Тюйлери

Тюйлери (на френски: Tuileries) е бивш дворец в Париж, използван за резиденция на френските крале.

Дворецът се е състоял от 3 павилиона, съединени помежду си с корпуси. Централната част на двореца е изгоряла през 1871 година по време на Парижката комуна и впоследствие е взето решение сградата да бъде разрушена. Страничните два павилиона са реставрирани и днес са част от музейния комплекс на Лувъра.

На мястото на двореца Тюйлери днес е останала едноименната градина, до голяма степен съхранила първоначалния замисъл от 1664 г. на Андре льо Нотър. Тя граничи с Лувъра на изток, със Сена на юг, с площад Конкорд на запад и с улица Риволи.

Има идеи дворецът да бъде изграден отново[1].

Paris moderne. Les Tuileries, le Louvre, et la rue de Rivoli, vue prise du Jardin des Tuileries
Изглед (1850) от градината Тюйлери към двореца, Лувъра и ул. „Риволи“

Източници

  1. Samuel, Henry. £200m plan to restore glory of Tuileries Palace. // 14 август 2006. Посетен на 3 август 2016.

Външни препратки

Анри д'Артоа

Анри V, граф дьо Шамбор (на френски: Henri Charles Ferdinand Marie Dieudonne d'Artois, duc de Bordeaux, comte de Chambord) e крал на Франция, въпреки, че никога не е официално обявен за такъв.

Син е на Шарл Фердинанд, херцог на Бери и Мария-Каролина от Двете Сицилии и внук на Шарл Х. Баща му е убит седем месеца преди неговото раждане и неприсъствието на член на съда в залата, където се е родил, дава възможност за оспорване на произхода му от неговите противници. Неговият дядо Шарл Х абдикира от френския престол в резултат на Юлската революция от 1830. Вместо да го провъзгласят за крал Анри V, противниците му обявяват за крал неговия братовчед Луи Филип. След това семейството му емигрира. След смъртта на дядо му през 1836 и чичо му Луи Антоан д`Артоа през 1844 става "старши" претендент за френския трон.

Най-големият шанс за заемане на трона е през 1871 г. след поражението във Френско-пруската война (1871), но това не става най-вече поради желанието му да замени френския трикольор с белия кралски флаг с лилиите.

Погребан е в криптата на дядо си в църквата на францисканците в Гориция, тогава в Австрия, сега в Словения 1836.

Въстание от 10 август 1792

Въстанието от 10 август 1792 г. е преломен момент от Френската революция.

Жорж Дантон

Жорж Жак Дантон (на френски: Georges Jacques Danton) е френски оратор, държавник и политик, една от водещите фигури на Великата френска революция.

Законодателно събрание (Франция)

Законодателното събрание (на френски: Assemblée législative) е законодателен орган на Франция по време на Френската революция от 1 октомври 1791 до 20 септември 1792 г. То е център на политическите дебати и революционното законодателство и хронологически се намира между Националното Учредително събрание и Националния Конвент.

Лувър

Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн. посетители за 2013 г. Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Луи-Филип

Луи-Филип е крал на Франция от 1830 до 1848 година. По време на Френската революция (1789 – 1799) го наричат „гражданина Шартр“. Баща му е Луи-Филип II Орлеански, известен просто като Орлеанския херцог, а по време на Революцията – като Филип Егалите.

Луи-Филип е последният монарх, управлявал Франция. Народът на Франция не иска вече кралска власт и на 24 февруари 1848 г. нахлува в двореца Тюйлери. Луи-Филип абдикира в полза на внука си Луи-Филип II (тъй като синът му Фердинанд-Филип загинал няколко години по-рано при злополука). Страхувайки се да не го сполети съдбата на екзекутираните Луи XVI и Мария Антоанета, Луи-Филип се дегизира и напуска Париж под името г-н Смит.

Парламентът, първоначално готов да приеме внука му за крал, променя решението си и следвайки общественото настроение, провъзгласява Втората република във Франция.

Луи XVI

Луи XVI (23 август 1754 – 21 януари 1793) управлява като крал на Франция и Навара от 1774 до 1791, а след избухването на Френската революция и провъзгласяването на страната за конституционна монархия като „Крал на французите“ от 1791 до 1792. Син е на Луи-Фердинанд дьо Бурбон, дофин на Франция, и втората му съпруга Мария Жозефа Сакска, внук е на Луи XV. След смъртта на баща му и на двамата му по-големи братя, 11-годишният Луи е обявен официално за дофин (20 декември 1765). Коронясан е за крал на 11 юни 1775 г. в катедралата в Реймс.

