Уестминстърски дворец

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уестминстър.
Уестминстърски дворец
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Parliament at Sunset
В регистъра Westminster Palace, Westminster Abbey
and Saint Margaret's Church
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Flag of the United Kingdom.svg Обединено кралство
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1987  (11та сесия)

Уестминстърският дворец (на английски: Palace of Westminster) известен също като Сградите на парламента (Houses of Parliament) е комплекс от сгради в Лондон. Той е седалище на двете камари на Парламента на Обединеното кралство (Камарата на общините и Камарата на лордовете). Дворецът е разположен на северния бряг на р. Темза в лондонския район Уестминстър, близо да правителствените сгради в Уайтхол.

Дворецът съдържа 1100 стаи, 100 стълбища и 5 км коридори. Въпреки че сградата основно датира от 19 век, има запазени части от оригиналните исторически сгради, сред които е Уестминстърската зала, използвана днес за тържествени церемониални събития, както и Кулата на скъпоценностите Джуъл Тауър (на английски: Jewel Tower).

В продължение на векове за Уестминстърския дворец и околностите му отговаря т.нар. Лорд велик шамбелан (на английски: Lord Great Chamberlain), директно подчинен на монарха, и едва през 1965 г. контролът преминава към Камарата на общините. Някои церемониални помещения продължават да се контролират от Лорда велик шамбелан.

След пожар през 1834 г. настоящият комплекс е построен през следващите 30 години по проект на архитекта сър Чарлз Бари (1795 – 1860) и неговия асистент Огъстъс Уелби Пюджин (1812 – 52). Проектът включва оцелялата Уестминстърската зала и останките на параклиса Сейнт Стивънс.

История

Първоначален дворец

Palace of Westminster Westminster Hall south
Уестминстърската зала, датираща от времето на Уилям II, поглед от юг

През Средновековието местоположението на Уестминстърския дворец е от стратегическо значение, тъй като р. Темза е основна пътна артерия. На мястото е имало постройки поне от англосаксонски времена. Известно в Средновековието като Торни Айлънд, мястото може за първи път да е било използвано за кралска резиденция от крал Кнут Велики (царувал 1016 – 35). Едуард Изповедник, предпоследният англосаксонски крал, построява кралски дворец на Торни Айлънд, съвсем близо западно от Сити ъв Лондон и почти по същото време, когато построява Уестминстърското абатство (1045 – 1050). Торни Айлънд и окръжаващият го район скоро стават известни като Уестминстър (сливане на думите West (запад) и Minster (църква)). След Норманското нашествие крал Уилям I се установява в Кулата на Лондон, но по-късно се премества в Уестминстър. Не са запазени нито сградите, използвани от англосаксонците, нито тези, използвани от Уилям. Най-старата част от двореца днес, Уестминстърската зала, датира от времето на Уилям II, наследник на Уилям I.

Уестминстърският дворец е основната резиденция на английския монарх в Средновековието. Предшественикът на парламента, Кралският съвет (Curia Regis) се събира в Уестминстърската зала, макар че придружава краля, когато той отива в други дворци. Образцовият парламент, първият английски парламент, заседава в двореца през 1295 г.; почти всички следващи парламенти са заседавали там. Кулата на скъпоценностите е построена ок. 1365 г., за да съхранява скъпоценностите на крал Едуард III.

Уестминстър остава основната кралска резиденция до 1512 г., когато пожар унищожава част от сградата. През 1530 г. крал Хенри VIII придобива Йоркския дворец от кардинал Томас Уолси, могъщ министър, загубил благоразположението на краля. Преименувайки го на дворец Уайтхол, той става основна резиденция на краля. Въпреки че Уестминстърският дворец официално остава кралска резиденция, той е използван от двете камари на парламента и като съд.

