Уилям Рандъл Кримър

Сър Уилям Рандъл Кримър (на английски: Sir William Randal Cremer) е английски политик и пацифист, съосновател на Интерпарламентарния съюз през 1889 г. заедно с Фредерик Паси, секретар на Международната арбитражна лига. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1903 г.

Сър Уилям Кримър
Sir William Randal Cremer
английски политик
Cremer
Роден
Починал
Погребан Великобритания

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Политика
Отличия
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за мир (1903)

Ранни години (1828 – 1856)

Роден е на 18 март 1828 година във Феърам, графство Хампшър, Великобритания, в семейството на Джордж Кримър, учител по рисуване, и Хариет Тют.[1] Изоставени от баща им скоро след раждането на момчето, Уилям и сестрите му са възпитавани от майка им в голяма бедност. След като учи известно време в енорийско училище, Уилям започва да работи в местната корабостроителница, а през 1852 г. става чирак на чичо си, лондонски дърводелец. Започва да посещава и вечерно училище за работници и още тогава се приобщава към професионалното движение.

Политическа дейност (1856 – 1903)

През 1856 г., след като чува един оратор от Лондонското дружество за мир, който призовава народите да прекратят войните и да решат споровете си с преговори, се пробужда интересът му към проблемите на мира. Думите на оратора посяват в съзнанието му семената на международния арбитраж, но през следващите двадесет години той се съсредоточава върху въпросите на труда.

Начело на работническото движение в Англия по това време все по-здраво застават профсъюзиите и през 1858 г. Кримър, надарен оратор, е избран в комитета, който води борба за намаляване на работния ден от 12 на 9 часа. Предприемачите, които през 1859 г. се опитват да потиснат движението с помощта на локаут (в резултат на което 70 хиляди души остават без работа), през 1860 се съгласяват на някои отстъпки. През юни същата година Кримър взема участие в създаването на Обединеното дружество на дърводелците и мебелистите и с това започва да играе ръководна роля в профсъюзното движение.

По време на Гражданската война в САЩ Кримър непрекъснато разяснява на работниците правотата на делото на северняците, като търси поддръжка за тях, което води до раздразнението на британските фабриканти, зависещи от доставките на памук от южните щати. Въпреки икономическите усложнения, които войната предизвиква в Англия, Кримър, както и повечето му колеги, се изказва неизменно срещу робството.

Когато през 1864 г. Джузепе Гарибалди идва в Лондон, Кримър е сред тези, които организират посрещането на легендарния вожд на италианските републиканци. През същата година съдейства за създаването на Международната асоциация на работниците и е избран за секретар на британската и секция. На Женевската конференция на асоциацията през 1866 г. той и други членове на британската делегация се изказват за умерени и постепенни реформи като противовес на незабавната революция, привърженици на която са континенталните радикали, в това число и Карл Маркс.

В началото на Френско-пруската война през 1870 г. Кримър и някои негови колеги основават Работническата асоциация за мир, за да попречат на британската намеса в конфликта. Като секретар на Асоциацията (пост, който заема до края на живота си) Кримър се стреми да даде на работническата класа глас в зараждащото се европейско движение за мир, чиито активисти произхождат от средната и висшата класа. Асоциацията се изказва срещу намесата на Англия в Руско-турската война, британската анексия на Трансваал, окупацията на Египет и Бурската война. Кримър съдейства за разпространението на идеите на арбитража, в резултат на което през 1875 г. Асоциацията е преименувана в Лига за международен арбитраж.[1]

Със закон от 1876 г. градските работници получават право на глас и участие в парламентарната дейност. След няколко безуспешни опита през 1885 г. Кримър печели място в Камарата на общините от името на лондонския работнически район Хейгерстън. Новото положение му дава възможност да защитава идеите на арбитража в парламента.

