Уругвай

Уругвай, официално Източна република Уругвай, (на испански: República Oriental del Uruguay) е държава, разположена в южната част на Южна Америка. Граничи с Бразилия на север, с Аржентина на запад и юг и с Атлантическия океан на югоизток.

Страната има площ 177,4 хил. km² и е разположена в югоизточната част на Южна Америка. Граничи (в km) с Бразилия – 885, Аржентина – 495 и има брегова линия 670 km. Голяма част от територията ѝ е заета от югоизточната част на Бразилското плато, лавовото плато Аедо и хълмистата равнина на р. Рио Негро и височинните Кучиля де Аедо. Най-високата точка на Уругвай е връх Cerro Catedral, също познат и като Cerro Cordillera – 513,66 m, в южните части на страната – Кучила Гранде.

Произходът на името на страната идва от езика на племето гуарани и означава „Реката на птичката уру“. Уру̀ е вид малка местна птица, която живее по бреговете на река Уругвай.

Източна република Уругвай
на испански: República Oriental del Uruguay
      
Девиз: Libertad o Muerte
Свобода или смърт
Национален химн: Himno Nacional de Uruguay
Наименование на местния жител: уругваец
Местоположение на Уругвай

Местоположение на Уругвай
География и население
Площ 176 215 km²
(на 89-то място)
Води 1.5%
Столица Монтевидео
34°53′ ю. ш. 56°10′ з. д. / 34.883333° ю. ш. 56.166667° з. д.
Най-голям град Монтевидео
Официален език испански
Население
(пребр., 2016)
3,444,006
(на 134-то място)
Гъстота на нас. 19,3 души/km²
(на 207-мо място)
Управление
Форма Президентска република
Президент Табаре Васкес
Вицепрезидент Лусия Тополански
История
Независимост
– обявена
– призната
от Испания
25 август 1825
28 август 1828
Икономика
БВП (ППС, 2018) $82.406 млрд.
(на 91-во място)
БВП на човек (ППС) $23,571
(на място)
БВП (ном., 2018) $65.815 млрд.
(на 78-мо място)
БВП на човек (ном.) $18,074
(на място)
ИЧР (2015) Безизменение 0.795 (висок)
(54-то)
Коеф. на Джини (2013) 38.2 (среден)
Валута Уругвайско песо (UYU)
Други данни
Часова зона UTC-3
Код по ISO UY
Интернет домейн .uy
Телефонен код +598

История

Преди идването на испанците и португалците земите на днешен Уругвай са обитавани от индианци, главно от племето чару̀а. Първото сериозно селище, основано от европейците, е Колония дел Сакраменто (1680 г.) – важна крепост, издигната на източния бряг на Рио де ла Плата, многократно превземана ту от португалци, ту от испанци. По-късно, през 1726 г., е основан и град Монтевидео като основно пристанище в естуара на Рио Плата.

През 1798, 1806 и 1807 г. Англия прави няколко опита да превземе земите на Вицекралство Рио де ла Плата, но те са успешно отблъснати от обединените войски на Монтевидео и Буенос Айрес.

През 1822 г. Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо 6 години Бразилска война, през 1828 г. Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава.

„Американската Швейцария“

В края на 19 век Уругвай завършва формирането си като демократична държава и постига забележителни икономически и социални успехи. Уругвай става една от първите страни, установили правото на развод със закон (1907 г.), както и правото на жените да гласуват. Също така е втората държава в света, която със закон регламентира задължително и безплатно основно образование (1877 г.).

В икономиката се възприема политика на държавен протекционизъм на местните стоки, за сметка на вносните европейски такива. Всичко това дава отражение и в други сфери – перфектна инфраструктура, здравеопазване и образование на европейско ниво, най-високата сграда в Латинска Америка за дълги години (Паласио Салво – 1925 г.), най-големият стадион в света (Сентенарио), двукратен световен шампион по футбол (1930 и 1950 г.) – всичко това дава основание страната да стане международно известна като „Американската Швейцария“ през този период.

Военна диктатура (1973 – 1985)

Към края на 1950 г. Уругвай навлиза в сериозна икономическа криза, която дава отражение и в политическия живот на страната. 60-те години са белязани от надигането на леви движения. Срещу тях се надигат ултрадесни формирования, главно сред студентите, и влизат в чести преки стълкновения по улиците на големите градове. Хаосът, обхванал държавата, се използва добре от военните, които постепенно стават основен играч на политическата сцена. Всичко това завършва в крайна сметка с държавен преврат.