Тъй като първоначално е кралска резиденция, в двореца не са предвидени специални зали за двете парламентарни камари. Камарата на лордовете първоначално заседава в Залата на кралицата, скромна средновековна зала в южния край на комплекса. По-късно Горната камара заседава в по-голямата Бяла зала, която преди това е приютявала Съда за искове (на английски: Court of Requests). Увеличаването на броя на перовете през 18 век налага преместване, тъй като първоначалната зала вече е тясна за членовете на Горната камара.

Камарата на общините, която няма своя собствена зала, понякога провежда дебатите си в Чаптър Хаус в Уестминстърското абатство. По време на царуването на крал Едуард VI Общините използват параклиса Сейнт Стивънс, който се освобождава след като едноименният религиозен орден е разпуснат със закон от 1547 г., като част от протестантската Реформация. На параклиса са направени промени за удобство на Долната камара. Кристофър Рен е назначен да извърши реконструкция на параклиса в края на 17 век. По време на работата са свалени прозорците на централния кораб и готическият интериор е прикрит зад дъбови панели. Повече места за сядане са създадени за новите членове на парламента, създадени със съюзите с Шотландия (1707) и Ирландия (1800), включително галерия на горно ниво.

Palace of Westminster from Roque's map (1745)
Детайл от карта на Лондон от Джон Рок, 1746 г.

Дворцовият комплекс е съществено преустроен от сър Джон Соун в началото на 19 век. Средновековната зала на Камарата на лордовете, която е била цел на проваления Барутен заговор от 1605 г. е срутена като част преустройството, за да се създаде нов церемониален вход в южния край на двореца. Оригиналната крипта, където е заловен Гай Фокс, охранявал буретата с барут, също изчезва по време на реконструкцията. Работата на Соун включва нови съдебни зали, прилепени към Уестминстърската зала и нов вход за членовете към параклиса Сейнт Стивънс.

През 1812 г. в Уестминстърския дворец е застрелян министър-председателят Спенсър Пърсивал от ливърпулския търговец-авантюрист Джон Белингам. Пърсивал е единственият британски министър-председател, който е убит.

Пожар и преустройство

Turner-The Burning of the Houses of Lords and Commons
Джоузеф Търнър наблюдава пожара през 1834 г. и рисува няколко платна по случая, включително „Изгарянето на Камарите на лордовете и общините“' (1835).

На 16 октомври 1834 г. в Двореца избухва пожар, след като печка, използвана за изгаряне на пръчките за отбелязване (рабоши) запалват дървената облицовка на Залата на лордовете. В последвалия пожар са унищожени и двете камари на парламента, заедно с повечето други сгради на комплекса. Уестминстърската зала е спасена благодарение на геройски усилия за потушаване на огъня. Кулата на скъпоценностите, криптата на параклиса Сейнт Стивънс и галериите са единствените други оцелели здания. Крал Уилям IV обмисля превръщането на Бъкингамския дворец, който тогава се е обновявал, в ново седалище на парламента. Назначена е кралска комисия за изучаване на възстановяването на двореца и последва разгорещена обществена дискусия относно предложените стилове. На времето е популярен неокласическият проект, подобен на Белия дом и американския Капитолий, но той се свързва с идеите за революция и републиканизъм, докато готическият стил въплъщава консервативните ценности. Комисията обявява през юни 1835 г., че стилът на сградата ще бъде или готически, или елизабетински.

Westminster Parlement
Le Parlement de Londres, Клод Моне, 1903

През 1836 г. след проучване на 36 съперничещи си предложения Кралската комисия избира проекта в готически стил на Чарлс Бари. Основният камък е положен през 1840 г.; Залата на лордовете е завършена през 1847 г.; Залата на общините през 1852 г., при което Бари е удостоен с рицарско звание. Въпреки че повечето от работата е изпълнена до към 1860 г., строежът е завършен окончателно едва десетилетие по-късно. Бари (чийто архитектурен стил е повече класически, отколкото готически) разчита в голяма степен на Огъстъс Пюджин за пищните и отличителни интериори, включително тапети, резби, стъклописи и мебелировка, включително кралския трон и балдахини.

