Турция

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

След опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г. в страната е въведено извънредно положение.[4]

Република Турция
на турски: Türkiye Cumhuriyeti
      
Национален химн: İstiklâl Marşı
Наименование на местния жител: турчин
Местоположение на Турция

Местоположение на Турция
География и население
Площ 783 356 km²
(на 36-то място)
Води 1,3%
Столица Анкара
39°55′ с. ш. 32°50′ и. д. / 39.916667° с. ш. 32.833333° и. д.
Най-голям град Истанбул
Официален език турски
Население
(пребр., 2019)
Повишение 82 003 882[1]
(на 16-то място)
Гъстота на нас. 105 души/km²
Управление
Форма Президентска република
Президент Реджеп Ердоган
Вицепрезидент Фуат Октай
История
Създаване на
Република Турция
29 октомври 1923
Икономика
БВП (ППС, 2018) Повишение $2,314 трилиона[2]
(на 13-то място)
БВП на човек (ППС) Повишение $28,270 (2018)[2]
(на място)
БВП (ном., 2018) Понижение $713.513 млрд.[2]
БВП на човек (ном.) Понижение $8,715 (2018)[2]
Коеф. на Джини (2016) 41.9[3] (среден)
Валута Турска лира (TRY)
Други данни
Часова зона UTC+3
Код по ISO TR
Интернет домейн .tr
Телефонен код +90

География

Разположение

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната.

Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.

Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.

Istanbul and Bosporus big

Спътникова снимка на Босфора, направена от Международната космическа станция през април 2004 г.

Pontic Panorama

Панорама от Понтийските планини

Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey

Връх Демирказик

Релеф

По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг – Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 m.

Климат

Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.

Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.

В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.

Измир
(средиземноморски климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
131
 
12
6
 
 
99
 
13
6
 
 
77
 
16
7
 
 
44
 
21
11
 
 
32
 
26
15
 
 
7.9
 
31
19
 
 
2.1
 
33
22
 
 
2.2
 
33
22
 
 
11
 
29
18
 
 
38
 
24
14
 
 
92
 
18
11
 
 
151
 
14
8
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Кония
(полупустинен климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
35
 
5
-4
 
 
28
 
7
-4
 
 
27
 
12
-1
 
 
33
 
17
4
 
 
42
 
22
9
 
 
23
 
27
12
 
 
6.6
 
30
16
 
 
4.8
 
30
15
 
 
11
 
26
11
 
 
28
 
20
6
 
 
31
 
13
1
 
 
40
 
7
-3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Ерзурум
(континентален климат)
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
23
 
-4
-13
 
 
28
 
-3
-12
 
 
36
 
2
-7
 
 
52
 
11
0
 
 
73
 
17
5
 
 
50
 
21
8
 
 
28
 
26
11
 
 
18
 
27
11
 
 
25
 
22
7
 
 
46
 
15
2
 
 
35
 
7
-3
 
 
23
 
-1
-10
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO

Флора и фауна

Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

История

Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави Грузия (Колхида и Иверия), Персия, Армения, Рим и Византия.

Древна история

Walls of Troy (1)
Част от стените на древния град Троя

Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитните селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[5] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.

Celsus-Bibliothek2
Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр.

В Древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[6]

Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[7][8]

След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[9] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.

От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[10] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[11]

Римска и Византийска епоха

Възход на Османската империя

OttomanEmpireIn1683
Османската империя през XIV–XVII в.
  • През 1037 – 1109 г. съществува държавата на Велики Селджук с център Иран.
  • През 1288 – 1320 г. започва създаването на Османската държава.
  • През 1326 г. османците завладяват Пруса;
  • През 1371 г. e битката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
  • През 1387 г. e битката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
  • През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
  • През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
  • През 1396 г. Кръстоносната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на Османлиите.
  • През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат въстание за отвоюването на България.
  • През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
  • През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува;
  • През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
  • 1514 – 1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
  • Периодът 1520 – 1566 г. е под управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.

Упадък и опити за модернизация

Young Turks 1909 2
Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.
Treaty of Sèvres map partitioning Anatolia
Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

Република Турция

  • През 1920 г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
  • През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
  • На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и помаци – Западна Тракия и Егейска Македония.
  • В резутат на национално-освободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.
  • 1923 – 1938 г. Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренни промени в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
  • Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през Втората световна война.
  • Член на ООН от 1945 г.
  • 1946 – 1950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
  • През 1948 г. страната получава икономическа помощ по плана Маршал.
  • През 1952 г. Турция става член на НАТО
  • През септември 1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал Кенан Еврен, продължава икономическите реформи.
  • През 2013 г. избухват антиправителствени протести, а в края на годината и корупционен скандал.
  • Между 15 и 16 юли 2016, в Турция се извършва опит за военен преврат.