На 27 юни 1973 г. действащият президент Хуан Мария Бордабери с помощта на военните разпуска парламента и обявява т.нар. Държавен съвет, който изземва всички държавни функции. Мнозинството от уругвайското общество незабавно се обявява против преврата и е подложено на продължителни репресии. Задържани са лидерите на левицата, както и много граждани, изявили своята позиция. В уругвайски затвори умират над 1000 политически затворници, а други 140 са в неизвестност и до момента.

Промените започват бавно в началото на 80-те години, за да се стигне до пълното оттегляне на военните от властта и избирането отново на изцяло гражданско правителство на 1 март 1985 г.

Днес

По своето устройство Уругвай е президентска република. Това е най-демократичната държава в Латинска Америка, която според доклад на британското списание The Economist заема 27-мо място от общо 167 изследвани държави. Има и едно от най-ниските нива на корупция. Заедно с Чили заема първо място в Латинска Америка по най-нисък показател „Индекс за възприемане на корупцията“ на организацията Прозрачност без граници.

География

Uruguay T2
Сателитна снимка на Уругвай
Uruguay mapa
Карта на Уругвай

Най-малката страна в южната част на Южна Америка е Уругвай. Отличава се с хълмисто-равнинен и платовиден релеф. Основа на икономиката ѝ е животновъдството. Страната е разположена в югоизточната част на Южна Америка, между Бразилия и Аржентина.

По-голямата част от страната е заета от източния край на Лаплатската низина. На юг има широк излаз на Атлантическия океан, който оформя северния бряг на големия естуар Рио де Ла Плата (исп. „Сребърна река“). Централните части на страната са заети от хълмистата равнина около река Рио Негро, ляв приток на река Уругвай, която очертава изцяло границата с Аржентина. На част от територията на Уругвай са разположени най-южните разклонения на Бразилската планинска земя, лавовото плато Аедо и височините Кучеля де Аедо. На юг се намира най-високата ѝ точка – връх Пан де Асукар (501 m).

Географското положение (между 30° и 35° ю.ш.) и излазът на Атлантическия океан обуславят субтропичния океански климат с мека зима (юли, 10 – 12 °C) и топло лято (средните температури за януари са 22 – 24 °C). Валежите са от около 950 – 1200 mm годишно. През зимата до някои части на Уругвай достигат студени бури от юг, наречени пемперос, които предизвикват силно застудяване. Главни реки в страната са Уругвай, Рио Негро. Растителността е предимно субтропични тревисти савани, а на изток – от палмови гори.

Държавно устройство

Уругвай е президентска република. Законодателната власт се изразява в двукамарен парламент с палата на представителите (99 депутати) и сенат (31 членове), всички с мандат от 5 години.

Административно деление

Uruguay departments numbered
Административно деление

Уругвай е разделен на 19 департамента:

Население

Населението на Уругвай е 3 444 006 души (2016), от тях 88% са бели, 8% метиси и 4% чернокожи. Официален език в страната е испанският, по-голямата част от населението са католици (54%), след тях са протестантите с 11%.

Страната се отличава с високо ниво на грамотност (97,3%) и голяма средна класа. Като резултат от ниската раждаемост (13,9 раждания на 1000 души) и високата средна продължителност на живота (75,38 години), страната има застаряващо население. Висока е и емиграцията, особено сред младото население – за последните две десетилетия са емигрирали над 500 000 уругвайци.

Икономика

Уругвай е една от сравнително развитите страни в Латинска Америка. Промишлеността е представена главно от предприятия за преработване на селскостопански суровини. Основни отрасли са хранително-вкусова, нефтопреработваща, химическа, текстилна, шивашка, кожарска, металообработваща промишленост. От ВЕЦ се получават 96 % от електроенергията. Селското стопанство напълно обезпечава страната с основните хранителни продукти. Селскостопанските земи заемат 98 % от територията на Уругвай, като от тях 78,5 % са пасища и 8,4 % са обработваеми земи. Основен отрасъл – пасищното животновъдство, екстензивно, с направление за месо и кожи. Отглежда се едър рогат добитък (10,6 млн. глави), овце (2 млн). Уругвай е един от най-големите производители и износители на вълна, месо и кожи. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, ориз, плодове и цитруси, захарна тръстика, слънчоглед.