По време на бомбардировките на Лондон от Битката за Британия (Втората световна война) дворецът е ударен 14 пъти от бомби. Най-тежка е бомбардировката от 10 май 1941 г., когато е разрушена Залата на общините и загиват трима души. Залата е възстановена под ръководството на архитекта Гайлс Гилбърт Скот до 1950 г.

На 17 юни 1974 г. в Уестминстърската зала избухва 9-килограмова бомба, поставена от ИРА, която нанася значителни щети и ранява 11 човека.[1] В друг атентат на ИРА на 30 март 1979 г. на излизане от новия подземен паркинг на двореца с кола-бомба е убит Еъри Нийв, виден консерватор и министър за Северна Ирландия в сянка[2].

През 2004 г. министър-председателят Тони Блеър е нападнат с „бомби“ от брашно от галериите, след което правилата за допускане на посетители са променени. Те сега трябва да получат писмен пропуск от член на парламента, който удостоверява, че посетителят му е личен познат.

С увеличаването на нуждата от офис пространство, през 1975 г. парламентът придобива помещения в близката сграда „Норман Шоу“ и по-късно в Порткулис Хаус, завършена през 2000 г. Това позволява на членовете на парламента да поддържат собствени офиси.

Кули

Westminster Palace
Уестминстърския дворец с Биг Бен, поглед от Парламентарния площад

Най-високата кула на двореца, Виктория Тауър, квадратна кула в югозападния му край, е висока 98,5 м. Осмоъгълната Централна кула е висока 91,4 м. Часовниковата кула Биг Бен е висока 96,3 м. В Часовниковата кула има пет камбани, които ехтят на всеки 15 минути. Най-тежката и известна камбана е Биг Бен, която звучи на кръгъл час. Тя е третата по тежина камбана в Англия, с тегло 13,8 тона.

Зала на лордовете

House of Lords Microcosm edited
Залата на лордовете през 1811 г.

Залата на камарата на лордовете е разположена в южния край на Уестминстърския дворец. Пищно декорирана, залата е 24.4 м дълга и 13.7 м широка. Пейките в залата, както и друга мебелировка от страната на лордовете в двореца са в червен цвят. Горната част на залата е декорирана със стъклопис и с шест алегорични стенописи, представляващи религията, рицарството и закона. В южния край на залата са богато украсените кралски трон и балдахин. Макар теоретично суверенът да може да седи на трона по време на което и да е заседание, на практика той присъства само на Държавното откриване на парламента, когато произнася Реч от трона, очертавайки законодателния дневен ред на правителството през идната парламентарна сесия. Други членове на кралското семейство, които посещават откриването използват Държавни столове до трона.

Зала на общините

Palace of Westminster, London - Feb 2007

Залата на Камарата на общините е в северния край на Уестминстърския дворец. Открита е през 1950 г., след като викторианската зала е унищожена при бомбардировка през 1941 г. Залата има размери 20,7 на 14 метра и е далеч по-скромна от Залата на лордовете. Пейките, както и другата мебелировка на Общините в двореца са в зелен цвят. В северния край на залата е столът на председателя (на английски: Speaker), подарък от Австралия. Той е точно копие на стола, подарен от Камарата на общините на Австралия по случай откриването на Австралийския парламент. Пред него е Масата на Камарата, на която седят писарите. На нея е поставен церемониалният жезъл и специални дървени кутии (на английски: despatch box), на които се опират говорещите от правителството и опозицията. Представителите на правителството заемат пейките от дясно на председателя, а на опозицията – отляво. Залата е сравнително малка и може да побере само 427 от 646-те представители – по време на задаването на въпроси на министър-председателя и при важни дебати има правостоящи членове от двете страни на Камарата.

По традиция британският монарх не влиза в Камарата на общините. За последно това е направил крал Чарлс I през 1642 г. Той търси петима членове на парламента, за да ги арестува по обвинение в държавна измяна, но председателят на камарата отказва да отговори къде са те.

