Урбан VIII

Урбан VIII (на латински език Urbanus VIII), роден Мафео Барберини, е папа на Римокатолическата църква от 1623 до 1644. Част от богатата фамилия Барберини.

Мафео Барберини е роден през 1568 във видно флорентинско семейство. Със съдействието на чичо си, който е апостолически протонотарий, още в ранна възраст получава различни назначения от папа Сикст V и Григорий XIV. Папа Климент VIII го назначава за протонотарий и нунций във френския двор. Папа Павел V го оставя на същата длъжност, след което го издига в кардинал и папски легат в Болоня. На 6 август 1623 е избран за наследник на Григорий XV.

Понтификатът на папа Урбан VIII обхваща 21 години от Тридесетгодишната война, в хода на която той успява да установи равновесие на силите, позволяващо му да укрепи светската си власт в Италия. В периода 1641-1644 води война с херцогство Кастро. През 1626 херцогство Урбино е присъединено към папските владения. Това е последното териториално разширение на папската държава.

Urban VIII
Stato della chiesa, scudo di urbano VIII, 1643
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pope Urban VIII“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Григорий XV римски папа (1623 – 1644) Инокентий X
Урбан VIII
Gian Lorenzo Bernini - Portrait d'Urbain VIII
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Мафео Барберини
Начало понтификат 6 август 1623 г.
Край понтификат 29 юли 1644 г.
Предшественик Григорий XV
Наследник Инокентий X
Роден
Починал
29 юли 1644 г. (на 76 г.)
C o a Urbano VIII
Via Portuensis

Виа Портуензе (на латински: Via Portuensis; на италиански: Via Portuense) е древен римски път в Италия.

Пътят е дълъг 24 км и започва в Рим от моста Емилий (Pons Aemilius), минава по дясния бряг на Тибър и води до устието на Тибър до пристанището Портус (Portus Romae), построено от император Клавдий през 42 г. По пътя се трансопртирало по-лесно житото от Египет за Рим.

През 271 и 275 г. в Рим се построява Стената на Аврелиан и вратата Porta Portuensis, от която започвал пътят Via Portuense. През вратата Porta Portuensis през 455 г. вандалите с Гейзерик нахлуват в Рим и го грабят четиринадесет дена.

През Средновековието затварят западния вход на вратата. При папа Урбан VIII тя е съборена и при неговия наследник Инокентий X през средата на 17 век е заменена с Порта Портезе, намираща се на 450 метра северно.

Днешната улица Via Portuense в Рим започва от Porta Portese и след Ponte Galeria завършва в общината Фиумичино.

Барберини

Барберини са могъщ флорентински род, основан през XI век.

През 1623 г. един от представителите на семейството – Мафео Барберини – заема папския престол за 21 години под името Урбан VIII. Барберини са и известни представители на т.нар. „черна аристокрация“.

Карло (1562 – 1630), по-големият брат на папа Урбан VIII, от 1623 г. е гонфалониер на Римската църква, през 1627 година получава титлата херцог на Монтеротондо (отнета през 1646 г., възстановена през 1654 г.). В периода 1641 – 1644 г. Барберини подбуждат Първата война с херцогство Кастро. Вторият син на Карло, Тадео (1603 – 1647), през 1630 г. получава титлите принц на Палестрина, херцог на Негрола, Колалто и Монтелибрето и маркиз на Коресе.

Антонио Барберини-старши (1569 – 1646), Франческо Барберини-старши (1597 – 1679), Антонио Барберини-младши (1607 – 1671), Карло Барберини (1630 – 1704), Франческо Барберини-младши (1662 – 1738) стават кардинали.

Палацо Барберини, библиотека Барберини и площад Барберини в Рим са свидетелства за величието на семейството. Барберини подбуждат и Първата война на Папството с малкото княжество Кастро, но по-късно сключват мирни договори с херцозите му. По-късно новият папа Инокентий X, член на рода Памфили, разследва Барберини за прахосване на средства по време на войната и осъжда няколко представители на фамилията.

Бонифаций IX

Папа Бонифаций IX (на латински: Bonifacius PP IX) роден Пиетро Томачели (на италиански: Pietro Tomacelli) е глава на Римокатолическата църква от 1389 г. до смъртта си, 203-ия поред папа в традиционното броене.

Григорий XV

Григорий XV (на латински: Gregorius PP. XV), роден Алесандро Людовизи, е папа на Римокатолическата църква от 1621 до 1623.

Бъдещият папа е роден е в Болоня в благородническото семейство на Помпео Людовизи и Камила Бианкини. Завършва колеж в Рим, където учи философия и теология. След това завърша университета в Болоня. Там получава юридическо образование. Приема свещеннически сан и постъпва на папска служба в римската курия. През 1612 г. е назначен за архиепископ на Болоня, а 2 години по-късно става кардинал. Бил активен пропагандист на Контрареформацията. През 1621 г., след смъртта на Павел V, благодарение на влиянието на кардинал Боргезе, Людовизи е избран за папа и приема името Григорий XV.

