Фердинанд дьо Сосюр

Фердинанд дьо Сосюр (на немски: Ferdinand de Saussure; на френски: Ferdinand de Saussure) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева.

Създава научни трудове в областта на индоевропейското и общото езикознание. Най-известният му труд е „Курс по обща лингвистика“, публикуван след смъртта му, през 1916 г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на структурализма.

Фердинанд дьо Сосюр
Ferdinand de Saussure
швейцарски лингвист
Ferdinand de Saussure

Роден
Починал
Вюфланс льо Шато, Швейцария

Образование Женевски университет
Лайпцигски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Структурализъм
Интереси Семиотика
Идеи Структурализъм, семиология
Повлиян Чарлс Пърс, Емил Дюркем, Миколай Крушевски
Повлиял Ролан Барт, Клод Леви-Строс, Жак Лакан, Луи Алтюсер, Роман Якобсон, Мишел Фуко, Жак Дерида, Лакло
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Женевски университет;
Лайпцигски университет
Работил в Женевски университет
Видни студенти Георги Божков, Деша Пиперова, Лалю Метев
Публикации „Курс по обща лингвистика“ (1916)
Повлиян Аугуст Лескин
Повлиял Ноам Чомски
Семейство
Деца Реймон дьо Сосюр

Подпис
Ferdinand de Saussure signature

Биография

Saussure tafel600px
Паметна плоча върху фасадата на родния дом на Сосюр в Женева.

Роден е на 26 ноември 1857 година в Женева, Швейцария. На 17-годишна възраст, когато се захваща с изучаването на гръцки език, той вече знае френски, немски, английски и латински. На 21 години, преди преди да се дипломира, публикува труда си „Наблюдения върху примитивната система на гласните в индоевропейските езици“, който му носи международна слава.

На 24 години преподава в Сорбоната, като му е предоставена специална катедра и е натоварен със задачата да въведе лингвистиката в Парижкия университет. Между 1907 и 1911 г. води три курса по обща лингвистика в Женевския университет.

Умира на 22 февруари 1913 година във Вюфланс льо Шато, Швейцария, на 55-годишна възраст.

Идеи

Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.

Той е възприемал лингвистиката като клон от общата наука за знаците. Тази обща наука той нарича семиология (днес: семиотика).

Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки, че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът – както предполага и името му – има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.

Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. „Знак“ за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.

Цитати

Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole – бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика.
Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите.

Трудове

  • (1878) Mémoire sur le système primitif des voyelles dans les langues indo-européennes (Memoir on the Primitive System of Vowels in Indo-European Languages), Leipzig: Teubner. (online version in Gallica Program, Bibliothèque nationale de France).
  • (1881) De l'emploi du génitif absolu en Sanscrit: Thèse pour le doctorat présentée à la Faculté de Philosophie de l'Université de Leipzig, (On the Use of the Genitive Absolute in Sanskrit: Doctoral dissertation presented to the Faculty of Philosophy of the Leipzig University) Geneva: Jules-Guillamaume Fick. (online version on the Internet Archive).
  • (1916) Cours de linguistique générale, ed. C. Bally and A. Sechehaye, with the collaboration of A. Riedlinger, Lausanne and Paris: Payot; trans. W. Baskin, Course in General Linguistics, Glasgow: Fontana/Collins, 1977.
  • (1922) Recueil des publications scientifiques de F. de Saussure, ed. C. Bally and L. Gautier, Lausanne and Geneva: Payot.

За него

  • Фердинанд дьо Сосюр: Курс по обща лингвистика (превод на български). София, 1992. (оригинално заглавие: Cours de linguistique générale, публикувана за първи път през 1916 г.).
  • Д. Веселинов: Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София, ИК „Сиела“, 2008, 400 с.

Вижте също

Външни препратки

22 февруари

22 февруари е 53-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 312 дни до края на годината (313 през високосна).

26 ноември

26 ноември е 330-ият ден в годината според григорианския календар (331-ви през високосна). Остават 35 дни до края на годината.

Езикознание

Езикознанието (лингвистиката) е наука, изучаваща естествените езици. Тя обхваща няколко подобласти, най-общо разделяни на изследване на структурата на езика (граматика) и на смисъла на езиковите единици (семантика и прагматика). Най-често се приема, че езикознанието спада към социалните и хуманитарните науки, но то е сложна дисциплина, която включва много поддисциплини, като някои от тях използват методи от естествените науки (например фонетиката и лингвоакустиката разчитат на изследвания по физика (включително биофизика и психофизика)) и от формалните науки (например в езиковата морфология, в компютърната лингвистика и в математическата лингвистика намират приложение методи от логиката, математиката и информатиката).

Граматиката включва морфологията (образуването и състава на думите), синтаксиса (правилата, по които думите се съчетават в изрази и изречения) и фонологията (звуковите системи и абстрактните звукови елементи). Фонетиката е свързана с фонологията, клон на езикознанието, занимаващ се със свойствата на говорните звуци (фонеми), неговорните звуци и механизмът, по който те се създават и възприемат.

Други подобласти на езикознанието са еволюционната лингвистика (изучава произхода на езиците), историческата лингвистика (промените в езиците), социолингвистиката (връзката между вариантите на езика и структурата на обществото), психолингвистиката (психологическото интерпретиране на езика), невролингвистиката (физиологичното интерпретиране на езика в мозъка) и други.

Женевски университет

Женевският университет (на френски: Université de Genève; на латински: Schola Genevensis) е обществен изследователски университет, разположен в Женева, Швейцария. Основан е през 1559 г. от Жан Калвин, като теологическа семинария и училище по право. Фокусът върху теологията си остава и през целия XVII век, когато бъдещият университет става един от центровете на Просвещението. През 1873 г. официално става светско висше училище. Днес по брой на студентите си университетът е вторият по големина в Швейцария. През 2009 г. Женевският университет чества 450-та годишнина от основаването си.