Население

Етноси в Турция[12][13]
етноси процент
Турци
  
76.03%
Кюрди
  
15.07%
Други
  
9.10%

Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Адана, Газиантеп, Кония, Анталия, Диярбакър, Мерсин, Кайсери, Самсун.

Населението на Турция е 75 627 384[14] и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75–76% турско, 14–15% от населението са кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.[12][13]

Държавно устройство

Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години).

Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател.

На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот.

Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на Аднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците (1915 – 16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Административно деление

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Въоръжени сили

Turkish troops
Турски командоси

Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.

Със своите 622 129 души[16] в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.

През втората половина на 20 век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни преврата, най-вече с цел опазване светския характер на държавата.

Икономика

Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност[17] и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.[18] След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,[19] 4,7% за 2007 г.,[20] през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза.[21] От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.[21] Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десете най-развити икономики в света,[22] също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. $.[23]

Maslak kerembarut
Икономическа зона в Истанбул

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.[24] През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.[25]

Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),[26] нефт (за 2010 г. около 55 хил. барела на ден),[27] хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на бор се намират в Турция.[28] Турция е вторият по големина доставчик на текстил за ЕС[29] и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).[24]

Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част.

Селско стопанство

За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък.

Промишленост

Sogutozu Ankara Turkey
Бизнес-център в Анкара
Crowne Plaza İzmir
Търговски център в Измир

Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.[30] Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в Европа. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в Европа.[31] За 2008 г. Турция е трета в Европа (след Германия и Италия) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),[32] а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент.

İstanbul 4284
Станция на Истанбулското метро

Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната: Toyota, Ford, Honda, Opel, Hyundai, Mercedes-Benz, MAN AG и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки като Tofaş, Etox, Otosan и Oyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1,147,110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в Европа и петнадесети най-голям производител в света.[33][34] Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.

Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света, а също така и на четвърто място в света по произведени мега яхти (яхти дълги над 25 метра).[35] За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. долара.[35]

Туризъм

Туризмът е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд долара.[36] През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона турци.[37] Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.[38] Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.