В първите години на революцията продължава да оглавява изпълнителната власт, но със силно ограничени правомощия. През лятото на 1791 г. прави опит за бягство, а през лятото на 1792 г. е отстранен от властта и арестуван (10 август 1792). Съден е от Конвента, признат е за виновен в държавна измяна и на 21 януари 1793 е гилотиниран. Екзекуцията му слага край на абсолютната монархия във Франция.

Въпреки че отначало е обичан, неговите нерешителност и консерватизъм карат някои от хората във Франция да го намразят като символ на тиранията на Стария режим. След премахването на монархията през 1792, новото републиканско правителство му дава прозвището Капе (по името на Хуго Капет, основател на династията на Капетингите, която революционерите погрешно възприемат като фамилно име) и го принуждават да се нарича Луи Капе, в опит да принизят положението му на крал. Също е наричан неофициално „Луи льо Дерние“ (Луи Последния), подигравателна форма на традиционните прозвища на френските крале.

Мария-Антоанета

Мария-Антоанета (на френски: Marie-Antoinette, по рождение Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия, на немски: Maria Antonia Josepha Johanna von Habsburg-Lothringen; на френски: Marie Antoinette Josèphe Jeanne de Habsbourg-Lorraine, 2 ноември 1755 – 16 октомври 1793) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Тя е майка на Луи XVII, който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция. Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край – гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.

Мона Лиза

Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – "веселата жена" е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.

На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със "загадъчна усмивка".

Париж

Париж (на френски: Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2015 г. – 2 206 488 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2015 г. – 12 532 901 жители) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб.

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град и пети в света. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Преврат от 18 фруктидор

Перевратът от 18 фруктидор на година V (на френски: Coup d'État du 18 fructidor an V; (4 септември 1797 г.) е преврат по време на Френската революция, извършен срещу засилващото се влияние на роялистите.

Риволи (улица)

Улица „Риволи́“ (на френски: Rue de Rivoli) е сред най-дългите и най-известни улици в Париж. Носи името на успешната битки на Наполеон, наречена битка за Риволи, водена на 14 и 15 януари 1797 година.

Тя е естествено продължение на „Шанз-Елизе“ на изток от площад „Конкорд“. Простира се по десния бряг на Сена в продължение на 3 километра успоредно на течението на реката. При кралете Шарл X и Луи-Филип улицата продължава на изток до старинния квартал Льо Маре.

В южната страна на улицата се намират Лувърът и дворецът Тюйлери, а в северната – множество магазини. Това е търговска улица, където могат да се видят стоки от най-известните имена на модата. Сред забележителностите на улицата е статуята на Жана д'Арк.

Санкюлоти

Санкюлоти (на френски: Sans-culotte) се наричат революционно настроените бедни жители на Париж от третото съсловие по време на Великата френска революция. Названието им идва от израза sans culotte („без кюлоти“): през XVIII в. мъжете от богатите съсловия са носили кюлоти - къси точно до под коляното панталони, тип брич, с дълги чорапи, а бедните са носели дълги панталони.

Санкюлотите са преобладаващото мнозинство в Националата гвардия – те са тези, които щурмуват Бастилията и по-късно Тюйлери и отхвърлят монархията. След 1792 година много държавни служители започват да се обличат като санкюлоти, този стил дори става на мода.

В периода 1792—1795 г. санкюлоти образно започват да наричат всички радикално настроени революционери. След смъртта на Робеспиер санкюлотите губят политическото си влияние.

Стефани дьо Боарне

Стефани Луиза Адриена дьо Боарне (на френски: Stéphanie Louise Adrienne de Beauharnais; Stéphanie Napoléon; * 28 август 1789 във Версай; † 29 януари 1860 в Ница) е графиня Боарне, императорска принцеса от Франция, осиновена дъщеря на Наполеон Бонапарт, и чрез женитба велика херцогиня на Велико херцогство Баден (1811 – 1818).

Тя се ражда в началото на Френската революция. Тя е дъщеря на Клод дьо Боарне (1756 – 1819), хауптман на кралската гвардия, и първата му съпруга Клодине Франсоаз дьо Лезай (1767 – 1791), която е далечна роднина на Жозефин дьо Боарне. След раждането на Стефани майка ѝ се разболява от туберкулоза и се установява заедно с малката Стефани на ривиерата. Нейният съпруг не се грижи за двамата и след смъртта на Клодине през 1791 г. дава тригодишната си дъщеря на ангиличанката лейди Бат, приятелка от младини на починалата му съпруга. Когато тя се връща в Англия, оставя тригодишната Стефани на две монахини, които бягат в Южна Франция. Наполеон разбира за роднините на съпругата му Жозефин дьо Боарне и изисква от Клод да доведе малкото момиченце в Париж. През 1803 г. Стефани трябва да се премести в Париж. През 1803 г. Наполеон я изпраща да учи в реномирания институт на Мадам Кампан.

