Уесекс

Уесекс (на английски: Wessex) е англосаксонско кралство, просъществувало в Югозападна Англия между VI и IX век, след което става част от обединената английска държава.

Кралство на Западните сакси
Westseaxna rīce
— Независима държава —
519 – 927
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Топография на Уесекс
Топография на Уесекс
Континент Европа
Столица Уинчестър
Eзици
Официални англосаксонски
Религия Англосаксонско езичество
Християнство
Форма на управление Абсолютна монархия
История Ранно Средновековие
Валута Скеат
Предшественик
Гевиси (англосаксонски клан)
Брити Брити
Наследник
Кралство Англия Кралство Англия
Днес част от Flag of the United Kingdom.svg Великобритания

Крале на Уесекс

  • Кердик – 519 – 534
  • Кинрик – 534 – 560
  • Кевлин – 560 – 591
  • Кел – 591 – 597
  • Келвулф – 597 – 611
  • Кинегилс – 611 – 643
  • Квихелм – 626 – 636
  • Кенвал – 643 – 645
  • Пенда – 645 – 648
  • Кенвал – 648 – 674
  • Сексбурга – 672 – 674
  • Кенфус – 674
  • Есквин – 674 – 676
  • Кентвин – 676 – 685
  • Кедвала – 685 – 688
  • Ине – 688 – 726
  • Eтелард – 726 – 740
  • Кутред – 740 – 756
  • Зигеберт – 756 – 757
  • Киневулф – 757 – 786
  • Беортрик – 786 – 802
  • Eгберт – 802 – 839
  • Етелвулф – 839 – 856
  • Етелбалд – 856 – 860
  • Етелберт – 860 – 865
  • Етелред I – 865 – 871
  • Алфред Велики – 871 – 899
  • Едуард Стари – 899 – 924
  • Етелверд – 924
  • Етелстан – 924 – 927

След завладяването му от Кнут Велики през 1016 г. е графство от 1020 г. до Норманското нашествие през 1066 г.

British kingdoms c 800
Кралствата на остров Британия към началото на IX век
26 октомври

26 октомври е 299-ият ден в годината според григорианския календар (300-ти през високосна). Остават 66 дни до края на годината.

Алфред Велики

Алфред Велики (на английски: Alfred the Great) е крал на Уесекс в периода 871 г. – 886 г. и крал на Англия от 886 г. до 899 г.

В поредица от военни конфликти, той утвърждава независимостта на Уесекс от викингите и сключва споразумение за създаването на Дейнлоу в Северна Англия.

По време на управлението си, Алфред Велики става доминантния владетел в Англия. Той е първият владетел на Уесекс, който се титулува крал на англо-саксоните.

Освен военни успехи, управлението му е маркирано и от подобрения в правната система, военната структура и качеството на живот в Уесекс. Насърчавайки грамотността и науката, по време на неговото царуване е създадена Англо-саксонската хроника.

Англо-саксонска хроника

Англо-саксонската хроника (на английски: Anglo-Saxon Chronicle) е исторически сборник на староанглийски език за историята на англо-саксонците. Аналите са създадени в късния 9 век, вероятно в Уесекс, по време на царуването на Алфред Велики. Направени са многобройни ръкописни копия, които са разпространени в манастири из цяла Англия и са допълвани независимо. В един случай хрониката продължава активно да се допълва до 1154 г.

Оцелели са девет ръкописа, частично или цялостно, макар че не всички имат историческа стойност и нито един не е оригиналната версия. Най-старият изглежда е започнат към края на царуването на Алфред, а най-новият е написана в абатството Питърбъро след пожар в този манастир през 1116 г. Почти целият материал в хрониката е под формата на анали, по година; най-ранните са датирани от 60 г. пр.н.е. и исторически материал следва до годината, в която е написана хрониката, в която точка започват съвременни записи. Тези ръкописи сборно са известни като Англо-саксонска хроника. Хрониката не е безпристрастна: има случаи, когато от сравнения с други средновековни източници става ясно, че писарите, които са я написали са изпускали събития или са излагали едностранчив възглед за историите; има също места, където различните версии си противоречат взаимно. Взета като цяло обаче хрониката е най-важният исторически извор за периода в Англия от напускането на римляните до десетилетията след Норманското нашествие. Много от информацията, записана в хрониката не може да се намери другаде. Ръкописите също са важни източници за историята на английския език; по специално по-късният текст от Питърбъро е един от най-ранните съществуващи примери на средноанглийски език.

Седем от деветте оцелели ръкописа и фрагмента сега се намират в Британската библиотека. Останалите два са в Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и в Паркъровата библиотека към колежа Корпус Кристи в Кеймбридж.

Англо-саксонско изкуство

Англо-саксонското изкуство e създадено по време на Англо-саксонския период в английската история, започвайки със изкуството през Миграционния период, който те донасят от Англия през 5 век и завършва с Норманското завладяване на голям Англо-саксонска национална държава, чието сложно изкуство оказало огромно влияние в голяма степен на Северна Европа през 1066 г. Тези два периода 7 и 8 век се отличили с изключителни постижения – металообработката и създаването на бижута от Сътън Ху заедно със серия от великолепни цветни ръкописи, а след 950 г. настъпва съживяване на английската култура след края на множеството инвазии на викингите. По времето на Нашествието преходът към романски стил е почти завършен. Важните художествени центрове се намирали в различните краища на Англия, през ранния период те били в Нортумбрия, както близо до южното крайбрежие в Уесекс и Кент.