След две години Кримър се запознава с американския промишленик Андрю Карнеги, който се намира в Англия на почивка. Карнеги, известен филантроп и привърженик на всеобщия мир, оказва на Лигата за международен арбитраж финансова подкрепа. Освен това той съветва Кримър да предложи проект за англо-американски договор за решаване на всички възможни спорове по пътя на арбитража. Кримър приема съвета на Карнеги и инициира подписка в Камарата на общините, като събира 234 подписа. Карнеги урежда в САЩ среща на Кримър с президента Гроувър Кливланд, на която Кливланд одобрява горещо идеята за договор. Макар че дипломатическите процедури се проточват, усилията на Кримър създават основата за американския договор за арбитраж, подписан през 1914 г.

След посещението си в Америка, Кримър заминава за Франция. Пристига в Париж през август 1888 г. Тук заедно с Фредерик Паси организира среща на 34 френски и британски законодатели, на която се обсъжда договора за арбитраж между Англия, Франция и САЩ. Делегатите насрочват втора конференция за следващата година. През юни 1889 г. 100 парламентаристи от десет страни в Европа и САЩ провеждат двудневна конференция. Приетата на нея резолюция съобщава, че „занапред междупарламентарните срещи ще се провеждат ежегодно“.[1] Кримър е избран за секретар на новосъздадения Междупарламентарен съюз, на който пост остава пожизнено. На следващите конференции на Съюза се обсъждат различни мирни предложения, набелязват се мерки по арбитража, разработва се проект, въплътен по-късно, през 1899 г., в Международния съд в Хага.

Последни години (1903 – 1908)

През 1903 г. е награден с Нобелова награда за мир за усилията му да бъде установен световен мир чрез международен арбитраж. Отказва да приеме наградата, считайки, че това би било отстъпление от позицията му на работнически лидер, но през 1907 г. я приема като признание за работническата класа.

През 1908 г. Кримър планира да посети Берлин, за да се обърне към немските работници с братска декларация, подписана от 3000 ръководители на британски работнически организации, но влошеното му здраве го принуждава да отложи пътуването. Умира на 22 юли 1908 година в Лондон от възпаление на белите дробове на 80-годишна възраст.

За него Андрю Карнеги казва: „Кримър беше идеален тип на герой на ХХ в., герой на цивилизацията, противоположност на варварското минало… Наистина, аз не зная по-героичен живот от живота на Кримър“.

Източници

  1. а б в Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.

Външни препратки

18 март

18 март е 77-ият ден в годината според григорианския календар (78-ми през високосна). Остават 288 дни до края на годината.

22 юли

22 юли е 203-ият ден в годината според григорианския календар (204-ти през високосна). Остават 162 дни до края на годината.

Анри Лафонтен

Анри Лафонтен (на нидерландски: Henri La Fontaine) е белгийски юрист, библиограф и политик. Създател, заедно с Пол Отле, през 1905 г. на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките) и президент на Международното бюро за мир (1907 – 1943). Удостоен с Нобелова награда за мир за 1913 г.

Интерпарламентарен съюз

Интерпарламентарният съюз (на френски: L 'Union interparlementaire или UIP) е международна организация (междупарламентарен съюз) със седалище в Женева. Основан по време на Световното изложение в Париж през 1889 от Уилям Рандъл Кримър, Великобритания и Фредерик Паси, Франция, с цел разработване на предложения за международен арбитраж и разоръжаване.

Интерпарламентарният съюз е от най-старите международни институции с политически характер. Съюзът насърчава мира и международния арбитраж. Както поставя основата на институционалното и многостранно сътрудничество, така също призовава за създаването на подобни институции на правителствено равнище, ООН.

Интерпарламентарният съюз допринася за създаването на Постоянен Арбитражен Съд в Хага. Съюзът работи в тясно сътрудничество с ООН, като споделят целите и усилията. Също така си сътрудничи с регионални интерпарламентарни организации и международни организации, междуправителствени и неправителствени, с които споделят еднакви идеали.

Към Януари 2013 г. в Интерпарламентарният съюз членуват 162 страни членки и 10 Асоциирани членове.

