Ферари

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ферари.
Ferrari S.p.A.
Ferrari Enzo Ferrari
フェラーリ本社前 (36309429124)
Основана 1947
Седалище Маранело, Модена, Италия
Уебсайт www.ferrariworld.com

Ferrari S.p.A. (Ферари АД) е италиански производител на спортни автомобили, разположен в градовете Маранело и Модена, Италия. Колите на Ferrari са едни от най-желаните за притежание и шофиране. Те също са и един от символите за доброто финансово състояние на притежателите им.

Компанията е придобила известност през годините благодарение на непрекъснатото ѝ участие в автомобилни състезания и най-вече във Формула 1, където се радва на значителни успехи, особено през 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век, както и в края на 20 и началото на 21 в.

Фирмата притежава и серия маркови продукти, носещи търговската марка „Ferrari“, сред които могат да бъдат открити очила, химикалки, парфюми, дрехи, високотехнологични велосипеди, мобилни телефони и преносими компютри. В класацията на Financial Times на „Стоте най-добри работни места в Европа“ (за производители на стоки) за 2007 г., Ferrari е поставена на първо място.

История

1929 – 1946 Компанията е основана през 1929 г. от Енцо Ферари, състезател, конструктор и изпитател на автомобилите на Alfa Romeo, под името „Скудерия Ферари“ (на италиански: Scuderia Ferrari), букв. „Конюшна Ферари“. Първоначално се е занимавала с подготовка на автомобилни състезатели-аматьори, живеещи в Модена, и с производство на състезателни автомобили по договор с Alfa Romeo, преди да започне да произвежда пригодени за употреба по обикновени пътища серийни автомобили през 1947 г. под името Ferrari S.p.A..

Ферари подготвял успешно състезатели за Alfa Romeo до 1938 г., когато Енцо е назначен от Alfa като директор на състезателния отдел.

През 1940 г. компанията Alfa Romeo е национализирана като част от италианската военна сила от фашисткото правителство на Бенито Мусолини. Отделът, управляван от Енцо Ферари, е бил достатъчно малък, за да остане незасегнат от това. По силата на подписания от него договор, му било забранено да се състезава в продължение на 4 години. „Скудерията“ набързо станала производител на части и аксесоари за военни самолети.

След големи финансови затруднения Енцо Ферари продава правата на фирмата на FIAT през 1969 г., за да осигури бъдеще на Ferrari. Но все пак Енцо Ферари има контрол над състезателната дивизия до 1988 г., когато умира на 90-годишна възраст.

„Cavallino rampante“

Символът на състезателните автомобили Ferrari е изправен на задните си крака черен жребец (на италиански: Cavallino rampante), изрисуван върху жълт щит и буквите „S F“ (от „Scuderia Ferrari“), със зелена, бяла и червена хоризонтални ленти (националните цветове на Италия) в горната част. Пътните автомобили носят това лого от двете си страни и правоъгълен знак (на изображението вдясно) на предния си капак.

На 17 юни 1923 г. Енцо Ферари печели състезание на пистата Савио в Равена, където среща графиня Паолина, майка на граф Франческо Барака – военен пилот от италианските ВВС и национален герой, загинал през Първата световна война, който имал нарисуван кон отстрани на своя самолет. Графинята помолила Енцо да използва образа на коня за своите коли, за да му донесе добър късмет. Оригиналният „изправен кон“ от самолета на Барака бил нарисуван с червен цвят върху облак, но Ферари избрал да използва коня в черно (както бил рисуван на самолетите от ескадрилата на Барака като символ на печал по загиналия пилот), като добавил яркожълт фон, защото това е цветът на Модена – родният му град. Трябва да се отбележи, че жребецът на Ferrari още от самото начало бил много различен от този на Барака. Най-забележителната разлика е опашката, която във версията на Барака сочи надолу.

Ферари използва cavallino rampante на официалните документи на компанията от 1929 г. От състезанието „24-те часа на Спа“ на 9 юли 1932 г. кончето се използва и на колите на Алфа Ромео, спонсорирани от Скудерията.

Фабио Тальони, главен дизайнер и технически директор на Ducati, използва cavallino rampante на своите мотоциклети, тъй като бил роден в Луго ди Романя, както Барака, и баща му също бил военен пилот през войната (въпреки че не от ескадрилата на Барака, както погрешно съобщават някои източници). С увеличаването на популярността на Ferrari, Ducati изоставя кончето – може би благодарение на споразумение между двете компании.