Англо-саксонското изкуство оцелява благодарение на цветните си ръкописи, англосаксонската архитектура, редица много фини изделия от слонова кост, както и чрез някои произведения от метал и други материали. Opus Anglicanum („английска творба“) е призната за най-добрата бродерия в Европа от тази епоха, въпреки че са оцелели само няколко парчета плат от англосаксонския период – Гоблен от Байо е доста различен вид бродерия в много по-голям мащаб. Както и в по-голямата част от Европа по онова време, металообработката е най-високо оценената форма на изкуство от англосаксонците, но почти няма оцелели образци от тогава, заради огромното разграбване на англосаксонските църкви, манастири и притежанията на изгонените благородници от новите норманските владетели в първите си десетилетия, както и от нормандците преди тях както и през английската реформация след тях. Англо-саксонският вкус е благоприятствал яркостта и цвета на метала, необходимо е усилие на въображението, за да се видят изкопаните и износени останки, както са изглеждали първоначално. Може би най-известната реликва на англосаксонско изкуство е Гоблена от Байо, който е поръчан от норвежки благородник и е бродиран от английски художници, работещи в традиционния англосаксонски стил. Англо-саксонски художници освен това са създавали и стенописи, творби върху камъни, слонова и китова кост (по-специално Франк Каскет), металообработка (например Фулърската брошка), стъкло и емайл, много примери които са възстановени след археологически разкопки и някои от които са съхранени през вековете, особено в църквите на полуострова, заради иконоборството между викингите, норманите и реформацията между тях след което не оставят почти нищо от периода в Англия, освен книги и археологически находки.

Арнулф I

Арнулф I Велики (на нидерландски: Arnulf I de Grote) е третият граф на васалната на Западнофранкското кралство Фландрия, управлявал от 918 до 965 година. Той е син и наследник на Балдуин II Плешиви и Елфтрит, дъщеря на краля на Уесекс Алфред Велики.

Бенедикт III

Бенедикт III (на латински: Benedictus PP. III) е римски папа от 29 септември 855 г. до 17 април 858 г. Негов опонент е антипапа Анастасий.

Малко е известно за живота на Бенедикт III преди понтификата. Живял и учил в Рим.

След смъртта на Лотар I папа Бенедикт III активно се намесва в конфликта между синовете му – бъдещият Лотар II, Лудвиг II и Карл.

По време на неговия понтификат кралят на Уесекс Етелвулф и синът му, бъдещият Алфред Велики, посещават Рим.

Легендарната (и вероятно недействителна личност) папеса Йоана според хрониката на Мартин Опавски е заемала папския престол между управлението на Лъв IV и Бенедикт III.

Влюбеният Шекспир

„Влюбеният Шекспир“ (на английски: Shakespeare in Love) е британско-американски комедиен филм от 1998 г., режисиран от Джон Мадън, по сценарий на Марк Норман и драматурга Том Стопард. Филмът изобразява любовна история между драматурга Уилям Шекспир (Джоузеф Файнс) по времето, когато той пише пиесата Ромео и Жулиета. Иторията е измислена, макар няколко от героите да са базирани на истински хора. В допълнение, много от героите, репликите и сюжетните похвати се отнасят до пиесите на Шекспир.

Влюбеният Шекспир спечелва седем награди Оскар, вклчително за Най-добър филм, Най-добра актриса (Гуинет Полтроу) и Най-добра поддържаща актриса (Джуди Денч).

Егбърт Уесекски

Егберт е крал на Уесекс през 802 – 839 г. Преди да заеме престола прекарва известно време в изгнание в двора на крал Офа в Мерсия и в двора на Карл Велики във Франкската държава. През 825 г. успява да постигне окончателна победа над Мерсия, а през 829 г. подчинява кралства Източна Англия и Кент. Кралят на Нортумбрия пък му дава васална клетва. Така има почти пълна власт над Британия. В тази държава се учредява Съвет на мъдрите – уитенагемот, в който вземат участие най-едрите собственици на земя в кралството.

Едуард Стария

Едуард Стари (Стария) (прибл. 874 – 17 юли 924) е бил крал на англо-саксонците от 899 до смъртта си. Той е най-големият син на Алфред Велики и неговата съпруга Елслийт. Когато Едуард се възкачва на престола, той трябвало да победи съперника си – своя братовчед Етеллорд, който също претендирал за престола като син на по-голям брат и предшественик на Алферед, Етелред.