Основни икономически показатели

  • Брутен вътрешен продукт (БВП) – 32,2 милиарда $ (2008)
  • БВП на глава от населението – 9 845 $ (2008)
  • Ръст на БВП – 8,9% (2008)
  • Инфлация – 9,16% (2008)
  • Външен дълг – 13,6 милиарда $ (2005)
  • Внос – 5,47 милиарда $ (2007)
  • Износ – 4,54 милиарда $ (2007)

Култура

Музика

Без съмнение най-популярният танц в Уругвай, както и в целия район на Рио Плата, е тангото и по-малката му сестра – милонгата. За разлика от меланхоличното танго и веселата милонга, Уругвай има и изцяло свой национален музикален стил – кандомбе, в който значително по-силно са застъпени африканските ритми и ударните инструменти.

Две от най-известните световни имена в музиката на Уругвай все пак са свързани с тангото. Херардо Матос Родригес е композиторът на най-известната и свирена в света мелодия за танго „La cumparsita“. Най-известният и добър според мнозина певец на танго в света за всички времена пък е Карлос Гардел, трагично загинал при самолетна катастрофа.

Литература

Уругвайската литература се заражда в първото десетилетие на 19 век с Бартоломе Идалго и неговите патриотични поеми.

Сред модерните автори изпъкват Хуан Карлос Онети – един от най-големите екзистенциалисти и модернисти, пишещи на испански език – според Марио Варгас Льоса. Като „уругвайският Едгар Алън По“ пък определят Орасио Кирога – световноизвестен уругвайски драматург и писател, оставил в испаноезичната литература на 20 век изящни, макар и често плашещи разкази и истории.

Други

  • Комуникации в Уругвай
  • Транспорт в Уругвай
  • Армия на Уругвай
  • Външна политика на Уругвай
  • Туризъм в Уругвай

Външни препратки

.uy

.uy e Интернет домейн от първо ниво за Уругвай. Администрира се от Servicio Central de Informatica. Представен е през 1990 г.

Аржентина

Аржентѝна (на испански: Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (на испански: República Argentina, [reˈpuβlika aɾxenˈtina], произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испаноговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.

Българи в Уругвай

Българите в Уругвай са етническа група, която не присъства при преброяването на населението в страната. По оценки на внук на български емигрант, преселниците от България в Уругвай са около 1000 души. Според професор Пламен Павлов преселниците икономически емигранти е около 2000 души (включително потомци на бесарабски българи).

Копа Америка

Копа Америка е футболен турнир, в който участват националните отбори на страни от Южна Америка и поканени отбори от други континенти. Представлява първенство по футбол на Южна Америка и има характер на континентален шампионат (съответства на Европейското първенство по футбол).

Първото състезание се състои през 1910 г. в Аржентина, още преди основаването на КОНМЕБОЛ, затова не е бил признато официално. Първият признат турнир се провежда през 1916 г., като домакин е отново Аржентина, а победител е тимът на Уругвай. Това е най-старият футболен турнир за национални отбори. От 1917 г. турнирът получава названието „Шампионат на Южна Америка за национални отбори“ (исп. Campeonato Sudamericano de Selecciones). Изключение от това име са турнирите през 1935, 1941, 1945, 1946, 1956 и вторият през 1959 г., но и те са признати официално от КОНМЕБОЛ.

От 1916 до 1975 година шампионатите се играят нередовно. Понякога е имало случаи, когато държави изпращат на турнира вторите си състави или младежките отбори. Най-често се провеждат първите 12 турнира – всяка година или през година до 1929 г., когато следва втората по големина пауза в историята на турнира – 6 години. Най-малкият интервал е между март и декември 1959 г., когато се провеждат 2 турнира. Най-голямата пауза е 8 години между турнирите през 1967 и 1975 г. До тогава всеки следващ турнир се е състоял в различна държава. От 1975 г. състезанието има ново име „Копа Америка“. Първенствата през 1975, 1979 и 1983 година се провеждат по друга система: не се играе турнир в някоя определена страна, а на всички стадии съперниците се срещат два пъти при разменено гостуване – като домакини и гости. От 1987 година отново се провежда турнир в една страна.