Кончето сега е запазена марка на „Ferrari“.

„Rosso Corsa“

1938 Alfa Romeo 8C 2900 Mille Miglia interior
Ярко червен Alfa Romeo 8C 2900 Mille Miglia, 1938 г.

От 20-те г. на 20 век италианските състезателни автомобили Alfa Romeo, Maserati и по-късно Ferrari и Abarth (някои и до днешни дни) се боядисват в „състезателно червен“ (rosso corsa) цвят. Това е общоприетият състезателен цвят на Италия по препоръка на организациите, които по-късно се обособяват в настоящата FIA. По същата схема френските автомобили са сини, немските – бели (а от 1934 г. и сребърни), английските са зелени и т.н.

Цветът на автомобила се определя не от държавата, която го е произвела, нито от националността на пилота, а от националността на отбора, за който се състезава дадената кола. Въпреки че след навлизането на спонсорството повечето отбори да изоставят традиционните цветове в името на цветовете на рекламираните марки, Ferrari се придържа към червеното, макар и с изменения на неговия нюанс за по-доброто му изобразяване на телевизионните екрани или от 1996 г. за доближаване до червения нюанс на цигарите Marlboro, които тогава стават генерален спонсор на болидите.

За масовите автомобили Ferrari са използвани 8 червени разцветки[1].

Модели

До началото на 80-те Ferrari следва схема на наименованията, базирана на трицифрени числа, свързани с работния обем на двигателя:

  • За моделите с V6 и V8 двигатели се използва общият работен обем (в децилитри) за първите две цифри от номера на модела и броя цилиндри като трета цифра. Така например 206 е автомобил с V6, двулитров двигател, а 348 използва V8, 3,4-литров мотор. Но пък при F355 последната цифра се отнася за 5 клапана на цилиндър. С появата на 360 Modena, цифрите към моделите с V8 двигатели (които сега имат и име освен номер) вече отразяват само работния обем на двигателя. Този подход към номерирането се запазва и при последния засега модел с V8 мотор – F430.
  • За моделите с V12 двигатели номерацията показва работния обем (в кубични сантиметри) на един от цилиндрите. По този начин известната 365 Daytona е с работен обем от 4390 cm³. Някои по-съвременни модели обаче, какъвто е 599, носят трицифрено означение, което показва само общия работен обем на двигателя.
  • Моделите с боксерни 12-цилиндрови двигатели имат означение, показващо работния обем в литри. Затова 512BB има 5-литров, 12-цилиндров боксерен двигател.
  • Някои модели, като Mondial и Testarossa не следват трицифрената схема на номерация.

Повечето Ferrari имат и буквено означение към своя номер, което показва типа каросерия. Важат следните общи правила:

  • M, означаващо „Modificata“, се добавя в края на моделния номер на автомобил, който представлява модифицирана версия на предишен такъв, но не цялостна еволюция (виж F512M и 575M Maranello.
  • GTB са закрити купета берлинета.
  • GTS при по-старите модели с открити спайдери или кабриолети (виж 365 GTS4; при по-новите модели обаче тази наставка се използва за моделите тарга (виж Dino 246 GTS; изключение прави 348 TS, което е единствената тарга, означена по различен начин. Настоящите кабриолети носят означението „Spider“ (виж F355 Spider и 360 Spider.

Тази схема на наименованията понякога е доста объркваща, когато някои напълно различни автомобили използват един и същи двигател и каросерия. Много Ferrari имат и допълнителни имена (като Daytona) за по-лесното им отличаване. Много от тези имена всъщност не са оригинални заводски наименования. Например името Daytona е в почит на тройната победа на Ferrari през февруари 1967 г. на 24-те часа на Дейтона с 330P4.

Различните модели Dino са наречени на сина на Енцо, Дино Ферари, и технически погледнато не са „ферарита“, въпреки че според техния замисъл и предназначение се смятат за такива.

В средата на 90-те Ferrari добави буквата F в началото на всички модели – практика, изоставена набързо след F512M и F355, но наскоро отново подхваната с F430.

Външни препратки

  1. Предлагани цветове за автомобили Ferrari
Бритиш Рейсинг Мотърс

Бритиш Рейсинг Мотърс познат като БРМ (на английски езиканглийски -British Racing Motors) е британски тим за автомобилни състезания, създаден през 1945 година, 27 сезона е участник в Световният шампионат на ФИА-Формула 1 (1950-1977). Световен шампион при конструкторите във Формула 1 - 1962 година. През 1963, 1964, 1965, 1971 зъвършва на второ място в Световният шампионат.