Кристиан Лоус Ланге

Кристиан Лоус Ланге (на норвежки: Christian Lous Lange) е норвежки дипломат, политик и пацифист.

Той е първи секретар на Нобеловия комитет за мир до 1904 г. и негов председател до 1909 г., дългогодишен председател на Интерпарламентарния съюз (1909 – 1933). Делегат в Общество на народите от 1933 г. до своята смърт през 1938 г., той посвещава своите усилия преди всичко на световното разоръжаване.

Като известен пацифист Кристиан Лоус Ланге, заедно с Карл Ялмар Брантинг, е удостоен с Нобелова награда за мир през 1921 г.

Леон Буржоа

Леон Буржоа (на френски: Léon Victor Bourgeois) е френски юрист и политик от еврейски произход. Министър–председател на Франция (1895 – 1896). Един от духовните бащи на Обществото на народите и негов първи президент. Удостоен с Нобелова награда за мир за 1920 г.

Нобелова награда за мир

Нобеловата награда за мир е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел – 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло.

Към 2009, паричната стойност на наградата е 10 милиона шведски крони (около US$ 1.4 млн.)

Носители на Нобелова награда за мир

Това е списък на лауреати на Нобелова награда за мир

Анри Дюнан и Фредерик Паси (1901)

Ели Дюкомен и Шарл Албер Гоба (1902)

Уилям Рандъл Кримър (1903)

Институт по международно право (1904)

Берта фон Зутнер (1905)

Теодор Рузвелт (1906)

Ернесто Теодоро Монета и Луи Рено (1907)

Клас Понтус Арнолдсон и Фредрик Байер (1908)

Огюст Бернарт и Пол д'Естурнел (1909)

Международно бюро за мир (1910)

Тобиас Асер и Алфред Херман Фрид (1911)

Елиу Руут (1912)

Анри Лафонтен (1913)

Не е присъждана (1914 – 1916)

Червеният кръст и червеният полумесец (1917)

Не е присъждана (1918)

Удроу Уилсън (1919)

Леон Буржоа (1920)

Карл Ялмар Брантинг и Кристиан Лоус Ланге (1921)

Фритьоф Нансен (1922)

Не е присъждана (1923 – 1924)

Остин Чембърлейн и Чарлс Дос (1925)

Аристид Бриан и Густав Щреземан (1926)

Фердинан Бюисон и Лудвиг Квиде (1927)

Не е присъждана (1928)

Франк Билингс Келог (1929)

Натан Сьодерблум (1930)

Джейн Адамс и Никълъс Мъри Бътлър (1931)

Не е присъждана (1932)

Норман Ейнджъл (1933)

Артър Хендерсън (1934)

Карл фон Осиецки (1935)

Карлос Сааведра Ламас (1936)

Робърт Сесил (1937)

Международна служба за бежанците „Нансен“ (1938)

Не е присъждана (1939 – 1943)

Червеният кръст и червеният полумесец (1944)

Кордел Хъл (1945)

Емили Грийн Болч и Джон Мот (1946)

Квакерски страж на мира и обществото и Американски благотворителен комитет на приятелите (1947)

Не е присъждана (1948)

Джон Бойд Ор (1949)

Ралф Бънч (1950)

Леон Жуо (1951)

Алберт Швайцер (1952)

Джордж Маршал (1953)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1954)

Не е присъждана (1955 – 1956)

Лестър Пиърсън (1957)

Жорж Пир (1958)

Филип Ноел-Бейкър (1959)

Албърт Лутули (1960)

Даг Хамаршелд (1961)

Лайнъс Полинг (1962)

Червеният кръст и червеният полумесец (1963)

Мартин Лутър Кинг (1964)

УНИЦЕФ (1965)

Не е присъждана (1966 –1967)

Рене Касен (1968)

Международна организация на труда (1969)

Норман Борлауг (1970)

Вили Бранд (1971)

Не е присъждана (1972)

Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо (1973)

Шон Макбрайд и Ейсаку Сато (1974)

Андрей Сахаров (1975)