Най-много домакинства на състезанието има Аржентина – 9, следвана от Уругвай и Чили по 7 и Перу – 6 пъти.

До 1935 г. в шампионата участват от 3 до 5 отбора, най-често 4. Броят им постепенно нараства. От 1975 г. в Копа Америка участват 10 страни от КОНМЕБОЛ: Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Уругвай, Чили. През 1993 г. за пръв път участват поканени страни извън континента Южна Америка – САЩ и Мексико, която става постоянен участник до 2016 г. От 1993 година участват 2 поканени отбора. На турнира са играли също така Япония (1999), Хондурас (2001), Коста Рика (1997, 2001, 2004) и САЩ (1993, 1995, 2007, 2016 г.)

Турнирът през 2016 г. се провежда след интервал 1 година от предходния за втори път след 59 години (от 1957) и за първи път извън Южна Америка (в САЩ) по случай 100-годишнината на състезанието. В него участват и 6 поканени отбора от Северна и Централна Америка (КОНКАКАФ): САЩ, Мексико, Коста Рика, Хаити, Панама и Ямайка. Така юбилейният турнир, наречен Копа Америка Сентенарио, се превръща в първенство на Америка. Печели се от Чили.

До 2017 г. са проведени 45 първенства. С най-много участия е тимът на Уругвай – 43, следван от Аржентина – 41, Чили – 38, Парагвай – 36, Бразилия – 35 и др. Уругвай е изиграл най-много мачове – 197, пред Аржентина – 189. Въпреки че е участвал на 2 турнира по-малко и е изиграл 8 мача по-малко от Уругвай, отборът на Аржентина има 40 точки повече от него и е спечелил най-много точки в Копа Америка – 398, втори е Уругвай с 358, а трета – Бразилия с 332. Отборът на Аржентина е с най-много победи – 120, пред Уругвай – 108 и Бразилия с 99; той е отбелязал рекордните 455 гола, следван от Бразилия – 405 и Уругвай – 399; има най-добра голова разлика – (+282), пред Бразилия (+205) и Уругвай – (+181) както и най–висока успеваемост в мачовете – 70,19 %, втора е Бразилия – 62,17 %, а трети – Уругвай с 60,58 %.

Настоящият носител на купата е отборът на Бразилия, който я спечелва като домакин на 46-то първенство през 2019 г. Следващите турнири са предвидени в Аржентина и Колумбия през 1920 и в Еквадор през 2024 г.

Рекордьор по титли е отборът на Уругвай с 15 титли. Последната е на „Копа Америка 2011“ с домакин Аржентина, където тимът на Уругвай отстранява Аржентина с 6:5 след дузпи (1:1 в редовното време). Пропускът за Аржентина прави Карлос Тевес, като дузпата му бива спасена от стража на „урусите“ Фернандо Муслера. На финала Уругвай побеждават с 3:0 Парагвай.

Рекордът за най-много спечелени медали е на Аржентина – 33 (14 златни, 15 сребърни и 4 бронзови), следвана от Уругвай – 30 (15 зл., 6 ср. и 9 бр.) и Бразилия – 27 (9 зл., 11 ср. и 7 бр.).

Копа Либертадорес

Копа Либертадорес (на испански: Copa Libertadores или Copa Libertadores de América, на португалски: Copa Libertadores da América или Taça Libertadores da América, на английски: Liberators Cup) е ежегоден фтболен турнир, в който участват най-добрите отбори от Южна Америка, а в последните години – и от Мексико. Турнирът се организира от КОНМЕБОЛ – Южноамериканската футболна федерация – и е еквивалент на европейската Шампионска лига.

Турнирът е кръстен на Освободителите (Libertadores) – лидерите на освободителните войни в Южна Америка, довели до независимостта от Испания и Португалия: Симон Боливар, Педро Първи, Хосе де Сан Мартин, Антонио Хосе де Сукре, Бернардо О'Хигинс, Хосе Мигел Карера и Хосе Гервасио Артигас.

Официалното име на турнира се променя според главния спонсор, от 2012 г. то е Копа Бриджстоун Либертадорес, заради новият генерален спонсор – световния производител на гуми „Бриджстоун“.

Победителят в турнира получава правото да играе в Световното клубно първенство, а също така се изправя и срещу носителя на Копа Судамерикана в спор за Рекопа Судамерикана, еквивалент на Европейската суперкупа.