Като папа той поддържа много религиозни ордени, но с неговото покровителство особено се ползват йезуитите. През 1622 г. папата канонизира техния основател Игнаций Лойола и най-успешния им мисионер Франциск Ксаверий. Във външната си политика Григорий поддръжа император Фердинанд II в опитите му да се сближи с англиканската църква. Григорий не се отказва от папската привилегия да протежира свой роднина - това е 25-годишният Людовико Людовизи, когото той назначава за кардинал. С папско назначение за кардинал на Франция е ръкоположен и Ришельо.

Дела Ровере

Дела Ровере (на италиански: della Rovere) е благороднически род от Савона. Дела Ровере дават на Ватикана 2 римски папи - Сикст IV (1471-1484) и Юлий II (1503-1513) .

Папа Сикст дава на своите родственици управлението на Сенигалия, херцогствата Арче и Сора и много други градове. Следва ватиканската практика на непотизъм и папа Сикст IV прави племенника си Джулиано Дела Ровере кардинал. След като последния става папа, дава на племенниците си най-добрите епископски места в Италия. Един от тези племенници, Франческо Дела Ровере, е осиновен от своя чичо, бездетният херцог на Урбино - Гуидобалдо да Монтефелтро. През 1513 към владенията на Дела Ровере е присъединен и град Пезаро.

Въпреки съпротивлението на тосканските Медичи, управлението на Дела Ровере в Урбино продължава от 1508 до 1626 г., когато от престола ги измества папа Урбан VIII. Книгите на херцозите са преместени във Ватикана, а последната представителка на рода Витория дела Ровере встъпва 1634 г. в брак с тосканския херцог Фердинандо II Медичи.

Влиятелният кардинал Дела Ровере има незаконнороден син Иполито. Неговата дъщеря Лукреция Дела Ровере през 1609 г. встъпва в брак с Маркантонио Ланте, по този начин слагайки началото на фамилия Дела Ровере Ланте.

Дворец на фамилията е Палацо Дела Ровере.

Инокентий X

Инокентий X е папа на Римокатолическата църква в периода 1644 г.-1655 г.

Светското му име е Джовани Батиста Памфили (на италиански: Giovanni Battista Pamphilj).

Бъдещият папа е роден в Рим, в семейство, част от династията на Боржиите - Памфили. Той изучава право и заема различни длъжности в римската курия. Урбан VIII го назначава за нунций във Франция, а след това и в Испания. През 1629 г. е ръкоположен за кардинал.

Известен е декрет, издаден от Инокентий X, с който осъжда янсенизма - религиозно направление, развиващо се тогава във Франция. С цел разширяване на територията на папската държава Инокентий Х предприема военен поход срещу малкото княжество Кастро, което принадлежи на семейство Фарнезе. Градът е превзет, домовете и църквите в него разрушени, а земята на която се е намирал, е присъединена към папските владения.

През 1648 г. присъства при подписването на Вестфалския мир. Той се обявява против Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война по най-лошия за римската курия начин – ограничава участието на папството в управлението на световните дела.

Папа Инокентий X въздига Софийската епархия в митрополитална архиепархия през 1647 г.

Инокентий XII

Папа Инокентий XII (13 март 1615 – 27 септември 1700), (рождено име Антонио Пинятели) е римски папа от 1691 до 1700 г.

Кастро (херцогство)

Кастро (на италиански: Ducato di Castro) – херцогство със столица едноименния град, който папа Павел III от фамилията Фарнезе създава за сина си, Пиер Луиджи Фарнезе. Владенията на Фарнезе се разпростират в Тоскана от брега на Тиренско море до островите в Болсена.

През 1545 година Фарнезе прибавят към владенията си Парма и Пиаченца. Именно Парма става в края на краищата столица на владенията им, и е същото време значението на Kастро намалява. Единствения от херцозите на Кастро който не заема пармския престол е Орацио Фарнезе (1531—1553), съпруг на френската принцеса Диана Воала.

Фарнезе постепенно затъват в дългове и римския папа Урбан VIII, в желанието си да подсигури рода си, предлага на тогавашния херцог на Кастро да продаде наследствените права на Кастро. При отказа му папата окупира Кастро. Последвалата победа на коалицията с херцога на Кастро през 1644 побеждава папата и възстановява довоенното статукво. През 1648 новият папа Инокентий X започва нов военен поход срещу херцогството и на 2 септември 1649 войските му превземат и опожаряват Кастро. След това то е присъединено към Папската държава.

Климент IX

Климент IX (лат. е римски папа в периода от 1667-1669 г. Светското му име е Джулио Роспильози (итал. Giulio Rospigliosi).

Джулио Роспильози е роден на 28 януари 1600 г. в Пистория. Изучавал философия и теология в Университета в Пиза. През 1644 бил нунций в Испания. През 1657 г. е назначен за кардинал. Ръководил създадената по времето на Урбан VIII Конгрегация по държавните дела. Това била длъжност, съответстваща на днешният статус секретар. Под натиска на Франция конклава избрал Роспилози за папа. Неговият непотизъм бил умерен. Роднини на папата не участвали в църковните дела.

