Уестминстърско абатство

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уестминстър.
Уестминстърско абатство
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Westminster Abbey London 900px
В регистъра Westminster Palace, Westminster Abbey and Saint Margaret's Church
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Великобритания Великобритания
Тип Културно
Критерии I, II, IV
Вписване 1987  (11та сесия)
Координати 51°29′58″ с. ш. 0°07′39″ з. д. / 51.499444° с. ш. 0.1275° з. д.
Greater London UK relief location map
51.4994° с. ш. -0.1274° и. д.
Местоположение в Лондон

Катедралата „Свети Петър“, известна със старото си име Уестминстърско абатство (на английски: Westminster Abbey) е сред най-известните сгради в Лондон, Обединеното кралство.

Между 1540 и 1556 г. има статут на катедрала. От 1560 година вече не е нито абатство, нито катедрала, а е „кралска собствена църква“ (Royal Peculiar) в Църквата на Англия, подчинена пряко на краля (суверен едновременно на кралството и на църквата).

Представлява готическа катедрала. Намира се в централната част на града, в района Уестминстър. В абатството се провеждат коронациите на британските монарси от 1066 г. насам. Там са погребани много известни личности.

През 616 г. на мястото на днешната сграда е имало бенедиктинска църква. Абатството е построено при Едуард Изповедника (последния англосаксонски крал на Англия) в периода 1045 – 1050 г. и е осветено на 28 декември 1065 г. От 1245 г. до 1517 г. сградата претърпява реконструкции, след които добива сегашния си готически стил. Параклисът на Хенри VII е построен през 1503 г. и е сред най-красивите в Европа.

В сградата са погребани много монарси, учени, музиканти и държавници като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир и др.

Комплексът на Уестминстърското абатство е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Галерия

WestminsterNorth55

Северният вход

Westminsterabbeyfromeye

Изглед от близкото Лондонско око от североизток

Commemoration of Handel 1784

Почитане на паметта на Хендел през 1784 г.

London Westminster fc02

Барелеф на Христос (фасада)

Westminster Abbey wall inscription

Външен стенен надпис

The west face of Westminster Abbey from below

Западната фасада отдолу

Westminster Abbey - 20th-century Martyrs

10 мъченици от XX век

Abadía de Westminster, Londres, Inglaterra, 2014-08-11, DD 208

Фасадата нощем

Външни препратки

Анна Бохемска

Анна Люксембургска-Бохемска (на немски: Anne von Böhmen, Anna von Luxemburg, * 11 май 1366 в Прага, † 7 юни 1394 в Шин, днес част от Лондон) е първата съпруга на Ричард II и кралица на Англия (1382–1394).

Тя е голямата дъщеря на император Карл IV от династията Люксембурги и четвъртата му съпруга Елизабета Померанска. Сестра е на по-късния римско-немски крал и император Сигизмунд Люксембургски и на Маргарета, омъжена от 1381 г. за бургграф Йохан III фон Хоенцолерн от Нюрнберг. Полусестра е на по-големия крал Вацлав IV.

Анна се омъжва със съдействието на папския легат кардинал Пиетро Пилео ди Прата на 20 януари 1382 г. в Уестминстърското абатство в Лондон за 15-годишния английски крал Ричард II Плантагенет. Бракът е щастлив, но бездетен.

Тя умира по време на епидемията от чума на 7 юни 1394 г. Погребана е в Уестминстърското абатство.

Ричард II се жени през 1396 за Изабела Френска (1389–1409).

Анна Датска

Анна Датска (12 декември 1574-2 март 1619) е датска принцеса, дъщеря на Фредерик II Датски, и съпруга на Джеймс I, крал на Шотландия, Англия и Ирландия. Анна Датска се венчава за Джеймс I в 1589, като му ражда три деца, които доживяват до зрялост, между които и бъдещия крал Чарлз I. Използвайки шотландските закони, тя печели попечителството над най-големия им син Хенри след раздялата ѝ с Джеймс. в Англия, Анна насочва усилията си към покровителството на изкуствата и си съгражда дворец (Куинс Хаус), включващ един от най-богатите културни салони в Европа. След 1612 здравето ѝ се влошава, поради което тя се оттегля от дворцовия живот. Умира на 2 март 1619 след тежък случай на воднянка.

Разглеждана от историците като фриволна кралица без особено силно влияние, след скорошни преразглеждания на живота на Анна Датска, нейното отношение към изкуствата и свободния ѝ дух я поставят като една от значимите личности на Якобинската ера.

Готика

Го́тика (от гръцки. γοτθικο) – е стил в изкуството през периода на Средновековието. Тя наследява и постепенно измества романския стил. Развитието ѝ започва към средата на ХІІ век във френската област Ил дьо Франс (областта около Париж). Разпространява се на територията на Западна, Централна и отчасти Източна Европа от XI-XII до XV-XVI век. Има различна продължителност в различните страни. В Италия готиката прониква по-късно, трудно и със силна трансформация, довеждайки до появата на стила „италианска готика“.