Женевци

Това е списък на хора, свързани с град Женева в Швейцария.

Живко Бояджиев

За други хора с това име виж Живко Бояджиев (пояснение).Проф. д-р Живко Стефанов Бояджиев е български езиковед и дългогодишен преподавател в Софийския университет. Член на Европейското лингвистично дружество и на международни лингвистични колегии. Удостоен е с почетна диплома от Международния биографичен център в Кеймбридж (Англия) за неговия принос в общата лингвистика и в университетското образование.

Превежда за първи път на български заедно с Петя Асенова „Курс по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр.

Знак

Знак в най-общия смисъл на тази дума е нещо, което с присъствието си говори за съществуването на друго нещо.

Например:

„Димът е знак за огън и горене.“Знакът има материална страна, тоест той има материално присъствие, наречено изява; от друга страна знакът има семантика, тоест значение, или поне индикация.

Например:

Димът е индикация за съществуване на огън и горене.“Изучаването на знаците като такива е обект на науката семиотика. Много науки, които по един или друг начин боравят със знаци, директно или индиректно се ползват от научните постижения на семиотиката (например в много голяма степен лингвистиката, но също така и правото).

Иван Касабов (лингвист)

Проф. дфн Иван Костов Касабов (р. 4 февруари 1952) е български лингвист, реторик и семиотик, преподавател в НБУ , неговите изследвания се фокусирани предимно в областта на семантиката и лексикологията, а в областта на семиотиката - изследвания върху Чарлз Пиърс, Фердинанд дьо Сосюр и Алгирдас Жулиен Греймас.

Кристиан Мец

Кристиан Мец (на френски: Christian Metz, р. 12 декември 1931 – п. 7 септември 1993) е френски филмов теоретик, известен с приложението на семиологичната теория на Фердинанд дьо Сосюр към филма.

Маргьорит Сеше

Маргьорит Сеше (на френски: Marguerite Sechehaye) е швейцарски психоаналитик.

Постструктурализъм

Макар понякога да се смята за поддтермин, или за инклузивен и съдържащ се в понятието постмодернизъм термин, постструктурализмът има ясни граници на своето значение и самостоятелност на понятието.

Реймон дьо Сосюр

Реймон дьо Сосюр (на френски: Raymond de Saussure) е швейцарски психоаналитик и психиатър.

Реч

Речта е говоримият език.

Терминът е въведен от Фердинанд дьо Сосюр, който прави разграничението Език-Реч (langue-parole). Речта отразява и съдържа индивидуалното, частното, единичното, моментното, неповторимото и т.н. в езика. Докато езикът, това са граматическите построения, речниците, речта си служи с тях, за да създава живия език, за да изразява мисълта.

Семиология

Семиологията (от гръцки σημειωτική, от др.-гр. σημεῖον - „знак, признак“) е наука за различните видове знакови и сигнални системи като съобщителни средства между хората и между животните; естествените и изкуствените езици сред хората и сигналите между делфини, мравки, пчели и др. Терминът е изкован от лингвиста Фердинанд дьо Сосюр, като съвременното наименование е семиотика, макар че в някои области се използва и семиология, като например "музикална семиология".

Понятието семиология най-общо означава склонността на хората да свързват определено звучене с графични символи. Така например проведено във Великобритания изследване показало, че множеството хора свързват иначе лишената от смисъл дума "такета" с ъгловати форми, а думата "малума" с овални. Отново емпирично е доказано, че потребителите възприемат символите, изграждащи облика на коя да е марка, в определена последователност.

Структурализъм

Структурализмът е подход в хуманитарните науки, който изследва дадено поле като комплексно поле от съставни части.

Възниква в лингвистиката с работата на Фердинанд дьо Сосюр (1857 – 1913). Много френски интелектуалци го възприемат като имащ по-широко приложение и скоро моделът е модифициран и приложен в други сфери, като антропология, психология, психоанализа, литературна теория, архитектура. Това води до пик на структурализма не само като метод, но и като интелектуално движение, с който той заема пиедестала на екзистенциализма през 1960-те години във Франция.

През 1970-те години структурализмът попада под огъня на критиците, които го упрекват, че е твърде скован и неисторичен. Все пак някои от теоретиците, смятани и за структуралисти, продължават да бъдат имена, допринасящи за континенталната философия, например Мишел Фуко (който обаче понякога е смятан и за постструктуралист). Някои дори твърдят, че постструктурализмът е доразвитие и „принос“ към структурализма.

Филология

Филологията е наука, която съчетава изучаването на езика (научна област лингвистика) и литературата (научна област литературознание).

Нейните клонове могат да имат за предмет на изучаване областта на конкретен език – например българска филология и немска филология, близки езици - славянска филилогия и романска филология, или групи езици - класическа филология (старогръцки и латински), ориенталистика и др.

Филология се използва в смисъл на изследване на текстове, главно стари, на историческа лингвистика (диахронна) или като изследване на езици и на текстове, създадени на тях, включвайки области като езикознание, литературознание, както и фолклористика, етнография, странознание, митология и др. Това е вид изучаване на езика и литературата, популярен от XIX век (виж Младограматическа школа).

Освен научна област, това е и учебна специалност и дисциплина, включително в България.

Формализъм (литература)

Формализмът е школа в литературната критика и литературна теория със структурален подход към текста. В литературната теория формализмът се отнася до критически подходи, които анализират, интерпретират и оценяват свойствените за текста особености и детайли. Формализмът придобива популярност в началото на 20 век като реакция срещу романтическите теории в литературата.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.