През 1806 г. Стефани завършва училището и Наполеон я връща в Париж и я осиновява. Тя става императорската принцеса на Франция с титлата „Son Altesse Impériale Mademoiselle Stéphanie Napoléon, fille adoptive de Sa Majesté l’Empereur des Français, Roi d’Italie“ и получава ред при дворцовия церемониал пред двете сестри на Наполеон.

Стефани дьо Боарне се омъжва на 8 април 1806 г. в дворец Тюйлери, Париж за наследствения принц Карл Лудвиг Фридрих фон Баден (* 8 юни 1786; † 8 декември 1818), син на наследствения принц Карл Лудвиг фон Баден (1755 – 1801) и Амалия фон Хесен-Дармщат (1754 –1832).

Двамата остават в Париж до юни същата година, когато се установяват в новата си резиденция в двореца в Манхайм. На 10 юни 1811 г. Карл Лудвиг Фридрих фон Баден става велик херцог на Баден. След смъртта му на 8 декември 1818 г. без мъжки наследник, Стефани живее в двореца в Манхайм и в нейния летен палат в Баден-Баден. В Манхайм тя създава английска дворцова градина, основава женско общество и се ангажира социално.

Стефани умира на 28 януари 1860 г. в Ница и е погребана в княжеската гробница в дворцовата и манастирска църква „Св. Михаел“ в Пфорцхайм.

Триумфална арка (Карусел)

Триумфална арка на площад „Карусел“ (на френски: Arc de Triomphe du Carrousel) е триумфална арка в Париж, намираща се на площад „Карусел“ на мястото на бившия дворец Тюйлери.

Построена е между 1806 и 1808 г. по заповед на Наполеон I за увековечаване на военните му победи. По-известната Триумфална арка „Етоал“, намираща се в близост, е проектирана през същата година, но изграждането ѝ е отнело около 30 г. поради два пъти по-масивната ѝ конструкция.

Франция

Франция (на френски: France френско произношение: [fʁɑ̃s]) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет и ядрен арсенал, а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.

Френска революционна армия

Френската революционна армия (на френски: Armée révolutionnaire française) или още и само Революционната армия са въоръжените сили на Франция в периода между падането на Стария ред (1792) и възникването на първата Френска империя на Наполеон I Бонапарт (1804). Ерата на френската революционна армия се характеризира с революционен ентусиазъм, както и с недобра военна подготовка, дисциплина и въоръжение. Революционната армия реализира променливи „военни успехи“ срещу защитниците на „мракобесието и реакцията“ от останалите монархии в Европа. Най-изявените военачалници на революционната армия са генералите Жан Моро, Андре Масена и по-сетнешният първи консул и първи френски император Наполеон I Бонапарт.

Френска революция

Френската революция, наричана също Великата френска революция, протича във Франция между 1789 и 1799 г. и има като резултат мащабни политически и социални промени, сред които е премахването на абсолютната монархия, промяна на ролята на църквата в държавата и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите идеи за традиция и йерархия – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти – са заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права.

В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция, с която Франция става конституционна монархия. Според конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Този етап завършва с въстанието от 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена Първата френска република (септември 1792 г.), а управлението е поверено на Конвент, в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват якобинска диктатура, известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на царството на терора. Периодът приключва с т.нар. Термидориански преврат (27 юли 1794).

Етапът на управление на Директорията (1795 – 1799) е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция на съюзните сили на Прусия и Австрия, към които се присъединяват емигрирали офицери-аристократи, срещу която се изправя революционната армия. Към края на периода обаче се забелязва отново прибягване към репресивни мерки и превратът от 18 фруктидор уврежда моралния авторитет на Директорията и подготвя почвата за края на републиканското управление. С преврата от 18 брюмер 1799 г. Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.

Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.

Фригийска шапка

Фригийската шапка е мека шапка с конична форма и с издаден напред връх. Носена е от древното население на Фригия (фриги), които всъщност били тракийско племе и живеели в регион в антична Анатолия.

По време на Френската революция е наречена Шапка на свободата

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.