В края на XIV век в Европа се заражда изтънченият дворцов стил на Международната готика, който продължава да се развива до края на ХV век. В много области, особено в Германия, късното готическо изкуство се запазва и през XVI век, когато започва да отстъпва пред ренесансовото. В страните от Източна Европа готиката прониква по-късно и се задържа там до XVI век.

Готическият стил се асоциира най-вече с монументални забележителни архитектурни обекти, които може да се охарактеризират накратко като „излъчващи величие“. Но готиката обхваща практически всички основни направления през готическия период: скулптура, дърворезба и рисунки върху дървени панели, витражи, фреска и илюстровани ръкописи. Лесно разпознаваемите промени в архитектурата от Романика към Готика и от Готика към Ренесанса обикновено се използват за определяне на периодите във всички направления на този стил, въпреки че в много отношения изобразителното изкуство се развива с различно темпо.

За най-ранните образци на готическо изкуство се смятат монументалните скулптури, създавани за украса на катедрали и абатства. Християнското изкуство е често типизирано и представя паралелно сюжети от Стария и Новия завет. Често се изобразяват светци. Характерният образ на Дева Мария от византийските икони преминава в по-земен – на изтънчена и смирена дама и любяща майка, прегръщаща детето си.

С разрастването на градовете и развитието на търговията и икономиката, светският аспект в готиката набира сила редом с християнските творби. Буржоазната класа все повече започва да се интересува от многото скулптури, витражи и илюстрации. Увеличаващата се грамотност и развитието на литературата довеждат до навлизането на светски елементи в изкуството. Днес много от имената на творците от този период са известни, тъй като поради увереността, която им е вдъхната от развитието на културата, произведенията им не остават анонимни.

Джеймс I (Англия)

Джеймс I (на английски: James I) е крал на Англия и Ирландия. Също така е крал на Шотландия (от 1567 г.) под името Джеймс VI (на шотландски галски: Séamus VI, Шеймъс VI, IPA:[ˈʃeɪməs]). Той е първият крал на Англия от династията на Стюартите (от 1603 г.)

Джон Хершел

Джон Фредерик Уилям Хершел (на английски: John Frederick William Herschel), срещан като Хершъл, е английски учен – математик, астроном, химик и експериментален фотограф-изобретател, със значителни приноси и в областта на ботаниката. Той е син на астронома Уилям Хершел и баща на 12 деца.

Джордж II

Джордж II Хановер (на английски: George II Hanover), роден Георг Август фон Хановер (на немски: Georg August von Hanover) е крал на Великобритания и Ирландия, херцог на Брауншвайг-Люнебург и архисъкровищник и принц-електор на Свещената Римска империя. Той е последният британски монарх роден извън Британия. Запомнен за множеството конфликти с баща си и по-късно със сина си Фредерик. През управлението си показва слаб интерес към политиката, оставяйки го в ръцете на парламента. Той е също така и последният британски монарх, който повежда войските си в битка (битката при Детинген, 1743 г.).

Джоузеф Джон Томсън

Джоузеф Джон Томсън известен като Дж. Дж. Томсън (на английски: Sir Joseph John Thomson, J. J. Thomson) е английски учен. На него се дължи откриването на електрона и изотопите и изобретяването на мас-спектрометъра. През 1906 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на електрона.

Едуард Изповедник

Едуард Изповедник е последният англосаксонски крал на Англия. Управлява от 1042 до смъртта си през 1066 г. Син е на Етелред Бавния и Ема Норманска. Канонизиран от католическата църква през 1161 г.

Крал Едуард обикновено е възприеман като несветски, набожен и благочестив, като неговото управление е известно с дезинтеграцията на кралската власт във Великобритания. Неговите биографи Франк Барлоу и Питър Рекс оспорват това, описвайки го като успешен крал, който е бил енергичен, находчив и съобразителен и понякога дори безмилостен, но тази репутация е била несправедливо опетнена от Нормандското нашествие скоро след неговата смърт . Обаче други историци оспорват това негово описание като особено невярно за неговата втора част от живота му, например за Ричард Мортимър завръщането на Годуин „означава ефективния край на неговото упражняване на власт“ като разликата в нивото на активност спрямо първата част на живота му „включва отдръпване от дейност“ .

Едуард си спечелва титлата Изповедник , защото се приема, че е живял своя живот свято, без да е бил мъченик . Канонизиран е от папа Александър III и е почитан от Англиканската църква, от Римокатолическата църква в Англия и Уелс. Така че свети Едуард бива един от основните светци на Англия преди възприемането на свети Георги като светец патрон.

Ендрю Бонар Лоу

Ендрю Бонар Лоу (на английски: Andrew Bonar Law ) е британски политик, министър-председател на Обединеното кралство от партията на консерваторите. Единственият премиер на Великобритания, роден извън нейните граници.