Герхард Бергер

Герхард Бергер (на немски: Gerhard Berger) е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 27 август 1959 г. във Вьоргел, Тирол, Австрия. Отличен пилот и спортсмен, след приключването на активна състезателна кариера става спортен директор на BMW Моторспорт. Записва общо 218 старта, 48 подиума, 12 пол-позиции 21 най-бързи обиколки и 10 победи. В актива си той има общо 385 точки участвайки в 14 сезона. Съзтезавал за АТС, Ероуз, Бенетон, Ферари и Макларън.

Дебютира през 1984 в Гран при на Австрия(домашното му състезание) за тима на ATS. През сезона печели 6 място в Италия, но не спечели точки, тъй като той кара втория болид на тима, а те стартираха само с техния редовен пилот Манфред Винкелхок за целия сезон.

През следващата година преминава в Ероуз и там печели 3 точки в последните 2 състезания. През 1986 кара за Бенетон и печели 1 победа. Завършва 7 в генералното класиране със 17 точки. През 1987 отново преминава в друг отбор - Ферари. Прави добър сезон с 2 победи в последните 2 състезания. Завършва на 5 място с 36 точки.

През 1988 Бергер бе единственият победител различен от пилотите на Макларън, след като спечели инфарктно ГП на Италия, след като Ален Прост отпадна с повреда в двигателя, а Аертон Сена напусна надпревара в последните обиколки след контакт с Уилямс-а на Жан-Люис Шлесер (който заместваше по това време разболелия от пилешка шарка, Найджъл Менсъл). Тази победа всъщност бе двойна след като неговият съотборник Микеле Алборето финишира непосредствено зад австриеца. Бергер имаше възможност да победи в последният кръг в Аделейд, преди да удари Лижие-то на Рене Арну, който му се изпречи на пътя. За следващия сезон той имаше за съотборник Найджъл Менсъл. Болидът на Ферари, 640 е бърз но често създава проблеми, най-вече по полу-автоматичната скоростна кутия, която по това време бе иновация за света на Формула 1. В Бразилия той отпадна твърде рано след сблъсък с Макларън-а на Сена. Австриеца обаче имаше голям късмет да оцелее жив, тъй като в следващият кръг в Имола, той се удари в предпазната стена със скорост 290 км-ч на завоя Тамбурело. Заради силата на удара, неговият болид се запали и отне на маршалите 16 секунди да стигнат то разрушеното Ферари и да потушат огъня. Бергер имаше само няколко контузии, няколко счупени ребра, и изгорели ръце. Той трябваше да пропусне следващият кръг в Монако преди да се върне на кокпита за състезанието в Мексико. Първите точки бяха в Монца (където завърши втори), а след това дойде и победата в Ещорил, където неговият съотборник бе дисквалифициран, и втори в Херес. В останалите състезание той често не завършваше.

През 2005 година, съвместно с австрийската компания за тонизиращи напитки Ред Бул, закупуват бившият екип на Минарди и създават свой собствен тим наречен Скудерия Торо Росо с който участват в Световният шампионат на Формула 1.

Голяма награда на Великобритания

Голямата награда на Великобритания е кръг от Световния шампионат на Формула 1, провеждан от ФИА. Провежда се ежегодно на пистата Силвърстоун, намираща се в Нортхамптън, Англия.

За първи път Гран При на Великобритания се провежда като част от световния Гран При шампионат през 1926 година. Първото състезание част от Формула 1 е през дебютния сезон на шампионата – 1950 г., спечелено от Джузепе Фарина с болид на Алфа Ромео.

Голяма награда на Германия

Голямата награда на Германия (на немски: Großer Preis von Deutschland) е ежегодно автомобилно състезание, провеждано от 1926 година. В историята си се е провеждало само на 3 писти – Хокенхаймринг, Нюрбургринг и две издания на АФУС.

Гран При на Германия става кръг от Световния шампионат на ФИА - Формула 1 през 1951 г. От 2008 г. домакинството се редува между Хокенхаймринг и Нюрбургринг.

Голяма награда на Италия

Голямата награда на Италия е ежегодно автомобилно състезание, провеждано от 1921 г. Кръг е от Световният шампионат на ФИА - Формула 1 от първия сезон през 1950 г. и се провежда всяка година досега. Всички Гран При на Италия от календара на Формула 1 са проведени на Монца, с изключение на сезон 1980, когато състезанието е проведено на Имола.