Анкара 2046737391 8f49cdb9ea o

Мавзолеят на Ататюрк, Анкара

Celsus-Bibliothek

Библиотеката на Целз в Ефес

Oludeniz

Панорамен изглед на част от крайбрежието на Фетхие

Uludag range

Малоазийския Олимп е популярна ски-дестинация в Турция

Култура

Други

  • Комуникации в Турция
  • Транспорт в Турция
  • Външна политика на Турция

Източници

  1. Турски статистически институт
  2. а б в г World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен Валутен Фонд. Посетен на 3 февруари 2019.
  3. GINI Index (World Bank estimate). // Световна банка. Посетен на 3 февруари 2019.
  4. Чистката в Турция: „Уволняват същите учени, които и превратаджиите щяха да уволнят“, dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.
  5. Thissen, Laurens. Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia (PDF). // CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop, 23 ноември 2001. Архивиран от оригинала на 5 юни 2007. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  6. Balter, Michael. Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family?. // Science 303 (5662). 27 февруари 2004. DOI:10.1126/science.303.5662.1323. p. 1323. (на английски)
  7. Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site. // uakron.edu. Посетен на 4 септември 2010. (на английски)
  8. Assyrian Identity In Ancient Times And Today' (PDF). // Посетен на 4 септември 2010. (на английски)
  9. Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C.. // Timeline of Art History. The Metropolitan Museum of Art, New York, October 2000. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  10. Hooker, Richard. Ancient Greece: The Persian Wars. // Washington State University, WA, United States, 6 юни 1999. Посетен на 22 декември 2006. (на английски)
  11. Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in Timeline of Art History.. // New York: The Metropolitan Museum of Art, October 2000. Посетен на 21 декември 2006. (на английски)
  12. а б 55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete. // Milliyet.com.tr. (на турски)
  13. а б Social structure survey 2006 (pdf). // www.konda.com.tr. Konda, Research and Consultancy, 2007. Архивиран от оригинала.
  14. По данни от декември 2012.
  15. Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година. // Национален статистически институт (НСИ). Посетен на 5 април 2011.
  16. Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32). // 25 юли 2006.
  17. Gross Domestic Product 2013, PPP. (Last revised on 22 September 2014.) (PDF). // The World Bank: World Development Indicators Database. Посетен на 27 ноември 2014.
  18. Gross Domestic Product 2010 (PDF). // The World Bank: World Development Indicators Database. Посетен на 14.02.2013.
  19. An Overview of the Turkish Economy (PDF). // The Middle East Institute, стр. 5. Посетен на 16.02.2013.
  20. The 2008 – 09 Crisis in Turkey (PDF). // OECD Economics Department, стр.5. Посетен на 16.02.2013.
  21. а б Report for Turkey. // IMF. Посетен на 16.02.2013.
  22. Ahmet Davutoğlu. A new vision. // Foreign Policy. Посетен на 16.02.2013.
  23. Survey reveals high hopes for Turkish exports. // Hürriyet Daily News. Посетен на 16.02.2013.
  24. а б Turkey – Agriculture and Enlargement (PDF). // Посетен на 14.02.2013.
  25. CIA, The World Factbook, GDP composition by sector (%) – Turkey. Посетен 14.02.2013
  26. EIA, Analysis – Turkey. Посетен 14.02.2013
  27. Turkey Oil – production. Посетен 14.02.2013
  28. Developments in the Economic Sector (of Turkey). // Правителство на Турция. Архивиран от оригинала на 19 декември 2007. Посетен на 17.02.2013.
  29. Clothing Industri – production. Посетен 14.02.2013
  30. Turkish clothing industry (PDF). // Посетен на 17.02.2013.
  31. Boulden, Jim. Turkey switches on to TV market. // CNN.com. 17 януари 2005. Посетен на 17.02.2013.
  32. Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 (PDF). // Посетен на 17.02.2013.
  33. Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor. // Ulaşım Online, 29 юни 2009. Посетен на 6 юли 2009.
  34. 2008 Production Statistics. // OICA. Посетен на 1 ноември 2010.
  35. а б Shipbuilding Industry in Turkey. // Министерство на икономиката на Турция, 2012. Посетен на 17.02.2013.
  36. Tourism Statistics in 2008. // TURKSTAT. 29 януари 2009. Посетен на 29 януари 2009.
  37. www.kultur.gov.tr
  38. www.kulturturizm.gov.tr

Външни препратки

.tr

.tr е Интернет домейнът от първо ниво създаден през 1990 година, предназначен за Турция.

METU отговаря за управлението на турските домейн имена.

.com.tr

.biz.tr

.net.tr

.info.tr

.tv.tr

.org.tr

.web.tr

.gen.tr

.av.tr

.dr.tr

.bbs.tr

.k12.tr

.name.tr

.tel.tr

.bel.tr

.gov.tr

.edu.tr

.pol.tr

.mil.tr

.tsk.tr

.kep.tr

Анкара

А̀нкара (на турски: Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает. Анкара е вторият по големина град в страната.

Антакия

Антакия (на турски: Antakya; на гръцки: Αντιόχεια) е град в Южна Турция, център на Вилает Хатай. Разположен е на река Оронт, близо до вливането ѝ в Средиземно море. Населението му е 144 910 души от преброяването през 2000 г.

Балкански полуостров

Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има различни определения.

Вилает

Вилаѐт (на турски: vilâyet – виляйѐт, от арабски ولاية – уила̀я) е най-голямата административно-териториална единица – от 1-во равнище (за сравнение: най-близка с област или провинция) в Османската империя, наследилата я Турция, както и в някои арабски и други страни.

Вселенска патриаршия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (на гръцки: Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Катедрална църква на патриаршията е „Свети Георги“.

География на Турция

Турция е една от малкото страни, разположени на два континента и оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Европейската и азиатската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите.

Основната част от територията, полуостров Мала Азия и Арменската планинска земя, се намира в Азия и заема площ от 755 688 km² (97% от турската територия). Затова обикновено Турция се причислява към азиатските страни от Близкия Изток. Европейската ѝ част (исторически наричана Източна Тракия) е най-крайната югоизточна част на Балканския полуостров и заема 23 764 km² (3%). Географският център на Турция е разположен на координати 39°55’ с.ш., 32°50’ и.д., близо до град Пашалъ.

Източна Тракия

Източна Тракия (на турски: Doğu Trakya; на гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.

Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия – територията приблизително на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.

Истанбул

Истанбу̀л (на турски: İstanbul, /isˈtanbuɫ/), наричан още Стамбул и от славяни Цариград, с предишни имена Византион (на гръцки: Βυζάντιον) и Константинопол, е най-големият и най-гъсто населеният град в Турция, представляващ икономическото, културното и историческото сърце на страната.