Пушенето е забранено в залите на Камарите от 17 век, а от 2005 г. е забранено в целия дворец. Членовете не могат да ядат и пият в залата. Единственото изключение е канцлерът на хазната, който може да пие алкохолно питие, докато представя бюджета.

По правило името на монарха не може да се използва по време на дебат без предварително позволение от председателя.

Уестминстърска зала

Westminster Hall edited
Уестминсърската зала в началото на 19 век
George IV coronation banquet
Коронационният банкет на Джордж IV през 1821 г. е последният банкет в Уестминстърската зала

Уестминстърската зала (Wesminster Hall), най-старата част на Уестминстърския дворец е издигната през 1097 г., по което време е най-голямата зала в Европа. По-късно е задмината от Консиержери в Париж (1301 – 1306) и зала в Падуа от същото време. Покривът вероятно първоначално се поддържал от колони, разделяйки залата на три пътеки, но по време на крал Ричард II те са подменени от кралския дърводелец Хю Херланд с готически свободно-носещ дървен покрив, „най-великото творение на средновековната дървена архитектура“, който позволява първоначалните три пътеки да бъдат заменени от единно огромно открито пространство с подиум на края. Кралският архитект Хенри Йевъл оставя първоначалните размери, но украсява стените с петнадесет статуи на крале в реален размер, поставени в ниши. Уестминстърската зала има най-големия средновековен покрив в Англия, 73,2 на 20,7 метра.

От 12 до 19 век в залата се състоят коронационните банкети в чест на новите монарси. Последният банкет е през 1812 г. за крал Джордж IV. Неговият наследник, Уилям IV изоставя идеята, защото я счита за твърде скъпа. Залата се използва за държавни погребения – почест, обикновено запазена за монарсите и техните съпруги. Единствените не-кралски личности, положени там през 20 век, са граф Фредерик Робъртс (1914) и сър Уинстън Чърчил (1965). Последното погребение е на кралицата-майка Елизабет през 2002 г.

Архитектурният историк Дан Круикшанк избира Уестминстърския дворец за една от деветте сгради, представени в поредицата на BBC Най-добрите сгради на Британия, включваща епизоди за Дърамската катедрала, двореца Бленъм и двореца Уиндзор.

Най-близката станция на Лондонското метро е станция Уестминстър.

Бележки

  1. 1974:IRA bombs Parliament
  2. Car bomb kills Airy Neave

Външни препратки

Вижте също

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Palace of Westminster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
27 април

27 април е 117-ият ден в годината според григорианския календар (118-ми през високосна). Остават 248 дни до края на годината.

Англо-саксонска Англия

Англо-саксонска Англия е ранносредновековна Англия от края на Римска Британия и създаването на англосаксонските кралства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на Уилям Завоевателя започва периодът на Кралство Англия.

Викторианска епоха

Викторианската епоха на Обединеното кралство се нарича периодът на управление на кралица Виктория от юни 1837 до смъртта ѝ на 22 януари 1901 година.

Това е дълъг период на просперитет за британския народ. Приходите от колониите на Британската империя, заедно с индустриалните подобрения вследствие на Индустриалната революция, позволяват на образованата средна класа да се развие.

Епохата често се характеризира като дълъг период на мир, а също и на икономическо, колониално и индустриално укрепване. Този период за кратко е прекъснат от Кримската война, въпреки че Британия воюва през цялото време на далечни фронтове в колониите.

Населението почти се удвоява от 16,8 милиона през 1851 до 30,5 милиона през 1901 г.. Ирландското население намалява рязко от 8,2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901. По същото време, близо 15 милиона емигранти напускат Обединеното кралство и се заселват предимно в САЩ, Канада и Австралия.

Доскоро царуването на Виктория беше най-дългото в британската история. През 2017 година кралица Елизабет II подобри рекорда за най-дълго управлявал монарх.

Дъга (строителство)

Дъгата е конструктивен елемент с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре крива, най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат арки. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат сводове.