Голяма награда на Франция

Голямата награда на Франция е кръг от Световния шампионат на ФИА - Формула 1.

Гран При на Франция е най-старото състезание с автомобили в света, първото състезание е проведено на 26 юни 1906 г. и е организирано от Автомобилния клуб на Франция в департамента Сарт. В него участват 32 автомобила.

Голямата награда на Франция е част от първия световен Гран При шампионат, проведен през 1925 г., като включва още Голямата награда на Италия, Голямата награда на Белгия и Индианаполис 500.

Голямата награда на Франция става част от Световния шампионат на Формула 1 от дебютния му сезон - 1950 г.

От 1991 година стартовете за Голямата награда на Франция се провеждат на пистата Маникур, но са провеждани още и на Пол Рикар, Дижон-Преноа, Шарад, Льо Ман, Руан-Ест-Есартс и Реймс-Жуе.

Заубер

„Заубер“ е отбор от Формула 1.

Имола (писта)

Аутодромо „Енцо и Дино Ферари“ (Autodromo Enzo e Dino Ferrari), повече известен като „Ѝмола“, е автописта за мотоциклетни и автомобилни състезания. Разположена е близо до малкия град Имола.

Купър

Cooper Car Company е автомобилна компания, създадена през 1947 г. от Чарлз Купър и синът му Джон. Заедно, те започват да създават състезателни автомобили в сервиза на Чарлз в Сърбитън, Съри, Англия през 1947 г. В края на 50-те години и началото на 60-те, те достигат до най-високите стъпала в автомобилните спортове, техните коли променят облика на Формула 1 и Индианаполис 500 със своите задно разположени двигатели, а техните седани доминират рали шампионатите. През 1959 и 1960 г. печелят титлите при конструкторите. През 1964 г. Чарлз Купър загива, а синът му Джон продава компанията. Последната победа във Формула 1 за Купър е постигната през 1967 г. от Педро Родригес, а през 1969 г. отборът се оттегля от шампионата. Благодарение на Купър Великобритания се слави като добър автомобилопроизводител. В днешно време коли с марка Купър все още се произвеждат в Англия, въпреки че са собственост на БМВ.

Лотус (Формула 1)

Лотус е британска автомобилна компания, създадена през 1952 г. От 1958 до 1994 година компанията има и отбор във Формула 1. Най-големите успехи се свързват с името на Колин Чапман. Отборът от Формула 1 има 7 конструкторски титли. Най-добрите постижения са през 70-те години на ХХ век, когато печели 4 титли. За тима са карали легенди като Греъм Хил, Джим Кларк, Джон Съртис, Стърлинг Мос, Джак Брабам (основател на отбора Брабам), Фил Хил, Марио Андрети, Емерсон Фитипалди, Йохен Ринт, Найджъл Менсъл, Айртон Сена, Нелсон Пикет и Мика Хакинен.

Във Формула 1 тимът се смята за иноваторски и създател на много революционни идеи, променили завинаги света на формула 1. След смъртта на създателя Колин Чапман отборът постепенно запада и през 1994 г. записва последния си сезон поради финансова криза.

В последните няколко години се забелязва съживяване на компанията благодарение на спортните модели Елис и Егзиж. През 2005 г. Малайзииската компания Протон реорганизира фирмата. Според слухове се подготвя завръщането на компанията при царицата на моторните спортове – Формула 1 – нещо, което мнозина фенове очакват. През 2009 друга малазийска компания реогарнизира отбора на Лотус и най-вероятно ще се завърне в Формула 1 и това ще е през 2010 г. като 14-ти отбор одобрен от Международната автомобилна федерация (ФИА).

Макларън

Макларън-Рено (на английски: McLaren Renault) е отбор от Формула 1. Основан е през 1963 година от Брус Макларън (1937–1970). Осем пъти е печелил Световния шампионат при конструкторите във Формула 1, а негови пилоти 12 пъти са ставали шампиони. Болиди, конструирани от Макларън, са печелили още Индианаполис 500, Канадско-Американската Челъндж Къп и „24-те часа на Льо Ман“. Собственик е Рон Денис.

Макларън е един от най-успешните отбори в историята на Формула 1, има 156 победи, 12 титли при пилотите и 8 при конструкторите.