С население от 15,5 милиона души градът е естествен център на градска агломерация, която е сред най-големите в Европа и света по население. 18,4% от населението на Турция живее в Истанбул. Площта на Истанбул е 5343 km² и е еднакъв по размер с Истанбулската провинция, на която е административна столица. Истанбул е преходно-континентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия.Основан през 660 г. пр.н.е. с името Византион, по-късно Константинопол, още Цариград, Истанбул е орисан да се превърне в един от най-значимите градове в историята. За почти шестнадесет века той служи като столица на четири империи: Римската империя (330 – 395), Византийската империя (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Той изиграва ключова роля в развитието на християнството по време на римското и византийското управление, преди османците да завладеят града през 1453 г. и да го превърнат в ислямска крепост и седалище на ислямския халифат. В днешни дни, въпреки че Република Турция установи своята столица в Анкара, имперското наследство в града все още видимо напомня за някогашната централна роля на града.

Истанбул заема стратегическа позиция по протежение на историческия път на коприната между Черно, Мраморно и Средиземно море. В днешни дни градът възстановява някогашната си мощ. Осеян е с една от най-сложните транспортни мрежи в света. Над Босфора са построени 3 висящи моста. На 29 октомври 2013 г. е официално открит жп тунелът под Босфора „Мармарай“, който свързва двете части на града под водите на Босфора. От двете страни на протока се простират мощни индустриални зони, осеяни с небостъргачи. Населението е нараснало десетократно от 1950 г. до днес.

През 2010 г. Истанбул е обявен за Европейска столица на културата и става десетата най-популярна дестинация в света със седем милиона чуждестранни гости. Голяма част от историческия център е обект на световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО. Като космополитен град, Истанбул е седалище на много турски фирми и медийни компании. Градът кандидатства за домакин на Летните олимпийски игри през 2020 г.

Кавказ

Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ. Разположена е на територията на Русия, Грузия, Армения, Азербайджан, Турция и Иран.

Кавказката планинска верига се състои от две основни части:

Голям Кавказ – в Северна Грузия, по протежение на руската граница.

Малък Кавказ – в южната част на Грузия, по протежение на границата с Турция.Между двете планини е разположено т.н. Закавказие.

Планинската верига Голям Кавказ се простира от град Сочи, разположен на източните брегове на Черно море в югоизточно направление и достига почти до град Баку, на брега на Каспийско море. Дължината на Голям Кавказ е близо 1900 километра. На юг от него успоредно е разположен планинския хребет на Малък Кавказ, с дължина приблизително 1000 километра.

Най-високият връх в Кавказ е връх Елбрус (5642 м), най-висок в Русия и в Европа, според някои приемания на границата на континента с Азия. Други известни върхове са Дихтау, Кощан, Шхара, Казбек, Ушба и други. В Кавказ се намира и най-дълбоката открита пещера в света Вороня.

Кападокия

Кападокия (на латински: Cappadocia; на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Попада под римска юрисдикция през 18 г., когато клиентният на Рим владетел на Кападокия Архелай е призован от император Тиберий и арестуван в метрополията поради подозрения в нелоялност.

Кападокия възниква като ахеменидско сатрапство, завладяно от Александър Велики. След смъртта на Александър Македонски районът се управлява от слаби монарси, попадащи лесно под влиянието и контрола на съседите си, особено след Митридатовата война. Главният град Мазака, по-късно преименуван Цезарея, се е намира в полите на планина Аргей. През 114 г. Траян за кратко прехвърля Кападокия към състав на провинция Армения.

След като Кападокия става римска провинция, тя остава такава до разделянето на империята, когато попада под управлението на Константинопол. През IV век провинцията е сфера на действие на Кападокийските отци, считани за първите, формулирали Християнския Символ на вярата.

Византия губи провинцията след битката при Манцикерт, а по-късно районът попада в Отоманската империя.

Мала Азия

Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Югозападна Азия.Полуостровът заема приблизително 3/4 от азиатската част на днешна Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция. Наименованията Анатолия и Анадол най-често се използват за вътрешността на полуострова – Анатолийското (Анадолско) плато в Малоазийската планинска земя.

Мала Азия е мястото на възникване на няколко праисторически цивилизации, а по-късно е заселвана или завладявана от колхидци, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

Съвременните жители на Мала Азия говорят главно турски език, който се разпространява след завладяването на областта от Селджуките в края на 11, 12 и 13 век. Въпреки това статистически, до края на Османската империя в началото на 20 век, Мала Азия остава мултиетническа със значителни малцинства от кюрди, гърци, арменци, като е имало и няколко български общности на територията ѝ. В югоизточните ѝ райони днес преобладават кюрдите.