Дъговите конструкции, както и сводовете и куполите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни опънни напрежения. При използването на права греда при натоварването има само вертикални сили, а при дъгообразната арка част от натоварването се преобразува в хоризонтални сили. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със зидани конструкции. По тази причина до появата на стоманобетона и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.

Едуард I

Едуард I (17 юни 1239 – 7 юли 1307) (на английски: Edward I of England; на френски: Édouard I-er d'Angleterre), известен като Дългокракия (Longshanks) заради високия си ръст, , а също и като Чукът на шотландците (на английски: Hammer of the Scots), е крал на Англия в периода 20 ноември 1272 г. – 7 юли 1307 г. Наричан е още „Едуард Законодателя“ заради законовите реформи, които прави, известен с това, че покорява Уелс и се опитва да постигне същото с Шотландия.

В допитване на BBC през 2002 г. Едуард I заема 94-то място сред 100-те най-велики британци.

История на Англия

Историята на Англия започва през праисторията. Тогава там са изградени мегалитни монументи като Стоунхендж. Продължава през периода на римско владичество от нашествието на Юлий Цезар през 54 – 55 година пр.н.е. (или започването на римската инвазия през 43) до 410, когато римляните напускат английските земи. След това до 495 настъпва криза, която се преодолява при нашествието на англосаксонците в края на 5 век и началото на 6 век. Към това време се отнася управлението на легендарния крал Артур. Следва периода на англосаксонските кралства – т.нар. хептархия, обединили се през 10 век. През 1066 норманите нахлуват в Англия, разбиват местните при Хейстингс, и поставят началото на англонорманския период. През 1154 Плантагенетската династия измества норманските управници и започва епохата на английските династии. През 1337 започва т.н. Стогодишна война, за освобождаване на английските територии във Франция. След като извоюват тотални победи при Креси и Поатие, англичаните губят при Формини и така започва поредица от загуби, прекъсната единствено от битката при Азенкур, в която победата е за Англия. След края на династията Стюарт, управлявала векове наред Шотландия и поела управлението над Англия между 1603 и 1642, през 1649, се създава Английската република, съществувала между 1649 и 1653 и отново между 1659 и 1660. Между 1653 и 1659 в Англия е установен протекторат начело с лорд-протектор. За целия период на протектората има двама лорд-протектори – Оливър Кромуел (1653 – 1658) и Ричард Кромуел (1658 – 1659). Не след дълго монархията е възстановена с Реставрацията през 1660 г. В началото на 18 век Англия окончателно завладява Шотландия и заедно с присъединения през 16 век Уелс се превръща в кралство Великобритания, която след това с присъединяването на Ирландия прераства в Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Обединеното кралство съществува и до днес като Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като изменението в името се дължи на откъсването на Ирландската република в началото на 20 век.

Крал на Англия

Това е списък на кралете на Англия от създаването на титлата през 774 до установяването на Кралство Великобритания от кралица Анна на 1 май 1707. В него са представени последователно владетелите, управлявали кралство Англия (от 774), с последвалите му разширения с Ирландия (от 1198), Уелс (от 1282) и Шотландия (от 1603).

Лондон

Ло̀ндон (на английски: London, произнася се по-близко до Ла̀ндън [ˈlʌndən] или Лъ̀ндън) е столицата на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и най–големият метрополис в Европейския съюз. Правилният изговор на името на града е най-близък до Лъндън, но в България е придобило гражданственост названието Лондон, останало от транскрипцията от немски отпреди Втората световна война. Лондон, наред с Ню Йорк, Париж и Токио, е нареждан сред най-важните 4 световни града.

През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж (Tower Bridge), построен в края на 19 век до крепостта Тауър (Tower of London, „Лондонска кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са Лондон Бридж (London Bridge), Садърк Бридж (Southwark Bridge), пешеходният Милениъм Бридж (Millennium Bridge), открит през 2000 г., Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge), Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) и Уестминстър Бридж (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) – гигантско виенско колело със 137 метра височина, и покритата зала Милениъм Доум (Millenium Dome, Куполът на хилядолетието), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 Милениъм Доум е превърната в развлекателен център The O2.