Брус Макларън, създателя на тима носи първата победа за отбора в ГП на Белгия 1968, но най-големия им успех е в Кан-Ам сериите където са недостижими през периода от 1967 до 1971. Следват и победи в Индианаполис 500 от Марк Донихю през 1972 и Джони Ръдърфорд през 1974 и 1976.

След смъртта на Брус Макларън при катастрофа през 1971, Теди Мейър заема мястото му като директор на отбора. През този период тимът печели конструкторската титла и при пилотите благодарение на Емерсон Фитипалди през 1974 и Джеймс Хънт при пилотите през 1976.

От 1974 започва сътрудничеството им с Филип Морис, Марлборо което продължава до 1996 година.

През 1981 Макларън се сливат с отбора на Рон Денис Проджект 4 след неуспешния 1980 сезон. Това се оказа добър ход, като те печелят първата ГП, след като Джеймс Хънт за последно финишира първи с Макларън в ГП на Япония през 1977. Благодарение на MP4 тимът отново се върна в челото на колоната заедно с отборите на Брабам, Рено, Ферари, Лотус и Уилямс. Макларън също така се преместиха от Колнбрук в новата им база в Уокинг (сегашната им база).

Към август 2017 г. изпълнителен директор на отбора е Зак Браун, а пилоти са двукратният световен шампион Фернандо Алонсо с договор до края на 2017 г. и дебютантът Стефан Вандорн с договор до края на 2018 г.

Михаел Шумахер

Михаел Шумахер (на немски: Michael Schumacher) е пилот от Формула 1. Той е най-успешният пилот за всички времена.

Нюрбургринг

Нюрбургринг е писта за провеждане на състезания от Формула 1, състезания от по-ниски серии, мотоциклети и прототипи. Намира се в Германия, на 80 km от Кьолн и на 120 km от Дюселдорф.

Рено Ф1

Рено Ф1 (на френски: ING Renault F1 Team) е френско-английски отбор от Формула 1. Централата му е разположена в Енстоун, Великобритания.

Шеф на екипа е Боб Бел (който замества на поста Флавио Бриаторе, отстранен завинаги от Формула 1 от ФИА), Пат Саймъндс е главен инженер, Дани Шаврие е главен конструктор, а Тим Деншем е главен инженер на двигателите.

Пилоти в отбора за сезон 2009 са Фернандо Алонсо и Ромен Грожан.

Рено закупуват италианския отбор БенетонФ1 и се включват в шампионата на негово място. Дебютът на тима е на 3 март 2002 г., в Гран При на Австралия.

Скоро след това идва и триумфът им през 2005, когато пилотът на отбора Фернандо Алонсо става световен шампион, а Рено побеждават при конструкторите, с което най-после нарушават дългата хегемония на Михаел Шумахер и Ферари. През 2006 г. титлите отново идват при френско-английския тим и техния първи пилот, но с това идва и раздялата с доставчиците на гуми Мишлен, както и с Алонсо, донесъл и двете титли за екипа.

Световен шампионат на Формула 1 (2002)

Световен шампионат на ФИА – Формула 1, Сезон 2002 година e 53-ти пореден.

Започва на 3 март 2002 г. и завършва на 13 октомври.

Съдържа в календара 17 старта.

Световен шампионат на Формула 1 (2004)

Световен шампионат на ФИА – Формула 1, Сезон 2004 година e 55-ти пореден.

Започва на 7 март 2004 г. и завършва на 24 октомври.

Съдържа в календара 18 старта.

Скудерия Ферари

Скудерия Ферари (на италиански: Scuderia Ferrari) е италиански тим от Формула 1. Централата му е разположена в Маранело, Италия.

Отборът е създаден през 1929 от Енцо Ферари. Ферари дълги години съществува единствено като състезателен тим, а чак през 1946 г. дейността се прехвърля и в производството на серийни автомобили, за да бъде в крайна сметка отделът продаден на ФИАТ. Ферари има дълго присъствие в историята на Формула 1, най-успешни периоди за тима са 50-те, 60-те и особено периода от 2000 до 2004 година, когато отборът и техния пилот Михаел Шумахер доминират над останалите.

Дебютът на отбора е през 1950 г., на 21 май, когато се провежда Гран При на Монако. Първата си победа в шампионата Ферари постигат още през 1951 – в Гран При на Великобритания. Печели я пилотът им Хосе Гонзалез. Друго име, бележещо началото на успехите на италианския тим, това е Алберто Аскари, който пък донася първата титла през 1952 г. Следват върхове и спадове, но Ферари успява да се задържи, като това е най-дълго просъществувалия екип във Формула 1, както и най-успешния.