Междуконтинентална купа по футбол

Междуконтиненталната купа е футболна награда, за която играят клубните шампиони на Европа и Южна Америка. За първи път се провежда през 1960 г. От 1980 до 2004 г. се провежда само в Япония. От 2005 г. е заменен от Световното клубно първенство на ФИФА. През 2017 г. всички победители в турнира бяха официално признати от световните шампиони на ФИФА.

Монтевидео

Монтевидѐо (на испански: Montevideo) е столицата на Уругвай. Той е най-големият град в страната и нейното главно пристанище. В града живеят около 1,3 млн. души, което е около 35 – 36% от населението на страната. Намира се на 120 km от Буенос Айрес.

Климатът е умерен, със средна годишна температура то 16 °С. Зимите са влажни, облачни и ветровити, а лятото е по-сухо и с по-малко вятър. Разположен е в перфектен залив и разполага с естествено пристанище. Монтевидео е градът с най-добри условия за живот в Латинска Америка и сред 30-те най-сигурни града в света.

Национален отбор по футбол на Аржентина

Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.

Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 2 пъти е световен шампион (1978, 1986) и 3 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г.).

Аржентина е печелила 14 пъти Копа Америка, а 13 пъти е била финалист.

Национален отбор по футбол на Бразилия

Националният отбор по футбол на Бразилия (португ.: Seleção Brasileira de Futebol) е мъжкият представителен отбор по футбол на Федеративна република Бразилия, представляващ Бразилия в международни футболни състезания. Наричан е още селесао („избраните“) и кариоки („домът на белите хора“). Управляван и контролиран е от Бразилската футболна конфедерация, водещ ръководен футболен орган на страната. Бразилската футболна конфедерация е член на ФИФА от 1923 г. и член на КОНМЕБОЛ от 1916 г. насам. Бразилския национален отбор е един от най-успешните отбори на планетата с рекордните до днес 5 световни титли на Мондиал. Селесао са единствения отбор който участва на всички световни първенства от 1930 г. насам.

Цветът на фланелките на отбора първоначално е бил бял, но след загуба с 1:2 на финала от Уругвай през 1950 г. ги променят на златисти.

Националният отбор на Бразилия е най-успешният национален футболен тим в историята. Отборът става световен шампион 5 пъти: 1958 (в Швеция), 1962 (Чили) , 1970 (Мексико) , 1994 (САЩ), 2002 (Япония и Южна Корея). Той е рекордьор по най-много спечелени световни първенства, следвани от Италия и Германия с по четири. Бразилия е единствената страна с участвала на всичките 20 световни първенства от 1930 до 2014 г. Бразилците първа спечелиха титли на три различни континента и в три различни части на света (в Америка, Европа и Азия, Северна Америка, Южна Америка и Евразия). Два пъти е световен вицешампион – 1950 и 1998. Екипът е спечелил и Купата на Конфедерациите четири пъти, което е рекорд. В актива си бразилците имат 8 победи в Купата на Америка – най-престижния национален турнир на континента. По този показател на континента те са само след Уругвай и Аржентина. Бразилия е дала много футболни звезди на света, като едни от най-известните имена са: трикратните световни шампиони Пеле и Загало, двукратните световни шампиони Гаринча, Нилтон Сантош, Роналдо, Диди, Вава, Жилмар, Джалма Сантош, Белини, Зито, Пепе, Кастильо и Зозимо, световните шампиони Ромарио, Бебето, Ривалдо, Роналдиньо, Кака, Жаирзиньо, Жерсон, Карлос Алберто, Роберто Карлош, Тафарел, Дида, Ривелиньо и Лусио, а също Фриденрайх, Зико, Неймар и други.

Национален отбор по футбол на Уругвай

Националният отбор по футбол на Уругвай представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Уругвайската футболна асоциация. Това е един от най-успешните национални отбори в ранните години на професионалния футбол — само между 1924 и 1930 г. Уругвай печели два олимпийски футболни турнира (1924 и 1928 г.), както и първото Световно първенство по футбол през 1930 г. През 1950 г. отборът отново триумфира със световната купа. Има и 15 рекордни титли от Копа Америка.

Примера Дивисион де Уругвай

Примера Дивисион де Уругвай (на испански: Primera División de Uruguay или Primera División Uruguaya) е най-високото стъпало в уругвайския клубен футбол. Провеждането на шампионата се организира от Уругвайската футболна асоциация.