Лондонското метро датира от 1863 г. и е първият метрополитен в света. Сред най-дългите му линии са Central line, Circle, Victoria и District line. Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Метрото има 260 станции. Кмет на Лондон от 2016 г., е Садик Хан, предшестван от Борис Джонсън, заемал поста от май 2008 г. Преди 2000 година градът няма кмет и кметска управа.

Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието на Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец – резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол, площадите Трафалгар и Пикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.

През 2012 година Лондон е домакин на XXX летни олимпийски игри.

Парламент на Обединеното кралство

Парламентът на Обединеното Кралство на Великобритания и Северна Ирландия е върховен законодателен орган на Обединеното кралство и на британските задморски територии.

Самият парламент има парламентарен суверенитет, а от там произтича и върховната му власт над всички други политически органи в Обединеното кралство и неговите територии.

Състои се от:

Камара на общините и

Камара на лордовете.Начело на Парламента е Суверенът – кралица Елизабет II.

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа

Това е неизчерпателен списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа.

Уайтхол (дворец)

Дворецът Уайтхол (на английски: Palace of Whitehall) е бил главната резиденция на английските монарси в Лондон от 1530 до 1698, когато всичко (с изключение на Банкетната зала) е унищожено от пожар. Преди пожара дворецът е бил най-големият в Европа, с над 1500 стаи (а в определен период е бил и най-голямата сграда в света).

Дворецът дава името си Уайтхол на днешния комплекс от административни сгради на британското правителство. Улицата между площад Трафалгар и Площада на Парламента също носи името Уайтхол.

Уестминстър (пояснение)

Уестминстър може да се отнася за:

Уестминстър - исторически квартал в Лондон

Уестминстър - административен район в Лондон, до голяма степен съвпада с историческия квартал

Уестминстърски дворец - дворец в Лондон

Уестминстърско абатство - абатство в Лондон

Уестминстър - град в Калифорния, САЩ

Уестминстър - град в Колорадо, САЩ

Хенри III (Англия)

Хенри III (на английски: Henry III of England; на френски: Henri III d'Angleterre) е крал на Англия, лорд на Ирландия и херцог на Аквитания в периода от 1216 до смъртта си през 1272 г.

Той е е първият крал на Англия, коронясан малолетен. Хенри се възкачва на трона само на 9 години, веднага след смъртта на баща си Джон Безземни през октомври 1216 г. Между 1202 и 1204 г. баща му води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента. Така Хенри започва царуването си в момент, в който северът на Англия се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Под властта на малолетния крал остават само централна и югозападна Англия и Поату и Гаскония на континента.. Бароните се сплотяват под ръководството на първия от регентите на Хенри – Уилям Маршал, граф Пемброук и през 1217 г. прогонват Луи от Англия. Маршал управлява до смъртта си през 1219 г. Друг от регентите, Хюбърт де Бърг управлява до деня, в който Хенри навършва 25-годишна възраст и се заема с кралските дела.

По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искат да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най-вече върху назначаването на чиновници в управлението. Хазната и върховният съд са отделени от останалата част на правителството, за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда в държавното управление доста французи от Поату. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри с папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната.

През 1258 г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на Гаскония. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в Сицилия, бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. Едуард Дългокракият – принц на Уелс и най-голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от Симон дьо Монфор – сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: Камара на лордовете и Камара на общините.

През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най-мощните барони-графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при Ившам Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но остатъкът от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард. След 56-годишно царуване той умира през 1272 г. Въпреки, че Хенри се проваля като крал и войник, неговото царуване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.

Чарлз Бари

Сър Чарлз Бари (на английски: Charles Barry; р. 23 май 1795 – п. 12 май 1860) е английски архитект, известен най-вече с ролята, която изиграва при препострояването на Уестминстърския дворец в родния му град – Лондон в средата на 19 век, но се свързва и с редица други сгради и градини.

История
Династии
Политика
География
Архитектура
Други
Символи

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.