Марица

Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на Гърция и европейската част на Турция. Влива се в североизточната част на Бяло море. Дължината на реката е 472 km, от които на българска територия се намират 322 km и по този начин Марица е на четвърто място по дължина сред българските реки – след Дунав, Искър и Тунджа. Тя е най-дългата река, извираща от територията на България, с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110 m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница).

Мармара

Регионът Мармара (на турски: Marmara Bolgesi), с площ от 67 000 km², е най-малкият, но най-гъсто населеният от седемте географски района на Турция. Той заема приблизително 8,6% от територията на Турция и около 30% от населението му. Включва 11 вилаета (провинции), граничи с три морета (Мраморно, Черно и Егейско) и включва два пролива (Босфора и Дарданелите). Център на региона е град Истанбул.

Този район води официалното си съществуване от географския конгрес през 1941 г. в Анкара и е географски разделен на четири регионални части.

Името му произлиза от името на Мраморно море (на турски: Marmara Denizi).

Национална библиотека на Чехия

Националната библиотека на Чешката република (на чешки: Národní knihovna České republiky) е централната и най-голяма библиотека в Чехия.

Съхранява около 6 милиона документа и има около 60 000 регистрирани читатели. Създадена е през 1777 година. Основната сграда е в историческия Клементиум в Прага, където се съхраняват около половината от книгите. Другата половина се намират в района Хостивар.

Освен чешки текстове, библиотеката съхранява стари материали от Турция, Иран и Индия. Библиотеката, също така, държи книги на Карловия университет.

Севернокипърска турска република

Севернокипърската турска република, съкратено СКТР (на турски: Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti или KKTC), е непризната държава, заемаща северната част на остров Кипър. Нарича се Турска федеративна държава Северен Кипър от 1975 до 1983 г.

Турция е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно международното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава ѝ до 1974 г. Именно към това мнение се придържат всички останали държави и ООН.

СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством буферна зона. Линията, разделяща острова на два сектора (така наречената „Зелена линия“), се охранява от контингент на ООН (ЮНФИКИП).

Столицата на СКТР е северната част на град Никозия, чиято южна част съответно е столица на Република Кипър.

Турски език

Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe, [ˈtyɾctʃe], чуйте) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия изток и Балканския полуостров, включително в някои селища в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.

Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата, близък до френското изписване.

Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, отсъствие на именни класове и граматични родове.

Турци

Турците (на турски: Türkler) са народност от тюркската група, говореща турски език. Те са основната част от населението на Турция и Северен Кипър. Турски малцинства има и в Западна Европа, други части на Азия, Балканския полуостров и по други места. Конституцията на Република Турция не признава съществуването и самоопределението на етнически малцинства в държавата, а определя всички турски граждани като турци. Това води до продължителен конфликт с кюрдската общност, както и до турцизиране на голяма част от нетурските малцинствени групи в страната. Въпреки това, според изданието на CIA World Factbook от 2012 г. около 70 – 75% от населението на Турция се състои от етнически турци, кюрдите са около 18%, а други малцинствени групи между 7 и 12%. Според секретен доклад, изготвен за Съвета за национална сигурност на Турция от преподаватели от три турски университета в Източен Анадол, разработен през 2008 г. в страната има приблизително 55 милиона етнически турци, 12,5 милиона кюрди, 2,5 милиона черкези, 2 милиона босненци, 1 милион албанци, 1 милион грузинци, 870 хил. араби, 600 хил. помаци, 80 хил. лази, 60 хил. арменци, 25 хиляди асирийци, 20 хил. евреи и 15 хил. гърци.

Турци в България

Българските турци (на турски: Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната.

Според различни теории, нейните представители са в по-голямата си част потомци на тюркски заселници, които са преселени по българските земи от Анадола след османското завладяване на Балканите в края на 14-ти и началото на 15 век, както и донякъде на местно население, ислямизирано и постепенно приело турския език по време на османското владичество. Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя са съществували два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец).

Държави - членки на Европейския съюз Знамето на Европейския съюз
Държави - членки
Преговарящи кандидати
Кандидати
Потенциални кандидати
Членове
Кандидати
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Страни и територии в Азия
Държави
Зависими територии
Непризнати държави
Членове
Наблюдатели

На други езици

This page is based on a Wikipedia article written by authors (here).
Text is available under the CC BY-SA 3.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.