Климент IX бил страстен любител на оперна музика и подпомогнал построяване на музикален театър на мястото на стария градски затвор. Преди смъртта си папата научил за загубата на Кандия (днешен Ираклион) – последния християнски бастион на завзетия от турците Крит. Папският флот, изпратен там под командването на Винченцо Роспильози, претърпял загуба на 6 септември 1669 г.

Климент VI

Климент VI (на латински: Clemens PP VI), роден Пиер Роже (на френски: Pierre Roger) е глава на Католическата църква, 198-ия папа в традиционното броене и един от Авиньонските папи.

Луиджи Матеи (генерал)

Луиджи Матеи – италиански генерал, маркиз на Белмонте, представител на видната фамилия Матеи. През 17 век той командва папските войски, показвайки лоялност към папа Урбан VIII и Инокентий X, и командвайки войските през войните с Кастро

Палацо Барберини

Палацо Барберини (на италиански: Palazzo Barberini) е дворец (палацо) на фамилията Барберини, намиращ се на едноименния площад в източната част на Рим. В днешно време там се помещава Национална галерия за старинно изкуство. Дворецът е и дом на Италианския институт на нумизматиката.

Построен е по поръчка на Матео Барберини след като е избран за папа под името Урбан VIII. В създаването на двореца в периода 1627 – 1633 г. участват трима велики архитекти – Карло Мадерна, неговият племенник Франческо Боромини и накрая Бернини. По своя вид двореца се доближава по-скоро до маниеризма, отколкото до барока. Около него е заградена обширна градина, впоследстие унищожена.

След смъртта на Урбан VIII дворецът е конфискуван, но се връща на семейство Барберини през 1653 г. Посетителите на двореца се възхищавали на прославящата могъществото на Барберини фреска Пиетро да Кортона, сложната извита стълба на Боромини, античните Портландска ваза, Палестринска мозайка и статуя на пиян сатир, а в мазите – руините на древния храм на Митра.

Памфили

Памфили – римски благороднически род произлизащ от Губио. Пикът на мощността на Памфили е понтификата на Инокентий X. Родствено Памфили са свързани с динстията Борджия, играла съществена роля на Италийския полуостров при понтификатите на Каликст III (1455-1458) и Александър VI (1492-1503).

Памфили се преселват от Губио в Рим през понтификата на Инокентий VIII. Семейството застава начело на италианската политика с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа Инокентий X, управлявал Папската държава в периода 1644-1655. Подобно на предшественика си Урбан VIII, управлението на Инокентий е изпълнено със случаи на непотизъм, като членове на Памфили са издигнати на високи постове в църквата и обществото.

Памфили водят и военна политика в Италия, подбуждайки война с малкото княжество Кастро, контролирано от фамилията Фарнезе. След като нарушават договорите сключени от семейство Барберини с херцозите му, на 2 септември 1649 г. Швейцарската гвардия нахлува и разрушава града напълно по заповед на папата.

Двореца на фамилията е Палацо Памфили в Рим.

Понтификат

Понтификат (на латински: Pontificatus) според съвременното разбиране на този термин, е периодът на управление на папата – от деня на интронизацията му, след като е избран от конклава, до момента, в който той престава да бъде папа поради смърт или абдикация.

Титлата е заимствана от титлата на най-висшия свещенослужител на Римската империя, наричан понтифекс максимус (в превод Велик Понтифекс; Понтифекс – букв. „Строител на мостове“, т.е. „жрец“). През 12 г. пр.н.е. тази титла се използва изключително от императорите. От 376 г. до днес титлата Велик Понтифекс се носи от папата, а периодът на папството му се нарича понтификат.

Сисиний

Сисиний (на латински: Sisinnius PP.) е римски папа само за три седмици през 708 г. - от 15 януари 708 г. до 4 февруари 708 г.

Погребан е в базиликата Св.Петър.

Федерико Убалдо дела Ровере

Федерико Убалдо дела Ровере (на италиански: Federico Ubaldo della Rovere, * 16 май 1605 в Пезаро, † 28 юни 1623 в Урбино) е херцог на Урбино (1621–1623).

Той е престолонаследник на последния херцог на Урбино Франческо Мария II дела Ровере (1549–1631) от фамилията Дела Ровере и втората му съпруга Ливия дела Ровере (1585–1641).

На 14 май 1621 г. 72-годишният му баща го номинира за княз на Урбино и му дава управлението на херцогството и се оттегля в Урбания. Младият княз умира през 1623 г. внезапно в Урбино, вероятно отровен.

След смъртта му Франческо Мария II предава през 1625 г. херцогството Урбино на papa Урбан VIII и се оттегля в Урбания, където умира през 1631 г.

1 век
2 век
3 век
4 век
5 век
6 век
7 век
8 век
9 век
10 век
11 век
12 век
13 век
14 век
15 век
16 век
17 век
18 век
19 век
20 век
21 век

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.