Световно първенство по футбол

Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа, Мондиал (от фр. mondial – „световен“) и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните-членки на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА). Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този на Олимпийските игри. Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г. От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват приблизително три години преди финалите. В квалификационната фаза участват представители на почти 200 държави, от които до финалния турнир понастоящем достигат 32 национални отбора (от 2026 година участниците ще бъдат 48). Той се провежда в избраната страна-домакин и продължава приблизително един месец. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1991 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.

Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 национални отбора: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жюл Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

В историята на всичките 21 проведени досега световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия и Германия се нареждат след нея с по 4 спечелени шампионата. Уругвай, Аржентина и Франция са с по две титли, а Англия и Испания са спечелили трофея веднъж. Единадесет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите десет световни първенства отборите от Южна Америка са печелили трофея осем пъти, а европейските два – Испания на Световното първенство през 2010 г. в ЮАР и Германия през 2014 г. в Бразилия. Само два пъти някой от отборите на Бразилия, Германия, Италия или Аржентина не е достигал до финал: това е финалът на Световното първенство от 2010 г. в ЮАР, когато Испания се изправя срещу Нидерландия и през 2018 в Русия, когато Франция побеждава Хърватия. Само два пъти национален отбор на държава, която не е от Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г. и Южна Корея през 2002 г.

Последното световно първенство (двадесет и първо) се провежда в Русия от 14 юни до 15 юли 2018 г. Франция става световен шампион за втори път в историята си, побеждавайки Хърватия с 4:2 на финала.

Световно първенство по футбол 1930

Световното първенство по футбол 1930 е първото Световно първенство по футбол на ФИФА. То се провежда в Уругвай в периода от 13 юли до 30 юли 1930 г., като това е единствения случай, в който всички мачове се играят в един-единствен град – столицата на Уругвай, Монтевидео. За този първи футболен форум за професионалисти на световно ниво е специално построен стадиона Сентенарио.

Общо участват 13 отбора, от които девет от двете Америки и четири от Европа. Много европейски страни отказват да вземат участие, главно по финансови причини – по това време е в ход започналата през 1929 г. световна икономическа криза.

Някои от фактите за първенството са следните:

първият гол на Световни финали е отбелязан от френският футболист Люсиен Лоран в мача с Мексико, завършил 4:1 за "петлите".

първенство се запомня с многото съдийски гафове и откровеното фаворизиране на латиноамериканските отбори.

в мача Аржентина - Мексико, боливийският съдия Сауседо отсъжда пет дузпи, като срещата завършва 6:3.

срещу Франция, Аржентина водейки с 1:0 са спасени от последния съдийски сигнал, дошъл шест минути преди края на редовното време, при това в момент в който френският нападател Ланжиле е излязъл сам срещу аржентинския вратар Босио. И пак те са намесени в друг скандал, когато вбесен от съдийските отсъждания в мача срещу тима му, треньорът на САЩ Милър улучва с лекарската чанта страничния рефер. Уругвайците пък вкарват гол срещу Югославия след асистенция на полицай, който стои близо до терена.Предвиденият по програма мач за 3/4 място между отборите на САЩ и Югославия не се състои. Разгневени от съдийството на полуфинала с Уругвай представителите на Югославия напускат световното първенство.

Финалът между Уругвай и Аржентина е един от най-напрегнатите и е свързан с много вълнение и емоции. Интересно е, че и двата тима искат да се играе с тяхното кожено кълбо като в крайна сметка белгийският съдия Лангенус след жребий определя първото полувреме да се играе с аржентинската топка, а второто – с уругвайската. Аржентина води с 2:1 на полувремето и се вижда шампион, но домакините вкарват три гола след почивката и с резултат 4:2 Уругвай става първият световен шампион по футбол. По-късно, за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично.

Световно първенство по футбол 1950

Световното първенство през 1950 е проведено в Бразилия от 24 юни до 16 юли. Това е първото първенство след Втората Световна Война. Отборите са разделени в четири групи, победителите в които образуват финална група, в която се играе по системата "всеки срещу всеки". Победителят в нея е световен шампион. По стечение на обстоятелствата последният по програма мач във финалната група е и фактическият финал, в който Уругвай побеждава домакините от Бразилия (на които за да станат шампиони е достатъчно равенство) със 2:1. Първенството се запомня и със считаната за най-голяма сензация в историята на световните финали – аматьорите от САЩ побеждават с 1:0 отбора от родината на футбола Англия!

