобладават гражданските теми, докато през класицизма се пише за начина на живот в кралския двор и най-вече за живота на аристокрацията.

Абсолютните монархии (особено на Луи XIV във Франция) довеждат до материалното осиромашаване на народите с такива системи. Англия е най-напредналата страна в Европа, от 1688 година, в рамките на т.н. Славна революция, след която абсолютната монархия е заменена от конституционна монархия, като монархът трябва да се съобразява с парламента. Във Франция след смъртта на Луи XIV настъпват значителни промени, но абсолютизмът оцелява и истинска промяна настъпва по време на Френската революция от 1789 година. Все пак не всички владетели са против Просвещението, някои дори го подпомагат, като Фридрих II, Мария Тереза и нейният син Йозеф II, Екатерина Велика, които доказват, че са истински привърженици на просветения абсолютизъм.

Един от основните белези на Просвещението е свързаността с науката. Поради тази причина XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпирична психология и много други. Впрочем философията през Просвещението означавала социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.

Първи привърженици на Πросвещението са Хуго Гроций и Спиноза от Холандия. Томас Хобс, Дейвид Хюм и Джон Лок от Англия развиват емпиричната философия, а Исак Нютон се прочува със своите открития в областта на физиката. „Теорията на държавата“ на Лок и неговата мисъл за природния човек влияе върху повечето писатели на Просвещението. Просвещението във Франция се влияе от английското, но било по-радикално. Представителите на движението там се движат в насока на материализма. В Германия най-известните личности на просветителското учение са Кристиан Томазиус, Йосиф Волф, Готхолд Лесинг.

В областта на правния и обществения живот в XVIII век се развива идеята за т.н. „естествено право“, което проповядва освобождение на социалния живот от верските, националните и традиционните белези. Това отваря решение за проблема на жестоките верски граждански войни, които унищожавали просперитета на Европа. По този начин се дава тласък към създаването на модерното международно право. Философският дух, който подтиква към разумно съгласие на всички граждани за равни права, всъщност може да се смята като форма на хуманистичния стремеж за реализиране на достоен живот без насилие и деспотизъм.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.