Енцо Ферари остава начело на отбора чак до смъртта си през 1988 г., когато е вече на 90 години. Днес президент на екипа, както и на цялата компания ФИАТ, е Лука Ди Монтедземоло, а шеф на отбора от 2008 е италианеца Стефано Доменикали. Тимът използва гуми с марката Бриджстоун, пилоти за сезон 2007 са Фелипе Маса и Кими Райконен. В последното състезание за годината, на пистата Интерлагос в Бразилия, Кими Райконен завършва първи и печели първата световна титла във Формула 1 в кариерата си. Сезон 2008 също е доста успешен за Ферари като печелят титлата при конструкторите а при пилотите Фелипе Маса губи само с една точка от британеца Люис Хамилтън в последното състезание в Бразилия.

В края на 2009 Ферари подписват договор с Фернандо Алонсо. До края на 2013 година Маса и Алонсо карат червените стрели. Групата Алонсо и Маса е много успешна, но не успяха да грабнат титлата от Фетел и Ред Бул нито веднъж. В края на 2013 Маса подписва с Уилиамс, а Ферари привличат пак Кими от Лотус. Колата за 2014 година е от най-големите провали в историята на Скудерията. Записват едва два подиума (Алонсо – 2-ро място в Унгария, 3-то място в Китай), но до победа не се стига. В класирането при пилотите Фернандо е 6-ти, а Кими едва 12-ти. Най-добрият резултат му е в Белгия – 4-то място. В края на сезона Фернандо подписва с Макларън, а от Ред Бул е привлечен Фетел. Колата за 2015 г. е далеч по-добра, като до подиум се стига още в Австралия. В Малайзия с перфектна стратегия спечели Фетел, а Бахрейн Кими взима второ място.

Успехите предстоят.

Тирел

Тирел Рейсинг Организейшън (на английски: Tyrrell Racing Organisation) е бивш тим от Формула 1, основан е от бившият пилот - Кен Тирел, през 1964 година.

Най-голям успех постига през 70-те години на ХХ век, когато пилота Джеки Стюарт печели два пъти Световният шампионат на ФИА - Формула 1 и носи една шампионска титла при конструкторите. Последна победа екипа печели през 1983 година в състезанието за Голямата награда на САЩ.

През 1997 година екипа е закупен от БАР. Последното състезание в което се състезават е през 1998 година.

Формула 1

Формула 1 е най-гледаното автомобилно състезание в Европа и Азия. В САЩ то отстъпва единствено на местните серии Индикар и Наскар. Състезанията се провеждат на територията на пет континента (Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка). Представлява пистов шампионат, който съществува под наименованието Формула 1 от 1950 г. Състезанията се провеждат на различни писти в целия свят, като минималният пробег трябва да е малко над 320 km. В зависимост от дължината на трасетата се правят от 44 обиколки на най-дългото – Спа-Франкоршамп, до 78 на най-късото – Монте Карло. Победителят в шампионата се излъчва на базата на най-много събрани точки през сезона, а титли се присъждат както на пилотите, така и на конструкторите. На победителя в едно Гран при (Голяма награда), както биват наричани стартовете, се дават 25 т., за 2-ро място – 18 т., за 3-то – 15 т., за 4-то – 12 т., за 5-то – 10 т., за 6-то – 8 т., за 7-мо – 6 т., за 8-мо – 4 т., за 9-то – 2 т. и за 10-то – една точка.

« По-стари — Шосейни автомобили Ferrari от 1960 г. до днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000 2010
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4
FR/FMR/AWD 2+2 250GT/E 330 GT 2+2 365 GT 2+2 365 GTC/4 GT4 2+2 400 400i 412 456 456 M 612 FF
Роудстър California
Супер Gran Turismo 250 275 365GTB/4 Daytona 550 Maranello 575M 599 GTB Fiorano F12berlinetta
America 330 365
V12 суперавтомобил 250 GTO 599 GTO
RMR V6/V8 Dino 206 Dino 246 GT 308GTB 308i 308 QV 328 348 360 458
246 GTS 308 GTS 208 208 Turbo GTB/GTS Turbo F355 F430
2+2 Dino GT4 Mondial 8 Mondial QV 3.2 Mondial Mondial t
12-цилиндров боксер 365BB 512 BB 512i BB Testarossa 512TR F512M
Суперавтомобил 250 LM 288
GTO
F40 F50 Enzo LaFerrari

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.