Това първенство е първото, на което фланелките на играчите имат номера.

Световно първенство по футбол 1954

Световното първенство по футбол през 1954 година се провежда в Швейцария в периода от 16 юни 1954 г. до 4 юли 1954 г. Това е петото световно първенство по футбол и участие в него взимат 16 отбора. Те са разпределени в четири групи, в които има по четири отбора. От тях са определени по двама водача, които не се срещат помежду си. Турнирът започва с групова фаза, а после с директни елиминации. Световен шампион става Германия, след победа с 3:2 над фаворита Унгария в Берн, мач който заради сензационния си резултат е наречен „Чудото в Берн“.

Това е първото световно първенство, част от мачовете на което са предавани по телевизията (само в някои европейски държави).

Световно първенство по футбол 1970

Световното първенство по футбол през 1970 година се провежда в Мексико в периода от 31 май до 21 юни. В първенството взимат участие 16 отбора. Световен шампион става Бразилия след победа над Италия с 4:1.

Това е първото световно първенство, на което са разрешени смените (на двама играчи), като допълнителен критерий при равенство в точките се използва головата разлика (заменила головото съотношение) и се използват наказателните картони.

Това е първото проведено извън Европа първенство, чиито мачове са предавани по телевизията в голяма част от света.

Световно първенство по футбол 2010

19-тото Световно първенство по футбол е международно състезание по футбол, което се провежда между 11 юни и 11 юли 2010 година в Южна Африка. Това е първото първенство, чийто домакин е африканска държава. Участват 32 отбора от шестте конфедерации. Мачовете се играят на десет стадиона в девет южноафрикански града. На това първенство дебютира отборът на Словакия. ЮАР е първата страна-домакин отпаднала в първата фаза на световно първенство. Първа световна титла печели Испания след победа на финала над Нидерландия с 1 – 0.

Със Златната топка, като най-добър играч на първенството е награден уругвайският нападател Диего Форлан. Голмайстор на първенството и носител на Златната обувка става германският нападател Томас Мюлер с пет гола. По толкова имат и Форлан, Давид Вия и Уесли Снайдер, но Мюлер има и три асистенции. Той е избран и за най-добър млад играч на първенството. Испанският вратар Икер Касияс печели Златната ръкавица – наградата за най-добър вратар на първенството. Играчи, получили жълт картон в два мача, биват наказани да пропуснат следващия по програма. На играчите с един жълт картон, на които предстои да играят в полуфиналите той бива опростен, с цел да се избегне пропускане на участие във финалния мач, заради натрупани два жълти картона.

Танат

Танат (на испански: Tannat) е червен винен сорт грозде, за който се смята, че произхожда от югозападната част на Франция, но въпреки това сортът не е много популярен в родината си. Сортът е намерил своя втора родина в Уругвай, където е бил донесен от испанските колонизатори през XVII век и където е най-важният и разпространен винен сорт. Отглежда се и в Италия, Португалия, Швейцария, Аржентина, Бразилия, Боливия, Перу, Южна Африка, Австралия и САЩ.

Познат е и с наименованията: Мустро, Мадиран, Хариаж, борделеза, Танат ноар.

Гроздът е среден, цилиндричен, често двукрил; зърната са средни по размер, сферични, синьо-черни с дебела кожица.

Вината от Танат се отличават с много танини, интензивен червен цвят, и аромати на тъмни плодове и шоколад. Сортови вина се правят рядко, обикновено гроздето се използва за приготвяне на висококачествени купажни вина в стил Бордо, в които Танат е основен сорт, заедно с Каберне Совиньон, Каберне Фран, Мерло и Пети Вердо. Най-добрите вина от Танат се правят в Уругвай.

Южноамериканско първенство по волейбол

Южноамериканско първенство по волейбол е волейболно състезание за национални отбори на двугодишен цикъл и организирано от CSV, Южноамериканската волейболна федерация. Това е едновременно състезание за мъже и жени.

Първото южноамериканско първенство е организирано през 1951 в Мексико.

Страни и територии в Южна Америка
Държави
Зависими територии

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.