Алфред наследява престола на Етелред като крал на Уесекс през 871 и почти бива победен от датските викинги, до решаваща победа в битката за Едингтон през 878 г. След битката, викингите все още владеят Нортъмбрия, Източна Англия и Източна Мърсия, оставяйки под англо-саксонски контрол само Уесекс и Западна Мърсия. В началото на 880 година Етелред, господар на мерсите, владетел на Западна Мърсия, приема покровителството на Алфред и се жени за дъщеря му Етелфеад. Около 886 г. Алфред приема новата титла: крал на англо-саксонците, подчертавайки че е владетел, който не подлежи на датското владичество.

През 910 г. Мерсииска и Западно-саксонската армия нанася огромно поражение на вражеската армия на Нортъмбрия, премахвайки заплахата от север. През 10те години на 900 година, Едуард покорява викингите, в партньорство със сестра си Етелфлеад, който става Дама на мерсите след смъртта на съпруга си през 911. Историци твърдят, че Мерсия доминирала над Уесекс в рамките на този период, и след смърт на Етелфлеад през юни 918, дъщеря и Елфлин, за кратко станала втората Дама на мерсиите, но през декември Едуард я завежда в Уесекс и да и обявява директно царуване над Мерсеа. До края на 920 той управлява Уесекс, Мерсия и Източна Англия, като само Нортъмбрия остава под властта на викингите. През 924 година, той се сблъсква с Мерсииско и Уелско въстание в Честър, а след като го потушава той умира в село Фарндон в Чешър на 17 юли 924. Той е наследен от най-големия си син Етелстан.

Едуард е бил обожаван от средновековните летописци, а според Уилям от Малмесбъри, той „силно отстъпва на баща си в подбирането на думи“ но „е несравнимо по-славен със силата си.“ Той е в голяма степен игнориран от съвременните историци до 1990-те години, а Ник Хайъм го описва като: „може би най-пренебрегвания на английските крале“, отчасти поради факта, че много малко от първичните източници за царуването му са оцелели. Популярността му се увеличава в края на ХХ век и сега той е възприеман като унищожителя на викингската сила в южна Англия, докато в същото време полага основите на юго-ориентираното обединено Английско кралство.

Етелстан

Етелстан (на английски: Æthelstan) е крал на Уесекс (924-927) и първи крал на Англия (927-939).

Той е роден около 895 година и е син на краля на Уесекс Едуард Стари и първата му съпруга Екгуин. След смъртта на баща му през 924 година Етелстан става крал на Мърсия, а по-малкият му брат Елфуирд наследява Уесекс, но няколко седмици по-късно умира и Етелстан става крал и на Уесекс. През 927 г. Етелстан завладява последните викингски владения в Англия, поради което често е определян като първия англосаксонски крал на Англия.

Етелстан умира на 27 октомври 939 година в Глостър.

Крал на Англия

Това е списък на кралете на Англия от създаването на титлата през 774 до установяването на Кралство Великобритания от кралица Анна на 1 май 1707. В него са представени последователно владетелите, управлявали кралство Англия (от 774), с последвалите му разширения с Ирландия (от 1198), Уелс (от 1282) и Шотландия (от 1603).

Принц Едуард (граф на Уесекс)

Принц Едуард, граф на Уесекс (Едуард Антъни Ричард Луис, на английски: Edward Antony Richard Louis) е третият син (след принц Чарлз и принц Андрю) и четвърто дете (след принц Чарлз, принцеса Ан и принц Андрю) на Кралица Елизабет II и Принц Филип. През 1999 година се жени за София, графиня на Уесекс (София Елън Рис-Джонс). От брака си принцът има две деца Луиза и Джеймс.

Юдит (пояснение)

Юдит (Judith, Judit) може да се отнася за:

Юдит (име), женско име

Юдит Баварска (795-843), съпруга на Лудвиг Благочестиви

Юдит Фландърска (844–870), кралица на Уесекс и граф иня на Фландрия

Юдит Баварска (925–985), херцогиня на Бавария (925–985) от род Луитполдинги

Юдит Фландърска (843-870), кралица на Уесекс и графиня на Фландрия

Юдит Стара († 1091), съпруга на маркграф Херман I фон Баден

Юдит Баварска (1103–1131), херцогиня на Швабия, майка на император Фридрих I Барбароса

Юдит Бабенберг (1115–1168), съпруга на Вилхелм V, маркграф на Монферат

Гута Хабсбургска (Юта) (1271–1297), кралица на Чехия и Полша, съпруга на Вацлав II

множество кралицив религията:

Юдит (еврейска библия), вариант на името Юда

„Книгата за Юдит“, книга от Стария заветДруги:

664 Юдит, астероид

Юдит Фландърска

Юдит Фландърска (Judith of Flanders, на френски: Judith de France; * 844 † 870) е кралица на Уесекс и графиня на Фландрия.

Тя е най-възрастната дъщеря на франкския крал Карл II Плешиви и съпругата му Ирментруда Орлеанска. Тя се омъжва през 856 г. за крал Етелулф от Уесекс († 858), през 858 г. за неговия син крал Етелбалд от Уесекс († 860) и за трети път след едно отвличане 862 г. за Балдуин I Желязната ръка граф на Фландрия († 879).

Юдит умира през 870 г. на 26 години.

Англо-саксонски земи и общини в Британия (450 - 950 г.)
Кралства
Племенни монархии
Племенни общини

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.