Бети Уилямс и Марийд Кориган (1976)

Амнести интернешънъл (1977)

Ануар Садат и Менахем Бегин (1978)

Майка Тереза (1979)

Адолфо Перес Ескивел (1980)

Върховен комисариат на ООН за бежанците (1981)

Алва Мюрдал и Алфонсо Гарсия Роблес (1982)

Лех Валенса (1983)

Дезмънд Туту (1984)

Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война (1985)

Ели Визел (1986)

Оскар Ариас Санчес (1987)

Международни сили на ООН за поддържане на мира (1988)

Далай Лама (1989)

Михаил Горбачов (1990)

Аун Сан Су Чи (1991)

Ригоберта Менчу (1992)

Нелсън Мандела и Фредерик де Клерк (1993)

Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин (1994)

Пъгуошки конференции за наука и световни проблеми и Юзеф Ротблат (1995)

Карлош Фелипе Шименеш Бело и Жозе Рамош Орта (1996)

Международна кампания за забрана на противопехотните мини и Джоди Уилямс (1997)

Джон Хюм и Дейвид Тримбъл (1998)

Лекари без граници (1999)

Ким Те Чжун (2000)

Организация на обединените нации и Кофи Анан (2001)

Джими Картър (2002)

Ширин Ебади (2003)

Вангари Маатаи (2004)

Международна агенция за атомна енергия и Мохамед ел Барадей (2005)

Мухамад Юнус и Грамин Банк 2006)

Ал Гор (2007)

Марти Ахтисаари (2008)

Барак Обама (2009)

Лиу Сяобо (2010)

Огюст Бернарт

Огюст Мари Франсоа Бернарт (на нидерландски: Auguste-Marie-Francois Beernaert) е фламандски политик, юрист и пацифист. Удостоен е, заедно с Пол д'Етурнел, с Нобеловата награда за мир за 1909 г.Адвокат по професия, Бернарт се заема с политическа дейност и от 1884 до 1894 г. е министър-председател на Белгия. Той представлява Белгия на Хагските мирни конференции през 1899 и 1907. От 1903 до 1905 е председател на Международната правна асоциация, както и председател на Интерпарламентарния съюз през 1908 г.

Пол д'Естурнел

Пол Анри Бенжамен Бенжамен Балюе д'Естурнел дьо Констан (на френски: Paul Henri Benjamin Balluet d'Estournelles de Constant), барон дьо Констан дьо Рьобек, е френски дипломат, политик и пацифист.

Заедно с Леон Буржоа представлява Франция на Хагската конференция през 1899 г., учредява редица организации за защита на мира. През 1903 г. създава френска парламентарна група, целта на която е да пропагандира идеите на международния арбитраж.

Основател през 1905 г. на Асоциация за международно примирие, издаваща списанието „Международно примирие“. Директор на френската фондация „Карнеги“, Д`Естурнел вярва, че политическите разногласия в Европа могат да бъдат преодолени само в единен европейски съюз. Удостоен заедно с Огюст Бернарт с Нобелова награда за мир за 1909 г.

През 1913 година Д`Естурнел оглавява комисията, изготвила Карнегиевата анкета за Балканските войни.През 1918 г. той е един от главните разработчици и адепти на идеята и проекта за Лига на нациите.

Фредерик Паси

Фредерик Паси (на френски: Frédéric Passy) е френски икономист и политик, носител на Нобелова награда за мир за 1901 година. Той е сред основателите на Френското дружество на приятелите на мира, по-късно преименувано на Дружество за арбитраж между нациите, и един от първите председатели на Интерпарламентарния съюз.

Шарл Албер Гоба

Шарл Албер Гоба (на френски: Charles Albert Gobat) е швейцарски политик, почетен секретар на Постоянното международно бюро за мир в Берн. За дейността му в Интерпарламентарения съюз е удостоен, заедно с Ели Дюкомен, с Нобелова награда за мир за 1902 г.

Нобелова награда за мир Nobel prize medal.svg Лауреати на наградата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.