Манастир

Манастир или обител (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.

Терминът на български има и по-близката до оригинала форма монастир, която днес е архаизъм и се използва предимно от църковни автори. Българският термин обител също е архаизъм.

В западна Европа и Англия се използва термина абатство (от лат. abbatia и арамейски abba, което означава „баща“), което по своята същност е синоним на манастир. Абатствата съществуват само в западна Европа. То се различава като устройство и управление от източноправославните манастири. Те са нерядко стопански комплекси с не малка промишлено-стопанска роля. Абатство е манастир под управлението един абат. Често думата Абатство се използва и за определянето на централната манастирска църква, като например Уестминстърско абатство.

Робърт Бойл

Робърт Бойл (на английски: Robert Boyle; на ирландски: Robaird Ó Bhaoill) е ирландски физик, химик, теолог и велможа на Елизабет I. Считан е от много учени за първия химик и основоположник на модерната химия.

Свети Петър

Свети Петър в християнството е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Исус Христос и неговото име носят:

ЦърквиСвети Петър (Женева), катедрала в Женева, Швейцария

Свети Петър (базилика), във Ватикана, една от най-големите католически църкви в света

Уестминстърско абатство, в Лондон, Англия

Свети Петър, катедрала в Ексетър, Англия

Свети Петър (Голем град), в Република Македония

Свети Петър (Йерусалим), в Израел

Свети Петър (Стари Търг), в Косово

Свети Петър (Теруел), в ИспанияГеографски обектиСвети Петър (остров), един от малките български острови в Черно море

Свети Петър (връх), връх в Пирин

Свети Петър (река), река в Северозападна България, десен приток на река ТополовецДругиСвети Петър (Атон), един от манастирите в Света гора

Свети Петър (площад), площад във Ватикана

Уестминстър (пояснение)

Уестминстър може да се отнася за:

Уестминстър - исторически квартал в Лондон

Уестминстър - административен район в Лондон, до голяма степен съвпада с историческия квартал

Уестминстърски дворец - дворец в Лондон

Уестминстърско абатство - абатство в Лондон

Уестминстър - град в Калифорния, САЩ

Уестминстър - град в Колорадо, САЩ

Уилям Пит-младши

Уилям Пит-младши е английски политик, най-младият министър-председател на Великобритания. Избран е на този пост на 24-годишна възраст, след като по-рано и баща му Уилям Пит-старши е бил министър-председател.

Уилям Пит е премиер на Кралство Великобритания от 1783 г. до 1801 г. и на Обединеното кралство от 1804 г. до смъртта си през 1806 г. Той е смятан за една от важните личности за укрепването на властта и правомощията на министър-председателя.

Роден е в Хейз, графство Кент, и е вторият син на Уилям Пит-старши, 1-ви граф на Чатъм.

Уилям Пит-старши

Уилям Пит-старши (на английски: William Pitt the Elder), първи граф Чатъм, е британски политик от партията на вигите, играл важна роля в политическия живот от средата на 18 век като дефакто министър председател (1756 – 61, 1766 – 68). Той поставя началото на превръщането на страната в световна империя.

Вторият му син Уилям Пит-младши е също изявен политик от края на 18 век.

Уилям Томсън

Уилям Томсън, лорд Келвин (на английски: William Thomson, Lord Kelvin) е британски (шотландско-ирландски) физик и учен-механик, основоположник на термодинамиката.

Открива Третия термодинамичен ефект (ефект на Томсън). Изобретява огледалния галванометър. Участва в поставянето на комуникационнни презокеански кабели. Установява, че вълни се появяват при скорост над 6 m/s.

На неговото име е наречена мерната единица за абсолютна температура – келвин, и абсолютната термодинамична скала (ска̀ла на Келвин).

Уилям Хершел

Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел) (на немски: Friedrich Wilhelm Herschel; на английски: William Herschel) е английски астроном и композитор от немски произход.Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата ѝ спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Енцелад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По-малко е известен като автор на 24 симфонии. Брат е на астрономката Каролина Лукреция Хершел и е баща на британския учен Джон Хершел.

Чарлз II

Чарлз II (1630 – 1685 г.) е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт от Реставрацията (1660) до смъртта си през 1685 и на Шотландия от 1649 г. до 1651 г. и от Реставрацията до смъртта си.

Шифърът на Леонардо (филм)

За романа, на който се базира този филм вижте Шифърът на Леонардо.„Шифърът на Леонардо“ (на английски: The Da Vinci Code) е американски филм, базиран на романа Шифърът на Леонардо от Дан Браун. Филмът излиза на 19 май 2006 г. На 17 май, на филмовия фестивал в Кан се състои предпремиерна прожекция на филма. Режисьор на филма е Рон Хауърд.

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.